Тема: строителство, строителен контрол



страница10/11
Дата04.05.2016
Размер1.56 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

23.02.2012 г., с. IV-VII
Енергетиката и инфраструктурата са приоритети за Старa Загора
Областта има 74 проекта одобрени европроекта през 2011 г., но малките общини още трудно усвояват средства от фондовете
Развитието на енергетиката и инфраструктурата ще бъдат основните приоритети, на които областната управа ще набляга, за да осигури условия за бизнес в района на Стара Загора. Имаме всички предпоставки да запазим позициите си в енергетиката и да реализираме нови проекти в този водещ за икономиката ни отрасъл, казва областният управител на Стара Загора Недялко Недялков. Той припомни, че по икономическото си развитие районът се нарежда на едно от водещите места в страната и е един от лидерите по принос към брутния вътрешен продукт (вж. стр. I, II и III). Областният управител изтъкна, че Стара Загора се представя и доста добре, ако се съди от одобрените проекти по европейските програми и изплатените по тях средства (вж. карето).

Енергетиката

В енергетиката ще се стремим към изпреварващо модернизиране на миннодобивната промишленост в "Мини Марица-изток", увеличаване на инвестициите, подобряване на квалификацията, производствената дисциплина, за да могат да се произвеждат над 40 млн. т въглища годишно. Това ще направи възможно изграждането и захранването на новите 9 и 10 блок в ТЕЦ "Марица-изток 2", посочва Недялков. Неговите очаквания са до края на тази или най-късно в началото на следващата година да се направи първа копка за изграждане на двата нови блока в държавната ТЕЦ.

Вече е направена оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) на площадката, на която ще бъдат разположени мощностите, изградена е необходимата инфраструктура, а ръководството на ТЕЦ "Марица-изток 2" е предало предложението си до Българския енергиен холдинг и до икономическия министър за начина, по който трябва да се обособят новите дружества.

За изграждането на новите мощности ще бъдат необходими около 800 млн. лв. Най-вероятно те ще се осигурят чрез банков заем и собствени средства на централата. "Възможно е да реализираме проекта и чрез подбор на стратегически инвеститори, които да купят част от акциите на новообразуващото се акционерно дружество", допълни Недялков. "Държавата трябва да държи печелившите предприятия в своя портфейл, защото те са изключително необходими в кризисни ситуации в енергетиката", казва Недялков по отношение на бъдещето на дружествата "Мини Марица-изток" ЕАД и ТЕЦ "Марица-изток 2".

Инфраструктурата

Дългоочакваният старт на проекта за изграждане на тунел под връх Шипка има реална възможност да се случи още в края на тази година, твърди областният управител. "Изчистваме някои проблеми с ОВОС, но смятам, че скоро те ще бъдат преодолени и строителството ще започне още в началото на 2013 г.", смята Недялков. За финансиране на тунела под Шипка ще се търсят пари от европейските фондове, както и от стратегически инвеститори, обяснява той.

Очакванията му са в средата на юни да бъде завършена и отсечката от магистрала "Тракия" до Нова Загора.

Бъдещето на старозагорското летище и изграждането на многофункционална спортна зала в областния град също влизат в плановете за развитие.

Възможности за община Стара Загора

Община Стара Загора има реална възможност да усвои 100 млн. лева по европейски проекти през следващите две години, смята кметът Живко Тодоров. До края на март той планира да бъде внесен проектът за интегриран градски транспорт, по който очаква финансиране от 30 млн. лв. Предстои да бъде финализиран проектът за модерно депо за отпадъци.

Сред приоритетите за европейско финансиране е изграждането на център от семеен тип, който да помогне за деинституализацията на децата от домовете на територията на общината. Този проект ще струва около 5 млн. лв., казва Тодоров. Друг важен проект за Стара Загора е завършването на канализацията на с. Богомилово, както и разширяването на онкодиспансера в града.

Общината кандидатства още за средства за изграждане на нова детска градина в района на I-во кметство по програма "Социално включване" към министерството на труда. Подписан е и договор за 4.3 млн. лв. за подновяване на античната част на града.

"Във време на икономическа криза не бива да се харчат само парите на данъкоплатеца, трябва да се привличат и външни средства. Общината не е натоварила хората с данъци, дори е намалила някои от тях", твърди кметът.

След 10 години

Нов проект за подготовката на интегриран план за градско възстановяване и развитие трябва да определи развитието на общината през следващите 10 години. Проектът е за 1 млн. лв. и се финансира по Оперативна програма "Регионално развитие" със съфинансиране от Европейския фонд за градско възстановяване и развитие. Проектът дава възможност за ново строителство. Изготвеният план за развитие ще бъде включен в Националния план за развитие на България 2020, което се очаква да улесни привличането на средства по оперативни програми, от националния бюджет и чрез други международни инструменти за финансиране.

По-добра бизнес среда

Община Стара Загора намали такса смет за бизнеса от 5 на 3 промила. Това обаче според бизнеса не е достатъчно, защото таксата продължава да се формира на базата на данъчната оценка на един имот, а не на отпадъците, които компанията генерира (вж. стр. IX).

"Намалихме наполовина туристическата такса, като очакванията ни са това да стимулира развитието на хотелите в Стара Загора", посочва още кметът. Той залага на проекти на принципа на публично-частното партньорство, които общината има готовност да разработи. Възможност за това дава и включването на общината като бенефициент по инициативата JESSICA, по която до средата на 2015 г. в България ще бъдат инвестирани над 110 млн. лв. в проекти за устойчиво градско развитие. Стара Загора има готовност да разработи конкретни проекти, които да предложи на бизнеса за участие в партньорство по програма JESSICA. Чрез проектите биха могли да бъдат изградени пазари, тържища, подземни и надземни паркинги, спортни обекти, индустриални зони и други обекти.

Министерският съвет реши да започне проучване за наличие на полезни метални изкопаеми в района на общините Мъглиж, Николаево и Гурково в местността Демир Боклу. Разработването на евентуални находища би решило до голяма степен безработицата в тези малки общини през следващите години, смята областният управител.


"Възможно е да реализираме проекта (за 9-и и 10-и блок на ТЕЦ "Марица-изток 2") и чрез подбор на стратегически инвеститори, които да купят част от акциите на новообразуващото се акционерно дружество"

Недялко Недялков, областен управител на Стара Загора
Проектите за 2011 г.
До края на миналата година старозагорските общини са подали общо 121 проекта, от които 74 са одобрени. Единадесетте общини са сключили договори за 90.3 млн. лв., като в края на 2011 г. изплатените пари по тях са близо 13.9 млн. лв.

Най-много сключени договори по европрограми имат общините Стара Загора и Казанлък – общо 8. Старозагорските проекти със сключен договор през миналата година са за 21.2 млн. лв., а тези на Казанлък - за 11.6 млн. лв.

Най-малко подадени проекти имат общините Братя Даскалови и Николаево, където и безработицата е най-висока. Областният управител Недялко Недялков отбелязва, че липсата на добър административен капацитет за изготвянето на успешни проекти от малките общини продължава да бъде проблем.
Финансова децентрализация

Необходима е промяна на начина, по който функционират българските общини, нужна е финансова децентрализация, убеден е старозагорският кмет Живко Тодоров. Сега общините имат редица ангажименти около издръжката на различни дейности. В същото време не разполагат с достатъчно източници на средства и са принудени да осигуряват допълнителни ресурси.

Би трябвало процент от някои данъци да остава в общините, например данък печалба на фирмите, които работят на територията на една община, смята Тодоров. Това ще стимулира общините да създават благоприятни условия за бизнес и привличане на инвеститори.
МБАЛ „Cвeти Иван Рилска" разширява базата си
Инвеститорът „Металик" АД открива и нов 5-звезден хотел в Стара Загора
Многопрофилната болница за активно лечение „Св. Иван Рилски" в Стара Загора ще разшири базата си с нова сграда до края на годината. За целта ще се използва базата на бившия хотел „Берое" до парк „Митрополит Методий Кусев". „Разширението се налага заради огромния приток на пациенти към болницата. Виждаме, че нашите пациенти дадоха висока оценка на здравните грижи, положени за тях в МБАЛ "Св.Иван Рилски". Желанието ни е да направим така, че те и за в бъдеще да получават най-доброто лечение", казва управителят на болницата д-р Иван Златков.

Старозагорската МБАЛ „Св. Иван Рилски" беше открита преди 2 години. Тогава инвеститорите от „Металик" АД вложиха

20 млн. лв. в изграждането и оборудването на болницата и диагностично-меди-цинския център „Трета поликлиника" към нея. Отделенията и операционните зали бяха оборудвани с най-модерната апаратура на водещи световни производители на медицинска техника. Лекарите на старозагорската болница са обучавани в едни от най-добрите здравни центрове в Европа и по света, за да ползват ефективно модерната медицинска апаратура.

Разширението

Разширението на болница „Св. Иван Рилски" ще се извърши на два етапа. В първия етап ще бъдат инвестирани 6-7 млн. лв. Той трябва да приключи до края на годината. Дотогава част от съществуващите отделения ще се пренесат в реконструираната и реновирана сграда на бившия хотел „Берое". Там пациентите ще могат да разчитат на още 52 легла. Така общата леглова база в двете сгради ще стигне 130 легла, а медицинският персонал ще се увеличи с 10-15%. Новата база ще разполага с още операционни зали и специализирани кабинети. Ще бъде изграден Център за ин витро лечение и Център за миниинвазивна хирургия, както и отделение за физиотерапия и рехабилитация. В сградата до парк „Митрополит Методий Кусев" ще бъдат преместени отделенията по ортопедия, УНГ и съдова хирургия. Обмисля се и създаването на неврологично отделение, в което ще работят водещи български специалисти. Във втория етап от разширението ще бъде изградена нова сграда. В нея е възможно да бъде разположен Център за спешна

и инвазивна кардиология, за какъвто собствениците на болницата са водили разговори преди повече от година с известния кардиолог проф. Александър Чирков.

Формулата на успеха

Убедени сме, че формулата „Всичко е в твоите ръце" дава добър резултат, казват инвеститорите от „Металик" АД. Те са подбрали водещи специалисти в различните специалности и са им дали възможността да действат като мениджъри. Специалистите са посочили най-добрата техника, с която искат да работят, изградили са най-удачната структура на работа, подбрали са персонала в своите отделения и са избрали най-добрите форми на квалификация. В резултат на този подход от страна на инвеститорите и вложените средства, пациентите на болница „Св. Иван Рилски" се увеличават с всеки

изминал ден. Те са не само от старозагорския регион, а от цяла Южна България.

Предизвикателствата

До 3-4 месеца „Металик" АД ще открие и пет-звездния си бизнес хотел "Загорка", разположен в емблематичния за Стара Загора парк „Бедечка". Инвестицията е поредното предизвикателство пред старозагорското дружество. Комплексът ще разполага с четири конферент-ни зали, хотелска част от 30 стаи и два апартамента, басейн, SPA център, луксозен ресторант и сладкарница. При реконструкцията на тази символична за Стара Загора сграда собствениците са запазили старата архитектура на ресторантската част на комплекса, която беше любимо място на старозагорци. Петзвездният комплекс ще предложи и редица атракции, свързани с живописното езеро пред хотела.
Обновиха офиса на ДЗИ в Стара Загора по стандартите на КВС
Старозагорският офис реализира приходи 6 размер над 5 млн. лв. за 2011 г. ДЗИ откри обновения си офис в Стара Загора в присъствието на десетки свои клиенти, ръководители на главни агенции на дружеството в страната, представители на бизнеса и местната власт. На откриването на офиса в Стара Загора присъства лично изпълнителният директор на „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД Мишел Каленс, директорът на дирекция „Инвестиции" Иван Георгиев, директорът на „Автомобилно застраховане - сектор ликвидация" в ДЗИ Тодор Серафимов и регионалният мениджър на Югоизточен район Никола Байряков. Събитието събра и многобройните клиенти на ДЗИ - Стара Загора, сред които най-дългогодишният клиент - заводът ДЗУ в лицето на неговия изпълнителен директор инж. Иван Стаев, мениджърите на „PSI-Пътстройинженеринг", „Новотехпром", „Булагро груп", „Нанюк", „Хексот", „Болид", „Булгаршампфрюи", „Асорт - Петров", „Верея пласт", „Клас Бойчев" и много други представители на старозагорския бизнес.

„Целта на инвестицията ни в новия офис в Стара Загора

е да предложим на нашите клиенти помещения в крак с времето. Инвестицията в новия офис е ясен признак, че КВС е в България, за да остане", каза в своето приветствие изпълнителният директор на „ДЗИ - Общо застраховане" Мишел Каленс.

„Убедена съм, че различната визия на офиса и новата организация на работа ще ни донесат нови успехи", каза при откриването управителят на Главна агенция - Стара Загора, Мария Бойчева. ДЗИ е една от най-уважаваните компании в България, посочи в приветствието си областният управител на Стара Загора Недялко Недялков, който заедно с г-н Каленс преряза лентата на обновения офис.

Резултати

През 2011 г. Главната агенция на ДЗИ в Стара Загора е реализирала премия-приход в размер над 5 млн. лв., с което бележи ръст от 7-8% в сравнение с предходната година. Стремим се ръстът ни в оборота тази година да бъде над средния за страната, каза Мария Бойчева.

Ново начало

Клиентите на ДЗИ ще усетят удобствата на новата организация на работа още с влизането си в обновения офис. Акцентът в него пада върху огромния фронт-офис, в който клиентите лесно ще откриват услугата, от която се нуждаят. Всички служители на застрахователната компания са облечени в униформите на ДЗИ. Те посрещат клиентите още от вратата, като ги насочват към отдела, в който ще получат най-добрата консултация и напътствия за исканата услуга. Вътрешното оформление е решено в типичните за „КВС груп" цветове - синьо и бяло.

Реформата започва от големите градове в страната. Най-добрите агенти на ДЗИ получават възможност да разработват в свои офиси, обозначени с логото на КВС, като компанията поема 100% от наема им през първата година и 50% през втората година.

Основното, към което се стремим, е да бъдем коректни с клиентите си. Защото добрият застраховател е този, който плаща коректно, казва Мария Бойчева. Точно за това ДЗИ получи наградата за най-коректен застраховател, допълва тя.

Перспективи

През 2011 г. ДЗИ - Стара Загора, отчита 7% ръст на финансовите си резултати. Желанието на служителите на старозагорския офис е до края на тази година да бъде постигнат ръст над 10%. Целта е напълно постижима, ако се съди по резултатите от първия месец на тази година, в който старозагорската Главна дирекция на застрахователната компания е изпълнила плана си с над 100%.


Брикел" ЕАД възстанови производството на брикети
Дружеството инвестира в изграждането на сгуроотвал
„Брикел" ЕАД започва да възстановява нормалния си ритъм на работа, след като през януари единствената в страната брикетна фабрика спря производството на брикети поради проблеми с доставката на брикетируеми въглища от „Мини Марица-изток" ЕАД. До средата на февруари топлоелектрическата централа на „Брикел" работеше с два котела и две турбини с обща мощност 60 мегавата, което позволи да се осигури топлоснабдяването на град Гълъбово през зимните дни. Очакванията на ръководството са в близките дни ТЕЦ-ът да премине на схема три котела и три турбини с обща мощност 100 мегавата. „Когато се възстанови изцяло захранването с въглища, очаквам бързо да стигнем производство от 1000 тона брикети на денонощие", каза зам. изпълнителният директор на дружеството инж. Георги Златев. Това е важно както за нормалното възстановяване на производствения процес, така и за подобряване на финансовите показатели на дружеството. „Като се има предвид, че продаваме тон брикети на цена 175 лева, лесно може да се изчислят пропуснатите ползи на дружеството от спряното производство обобщава инж. Златев.

Независимо от пропуснатите ползи ръководството на „Брикел" не е съкратило работници и не планира намаляване на трудовите възнаграждения. Надеждите на мениджърския екип са да компенсира загубите си с по-голям обем производство на електроенергия и брикети през следващите месеци.

Планове

Въпреки проблемите, с които се сблъсква от началото на годината, „Брикел" планира нови инвестиции през 2012 г. „Предвидили сме при нормална работна обстановка да направим ремонти на някои от основните съоръжения и да започнем изграждането на нов сгуроотвал", посочи инж. Златев.



През 2011 г. „Брикел" успя да изгради нова СОИ, срещу която получи дългоочакваното си комплексно разрешително за работа. Стремежът е през следващите месеци да се натоварят максимално всички съоръжения, с които разполага централата. „Най-важната ни задача за настоящата година е да продължим да осигуряваме качествени продукти за нашите клиенти и да развиваме дружеството в положителна посока", каза Златев.

Трудности

През почти цялата 2011 г. „Брикел" работи с понижена мощност - в повечето случаи на два котела, а понякога на един. Предприятието излезе в принудителен престой за 2 месеца и половина и възстанови работата си едва в края на юли. През миналата година брикетната фабрика произвеждаше 500 - 600 т брикети на денонощие.

„2011 г. беше трудна, но успешна. От позицията на времето със задоволство можем да отчетем, че въпреки тежката икономическа обстановка в световен мащаб няма нито един съкратен работник или служител в предприятието, изплащаме месечни възнаграждения на хората и сме оптимисти, че най-трудните моменти вече са зад гърба ни. Разбира се, всичко това нямаше да се случи без подкрепата и разбирането на държавните институции и тук е мястото да благодаря на всички представители на централната и местната власт, които се ангажираха с каузата „Брикел" и дадоха шанс на близо 2000 човека да запазят работните си места. Изразявам благодарност и към колегите, които са на работната площадка на „Брикел", за професионализма и трудолюбието", казва Златев.

Социални ангажименти

Независимо от трудностите през последните месеци „Брикел" продължава да изпълнява социалната си

програма към община Гълъбово. „Като едно от големите предприятия, разположени на територията на община Гълъбово, ние считаме за свой дълг да поемем определени социални ангажименти към хората, които живеят в този регион. В продължение на години утвърдихме традиция и осигуряваме безвъзмездно парно отопление за редица обществени сгради в града, сред които са училища и детски градини, Дневният център за деца с увреждания и др. Освен това подаваме ръка и на хората в неравностойно положение, като всяка година безвъзмездно осигуряваме за техните нужди твърдо гориво. И през тази зима социално слаби граждани от Гълъбово и селата ще получат безплатно брикети, след като се нормализира работата в брикетната фабрика", увери Златев.


23.02.2012 г., с. VIII-IX
Извън реалността
Съкращенията в кризата ограничиха недостига на служители в Стара Загора, но програмите в училищата продължават драстично да се разминават с нуждите на бизнеса
Още от времето на социализма икономиката в региона на Стара Загора върви с изискването там да има много хора с високо образование. Всъщност не е пресилено да кажем, че това е градът на инженерите и математиците – преди години в завода за фина електроника ДЗУ ("Дискови запаметяващи устройства") и в енергетиката, а сега – отново в енергийните компании и в много производства, създадени от бивши кадри на ДЗУ. Общото между компаниите в Стара Загора и тези в останалата част на България е липсата на хора с подходящо образование и на достатъчна и адекватна подготовка в учебните заведения и на тези, които получават диплома. Това се е усеща особено силно преди кризата, разказват работодатели от града, но след поредици съкращения и проблеми в отделни компании намирането на квалифицирани служители е станало по-лесно.

Сред тези компании е "Медина-Мед", която се занимава с внос и регенерация на гуми. "При нас няма текучество на хора. Ние ги обучаваме, за нас хората са капитал", обяснява собственикът Иван Панчов. Проблемите с намирането на персонал са отминали след 2007 г., казва той.

Желания и възможности

Свиването на поръчките е накарало много компании да съкратят служители, но в последната година нови инвестиции са довели до разкриването и на нови работни места. "Имаме остра нужда от инженери с английски, френски, италиански език", казва Петър Ангелов, директор на "Стандард профил България". Компанията е производител на уплътнения за автомобили и изисква работниците й да имат поне средно образование. По думите на Ангелов има много хора, които завършват местния техникум по механика, но излизат неподготвени. От "Стандард профил" са се договорили с училището да им казват от какво имат нужда и да приемат ученици на стаж.

Подобен проблем с липса на технически персонал имат и от производителя на опаковки "Ате-Пласт", признава управителят Мария Жекова, която е и председател на местния Клуб на работодателя. "Това е проблем от национално значение. Например пускаме обява в jobs.bg, получаваме над 100 молби, от които избираме три, но след като хората дойдат и разберат, че е работа в производството, се отказват", разказва Жекова. Според нея голямо текучество на хора в компанията е имало през 2007-2008 г., - "когато всичко беше розово". По думите на Жекова в момента средната заплата в "Ате-Пласт" е около 970 лв., но и те, и останалите компании от региона много трудно се конкурират с комплекс "Марица-изток", където заплатите са доста над средните за региона.

Разминаване на нуждите

Трудовото законодателство е един от сериозните проблеми на страната, смятат от ръководството на "Стандард профил". От една страна, то не позволява гъвкаво работно време, има ограничения за извънреден труд, дори и самите служители да са съгласни с него заради допълнителното заплащане. "В един момент се оказва, че колкото си по на светло, толкова си по-потърпевш от проверки", коментира директорът Петър Ангелов. От компанията разказват, че наскоро са им поискали уточнение за заплати от 2010 г., а цялата информация за болничните се подава на дискета – устройва, които вече новите компютри нямат. Плащането на болнични от работодателя също е сериозен разход за компаниите, смята Ангелов.

Друг управител на местна компания разказа пример за неподготвени кандидат за работа - наскоро дипломирано момиче идва по обява за работа в производството и след кратко интервю на английски става ясно, че изобщо не знае езика добре, както е написала в автобиографията си. Оказва се и че почти не говори немски, макар да е завършила езикова гимназия с такъв профил.

Дългосрочното решение според Мария Жекова е цялостна реформа в образованието, за която работодатели настояват отдавна, с идеята то да стане по-близко до реалността и да не изкарва специалисти с неадекватна или недостатъчна квалификация.

Собственикът на машиностроителната "Ромил" Росен Трендафилов също смята, че има голямо разминаване между това, което прави държавата, и това, от което имат нужда компаниите и работещите. "Хората стоят по 4-5 месеца в Бюрото по труда и не могат да ги насочат", коментира той. "Начинът, по който се развиваме, не е добър – изтръгваме оттук [България] хората, които могат да дават." Трендафилов дава пример със собствения си син, който от години е в САЩ, работи в Google Corp и няма никакво намерение да се връща в България.

Дългове със задна дата

Много компании в региона на Стара Загора са пострадали от проблем, за който от дълго време предупреждават национални бизнес организации – обявяването на несъстоятелност със задна дата и изискването контрагентите да върнат парите по вече направени сделки. Собственикът на доставчика на горива "Зара" Светлозар Терзиев разказа за проблема пред "Капитал" още в края на миналата година. Продължава да го изтъква като най-голямата пречка пред своята работата. За момента фирмата трябва да върне 78 хил. лв. Това е целият оборот, направен от 2003 г. до 2006 г. с дружеството ЖИ ЕООД, което е обявено в несъстоятелност със задна дата.

Терзиев разказа, че само по това дело компании имат да връщат общо 3.3 млн. лв. от направен вече оборот, а за отделни дружества сумите стигат до 350 хил. лв. Според него това може да доведе много работещи дружества до фалит. В случая със "Зара" става въпрос за клиент, зареждал гориво на бензиностанцията, който е искал фактури. Сега по закон стойността на тези фактури трябва да бъде върната, а междувременно се трупат и лихви – по изчисления на Терзиев общо около 15 хил. лв. на ден.

"Проблемът с нелоялната конкуренция е много блед пред тази разпоредба на Търговския закон (ТЗ)", коментира Терзиев. Текстът в ТЗ е приет още през 1998 г., но досега не е предизвиквал сериозни проблеми, защото и фалитите са били по-малко. Със задълбочаването на кризата обаче те нарастваха, а в много случаи се оказва, че става въпрос за фирми, препродадени на няколко пъти и с настоящи собственици хора, които нямат никакво отношение към миналите сделки. В случая с ЖИ, която е била дистрибутор на храни, засегнати се оказват и малки дружества, и големи компании като "Белла" и "Олинеза".

Другите компании, с които "Капитал Daily" се срещна в Стара Загора, също потвърдиха, че такъв проблем има и някои от тях се притесняват да не бъдат засегнати в бъдеще от фалит на техен клиент.

По-големият проблем по думите на Терзиев е, ако фалира голям клиент на някоя малка фирма и се наложи той да връща оборота си за минали години. Това ще повлече още фалити, още безработица и спиралата на кризата ще продължи надолу.

Високата такса смет

И в община Стара Загора таксата смет е разход, от чийто размер фирмите се оплакват. В края на миналата година общинският съвет е взел решение за намалението й от 5 на 3 промила върху всеки 1000 лв. данъчна оценка. Проблемът обаче са високите данъчни оценки, макар кметът на града Живко Тодоров да отчита намалението като един от стимулите за развитие на бизнеса. От местния клон на Търговско-промишлената палата разказаха, че е имало случаи да се начислява такса отпадъчни води на компании, чиято дейност няма нищо общо с това.

"Фирмите почувстваха рязко увеличение на базата, от която се изчислява такса смет. Успяхме обаче да прокараме предложението фирмите да заявят ползваните съдове за смет", коментира председателят на палатата Олег Стоилов. Той добави, че за тях като представители на бизнеса в областта е "абсолютно неприемливо" такса смет да се плаща по данъчна оценка, а не според това, което реално се изхвърля.

По размера на местните данъци и такси за 2011 г. Стара Загора беше на едно от последните места в класацията на Института за пазарна икономика "Местни условия за правене на бизнес". Това означава, че общината е с едни от най-високите данъци и такси в България.

Мария Жекова, управител на "Ате-Пласт", обаче каза, че за тяхната фирма такса смет не е голям проблем, защото още през 2004 г. са направили данъчна преоценка на производствения си имот.

Не така стои положението при машиностроителната "Ромил". "Това за намалението са голи приказки – все едно си карам боклука в Лондон", коментира собственикът Росен Трендафилов. "Ако общината плаща 150 лв. разход за извозването на боклука, нека ние плащаме 300 лв., а не по 1500 лв."

Тежестта на скъпите кредити

Както в останалата част на страната и в Стара Загора голяма част от бизнеса се финансира с банкови кредити. Отношенията между компаниите и кредитните институции обаче невинаги са гладки. Според председателя на Клуба на работодателя Мария Жекова е трудно българско предприятие да се конкурира със западноевропейско, защото там лихвите са ниски, а тук финансирането е много по-скъпо. "От всеки предприемач те искат залог на лично имущество, независимо дали е ООД, едноличен търговец, които имат ограничена отговорност. Водили сме десетки преговори, но не отстъпват", коментира Жекова. Според нея това не може да се нарече голям проблем, защото така или иначе компаниите вземат кредит с намерението да го изплащат, но е "унижаващо". Още повече личното имущество може да покрие само в малка степен стойността на заемите.

От "Медина-Мед" не се оплакват от сериозни проблеми с кредитите и приемат за нормално в кризата да се иска по-високо обезпечение. Компанията е заложила сгради, стоки и машини срещу банкови заеми. За производителя на козметика "Алтея органикс" обаче високите лихви са най-големият проблем при финансирането.

Ниското качество на образованието и липсата на връзка между него и бизнеса е тема на организираната от "Капитал" конференция "Бизнес и образование", която ще се проведе на 20 март в София.



1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


База данных защищена авторским правом ©bezogr.ru 2016
обратиться к администрации

    Главная страница