Водоснабдяване и канализация оод перник



страница1/7
Дата04.05.2016
Размер0.78 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7


ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД - ПЕРНИК



БИЗНЕС ПЛАН

БИЗНЕС ПЛАН,
за развитието на дейността на „Водоснабдяване и канализация”ООД-Перник

(Във връзка с § 60 от Закона за изменение и допълнение на Закона за водите, обнародван в Държавен вестник бр.58 от 31.07.2015 г.,

За удължаване на настоящия регулаторен период на одобрените бизнес планове за развитието на дейността на В и К операторите до 31.12.2016 г.)

Одобрени бизнес планове за развитието на дейността на „В и К”ООД-Перник, за настоящия регулаторен период :

  • Бизнес плана за периода 2009 г. - 2013 г., одобрен от ДКЕВР с Решение № БП-020 от 27.11.2008 г.

  • Актуализиран Бизнес плана за периода 2009 г. – 2013 г., одобрен от ДКЕВР с Решение № БП-5 от 19.12.2013 г. (Във връзка със Заповед №РД-02-14-698 от 30.07.2013 год. на Министъра на регионалното развитие)

  • Удължен Бизнес плана за периода 2009 г. - 2015 г., одобрен от ДКЕВР с Решение № БП-3 от 28.01.2015 г.




ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД - ПЕРНИК



БИЗНЕС ПЛАН



СЪДЪРЖАНИЕ:
І.Заглавна страница.

ІІ. Съдържание :

ІІ.1.Общи данни и технико-икономически анализ на съществуващото положение.

ІІ.2. Техническа част.

ІІ.3. Икономическа част.

ІІ.4. Социална поносимост и социални дейности.

ІІ.5. Обобщение на бизнес плана.

ІІ.6. Приложения:





ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД - ПЕРНИК



БИЗНЕС ПЛАН



1. ЮРИДИЧЕСКИ И АДМИНИСТРАТИВНИ ДАННИ
НАИМЕНОВАНИЕ “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”

ПРАВНООРГАНИЗАЦИОННА ФОРМА Дружество с ограничена отговорност

ФИРМЕНО ДЕЛО №257 от 1992 г. на Пернишки окръжен съд

СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ гр. Перник ул. “Средец” №11

ПРЕДМЕТ НА ДЕЙНОСТ проучване, проектиране, изграждане,

поддържане и управление на водоснабдителните, канализационните, електро и топлоенергийни системи (включително и пречиствателните станции), всички други дейности и услуги в страната и чужбина, незабранени от Закона.

СРОК Дружеството не е ограничено със срок

КАПИТАЛ (по съдебна регистрация) 410 000 лева

ДЯЛОВЕ 4 100 броя дялове, със стойност 10 лева всеки

СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ ДЯЛОВЕТЕ Държавата представлявана от МРР – 2091 дяла (51 %);

Община Перник – 1394 дяла (34%);

Община Радомир – 328 дяла (8 %);

Община Брезник – 123 дяла (3 %);

Община Трън – 82 дяла (2 %);

Община Земен – 123 дяла (2 %).

УПРАВЛЕНИЕ И ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО Общо събрание на съдружниците

Управител: Иван Несторов Витанов

Контрольор: Даниел Тошвко Господинов

КЛОНОВЕ Няма

ТЕЛЕФОН 076 / 64 98 14

ФАКС 076 / 64 98 31

ДАНЪЧЕН НОМЕР 1143000245

БУЛСТАТ 823073638

РЕГИСТРАЦИЯ ПО ЗЗЛД № 3 -1037649 / 18.09.2003 год.


ОБЩИ ДАННИ И ТЕХНИКО – ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗ НА СЪЩЕСТВУВАЩОТО ПОЛОЖЕНИЕ
Област Перник е част от Югозападния район. На север и североизток граничи с територията на области София-град и Софийска област. На изток и югоизток областта граничи с Кюстендилска област, а на запад – с Република Сърбия. Общата територия на областта е 2392,7 кв.км. Релефът е планински и полупланински, като голяма част от площта на народен парк „Витоша” попада на територията на областта. Средната надморска височина е 700 м като населените места са разположени в границите на 650 - 950 м надморска височина. Най-голяма по територия е община Трън, а най-малка – община Ковачевци.

Територия на област Перник



Община

Територия (кв.км.)

Структура

Брезник

403,447

16,9%

Земен

254,096

10,6%

Ковачевци

136,68

5,7%

Перник

484,035

20,2%

Радомир

540,539

22,6%

Трън

573,987

24,0%

ОБЩО

2392,784

100,0%

Регионът попада в умерено-континенталната област, като само Витошкия склон е в планинската климатична област. Климатът е силно повлиян от местните особености на релефа и средната надморска височина (720 м). Средната температура през пролетта е +9°С. Средната температура през лятото е +19,9°С. Най–горещи са температурите през юли, като средната за месеца е 29,6°С. През зимата има отделни краткотрайни застудявания, през които температурата пада до 5-6° под нулата, а при изключителни застудявания – до 16-18° под нулата. В котловинните полета се наблюдава сравнително по-студена зима, през януари средната температура е около 1-2° под нулата, но не спада по-ниско от минус20°-25°. За тези полета са характерни и т.нар. температурни инверсии. Преобладаващите ветрове са западни и югозападни. Сравнително голям е средният брой на дните с мъгли през годината – 28,8°, съответно 2,5 през топлото полугодие и 26,3° през студеното. Валежите имат подчертано континентален характер. Тяхното количество, заедно с относително ниските летни температури, е причина за по-слабите летни засушавания, отколкото в низините в Северна и Средна България. Средногодишната сума на валежите е 631 мм, като средните валежи по сезони са както следва: пролет – 162 мм, лято – 165мм, есен – 152 мм, зима - 128 мм. Най-влажен месец е май, а най-малко валежи падат през март. Климатът и релефът на струмската подобласт на преходно-континенталната климатична област,където попада област Перник, предполагат осигуреност на района с повърхностни и подземни природни води.

РИОСВ – Перник провежда мониторинг и върху състоянието на повърхностнитеводи по пунктовете от Националната система за контрол. На територията на Област Перник, НСМОС обхваща 15 пункта за наблюдение качеството на повърхностните води в реките и в 3 язовира: яз. Пчелина, втора категория; яз. Студена, първа категория и яз. Ярловци, втора категория. Честотата на пробовземане и схемата на анализи зависи от вида на пункта, съгласно Заповед на МОСВ. Основните показатели, които се анализират, са: перманганатна окисляемост, БПК5, ХПК, неразтворени вещества, желязо, азотни съединения, фосфати, хлориди, сулфати, нефтопродукти, тежки метали. На място се определят показателите: активна реакция рН, разтворен кислород, наситеност с кислород, електропроводимост. В зависимост от специфичните условия и източниците на замърсяване за конкретните пунктове допълнително се контролират и други специфични показатели (тежки метали, цианиди, нефтопродукти, детергенти, феноли и др.). Проверките за контрол по опазване и използване на водите и водните обекти касаят :

• Точкови източници:



  • канализационни системи от населени места, заустващи без пречиствателни станции;

  • пречиствателни станции за отпадъчни води;

  • индустриални обекти;

  • хвостохранилища и минни разработки.

• Дифузни източници:

  • от земеделски дейности;

  • от населени места без изградена канализация;

  • изпускания от материали и съоръжения в неканализирани райони;

  • инцидентни разливи.

Допълнително, като източници на дифузно замърсяване с недостатъчно уточнени параметри и величина, са:

  • автомобилен и железопътен транспорт, както и дейности свързани с поддръжката на транспорта;

  • нерегламентирани сметища за твърди битови отпадъци;

  • сметища, хвостохранилища и последици от приключила минна дейност;

На територията на област Перник големи точкови източници – потенциални замърсители на водите на река ”Струма”, са : „Стомана Индъстри” АД, гр. Перник, „Топлофикация Перник” ЕАД, гр. Перник, „Мини открит въгледобив” ЕАД, гр. Перник. На тези обекти се осъществява превантивен и текущ контрол, извършват се проверки и се провежда емисионен контрол задължително два пъти годишно, взимат се водни проби и се прилагат административно-наказателни мерки при констатирани нарушения. По отношение състоянието на водите годишните доклади на РИОСВ-Перник препоръчват доизграждане на канализационните системи и изграждане на ПСОВ в населените места, за които са предвидени. Разнообразието в релефа, водите и климатичните условия определя до голяма степен и почвеното разнообразие в региона. Почвите имат изразена височинна зоналност. Разпространени са следните видове почви: Алувиално-ливадните почви са разпространени по долините на реките, канелени са почвите по котловинните склонове и смолниците, които се намират в подножията на планинските склонове (Радомирско). Делувиално-ливадните почви са развити по наносните конуси на реките. На територията на област Перник размерът на нарушените терени преобладава спрямо този на рекултивираните, тъй като по-голямата част от обектите са в експлоатация и не се предвижда поетапна рекултивация. Голяма част от почвите в област Перник са ерозирали, замърсени и не се ползват за земеделски цели. Замърсяването на почвите с тежки метали и металоиди се следи чрез мониторингова система. Взимането на проби се извършва един път годишно. Следят се показателите Cd, Pb, Cu, Ni, Zn, Cr, As, орг. С, общ N и общ P. Съдържанието на тежки метали в почвата е под пределно допустимите концентрации. Опазването и възстановяването на почвите е основно задължение на всички, които извършват дейности, свързани с тяхното проучване и използване. Земните недра са компонент на околната среда, практически невъзстановим природен ресурс. При търсене, проучване, добив и първична преработка на подземни богатства се спазват изискванията за рационалното им и екологосъобразно използване. На територията на РИОСВ-Перник се експлоатират находища на подземни богатства (по смисъла на Закона за подземните богатства) - рудни (черни и цветни метали), неметални полезни изкопаеми, твърди горива, както и строителни материали. Осъществява се пряк контрол на обекти от геолого-проучвателната, минно-добивната и преработвателната промишленост, в това число: рудници, включително обогатителни фабрики; кариери; обекти в ликвидация (рудници); неработещи кариери и др. Добивът на подземни богатства на територията на област Перник се извършва по открит, кариерен способ. РИОСВ-Перник осъществява пряк контрол върху обекти от геолого–проучвателната, минно–добивната и преработвателната промишленост. Контролът е по отношение спазването изискванията за рационално и екологосъобразно използване на подземните богатства, както и по отношение опазването на останалите компоненти на околната среда при извършването на търсене, проучване, добив и първична преработка на подземни богатства. По данни на РИОСВ-Перник нарушените площи в резултат от минни дейности възлизат на 35 368 дка, а рекултивираните площи са 13 510 дка, като е извършена техническа и биологична рекултивация. Нарушените площи в резултат на добив на неметални полезни изкопаеми и строителни материали (кариери и баластриери) са 437,3 дка, а площта на сгуроотвалите (съдържащи производствени и технологични отпадъци) е 1400 дка. По данни на РИОСВ-Перник, на територията на Пернишка област екологично замърсените земи с цинк и олово, съгласно ПМС № 50/10.03.1993г. (ДВ, бр. 24/ 26.03.1993г.), са общо 2 500 дка, разпределени, както следва: кв. ”Църква” гр. Перник – 1500 дка; с. Кралев дол – 500 дка; кв. ”Калкас”, гр. Перник – 500 дка.

Чувствителни зони. Чувствителните зони във водните обекти са определени със Заповед № РД–970 от 28.07.2003 г.на Министъра на околната среда и водите. Чувствителните зони изискват специален режим на управление с цел, да се предотврати и или намали, постъпването на биогенни елементи във водните тела, с последващо влошаване на екологичното състояние на повърхностните водни тела. От определените за поречието на река „Струма” чувствителни зони следните попадат в област Перник:

  • река „Струма” - от изворите до вливането й в язовир „Пчелина”;

  • река „Арката ”- от изворите до вливането й в река „Струма”;

  • язовир „Студена”;

  • язовир „Пчелина”;

  • река „Ерма”.

Управление на твърдите отпадъци. Отпадъците които се формират от населените места в областта, се депонират на 10 сметища. Депа за отпадъци,отговарящи на нормативните изисквания, все още не са изградени. По отношение на проблемите с твърдите битови отпадъци, област Перник се нарежда на едно от първите места в страната. В населените места на общините Перник, Брезник и Земен съществува организирано сметосъбиране и извозване на ТБО до съответните депа, но на територията на община Радомир такава организация липсва. Състоянието на всички депа в общините от областта не е добро. Проблемите на региона са многообразни и засягат дейностите с всички видове отпадъци: битови, строителни, производствени. Област Перник има добри природни дадености, но в резултат на човешката дейност някои от компонентите на околната среда имат влошени показатели. По отношение на състоянието на атмосферния въздух град Перник се явява една от т.нар. „горещи екологични точки” в страната, а замърсяването и влошаването на качеството на въздуха рефлектира крайно негативно върху човешкото здраве и чувствителните екосистеми. Значим екологичен проблем на общината е и големият относителен дял на земи, нарушени и замърсени от промишлена и миннодобивна дейност, както и площите, заети от депониране на промишлени, производствени и строителни отпадъци.

Хидрогеоложка характеристика. В хидрогеоложко отношение района се характеризира с наличие на пукнатинни, карстови и порови води. Югозападният дял на Витоша планина е изворната зона на река “Струма”. Реката води началото си от високопланинските извори и ручеи с чисти и студени пукнатинни води от монцонитите южно от Черни връх на Витошкия плутон. Интрузивът е внедрен сред горнокредната вулканогенна-седиментна задруга (К2cn-st), представена предимно от андезито-базалтови туфи с лавови потоци и тела от андезити, трахиандезити, андезитобазалти, базалти и редки прослойки от варовици и мергели. Отсъствието на измервания за дебита на Витошките извори (както и за другите многобройни извори в цялото Струмско поречие) не позволява по-точна оценка на подземните водни ресурси. Най-често срещаните извори от монцонитите и сиенитите са с дебит (Q) по-малък от 1l/s и само единични водоизточници - до 4-5 l/s. Водоносни са и живописните витошки каменни реки, наносната покривка от изветрелите магмени скали и торфищата по високите плата на планината. Вулкано-седиментната задруга от витошкия вулканогенен пръстен общо взето притежава ниска водоносност (водност). Рядко срещаните малодебитни извори са привързани към по-значителните андезитни лавови потоци и тела. Пукнатинните води в масива се подхранват от валежите. Във високопланинския пояс средномногогодишната им сума надвишава 1 000 mm; на Черни връх – 1 178 mm, с максимуми през м. м. V, VI и I и минимуми – м. м. VIII-X. Студените пукнатинни води са ултрапресни с ниска обща минерализация – под 0.2 g/l и 0,1 g/l във високопланинската зона и незначителна твърдост. Подземните пукнатинни води от планината се улавят заедно с повърхностния отток чрез Витошки водохващания (7 водохващания с общ дебит около 9 l/s) и отиват за водоснабдяване на 4 задвитошки селища и кв. “Църква”, на град Перник. В село Рударци и част от село Драгичево се ползват и води с Q около 7 l/s от деривацията “Владайски канал”. При село Рударци от Витошките монцонити, по тектонския (разломен) контакт с олигоценските глинести седименти на Пернишкия басейн, се дренират три минерални извора с температура на водата до 27° С (в сондажите - 29° С) и общ дебит на артезианските сондажи 6 l/s. Водата им е алкална, сулфатна, хидрокарбонатна, натриева с минерализация до 0,29 g/l. Поровите води формират подземното водно тяло „Порови води в Кватернер – Радомир-Брезник” с код BG4G000000Q007. Водоносният хоризонт е представен от пясъци, чакъли, глини, песъчливи глини и глинести пясъци. Филтрационните му свойства се изразяват чрез средна проводимост 400-600 m2/d и коефициент на филтрация 140 m/d. Подземното водно тяло в по-голямата си част представлява безнапорен, а на места до слабо напорен, поток. Река „Струма„ при естествени условия дренира потока, а при високи стоежи временно го подпира и подхранва. Подхранването се осъществява и от инфилтрация на атмосферни валежи, а между град Радомир и квартал„Върба„ - от подземния поток на южната пролувиална ивица. По химически състав водата е прясна, хидрокарбонатно-калциево-магнзиева с повишено съдържание на нитрат и сулфат, с обща минерализация от 0,6 до 0,8 g/l и обща твърдост от 6,5 до 8,5 mg/еqu (Антонов Хр. и др., 1980). Няма данни за химично състояние. Тяло, което не е в риск, но е необходима допълнителна информация. В материалите на триаса е обособено подземното водно тяло „Карстови води в Голобърдовски карстов басейн” с код BG4G0Т1Т2Т3037. Тези води имат разпространение в Радомирската котловина и масива на Голо Бърдо. Водоносният хоризонт е представен от варовици, мергели и алевролити. Скалите са силно напукани, дислоцирани и милонитизирани. Повърхностните и подземни карстови форми не навсякъде са добре развити, поради което в едни участъци на общия водоносен хоризонт водата е типично карстова, а в други –пукнатино-карстова. В района на Голо Бърдо водата е безнапорна, а в Радомирската котловина - безнапорна и напорна. В Радомирската котловина от безнапорната и плитконапорната част на хоризонта излизат редица извори, по-важните от които са: „Врелото” (85 l/s - 195 l/s) при с. Друган; изворът при „махала Сиреня” (60 l/s - 105 l/s); група извори над гр. Радомир (60 l/s) и редица други извори с дебит 2 l/s - 50 l/s. От напорната част на водоносния хоризонт по разлома при с. Долни Раковец излиза вода с общ дебит 100 l/s и „Хайдушки извор” /120 l/s/ между селата Земен и Раждавица. По химически състав водата е прясна, хидрокарбонатно-калциево-магнзиева, като на места има повишено съдържание на нитрати, с обща минерализация от 0,4 до 0,7 g/l и обща твърдост - от 4,3 до 9 mg/еqu .

Хидрология. Районът на проекта попада основно в подбасейна на река “Струма”. Тя води началото си от южните склонове на планината Витоша на 2180 м надморска височина, което е на около 0,6 км южно от Черни връх. Координатите на извора са 4233’40’’с.ш и 2316’40’’и.д. Река “Струма” тече на юг и напуска българската територия при с.Кулата на кота 62 м н.в. с координати 4122’00’’ с.ш и 2220’40’’ и.д. Дължината на реката от извора до границата е 290 км, което я поставя на пето място по дължина сред българските реки след “Искър”, “Тунджа”, “Марица” и “Осъм”.


Река “Струма” приема водите на около 42 притока от първи и втори порядък. Водосборът на река “Струма” е 10797 км2. Географското му разположение се определя от следните координати: 4125’ и 4250’ с.ш. и 2222’ и 2340’ и.д. Формата на водосборната област е силно продълговата като средната й дължина около е 250 км, а средната й ширина е около 40 км, с ясно изразен планински характер, което определя и големия наклон на притоците й (от 1% на река ”Конска” до 11,4% на река “Петричка”).

По отношение на надлъжнияй наклон река “Струма” може да се раздели на два характерни участъка : първият е до град Перник с наклон 65‰, като при град Перник спада рязко на 5,3‰: вторият е от Перник до границата със среден наклон 2,7‰,като в Земенския пролом е 3,3‰, а в Петричко-Санданската котловина е 1,5‰.

От хидрогеоложка гл.т. разглежданата област попада в горното поречие на река “Струма”, Западносредногорска зона, Пернишки седиментационен басейн (котловина).

Пернишката котловина (грабенов седиментен басейн, известен като Пернишки въглищен басейн) е разположена на територията на Западносредногорската структурна област. На север се огражда от планините Вискяр и Люлин, на изток – от Витошкия масив, на юг – от рида Голо Бърдо и на запад - от Черна гора и Любаш планина.

Пернишкият басейн е запълнен от дебели моласови седименти с въгленосни и битуминозни задруги със средно-горноолигоценка (до долномиоценска) възраст. Общата им дебелина достига 1300-1700 м. Литоложки пъстрите палеогенски пластови свити в котловината, както и в съседния Бобовдолски въглищен басейн и в другите седиментогенни басейни от Крайщето, са практически неводоносни скални задруги. Неогенските, предимно глинести, седименти заемат малки участъци върху палеогенските свити в околностите на градовете Перник и Брезник и са неводоносни. Кватернерната покривка от чакъли, пясъци и песъчливи глини заема тясна ивица в ниските тераси на река “Струма” и река “Конска”, с площ около 80 км2 и обща дебелина от 0 до 10 м.

Речните (aQ) чакъли и пясъци акумулират неголямо количество порови безнапорни води. Те са хидравлически свързани с водните стоежи на реките, като имат плитко ниво под теренната повърхност и ограничени експлоатационни ресурси. Алувиалните отложения в терасата на река “Конска” имат нисък коефициент на водопроводимост (Т=k.h)  20 m2/d) .

Оградните планински склонове и допалеогенската скална подложка на котловината са изградени предимно от горнокредните вулканска (андезитна) и вулканогенно-седиментна задруги, а в южната окрайнина на Пернишкия басейн – от юрски (титонски), триаски и палеозойски свити. Със силикатните скали са свързани малки пукнатинни извори с дебит най-често от 0,01-0,2 l/sдо 0,5 l/s, които се използват за водоснабдяване на селищата. В Пернишка община такива (без по-големите) са каптирани около 15 такива (без по-големите) извора с общ дебит 2,3 l/s.

Геоложката и хидроложката характеристика на района, в който попада област Перник, е сред най-благоприятните в страната от гледна точка на осигуреност с пресни повърхностни и подземни води.


  1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©bezogr.ru 2016
обратиться к администрации

    Главная страница