Водоснабдяване и канализация оод перник



страница2/7
Дата04.05.2016
Размер0.78 Mb.
1   2   3   4   5   6   7


Оценка на съществуващата ситуация и нуждите от водоснабдителни и канализационни системи

Водни ресурси

Обща характеристика

На територията обслужвана от ВиК ООД гр. Перник се идентифицират следните водни басейни:



  • река ”Струма” и река ”Ерма”;

  • язовири: „Студена”, „Пчелина”, „Красава” и „Долна Диканя”;

  • подземни водни тела


Реки


Река Струма - Поречието на река Струма е сред най-водоносните речни басейни в страната, обуславящо се от:

  • Води в хидрогеоложките и хидроложки структури, подхранвани от планинските масиви;

  • Води в карстовите басейни и водоносни колектори в кристалинните и пукнатинните масиви;

  • Валежи във високопланинските пояси.

В басейна на река ”Струма” реките, протичащи по склоновете на високите планински масиви на Рила и Пирин са най-многоводни, а с по-маловодно е горното течение на река ”Струма”, където са разположени населените места, обслужвани от ВиК - Перник. Измененията на годишния отток на реките зависят от съчетанията и разпределенията на валежите, снежната покривка и температурата на въздуха. Във високите планински части на района оттокът през зимата e нисък, с минимум през февруари, като следствие от намаления приток на вода под дебелата снежна покривка и ниските температури. В тази част обилните дъждове през пролетта и наличието на интензивно снеготопене довеждат до рязко изразено пълноводие с максимум през май − до около 30% от годишния отток. Маловодието за високопланинските части започва след юли и продължава чак до зимата. За по-ниските планински райони маловодието започва през юли, а за ниските райони − през май-юни и достига своя минимум през септември. В горното поречие на река ”Струма” са формирани следните хидрогеоложки системи :

  • Хидрогеоложка система – Витоша;

  • Пернишки басейн и Брезнишка котловина;

  • Радомирска котловина с хидрогеоложка структура Голо бърдо;

  • Хидрогеоложка система Земенска планина;

  • Конявска планина;

  • Райони с карстови води.

Поречието на река ”Струма” е регион с широко проявление на разломната тектоника. Характерно за региона е, че всички подземни води са пресни; пукнатинните води са студени и термални; карстовите води в мраморите са в отделни басейни и имат голямо количество ресурси; котловинните грабени са самостоятелни басейни на напорни и ненапорни води. След като напусне Витоша, река ”Струма” преминава през карстова област, където събира водите на няколко големи карстови извора (Попов извор, Врелото и др.) и навлиза в Пернишкото поле, където приема няколко незначителни притока идващи предимно от склоновете на Витоша. След язовир „Студена” Пернишката долина е широка около 10-12 km. Коритото е дълбоко 2–2.5 m, оградено от двете страни с върби и ракитак. В града коритото е коригирано. При с. Ръждавица проломът е дълбок около 250 m и широк 1200 m. Формата на долината е тясна и дълбока, със стръмни склонове и стабилно корито. По-надолу като събира водите от Конявска, Милевската и Осоговска планини и Крайще, река ”Струма” пресича Кюстендилската котловина.

Река Ерма - Река Ерма извира от Влашка планина (Власинското езеро) в Сърбия, протича през територията на Сърбия и България. На българска територия навлиза в района на с. Стрезимировци, протича през Знеполе, минава през гр. Трън и напуска България с живописно ждрело при с. Петачинци. Навлизайки отново на сръбска територия, реката образува красив каньон край Погановския манастир. Влива се в р. Нишава, чийто ляв приток е. Трън е единственият град по поречието на р. Ерма. Река Ерма събира водите си от планините Грамада, Боховска планина, Рудина, Руй, Еловишка планина, Чарчалат, Големи връх, Завалска планина, Любаш, Стража, Гребен. Макар и не много пълноводна, в миналото р. Ерма е причинявала сериозни наводнения. Днес горните ѝ притоци са уловени във Власинското езеро, което е вододайна зона на Ниш и голям планински курорт. Край нея също е разположено известното с минералните си извори село Банкя, а в сръбска територия остават Одоровци и Погановския манастир с красивото Погановско ждрело. Значими притоци на българска територия са реките Ябланица, Вуканщица, Куса, Вучина бара. На притока ѝ Ярловска река край Ярловци е построен язовир "Знеполе". Трънското ждрело на река Ерма е сред Стоте национални туристически обекта. Дължина на р. Ерма - 65 km, от които 25 km в България. Среден отток 2.75 m3/s.

Водни обекти


През територията на област Перник протичат реките Струма, Конска, Мещичка, Селска, Арката, Треклянска, Оролачка (Косматица) и др (попадaщи в Западно-беломорския речен басейн) и река Ерма (попадаща в Дунавския речен басейн). Реките се характеризират със значително снежно подхранване, с понижена водоносност при по-малък отточен ефект на валежите. По степен на поройност посочените реки попадат в групата на слабо поройните, а по честота на речните прииждания – в групата от 3 до 8 случая годишно.

Река Струма е главният източник на питейни и промишлени води за град Перник. Същевременно тя е и водния обект, в който се заустват всички води от предприятията и от канализационната система.

Оттокът на реката се регулира от два язовира – „Студена“ и „Пчелина“:


  • В Язовир „Студена“ се вливат реките Струма, Кладнишка и Матница. Язовирът е с общ обем от 25,2 милиона куб. м. и се използва за подсигуряване на цялостното водопотребление на град Перник, както и за напояване.

  • В Язовир „Пчелина“ се вливат реките Струма, Светля и Ракиловска. Язовирът с общ обем от 54,8 милиона куб. м. не се стопанисва от „ВиК”ООД-Перник и не се използва за питейно водоснабдяване.

Река Ерма протича през територията на Сърбия и България. На българска територия навлиза в района на Стрезимизовци, а я напуска с живописно ждрело при Петачинци. Събира водите си от планините Грамада, Боховска планина, Родина, Руй, Еловишка планина, Чарчалат, Големи връх, Завалска планина, Любаш, Стража и Гребен.

Община Перник разполага с термоминерални води при село Рударци с температура 28,9°. Минералните води се използват за балнеопрофилактични цели. Друго находище на минерална вода в общината е в квартал “Белата вода” на гр. Перник. Тя е с температура 26° и в миналото се е използвала за отопление на оранжерии.

В община Радомир има находище на минерална вода в сeло Долни Раковец. Температурата на водата е 20,0-26,3°C. Водата е с питейни качества и се ползва за водоснабдяване на село Долни Раковец.

В община Трън има находище на трапезна минерална вода в село Банкя. Тя е с постоянна температура 18°C, леко минерализирана, като по състав се доближава до Евианската вода. Водата е с питейни качества и се ползва за водоснабдяване на село Банкя и град Трън.

Една от забележителностите на град Брезник е прочутата „желязна” минерална вода, която извира от южната страна на лесопарк „Бърдото”, в местността „Лесков дол”. Отличена е със златен медал на световното изложение в Лондон през 1907 година и има високи лечебни свойства.

Област Перник разполага с богати водни ресурси, като главният източник на питейни и промишлени води за Община Перник е река Струма. Същевременно тя е и водният обект, в който се заустват всички води от предприятията и от канализационната система.

Релефът на региона съчетава планински склонове и котловинни полета и попада в умерено-континенталната климатична област с горещо лято, студена зима и температурни инверсии в котловините. Валежите имат подчертано континентален характер и предполагат осигуреност на района с повърхностни и подземни природни води.

Земеделската територия в областта е 50,5%, а площта на обработваемите земи е едва 37% от общата територия, което определя областта като изключително индустриална, отколкото като аграрна.

Област Перник има добри природни дадености, но в резултат на човешката дейност някои от компонентите на околната среда имат влошени показатели. По отношение на състоянието на атмосферния въздух град Перник се явява една от т.нар. „горещи екологични точки” в страната, а замърсяването и влошаването на качеството на въздуха рефлектира крайно негативно върху човешкото здраве и чувствителните екосистеми.

Значим екологичен проблем на общината е и големият относителен дял на земите, нарушени и замърсени от промишлена и миннодобивна дейност, както и на площите, заети от депониране на промишлени, производствени и строителни отпадъци.

Геоложката и хидроложката характеристика на района, в който попада област Перник, е сред най-благоприятните в страната от гледна точка на осигуреност с пресни повърхностни и подземни води.

От гледна точка на стойностите на социално-икономическите показатели в обособената територия се наблюдава един ясно изразен център – община Перник и в определени аспекти (главно икономически) община Радомир и периферия, в която влизат общините Брезник, Трън, Земен и Ковачевци.

В периферните общини преобладава населението в над-трудоспособна възраст, на лице е ярко изразен отрицателен естествен прираст водещ до по-бърз спад в броя на населението. Демографските показатели на центъра (община Перник) от друга страна са близки до средните за страната, но техните стойности не са достатъчни, за да компенсират на областно равнище неблагоприятните стойности на периферията.

По-ниската гъстота на населението в областта и обезлюдяването на периферните общини обуславят и по-големия дял на жилищата в селата спрямо средното за страната.

Регионалната икономика е моносекторна и с определящо значение на индустрията (добивна промишленост, металургия, енергетика и машиностроене), като основните предприятия са концентрирани в градовете Перник и Радомир.

Основните индустриални производства са много водоемки и техните нужди от вода за нормалното функциониране на дейността трябва да бъдат отчитани.



Повърхностни водоизточници и тяхното използване(количество и качество)

Водосборна област


Релефът на Струмската водосборна област е предимно планински и високопланински. От интензивните диференцирани геотектонски движения планинските масиви (хорстове) са високо издигнати, а котловинните низини – дълбоко потънали, в които река Струма е оформила своята долина

В горното поречие на река Струма са изградени язовирите “Студена” и “Пчелина” за питейно и промишлено водоснабдяване, които нарушават режима на повърхностния отток и влияят върху екологичното състояние на реката.


Количество на повърхностните води


Средногодишен, максимален и минимален отток по хидрометрични станции

Следенето на оттока по поречието на р. Струма се осъществява чрез следните ХМС:



  • 11650 – гр. Трън – р. Ерма

  • 5750 – гр. Перник – р. Струма

  • 5130 – гр. Батановци – р. Конска

  • 51340 – с. Враня стена – р. Трекленска

Средногодишният отток на р. Струма е 2.117 m3/s при Перник. Минималното водно количество е 1 m3/s при Перник, а максималният отток е 3.5 m3/s.

Интензивността на оттокообразуването представено чрез модулите е променливо по дължина на реката. С по-малки стойности са отточните модули в горното течение на река Струма, където са разположени населените места, обслужвани от ВиК - Перник. Те се изменят от 3 - 4 l/s/km2 за високите полета до 20 - 25 l/s/km2 за Витоша.

Поради климатичното влияние на многото планини ограждащи долината на Струма, в отточния й режим се локализират 2 минимума – зимен (февруари – март) и летен (септември – октомври). През различните години по-малък е ту зимния, ту летния минимум, поради което редицата от годишни минимуми е съставена от генетически нееднородни членове. Формирането на оттока на р. Струма е основно дъждовно-снежно и/или дъждовно, поради което съотношението на Qmin/Qср.год. е не повече от 0,3.

Колебания в обемите на повърхностните води – месечни и годишни

Вътрешно годишното разпределение на оттока в поречието на р. Струма е обусловено от сезонните изменения на оттокообразуващите фактори, характерни за Планинския климатичен район на Преходно континенталната климатична подобласт и на Континентално-Средиземноморската климатична област. В северната част от водосбора валежините суми през летния сезон са с малко по-високи от пролетните (Брезник 172 mm през лятото и 146 mm през пролетта). В планинските области пролетните валежни суми са най-големи.

Езерата в басейна на река Струма са разположени основно във високите части на планините Рила и Пирин. По-големи язовири на територията на ВиК ООД - Перник с големина на водното огледало над 500 дка са: яз.”Пчелина”, яз.”Долна Диканя”, яз.”Извор”, яз.” Чокльово блато”, яз.”Студена”.

Оттокът се формира основно през април, май и юни. В 5 месеца от година (от юли до ноември) се формират по-малко от 5-6% от годишния отток. От друга страна поради февруарски затопляния, каквито бяха в някои от годините на началото на 90-те години, предизвиканото снеготопене през януари и особено през февруари формира значителен процент от оттока, независимо че средния годишен отток е нисък. Това не е типично, но в последните години е често явление.


1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©bezogr.ru 2016
обратиться к администрации

    Главная страница