Твърдо за Бога Шарлот Ишканян



Скачать 65.15 Kb.
Дата29.04.2016
Размер65.15 Kb.
Твърдо за Бога
Шарлот Ишканян

В някои райони на Западна Африка приемането на християнството може да бъде буквално въпрос на живот и смърт. Амо е от Фулани – полуномадско племе от животновъди. Докато се разхождал една вечер из селото, чул глас по високоговорителя. Доближил се от любопитство и видял група слушатели и един човек пред тях, който им говорел нещо за Исус. Стоял отстрани, защото знаел, че в този район да си християнин означава да си навлечеш беда. Вестта на говорителя обаче го заинтригувала, затова останал да изслуша проповедта до края. Вестта била начало на една битка за сърцето на Амо.


Всяка вечер говорител от Глобалната мисия представял по една вест за Божията любов. Когато се стигнало до въпроса за съботата, Амо останал доста изненадан, тъй като в свещената книга на неговата религия също се говорело по тази тема. Искало му се да попита някой религиозен учител, но се страхувал от последиците. Когато чул говорителя да описва почивния ден, останал доста смутен. Спомнил си, че в неговата свещена книга има проклятие за хората, които нарушават Божията почивка. В същото време осъзнавал, че няма нито един човек от неговата религия, който да спазва някакъв почивен ден. Защо е така?
Когато говорителят поканил всички желаещи да последват Бога да излязат отпред, Амо излязъл от закритото място и отишъл пред цялото множество. Знаел, че това решение може да му струва живота, но в същото време имал в себе си дълбок душевен мир.
Вашите мисионски дарения помагат за разпространяване на добрата вест за Исус в трудни райони подобни на този, в който живее Амо.

Странната болест


Ирина Полушкина

Ирина израснала в атеистично семейство в Украйна. Малко след като родила второто си дете, започнала да страда от силна болка в гърба. Болката се увеличавала с всеки изминал ден, а Ирина станала с няколко сантиметра по-ниска, тъй като състоянието на гръбначния стълб се влошавало. Докторът бил озадачен и не можел да направи нищо друго освен да й дава обезболяващи лекарства. Стигнала до там, че да мисли за самоубийство, но гледката на двете прекрасни деца поддържала живота в нея.


Брат й я посетил и останал ужасен от гледката – красивата му някога сестра била загубила косата, зъбите и ноктите си. “Идваш прекалено късно - казала му тях, - вече никой не може да ми помогне.”
“Не, има един лекар, който може да ти помогне – отговорил той, - и това е Бог. Не е необходимо да излизаш от дома, за да се консултираш с него. Можеш да му говориш чрез молитва.”
Ирина била учудена от брат си, тъй като знаела, че той е убеден комунист. Вслушала се в думите му, когато й обяснил, че Исус е създал света и се грижи за нея. Дал й Нов Завет и настоял да го чете и да се моли.
За Ирина било доста трудно да разбира Новия завет. Не можела да коленичи да се моли, затова лягала на пода и така произнасяла молитвите си. “Ако ме обичаш, обърни лицето си към мене и ми помогни да оздравея.”
Постепенно Ирина започнала да се възстановява и след 18 месеца се почувствала толкова добре, че започнала да ходи на работа. Тя и съпругът й продължили да търсят Бога. Опитали няколко църкви, но не се чувствали добре в нито една от тях.
Ирина се записала в шивашки курс и открила, че до нея седи жена, която често говорела за Бога. Било й интересно да слуша това, което жената казва. След края на занятията Ирина я попитала: “Как мога да намеря истината?” Жената я посъветвала да остави Библията да я води и да я заведе до църквата, която спазва Божиите заповеди.
Следващата седмица Ирина останала след часовете, за да чуе нещо повече. Новата приятелка й говорила за Божиите святи изисквания. Приела поканата да посети евангелизаторско събрание в една домашна църква. Макар че църквата била доста тясна, хората я приели радушно. Ирина взела книги за дома си, за да ги прочете заедно със съпруга си. Двамата започнали да ходят заедно на събранията и днес са членове на адвентата църква.
Част от дарението за тринадесетата събота помогна за построяването на нова църква в града на Ирина. Тя и останалите адвентисти в града ви казват: “Благодаря.”
Ирина Полушкина живее в Суми, Украйна

Евангелизаторът с велосипед


Шарлот Ишканян

Еулогио Маса е фермер в село в Северозападна Аржентина. Преди няколко години той и брат му Жералдо отишли до град Тукуман да посетят брат си Франциско. Брат им бил станал адвентист и решил да ги покани да отидат заедно на църква. Те приели и били толкова впечатлени от вестта, която чули, че останали в Тукуман шест седмици, за да изучават Библията. Преди да се върнат у дома, и двамата били кръстени.


Еулогио и Жералдо споделили за новите си познания върху Библията със своите семейства. В областта нямало адвентисти и семействата се събирали по домовете си, за да учат и да се молят. След време построили малка църква върху собствена земя. Всичко градили на ръка. Правили тухлите от кал и ги сушали на слънцето. С каруца пренасяли тухлите до строежа, а там изтегляли вода за варта. Когато църквата била изградена, братята извикали пастор, който да я посвети и да кръсти семействата им.
Братята споделяли за вярата си с хора от околните села. Когато Жералдо починал, Еулогио продължил сам. Пътувал с велосипеда си по междуселските пътища, за да разнася Божията любов сред хората.
Запознал се с хора в село Бабилония на около 20 километра от дома му, които искали да научат нещо повече за Бога. Еулогио въртял педалите на колелото всяка неделя, за да изучава Библията с тях. Една жена повярвала, но съпругът й не проявил интерес. Когато се разболял и лекарите казали, че не може да му се помогне, съпругата му настояла да се моли. Той се молил и Бог го излекувал. Бил кръстен заедно със съпругата си. Така била създадена група във Вавилония, която сега започва да работи и в околните села.
Еулогио продължава да пътува с велосипеда по калните пътища на Северозападна Аржентина, разказвайки на хората за скорошното идване на Исус. Довел е около 50 човека до Исус и е създал три нови църкви. Често казва, че ще продължи да работи, докато Бог му дава сили.
Нашите дарения от съботното училище помагат за снабдяването на евангелизатори миряни с литература и други материали, чрез които да споделят Божията любов с хората.
Еулогио Маса е евангелизатор мирянин, живеещ в Мама Пука, Аржентина.
http://ssnet.org/qrtrly/eng/06c/images/gis12.jpg

Споделяне на светлината


Томас Алай

Томас Алай живее в Папу Нова Гвинея. Веднъж в работата му дошъл един приятел и застанал до бюрото му. Бил дошъл да му продаде Библия. Томас имал планове да похарчи 20-те кина в джоба си (около 10 лева) за бира, но вместо това си купил Библията.


Отворил Библията и открил списък с теми и различни препратки. Започнал да я чете тема по тема. Когато стигнал до съботата, останал доста озадачен. Колкото повече четял, толкова повече се убеждавал, че това е определеният от Бога ден за поклонение. Томас попитал една адвентистка от работата си къде може да намери адвентна църква. На следващата събота отишъл на богослужение.
Веднага разбрал, че това е мястото, където Бог го е пратил. След църква разказал на съпругата си къде е бил. “Искам да променя си живота си”, казал й той. Тъй като много пъти била чувала от него тези думи, не останала никак впечатлена. С времето обаче виждала, че съпругът й наистина се променя. Макар че не ходела на църква с него, била доволна, че той е открил Бога.
Възрастен църковен член казал на Томас, че работи в едно близко село, където имало само четирима адвентисти. Човекът говорил на съседите си за пророчествата от Даниил и Откровение и те имали желание да научат повече. Помолил Томас да му помогне. Така Томас започнал да посещава селото и да помога на приятеля си в преподаването.
Хората му казали, че протестантският пастор не желае адвентисти на своя територия и възнамерява да им създаде доста неприятности. Томас се помолил Бог да се намеси и да му помогне пасторът да се успокои. Една вечер протестантският пастор влязъл в дома на един от църковните членове. Томас бил там и показвал картини, с които да обясни библейските пророчества на присъстващите. Пасторът не казал нищо и седнал, за да чуе темата.
След края на срещата Томас с изненада научил, че посететилят е протестантски пастор. Приближил се към него и му казал: “Съжалявам, ако знаех, че сте пастор, щях да ви поздравя, както подобава.” Пасторът кимнал с глава и благодарил за темата. В него нямало нито следа от гняв.
Томас продължил да се среща с хората и няколко от тях се кръстили. Вярващите се срещат под обикновен заслон от палмови листа. Според доклада на Томас още 45 души са поискали библейски уроци, за да се подготвят за кръщение.
Нашите мисионски дарения помагат за започване на мисионска работа в нови области.
Томас Алай живее в Лае, Папуа Нова Гвинея.
Дилемата на посетителя
Пениели Китомари

Пениели Китомари е мирянин проповедник от харизматична църква в Танзания. Той бил основал две църкви и вече започвал да работи за трета. По настояване на църковните членове Пениели се записал в семинария, намираща се близо до адвентния колеж в Танзания (сега известен като Университета в Аруша).


Получил покана да посети богослужението, наречено “Ден за посетители” в университета, но отклонил поканата, тъй като не бил готов да се справи с адвентните учения. Предупредил църковните членове да не приемат покани от адвентисти.
През седмицата Пениели си спомнил за един дебат по въпроса за съботата. Тази доктрина го заинтригувала и решил да посети адвентната църква, за да научи повече по този въпрос. Когато пристигнал, намерил няколко от своите църковни членове, които също били решили да посещават адвентните богослужения.
Пениели останал доволен от начина, по който го посрещнали, и с радост приел поканата да остане за следобедната програма. Харесал му не само хорът, но и проповедта. Не можел да открие нищо, което да обори казаното в проповедта, и започнал да се чуди защо хората се страхуват от тази църква толкова много. Тръгнал си, но в него останали още много въпроси.
Когато разговарял с дяконите, разбрал, че някои от тях също посещавали адвентната църква и имали много въпроси. Някои от тях дори били решили да приемат въпроса за съботата. Пениели решил да научи повече. Посетил пастора на адвентното училище и започнал да го пита за различни неща. След това докладвал на църквата си за онова, което бил научил.
“Доведи пастора при нас”, настояли църковните членове. Той се срещнал с вярващите и прекарал няколко часа в отговаряне на различни въпроси. Групата го поканила да се върне, след което някои от тях посетили адвентната църква.
Други членове на харизматичната църква настоявали пред новите вярващи да не ходят при адвентистите. Тъй като не можели да ги убедят, някои тръгнали с новите вярващи, за да ги предпазят от адвентната ерес. Пасторът им обяснил, че всяко адвентно учение е взето от Библията. В края на събранието поканил онези, които искат да следват Божията воля, да станат, и тогава Пениели и няколко от църковните членове се изправили. След евангелизаторските срещи новите вярващи поискали да се кръстят. Сега Пениели продължава да е техен пастор и да ги учи на новите доктрини, които е приел.
Всяка седмица вашите мисионски дарения помагат да се финансира свидетелстването на вашата църква по цял свят.
Пениели Китомари е мирянин проповедник, живеещ в Аруша, Танзания


База данных защищена авторским правом ©bezogr.ru 2016
обратиться к администрации

    Главная страница