Тази книга представя уникалната лечебна система на Лидия Ковачева, която е значителен принос в световната практика по гладолечение



страница5/18
Дата02.05.2016
Размер2.8 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18

КОЛКО ПЪТИ НА ДЕН ТРЯБВА ДА СЕ ПРИЕМА ХРАНА?

Препоръките на специалистите диетолози варират от 2-3 до 5-6 и повече пъти на ден. Като се вземе предвид, че всички тези препоръките са довели до задоволителни резултати, за да разрешим правилно въпроса, би било уместно да надзърнем там, където практиката е довела до истинско здраве.

Най-здравият народ - хунзийският, от който има какво да научим, се храни два пъти на ден - само на обяд и на вечеря - изпуска се сутрешната закуска.

Подобно на тях, древните елини, които също са били истински здрав народ, създател на висока световна култура, са се хранели два пъти на ден. Останало е изказването на техния голям философ и мислител Сократ, че само варварите се хранят повече от два пъти на ден.

Българският народ, който се е славел в миналото с доброто си здраве и големия брой столетници, традиционно е практикувал двукратно хранене.

Американският лекар д-р Пол Брег, за когото вече стана дума, поддържащ своето здраве в истинската му форма, смята, че основният решаващ фактор за това е двукратното хранене, което е установил - само обяд и вечеря.

Има автори, които препоръчват и трикратния начин на хранене, но нито един от тях не застъпва приемане на храната още в леглото или веднага след ставане, а винаги след сутрешна зарядка, гимнастика, разходка или друга форма на раздвижване. Освен това препоръчваните закуски са обикновено течности, чай от билки, настойка от шипки или някакви други сухи плодове, или само плодове според сезона.

Четирикратното приемане на храна при нормални условия на живот може да бъде осъществено само при деца, като между отделните хранения да има поне три часа интервал, за да се даде възможност за добра и спокойна обработка на приетата храна. Но вече възрастни хора да се хранят 4-5 или 6 пъти, това означава доминиращата мисъл на деня да бъде храненето. За развиване на някаква задълбочена и сериозна работа или творчески процес, изискващ концентриране на вниманието, не може да се мисли. При такава форма на хранене се затормозява не само психиката, а и стомахът, което води и до физиологични увреди.

Детето, на което с педантична точност се подава храна 5-6 пъти на ден, остава с впечатление, че най-важната задача на деня е яденето. Неконтролируемият апетит и навикът да се яде по всяко време на денонощието са резултат именно на подобно възпитание. За много млади хора днес е истинска трагедия неутолимият глад. На детето трябва да се дава храна само когато организмът му подаде сигнал, че е реално гладно.

С препоръката „често по малко" никой не е наясно докъде да ограничи приеманите порции. Тъкмо с практикуването на тази препоръка възрастните хора у нас се навъртат по цял ден в кухнята, мислейки за следващото си ядене. Порциите естествено се превишават - килограмите се трупат. С колкото и малко да е превишен дневният рацион, ако това става системно, неминуемо се стига до натрупване на килограми и съответните поражения от тях. Препоръката за приемане на храна „често по малко" е уместна само при много увреден стомах, като обаче внимателно се спазва оптималният дневен рацион на приетата храна.

За разлика от всички тези становища съществува и още едно - за еднократно хранене на ден. В повечето случаи то се практикува след приключване на работния ден. Спазва се принципът, че работата е несъвместима с пълния стомах - по време на трудовия процес се допуска приемане на съвсем леко смилаема храна: чай, плодов сок или плодове.

В миналото много народи са се хранили по този начин. Персите - здрав, жизнен, изключително красив народ - са имали еднократно хранене. Такова е било и храненето у средиземноморските народи. В Индия и досега има народи, които се хранят еднократно.

Налага се по-обстойно да се разгледа въпросът около двукратното хранене с изключването на

СУТРЕШНАТА ЗАКУСКА.

И по този проблем не съществува единомислие между диетолозите: докато едни я препоръчват богата и калорична, други я ограничават или напълно я отричат като излишно и обременяващо хранене.

Първите се мотивират с това, че след продължителния нощен интервал организмът се нуждае от подкрепа за предстоящата му работа. Но не се и помисля, че за да се превърне в енергия, на тази храна й е необходимо време - повече или по-малко часове, за да бъде преработена. От друга страна, организмът трябва да отдели енергия не само за работата през започващия ден, а и за смилането на закуската. И колкото тя е по-калорична, толкова повече енергия е необходима за преработването й. Лесно е да се досетим, че в случая нервната система и кръвообращението са натоварени с двойна работа - и с храносмилането, и с текущия трудов процес, поради което и.едното, и другото, т. е. всичко се върши половинчато.

Този, който е добър наблюдател, ще забележи, че със ставането от сън в ранните сутрешни часове не му се яде (естествено, ако не е загубил природния си инстинкт). Но ако е расъл при „грижовни" родители, мислещи само за храненето, и уговорките за закуска са започвали още с отварянето на очите, навикът вече е налице.



Сутрешната закуска е изкуствено създаден навик.

Обикновена картина в тези семейства е детето да се отказва от закуската и да се стига до конфликтни сцени, тъй като то реагира под диктовката на своя все още запазен предпазващ го инстинкт. Огрубелият и невеж възпитател, действащ под влиянието на догми и предразсъдъци, безспорно надделява - закуската е приета, а с нея и развитието на болестните състояния.

Със ставането от сън човек е зареден със сили след продължителната нощна почивка. Вечерята, поета преди лягане, не е изразходвана като енергия. Сутрешните часове за специалистите са часове за очистване на организма от токсичните и отпадъчни материали и този очистителен процес се прекъсва с приемането на закуската.

Особено лош навик е пиенето на кафе сутрин. Лишено от всякаква хранителна стойност, то постепенно изтощава нервите и биологичния заряд, същевременно бавно, но сигурно намалява съпротивителните сили и устойчивостта срещу болести.

Закуската, съставена от хляб, сирене или каквито и да са концентрати, изисква значителна работа на храносмилателните органи, за което организмът трябва да отдели съответно от силите си. Това, което може да се приеме, без да се пречи нито на работата, нито на развиващия се очистителен процес в организма, е някакъв билков чай, подсладен само с мед - един натурален продукт - или някакъв сочен плод, към който организмът има предпочитание. Д-р Пол Брег, който би могъл да ни служи за пример на своите постижения спрямо собственото си здраве, сутрин изобщо не закусва. А ето какво споделя по този повод д-р Галина Шаталова: „Освен чаша вода аз не вземам нищо друго, защото смилането на храната изисква енергия, а тя е нужна за предстоящата работа..." Д-р Робърт Джексън, за когото вече споменахме, привърженик на трикратното хранене, приема закуската си едва след като добре се е раздвижил след сутрешна гимнастика и осем-километрова разходка. А закуската му се състои само от плодове, вода или билков чай.

В миналото българинът е практикувал ранно ставане, но никога със ставането не е мислено за някаква закуска, особено във вида, в който тя се практикува в света на новата цивилизация: бисквити, масло, конфитюри, кренвирши, салами, шунки, сладкиши, сандвичи и пр. За храна се е мислело едва когато е била отхвърлена част от текущата за деня работа - след около 3, че и повече часа. Физическата работа в първите сутрешни часове не само съдейства за раздвижването на организма след дългите часове на сън, но улеснява текущия очистителен процес.

Много лесно може да се констатира, че в първата половина на деня охотата за приемане на храна е слаба, тя постепенно се засилва в следобедните часове и расте с настъпването на вечерните.

Ако човек се научи да се вслушва и да разбира „какво му говори неговият стомах", а чрез него - и самата Природа, много предразсъдъци ще отпаднат. Когато стомахът е в състояние да поеме нова работа, той винаги ще сигнализира за това.

Тук бих искала да припомня думите на д-р Виктор Поше, че приемането на кафе сутрин веднага след ставане от сън е лош навик, а ползването на мляко, масло, яйца, кренвирши, салами, сандвичи, сладкиши и пр. води до лоши последствия.

Разрешаването на въпроса за сутрешната закуска по аналогия повдига и въпроса за обяда и вечерята, т. е. за

ДНЕВНИЯ РАЦИОН НА ЧОВЕКА.

Приетата през деня храна, оформена като дневен рацион, не само трябва да отговаря на изискванията на природата, но трябва да доставя на организма всичко необходимо, от което той се нуждае за едно здраво и нормално съществуване.

Тъй като и по този въпрос не е постигнато единодушие между учените, нека се обърнем към резултатите не на теорията, а на практиката.

Една опростена и лесно разбираема схема с включените в нея продукти е съотношението, до което са стигнали днес диетолозите и което е дало определени резултати:

25% - 1/4 - сурови или накиснати във вода сухи плодове;

25% - 1/4 - сурови зеленчуци според сезона (домати, краставици, зеленолистни зеленчуци, кореноплодни и пр.), ползвани като салати; 20% - 1/5 - топлиннообработени зеленчуци - тези, които нямаме навика да ползваме в суровия им вид: картофи, фасул, леща и др. 10% - 1/10 - белтъчини: сирене, кашкавал, мляко, извара, орехи, бадеми, фъстъци., яйца, риба й т. н. 15% - 1/6-7 - въглехидрати - хляб (пълноценен, чиито трици и зародиш не са отстранени при смилането на житото), мед, захар, всички житни храни 5% - 1/20 - мазнини - растителни масла, краве масло.

Препоръчително е суровите растителни продукти -плодовете и зеленчуците - да се увеличават до 70 -80% за сметка на топлинно обработената храна.

От предложената схема е ясно, че главната съставка на дневната храна, на която се дава превес, са плодовете в сурово състояние. Наравно с тях се препоръчват и зеленчуците, които заемат половината от дневния рацион, като само една част от тях са обработени топлинно..

Особено важно е ограничаването на белтъчините, посочени като една десета от храната - основната храна остава тази от растителен произход.

Тъй като читателят вече има становище по въпроса относно сутрешната закуска, следва да се спрем по-обстойно върху обяда и вечерята.

Обикновено обядът се вмества в някакъв малък интервал от текущия трудов процес и поради това основното изискване е той да бъде съставен от леко асимилираща се храна и да бъде ограничен по количество. На всеки, който иска дневната му работа да бъде свършена, и то леко, обядът му трябва да има видът на разширена закуска - това условие е особено валидно за интелектуалците - хората на умствения и творческия труд с ограничено физическо натоварване.

Плътният обяд прави човека сънлив и следобедната работа върви мъчително и трудно. Трудности среща и храносмилателният процес поради двойното натоварване на нервната и кръвоносната система. Обядът, съставен от пресни плодове или зеленчуци (като първо меню) в комбинация с някаква въглехидратна храна - картофи, булгурена каша, спагети (от пълнозърнесто брашно), овесени ядки, качамак или просто един сандвич с черен хляб може само да подпомогне текущия трудов процес. При подобен обяд работата е не само лека, но и приятна.

Вечерята, която обикновено протича при по-спокойна обстановка, когато е приключило трудовото натоварване и напрежение, вече може да бъде обогатена и по-пълноценна. Освен салатите, сервирани като първо меню и зиме, и лете, и порция топлиннообработени зеленчуци (по желание), уместно е включването и на белтъчната храна. Хлябът - винаги пълноценен - черен. Почивката след вечерята дава възможност за осъществяване на нормално храносмилане.

Главното, към което винаги трябва да се стреми всеки един, е да се държи сметка за приетата през целия ден храна. Ограничаване и контрол са необходими, защото ако вие не отчитате погълнатото количество, вашият организъм го отчита. Превишаването на определения оптимум винаги има лоши последствия и първият сигнал е нарушаването на спокойния сън, вторият - увеличаването на теглото, невроза.

Има хора, които по най-различни причини се хранят само вечер - те спокойно правят своята плътна вечеря, без това да нарушава съня им, тъй като тя е точно необходимото количество храна, изисквано от дневния рацион.

Древните спартанци, славещи се и до наши дни като здрав и жизнен народ, съзнателно не са приемали никаква храна през деня, за да изпитат истинската радост не само от сядането на трапезата на истински гладни хора от поднесената храна, но и от удоволствието тя да бъде споделена с цялото семейство и с любимите хора.

За разлика от спартанеца нашият съвременник при настъпване на времето за вечеря вече е приел почти целия си дневен рацион: закусил е плътно, обядвал е в стола или в ресторант, също изобилно, между храненията е приемал бонбони, сладоледи, бисквити, вафли, кафета, сиропи, сладкиши, плодове, разни видове захаросани или солени ядки и т. н., и безспорно, когато е дошло времето за вечеря, не е гладен. Той сяда на масата поради създадения отдавна навик, но истинският апетит липсва, липсва и истинското настроение. Поднесената храна обикновено не го задоволява и той посяга към нещо по-пикантно - към ордьовъра, алкохола, за да му се отвори апетит. Преситеният човек обикновено е раздразнителен, лесно предизвиква конфликтни ситуации. Такъв човек не обединява своето семейство, той го руши. Храненето е изключително важен фактор за обединяване на семейството. На масата трябва да се сяда с добро чувство. Има ли истинска нужда от храна, й най-семплото меню ще се яде с удоволствие.

РАЗЧИТАЙТЕ НА СЕЗОННАТА ПРОДУКЦИЯ НА СОБСТВЕНАТА СИ ЗЕМЯ!

Няма страна без сезони и съответната сезонна продукция на земята. Така е и у нас. И с този ритъм на земята човекът е свикнал и се е приспособил.

В България сезоните са четири - всеки характерен сам за себе си - и векове наред хората са били облагодетелствани от тази сезонна храна.

Продукцията на нашата земя е изключително богата и разнообразна. Това е възможност не само за добро задоволяване, но и за добро здраве. Векове наред народът ни е живял и разчитал на своята земя - винаги здрав и жизнен. На внос не е разчитано.

С установяване на новостите на цивилизацията в храненето на българите се включиха нови храни, изместили старите форми на хранене: салами, кренвирши, изобилно хранене с месо, шунки, хамбургери, торти, кексове, вафли, бонбони, разни видове сладкиши, сладоледи, кафета, шоколад, кока-кола, бира и още много други приумици на цивилизацията, заели огромно място и нарушили простичкия начин на хранене на българина. Това естествено не е останало без последици: тревожно е влошено здравословното състояние с болести на храносмилателната система, нервите, както и всякакви други разстройства и израждане на органите.

Живеещ близо до земята, българинът в миналото е ползвал непосредствено нейната продукция, която му е осигурявала истинско сезонно хранене.

Но нека започнем с пролетта и видим какво ни предлага тя, както и да си отговорим на един съществен въпрос: Ползваме ли пълноценно даровете на нашата природа? Нека направим преценката си.

Още с първите слънчеви дни след зимата всичко започва буйно да расте. На наше разположение са марули, салатки, репички, спанак, киселец, лапад, лобода, магданоз, пресен лук и чесън, както и голям брой диворастящи треви, които ние все още не познаваме достатъчно добре. И всички тези зеленолистни зеленчуци ни се сервират с богатия си и ценен биологичен заряд от соли, витамини, микроелементи, ензими и особено ценния хлорофил, за който организмът е зажаднял след дългата зима. Ако се подхожда с разбиране, цялото това зелено разнообразие трябва ежедневно да присъства на трапезата в натуралния си суров вид - като салата например. От топлинно обработените зеленолистни зеленчуци стават прекрасни супи и менюта.

Един от най-ценните продукти на пролетта е копривата, все още растяща в диво състояние - без химична и всякаква друга обработка. Особено ценно е ползването й в сурово състояние - ситно нарязана или смляна с миксера като зелено пюре и добавена към салатите. Топлинно обработена, копривата се превръща в приятни и вкусни менюта. Когато към края на пролетта листата й наедреят и загрубеят, могат да се изсушат за ползване през зимата, а смлени - като добавка към шарената сол.

Особено важно условие е салатите да се консумират веднага след приготвянето им. С престояването си те губят своята стойност. Към всички салати от зеленолистни зеленчуци може да се добави покълнало жито, както и ситно нарязани диворастящи треви.

Освен зелената салата в дневното пролетно меню трябва да бъде предвидена порция пролетни плодове - череши, ягоди, вишни и пр.

Лятото пристига с другите видове зеленчуци - краставици, домати, чушки. Домакинята е улеснена. Важно условие е вечерната салата да бъде винаги подправена с лук или чесън, както и с някакъв листен зеленчук, като магданоз, копър или нещо подобно, и то ситно нарязани. Осигури ли се порция салата, както и порция сезонни летни плодове, осигурява се най-необходимата храна за поддържане на здравето и живота. По този повод големият диетолог и учен Аре Веерланд прави следния извод: „Оказва се, че тъкмо растителните продукти са тези, които укрепват организма и водят до физическо и душевно обновление."

Но идва момент, когато студеният зимен вятър е помел това, което е над земята, и по полето стърчат само оголени стъбла. Вкусните домати и краставици са отминали. Но понеже Майката Природа е истинска грижлива майка, тя е скътала в земята за човека още по-богат асортимент от храни - кореноплодните зеленчуци, а именно моркови, картофи, целина, алабаш, пащърнак, гулии, лук, праз, чесън, зеле и др. През цялото лято те са трупали в себе си богат асортимент от соли, витамини, микроелементи, както и богат заряд от слънчева енергия.

Задължителната порция за деня от сурови зеленчуци както лете, така и зиме трябва да бъде запазена и през студените зимни месеци - това е основен дял в храната. Морковите, зелето, алабашът и червеното цвекло могат да бъдат основните материали за салатата. Към тях в различни съчетания и комбинации могат да се включат според вкуса целина, пащърнак, гулия и други коренни зеленчуци. Към всяка салата би трябвало да се прибавя лук, чесън, праз или хрян. Зеленчуците се обработват с ренде или миксер.

Подправени с растителни масла, лимонов сок или сол на вкус, те са толкова приятни, че могат да станат любима храна и да изместят топлинно обработената. За една салата не е необходимо да се включват повече от два до три-четири зеленчука.

Създаде се традиция зеленчуците да се заменят с консервирани или с туршии. Човешкият организъм се нуждае от жива храна. С консервирането на зеленчуците животът в тях е убит, освен това е използвана повече сол. Туршиите могат да бъдат допълнителна гарнитура към приготвените салати.

И при зимното хранене към дневния рацион освен порцията зеленчукова салата се запазва и порцията плодове. Най-хубавите круши и ябълки са именно зимните сортове, а също така на разположение са и вносните плодове - портокали, грейпфрути и др. При липсата им могат да бъдат заменени със сушени, накиснати във вода до омекването им. За да се запази сладостта им, във водата се добавя малко мед.

За зимните месеци природата ни е осигурила още една своя естествена консерва - черупчестите плодове като орехи, бадеми, лешници, кестени, фъстъци и др. Ценна храна са всички житни и всякакъв вид семена: сусам, слънчоглед, тиквени семки, които могат да се ползват накиснати или покълнали.

Когато всички тези сезонни дарове на природата бъдат старателно включени в дневното меню и ползвани, организмът ще получи всичко под формата на соли, микроелементи, витамини, ензими и пр. Няма да се допусне развиване на авитаминоза, атония на червата, запек или колит.

Заменянето на тези животворни продукти, което не е рядкост в цивилизования свят, с месо, колбаси, кренвирши, шунка, риби, както и консумация на много захар, бяло .брашно, тестени произведения, торти, пасти, бонбони, шоколад и др. неминуемо води до изтощаване и физиологичен глад, още повече като се добави и редовното ползване на алкохол, кафета и тютюн.

Започне ли съзнателното включване на пресните сезонни плодове и зеленчуци, то не само постепенно става навик, но започват да се събуждат и потисканите до момента вътрешни инстинкти, вложени във всяко живо същество. Те започват да действат - поквареният вкус започва да отстъпва и постепенно да се нормализира. Вредните за здравето храни-постепенно минават на заден план, а централно място заемат растителните продукти, и то в суровото им състояние. Природосъобразното хранене се налага по съвсем непринуден начин - с нови навици и нови душевни настроения.



ЧАСТ ВТОРА

ПО ВЪПРОСИТЕ ЗА ХИГИЕНАТА НА ХРАНЕНЕТО

Много са изискванията, свързани с хигиената на храненето на човека, но едно от най-основните и сериозно нарушавано в нашия цивилизован свят е спазването на необходимото количество за дневен порцион. С други думи казано - приетата храна да отговаря по количество на нуждите на организма - пълна компенсация между възприетата и изразходваната енергия.

Дивите животни, живеещи в своята естествена природна среда, където не се намесва човекът, със запазения си естествен инстинкт знаят коя е предназначената им от природата храна, както и количеството, определено им като дневен рацион. Те не нарушават нито качеството, нито количеството на приеманата храна, което ги държи стегнати и здрави.

Но дали това е така и при човека, който е с претенции за най-разумното същество на планетата? Постигнато е благоденствие и изобилие от храна и вместо разумност и необходима пестеливост той проявява



ПЪЛНА БЕЗКОНТРОЛНОСТ И СИСТЕМНО ПРЕЯЖДАНЕ

Живеем в свят с постигнато изобилие от храни: магазини и павилиони, пълни с лакомства с блестяща опаковка, към които лесно се посяга. Необходимата разумност и пестеливост остават на заден план...

Съществена причина за претоварването с храна при нашия народ са предразсъдъците, с които много старателно трябва да се води борба.

Един от най-разпространените от тях, осакатил много съдби, е схващането, че пълната, налята и закръглена фигура е признак за здраве, под влияние на което още от най-ранни години на детето умишлено се завишават порциите храна. Кръгличкото пухкаво детенце израства в още по-закръглен млад човек с добре обработен апетит. Вървейки по улиците, той не може вече да отмине нито един подкрепителен пункт и да не посегне я към баничката, я към някое подкрепително питие -кола, бира или сладолед: невежеството завинаги си е казало думата.

Другият не по-малко значим и разпространен предразсъдък е да се завишават порциите на приеманата храна, защото се вярва, че тя дава сили. Не се взима под внимание фактът, че тя е сила, когато съответства на моментните нужди на организма, а излишъкът й е баласт, който поглъща сили, за да бъде обработен. Системно претоварваните с храна деца са лесно податливи на простудни и други заболявания: детето става инертно и губи естествената си живост.

С убеждението, че храната е сила, се поразяват не само децата, но и възрастните хора. Тяхната енергия намалява с годините по различни причини и поради амортизиране на органи, вследствие на което те насочват вниманието си към повишаване на калоричността на храната. Резултатът естествено е не увеличаване на силите, а натоварване на храносмилателния тракт, както и на целия организъм. Прехранването води до натрупване на излишни килограми, отслабване на съпротивителните сили, податливост към заболявания и преждевременно остаряване.



Никога не бива да се забравя, че всяка излишна хапка храна строго се контролира от „природния лекар", за да се спази определеният оптимум -различен и строго индивидуален за всеки.

Има още една причина, която също води до превишаването на храната - това е слабостта на човека да си създава удоволствия с претрупаните трапези. И обикновено това са същите хора, които в детските си години са били заставяни насила от родители и възпитатели да си изяждат подадената им порция, като им е внушавано, че за да пораснат, трябва да си. изяждат яденето.

Трайно създаденият навик впоследствие прераства в истинска лакомия - търсене на удоволствие в богатата трапеза.

За да се допускат тези отклонения и слабости, причината в основата си е само една - липса на разбиране, принципност и култура по въпросите на храненето. Всеки, който е наясно с този проблем, никога не би посегнал към каквото и да е лакомство, ако в момента не е гладен.

Особено фатално е, когато това невежество и липса на култура се проявяват по време на бременност от бъдещата майка. С превишаването на количеството храна тя не само уврежда себе си, но излага и бъдещата си рожба на същите фатални фактори.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18


База данных защищена авторским правом ©bezogr.ru 2016
обратиться к администрации

    Главная страница