Тази книга представя уникалната лечебна система на Лидия Ковачева, която е значителен принос в световната практика по гладолечение



страница3/18
Дата02.05.2016
Размер2.8 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18

д-р ВИКТОР ПОШЕ - ФРЕНСКИ ХИРУРГ

дадени ни още преди няколко десетилетия в неговия труд „Есента на живота":

„В цивилизования свят хората се хранят прекалено много и неразумно, като злоупотребяват с месо, сладкиши, тестени произведения, възбудителни - кафе, чай, шоколад, спиртни напитки, въобще всичко, което прави кухнята „хубава". Изпълвайки тялото си с отрови, те изтощават своята нервна система. Отделителните органи не смогват с работата си и наслояването на отрови докарва болестите и преждевременна смърт..."

Според него „за човека, чиято работа е свързана с голямо мускулно натоварване или работа на открито, са необходими три хранения на ден, но за човека на умствения труд или седяща работа две хранения на ден са достатъчни. Даже бих препоръчал едно и половина, като „половината" е обядът във вид на разширена закуска."

Лично за себе си д-р Поше е възприел вегетарианския начин на хранене като по-здравословен. Обедната разширена.закуска той прави само с плодове. С новосъздадената си диета той постига изключителна издръжливост, жизненост и работоспособност. И ето какво споделя със своите читатели: „Освен петте дни от седмицата, в които съм претоварен с много работа, имам един понеделник, в който съм изключително натоварен. Тогава освен всекидневните си задължения правя операции пред лекари - представители от чужбина. Това са тежки операции, които придружавам с разяснителни лекции. Изключително натоварване на нервната система, свързано с голямо умствено напрежение, за което трябва да разполагам с твърде голям запас от физически, интелектуални и нервни сили. При това положение, ако бих приел храна, преди да започна работа, под формата на някакъв обяд и разни възбудителни напитки, като кафе, чай и пр., това би възбудило нервите ми, би нарушило спокойното душевно равновесие, така необходимо за бързата съобразителност и сръчност на един хирург. До връщането ми вкъщи след приключване на работата храната ми е само плодове. Вечерята ми е средна по количество. С този начин на хранене силите ми напълно се възстановяват." Главното, към което д-р Поше насочва вниманието ни, е, че докато трае работният ден, силите на организма трябва да бъдат използвани не за преработване на храната, а за текущия трудов процес. Точно затова той се насочва към плодовете като лесно смилаема и незаангажираща храна. Приемането на друга храна според д-р Поше би трябвало да бъде след свършване на трудовия график, за да се осъществи пълно и нормално храносмилане.

За изобилните обеди, които хората обикновено правят, той пише: „Обедното хранене не е за препоръчване, защото то намалява работоспособността в следобедните часове. Обилното ядене вреди на работата, каквато и да е тя - физическа или умствена. Часовете след хранене са часове за смилане на храната. Всяка работа, вършена с пълен стомах, е мудна и мъчителна, както и в ущърб на човека..." Състоянието, което всеки познава след обилен обяд, когато очите сами се затварят, а работата върви насила, нашият мъдър народ като превъзходен наблюдател формулира съвсем точно: „Пълен стомах - празна глава."

За сутрешното ползване на кафета и закуски д-р Поше пише: „Обичаят да се яде със сутрешното ставане или да се пие кафе се дължи на лош навик. Най-добре е да се въздържаме от ядене. Ползването на хляб, сандвичи, масло, мляко, кренвирши, яйца и пр. води до лоши последици.

Ето и препоръките на д-р Поше относно подбора на ползваните продукти: „Пресните плодове са най-здравословната храна, тъй като те са акумулаторите на слънчевата енергия - източник на живота. Всичко в пресния суров плод е в пълен състав, приспособено точно към нашия организъм. Хлябът трябва да е замесен от брашно, от което не са отделени триците. Захарта е храна, с която се злоупотребява, а тя изтощава черния дроб. Заменете я със зрели плодове! Откажете се от сладкарските „изобретения" и ги заменете с изобретенията на самата природа!"



ПЪТ КЪМ СУРОВОЯДСТВО

С продължаване търсенето на отговора на въпроса за корекция на храненето на човека от цивилизования свят се появиха нови и по-крайни изказвания. Главното, към което се насочва вниманието на учените до момента, е високата стойност на суровата растителна храна и включването й в дневния рацион на човека. Но ето че швейцарският д-р ФРАНКЛИН БИРХЕР, изрекъл мисълта, че пътят към моралното общество започва с реформа в храненето, отчете като най-естествена и здравословна диета за човека пълното суровоядство, т. е. ползването на плодовете, зеленчуците, зърнените храни, орехи, бадеми и пр. във вида, в който ни ги предлага природата. И тази храна той оцени не само като здравословна, но и като лечебна. С направените от него изследвания за първи път в света беше открита в Цюрих (Швейцария), неговия роден град, клиника



БИРХЕР -БЕНЕР

с лечебна система, базираща се на пълен вегетариански режим при пълно суровоядство.

Но нека проследим как д-р Бирхер достига до своята теория.

Със завършване на медицинския факултет той започва да практикува в родния си град Цюрих. На четвъртата година от неговата практика, когато е на 28 години, лекар, пълен с желание за работа и за реална полезност на своите болни, трябва да лекува жена с тежко заболяване на храносмилателната система. Той започва лечението така, както са го учили в университета неговите професори, които той дълбоко уважава. Диетата, на която д-р Бирхер поставя болната, е омекотена и калорична - брашнени каши, мляко, яйца, бисквити, също и кайма, която смята за полезна и необходима.

Той ежедневно е при болната, която огражда със специални грижи, но след тримесечно лечение му става ясно, че състоянието на болната се влошава и перспективите са неблагоприятни. Стомахът продължава да повръща несмляната храна. Лекарят е отчаян и изживява несполуката си зле. Тревогата му е още по-голяма и поради това, че жената е млада, а семейството й - бедно.

Своя неуспех и тревога той споделя с приятел вегетарианец. Приятелят го съветва да замени диетата на болната със сурови плодове и зеленчуци (сурови и варени), орехи, черен хляб.

Въпреки явните противоречия с тогавашните му разбирания той приема този съвет и го прилага. Изненадата за него е голяма. Само след 15 дни стомахът възстановява функциите си, храната вече не се повръща, а се смила и възприема. Силите на болната се възвръщат и тя става от леглото. И той пише с откровеност: вегетарианецът надмина лекаря! Точно тази храна, която смятах за непълноценна и противопоказна за един болен стомах, точно тази храна върна силите и здравето на болната. Животът отрече моята наука!"

От този момент д-р Франклин Бирхер затваря своя кабинет и започва да проучва, експериментира и търси отговор на въпроса какво съдържа суровата растителна храна, която излекува неговата болна. Въпросите, които възникват и следват, са много, но основен си остава въпросът защо при приемането на един вид храна човекът се разболява, а при друг - оздравява. В Цюрих заедно с д-р Бенер, негов съмишленик, той открива клиника, в която продължава лечебната и експерименталната работа. Тя съществува и до наши дни и там единственият лечебен метод е суровата растителна храна без употреба на каквито и да са медикаменти.

След дълга експериментална работа д-р Бирхер излиза през 1933 година с един, а през 1934 с втори научен доклад в Сорбоната - Париж, където пръв поставя въпроса за биологичния заряд на суровата растителна храна, акумулирала слънчева енергия и светлинен пълнеж, които изчезват при топлинната обработка. И той отправя към нас апел за корекция на храненето: „Засега няма друг въпрос, който да заслужава повече внимание, но няма и. друг по-сложен и по-деликатен. Храненето е подчинено на навиците, които често пъти са пагубни. Същевременно прибързани научни заблуждения и ;,закони" заприщват пътя на съществени и по-добре обосновани концепции. Днес е доказано, че този начин на хранене е пагубен и главната причина за най-разпространените болести като запек, алергични заболявания, ендокринни смущения, язви, неврити, нарушения в кръвообращението, ревматизъм, кариес на зъбите, изкривяване на зъбите, парадонтоза и т. н. От препоръчваната от него диета той изключва солта, както и всякакъв вид консервирани храни.

Д-р Бирхер поставя още един важен акцент: неправилното хранене уврежда не само физиката на човека, а съответно и неговата психика. И за да бъдат хората психически здрави, трябва да се установи и здравословен начин на хранене. Негативните прояви, които често се отдават на погрешно възпитание, понякога имат по-дълбоки корени. Д-р Бирхер отива и по-далеч: „Не може да се проповядва морал, без да се започне от реформиране на храненето" - твърди той.



ХРАНИТЕЛНА ЛЕВКОЦИТОЗА

Известно е, че при болестни състояния се увеличават белите кръвни телца в организма на човека. Но същото явление се наблюдава и след приемане на термично обработена храна. Ако в момента на храненето белите кръвни телца са 6-7 хиляди на квадратен милиметър, само 30 минути след това техният брой се увеличава до 30 хиляди. Но това не се получава при приемане на сурова растителна храна.

Лесно е да се прецени в какво затруднено положение се поставя нервната система, когато тази топлинно обработена храна се приема няколко пъти на ден, А ако това се повтаря години наред, може да се стигне до нейното пълно изтощаване.

„Интересно е откритието на руския учен-бактериолог Кушеков, направено при наблюдението му върху скорбута по време на продължителния му престой в Арктика - пише д-р Бирхер. - Той открил, че хранителната левкоцитоза, смятана за нормално физиологично явление, не се появява след употребата на сурови храни, докато се среща винаги след употреба на готвени и индустриално преработени храни (консерви, захар и др.)." Последвалите изследвания доказват, че хранителната левкоцитоза не се развива и при ползване на топлинно обработена храна, когато обаче преди нея се включи сурова растителна храна.

Няколко десетилетия по-късно работата на Бирхер - Бенер с вдъхновение беше възприета и подета от АТЕРХОВ.

И тук личната драма става причина за поемане на нов път в живота и пълно преориентиране в разбиранията за начина на живот и главно на хранене. Атерхов е автор на „Суровоядство", издадено в Ереван (Армения).

Атерхов и неговото семейство живеят в Техеран. Той е баща на две деца, които много обича. Но въпреки добрите условия и изключителните грижи и двете заболяват тежко и умират - едното на 14, другото на 10 години. Въпреки висококвалифицираната консултация на изтъкнати специалисти от Иран, Франция, Швейцария и другаде, краят е трагичен. Отчаяният баща се отказва от професията си и започва да учи медицина, за да си отговори на въпроса: „Защо умряха децата?" Тъй като те са живеели при добри условия за живот и висококвалифицирано медицинско обслужване. Цели 18 години той наблюдава, проучва, експериментира, работи неуморно ден и нощ, търсейки отговор на своя въпрос. И отговорът е намерен: децата умират вследствие неправилния начин на хранене и отравяне с лекарства.

Заключението, до което достига той, е, че установеният начин на хранене в цивилизования свят е не само погрешен и става причина за непрекъснатото увеличаване на броя на заболяванията, а и за появяване на все по-нови видове болести и израждания. И ако не се направят необходимите корекции, трагедията ще продължи да ескалира.

Той е категоричен в своето становище, че суровата храна е единствената предопределена за човека като биологичен вид. Атерхов пише: „Слабата структура днес е популярно явление и светът е пълен с грозно и неестествено затлъстели хора с дегенерирали тъкани. Човешката храна трябва да се състои от живи клетки. Само тази храна задоволява цялостно организма и го държи в добра форма без дегенерации"

В диетата на Атерхов влизат всички растителни храни, зърна, семена, мляко (сурово), черупчести плодове (орехи, бадеми, кестени, лешници и др.), мед. Месото се изключва като непригодно за човека. Пълното суровоядство той приема като истински природосъобразен начин на хранене - продуктът да достига в човешкия организъм в състава, в който ни го дава самата природа.

В семейството на Атерхов обаче не боледуват само децата. Болна е също съпругата му, както и самият той.

. Трудно е да се изредят всичките му болести: склероза, високо кръвно налягане, хроничен бронхит, хемороиди, запек, лошо храносмилане, мигрена, безсъние, тахикардия... За сърцето си той пише: „То беше в такова тежко състояние, че се задушавах само при изкачване на няколко стъпала. Нямах сили да повдигна една кофа вода. А простудните заболявания бяха постоянни спътници на моя живот. От подаграта не можех дори да докосна ставите на пръстите си - толкова ме боляха."

Той минава на пълен суровояден режим и споделя: „Благодарение на суровоядството аз съм свободен от целия този безпорядък. Освободих се от всички онези болести, които ми бяха постоянни спътници в миналото, а и от ужасяващата перспектива на грозящата ме ранна смърт. Сега, когато пиша тези редове, аз съм на 61 години, пълен със сили като човек на 25. С лекота изминавам километри и с часове се катеря по планините като коза, без да изпитвам ни най-малка умора. Всекидневното ми упражнение е ходене по 12 километра. Сърцето ми работи добре и от 7-8 години не зная какво е простуда или грип, а хроничният ми бронхит е напълно излекуван..."

Съдбата му изпраща скъп дар - трето дете. И ето какво ни разказва той за него: „Паралелно със собственото си възстановяване аз отгледах моето седемгодишно дете като суровоядец. Откакто се е родила, моята дъщеря не е сложила в устата си нито залък дегенерирала храна. Тя е пълна суровоядка и здравето й е истинско съвършенство. Много по-лесно е да отгледаш 100 деца суровоядци, отколкото едно с готвена храна. С детето суровоядец няма грипове, простуди, разстройства или грижа за приготвяне на храната му. Дъщеря ми е весела като катеричка. Аз нямам грижи за храненето й. То става по нейно желание - детето отива до масата и си взема от това, което му харесва и колкото иска. През целия ден непрекъснато е весела, без прищевки и капризи.

Тя не причинява никакво безпокойство никому с крясъци или други подобни прояви. Непрекъснато пее, танцува и играе. Вечер си ляга точно в 8 часа и след като попее няколко минути, заспива до 6 часа сутринта. Сънят й е дълбок и не я събужда никакъв шум. Когато отива на детска градина и децата там сядат да закусват с хляб, сирене, сладкиши и други неща, тя вади от чантичката си плодовете, които си е донесла от къщи, и ги изяжда с радост. На готвените храни и различните сладкиши гледа с безразличие, като дори не проявява любопитство да ги опита..."

Жената на Атерхов, макар и малко по-късно от него, също минава на суровоядство. И тя успява да възстанови здравето си, тъй като е имала вече напреднали болестни проблеми.

Цитираните до момента автори с трудностите, които са преживели, и постиженията, до които са достигнали, вероятно несъзнателно ще предизвикат у читателя големия въпрос:

ДАЛИ НЕ Е ДОШЛО ВРЕМЕ И АЗ ДА ПРОМЕНЯ НАЧИНА СИ НА ЖИВОТ?

Поради усложнения и отдалечен от природата живот на цивилизования човек с безбройните заобикалящи го вредни фактори, които стават причина за още по-големия брой заболявания, не може да не се помисли за създаване на профилактична програма, даваща отпор на вредното им влияние.

Една от основните грижи не само на представителите на медицината, но и на правителството на всяка развита и цивилизована страна е изработването и осъществяването на такава програма.

Провежданите медицински профилактични прегледи, които целят откриването на болестите в тяхната начална фаза, е добро начинание и дава възможност за ефикасно лечение. Но още по-добре би било те въобще да не се допускат, като се използва профилактика, която ги предотвратява.

Животът на всеки от нас е сформиран по различен начин с благоприятни за здравето му страни и неизбежните рискови фактори. Тези рискови фактори бихме могли да разделим на две: първо - външни - независещи от нашата воля: замърсена въздушна среда, химизирани продукти, лоши трудови условия; второ -лични, зависещи само от нашата воля и ставащи много по-често причина за влошаване на здравето: претоварване с храна, несъгласуван с изискванията на природата начин на живот, включване на вредни за здравето навици и т. н.

И тъй като животът на всеки от нас е оформен по съвсем индивидуален, начин, с различни професионални и битови задължения и при различни условия, би трябвало да умеем да разграничим добрите от лошите фактори, да съхраним тези, които толерират здравето, и да намерим начин да се преборим с рисковете и с всичко, което е в ущърб на доброто ни здравословно състояние. Дадем ли си ясна сметка за слабостите, пропуските и излишествата, лесно можем да пристъпим и към оформяне на профилактична програма. Очевидно е, че в профилактичните изисквания шаблон не съществува. ПРОФИЛАКТИЧНАТА ПРОГРАМА НА ВСЕКИ ОТ НАС ИМА ИНДИВИДУАЛЕН ХАРАКТЕР. Колкото и рядко да се пристъпва към нея, резултатът винаги ще бъде налице, защото нашата Майка-Природа винаги се отблагодарява на човека.

Храненето е процес, който непрекъснато се повтаря, и то не само ежедневно, но и по няколко пъти на ден. Допусне ли се и най-малката грешка, с непрекъснатото й повтаряне тя прераства в голяма и води до лоши последици. И именно поради това

КОРЕКЦИЯТА НА ХРАНЕНЕТО ТРЯБВА ДА СТАНЕ ТОЧКА ПЪРВА ОТ ПРОФИЛАКТИЧНАТА НИ ПРОГРАМА

Трудностите са много повече, отколкото се предполага. В нашия живот са пуснали дълбоки корени нехайството, мързелът, отживелиците, предразсъдъците и невежеството. Те са сериозна пречка към новите пътища. Не само няма човек, но няма и такъв народ, в който те да не присъстват. И като се вземе предвид, че към всичко това се прибавят и някои погрешни научни концепции, въпросът за храненето на човека се утежнява още повече. Обаче



НОВИТЕ ПЪТИЩА ИЗИСКВАТ МНОГО ЗНАНИЯ

Дошло е време, така както общообразователната система дава познания по физика, химия, математика и пр., да се включат и елементарните правила по природолечебна медицина. В нашия век на изобилна информация невежеството по тези въпроси е съвсем неоправдано. Всичко, което е било отчетено от медицината като грешка или предразсъдък, трябва да се вземе под внимание.

Всеки трябва добре да знае какво да сложи на масата си, когато е дошло време за хранене, и то не само за себе си, а и за своите деца, за чието здраве той носи отговорност. Да се чувства отговорен и за неуките си родители и близки. Трябва добре да се разграничава предразсъдъкът и вредното от това, което е истински здраво.

Но се оказва, че



ЧОВЕК Е ИСТИНСКИ РОБ НА ВРЕДНИТЕ СИ НАВИЦИ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ.

Още при първите опити за корекция на храненето неизменно става сблъсък с предразсъдъците и грешките, внушавани още от детските години и навлезли в живота като установени навици. И често борбата се води дори лично със себе си. Почти на всяка крачка са възгласите: „Не, аз не мога без сладки...", „Кафето... цигарите..." и т. н. И за да бъдат те преодолени, са необходими знания и задълбочено разбиране.



ХРАНАТА, КОЯТО ПОЛЗВА ЧОВЕКЪТ,

може да бъде оформена в три групи: храни, които се признават от специалистите като увреждащи здравето на човека, други, върху които все още се спори, и третата група - всеобщо признати като необходими, полезни и поддържащи го в добро здраве.

Струва ми се, че е необходимо да направим един популярен преглед на трите групи храни, които вече назовахме, като първа стъпка към корекцията на нашето хранене.

ВРЕДНИ ХРАНИ - БЯЛАТА РАФИНИРАНА ЗАХАР

Бялата рафинирана захар, сладка и любима, колкото и да не ни се иска да го приемем, се оказа вреден и опасен за човешкото здраве продукт. Но още по-тревожен е фактът, че нейното производство във всички страни продължава да расте за радост на търговците и за ужас на учени и лекари. Човешкият организъм действително ежедневно се нуждае от захар, но съвсем не в убийствено количество, консумирано в цивилизования свят, както и в концентрирания вид на фабричен продукт. В захарното цвекло, в захарната тръстика, както и в плодовете, тя е в концентрация максимум до 18-20%. Освен това човешкият организъм вече милиони години се е приспособил приемането на захарта да става в присъствието на пълния състав на консумирания плод или зеленчук, със съдържащите се в него витамини, аминокиселини, минерални соли. Тяхното отстраняване води до образуването на опасен концентрат. Учените са установили, че когато те липсват, организмът посяга, за да си ги набави, към своите депа, което става причина за развиване на съответните болести.

Създадена е огромна индустрия за захарни изделия: бонбони, шоколад, торти, пасти, сладолед, подсладени напитки. Расте тяхната консумация, растат и пораженията от тях: диабет, кариес на зъбите, артрити, нервни заболявания. Получава се общо израждане не само на тялото, но и цялостно на личността. Жалкото е това, че при нас храненето от най-ранно детство е твърде обременено с подсладени храни - млади хора мимоходом по улиците консумират тъкмо храни, чиято главна съставка е захарта. Вече добре се знае как от кариес на зъбите страдат децата още от първите години на детството си. Всеки от нас е наблюдавал детски плач от ужас и страх при посещение на зъболекаря - наплашено от болезнените манипулации на лечението. А колко малко са децата и младите хора със запазени зъби!

В страната Хунза, където никой не е чувал и не познава захарта, където все още няма такава фабрика, хората не страдат от зъбобол и кариес, както и от диабет и артрит. Хората запазват зъбите си за цял живот, което им осигурява пълноценно сдъвкване на храната.

При здравите народи набавянето на захарта за организма става единствено чрез плодовете и нишестето.

В миналото, когато българският народ разполагаше с много по-добро здраве, ползването на рафинирана захар бе изключение.

Както навсякъде, така и тук природата е определила оптимум. Позволим ли си да го нарушим - появяват се болестите. Безспорно не става дума за пълното изключване на захарта, но трябва да се положат усилия за нейното ограничаване до минимум, за замяната й със сладки плодове и мед - един естествен продукт, или поне с кафявата захар.

Децата трябва да се възпитават в ограничено ползване на захарта. Родител, който непрекъснато предлага бонбони, шоколади, сладолед или други подобни лакомства, е невеж родител. Той не мисли доброто на своето дете.

От най-ранна възраст децата трябва да свикват с естествения вкус на плодовете. Стремежът към сладкишите е плод на безотговорно възпитание.

Вторият продукт, също концентрат, определен като вреден за човешкото здраве и превърнал се в причина за много заболявания, е

БЯЛОТО БРАШНО.

Векове наред човекът е консумирал житното зърно цялостно - събирал го е направо от класовете и го е сдъвквал със здравите си зъби. По-късно, с откриването на огъня, се е научил да си прави хляб от смлените на брашно житни зърна. Столетия наред се е смилало цялото зърно и се е пекъл пълнозърнест хляб, задоволяващ напълно потребностите на човешкия организъм. В наши дни обаче с напредване на техниката при обработката на брашното се отстраняват обвивката и зародишът на семената и хлябът се приготвя от бяло брашно. Бялото брашно, както и захарта, е опасен концентрат. Забравя се, че за толкова векове човешкият организъм се е приспособил към хляба от пълнозърнесто брашно.

С последните научни изследвания бе установено, че именно в обвивката и зародиша на зърното, които се отстраняват при получаването на бяло брашно, се съдържат най-важните за здравето на човека витамини, ензими, микроелементи, соли, както и ценната целулоза, заредена със слънчева енергия. С други думи, угаждайки на разглезения си вкус, съвременният човек доброволно и самоубийствено се отказва от истински ценните съставки на храната.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18


База данных защищена авторским правом ©bezogr.ru 2016
обратиться к администрации

    Главная страница