Тантриското преобразяване



страница1/22
Дата29.04.2016
Размер3.23 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22
ТАНТРИСКОТО ПРЕОБРАЗЯВАНЕ
СЪДЪРЖАНИЕ

1. Тантристката карта

2. Свободата е най-висшата ценност

3. Да счупиш четирите печата

4. Доверието не може да бъде предадено

5. От нищо към нещо

6. Сам съм си достатъчен

7. Интелигентността е медитация

8. Любовта не хвърля сянка

9. Безумието е вратата

10. Само напомняне

За автора





  1. ТАНТРИСТКАТА КАРТА

Измаменият жадува блажената целувка

и казва: върховното е тя, само тя.

Подобно на човек, напуснал своя дом,

и още от вратата

към някоя жена отправил взор,

разпитва за насладите на любовта.
Раздвижването на живителните сили

в къщата на нищото

надига само удоволствия изкуствени,

безбройни.

Нещастия безкрайни

такъв йогин затрупват до припадък.

От небесата пада той,

примамен във порока.


Подобно на брамина,

който със ориз и масло

горящи приношения

във святкащ огън хвърля,

създава съсъд за нектар небесен,

а мисли; че достигнал е върха.


Някои хора, запалени от вътрешния огън,

издигнат чак до фонтанелата,

милват мъжеца с език, подобно на коитус,

но бъркат туй, което във вериги оковава,

със средството за свобода.

Те в гордостта си се зоват йогини.


Тантра е свобода - свобода от всички умопостроения и игри на съзнанието, свобода от всички конструкции, свобода от другия. Тантра е пространство на бъдещето. Тантра е освобождение.

Тантра не е религия в общоприетия смисъл на думата. Религията е също игра на ума, понеже ни впряга в определена от нея предварителна насока на мислене. Така е с християнина, с индуиста, с мюсюлманина. Религията предлага и изисква от последователите си известен стил на живот, дисциплина. Тантра, обратно, премахва всякаква дисциплина.

При липса на дисциплина и наложен отвън ред, у нас възниква съвсем различен вид подреденост: подредеността на онова, което Лаодзъ нарича дао, а Буда - дхарма. Не ние пра-вим и постигаме това, то просто ни се случва. Тантра само подготвя сцената, пространството, създава необходимите условия. Тя не приканва, нито очаква, само създава условията. А когато условията са налице, когато завесата е вдигната, играта може да започне.

Веднъж чух прекрасна история, много стара и мнрго привлекателна...

В една провинция от дълго време не бил валял дъжд, всичко изсъхнало. Най-накрая хората решили да доведат заклинател за дъжд. Пратили свои предс-тавители при него в далечен град и го помолили коленопреклонно да дойде час по-скоро, защото нуждата от дъжд била огромна.

Заклинателят бил мъдър стар мъж. Той се съгласил да помогне, но поискал да му осигурят малка колибка сред полето, където да се отгегли необезпокояван от никого в продължение на три дни без храна и напитки. Молбата му била изпълнена.

Привечер на третия ден над провинцията се излял проливен дъжд. Огромна тълпа радостни люде се запътила да изрази благодарността си към заклинателя.

- Кажи ни как успя? - сипели се отвсякъде въпроси.

- Много просто - отвърнал мъдрeцът. - През последните три дни се постарах да се приведа в пълен ред. Защото, ако аз съм наред, и светът ще е добре:

сушата трябва да отстъпи пред нуждата от дъжд...

В тантра се казва: ако ти си наред, и светьт ще бъде под-реден за теб. Ако живееш в хармония, цялото съществуване ще бъде за теб хармонично. Ако в теб цари безредие - така ще бъде и със света наоколо. Подредеността обаче не трябва да бъде фалшива, нито натрапена. Когато се опитваш да си наложиш насила някакъв ред, само се разкъсваш. Някъде дълбоко в теб безредието продължава.

Лесно е да се разбере: ако си избухлив, можеш да потиснеш гнева, да го вкараш дълбоко в несъзнателното. Това обаче не означава, че гневът е изчезнал. Може дълго време да не го забележиш, но той си е там, подобен на мошно дълбинцо течение, някъде в мазето на твоето същество. На върха може да раздават усмивки, но нещо недобро може да избухне от гльбините във всеки момент. Ето защо и усмивката ти няма да бъде съвсем искрена и дълбока, а по-скоро израз на яростното усилие, което упражняваш, за да потиснещ нещо в самия себе си. Натрапеният отвън ред води до безредие.

В тантра се казва: съществува друг вид ред, който няма нужда да бъде налаган. Просто се отървете от всички конструкции, станете естествени и спонтанни. Това е най-великата стьпка, която може да се изисква от човека. За нея е необходим огромен кураж, понеже обществото не харесва такива неща. Нещо повече, то воюва с тях до смърт. За обществото е най-важно да има ред, а хората да се съобразяват с него доброволно. Ако някой обаче се отклони макар и малко встрани, се надига буря, а тълпите подивяват.

Тантра означава бунт. Не казвам революция, а просто бунт, понеже в тантра няма политика, тя не се стреми да промени света, държавата или обществото. Тя е преди всичко бунт, индивидуално неподчинение. Чрез нея индивидът се освобождава от конструкциите и тяхното робство. В момента на освобождението човек навлиза в нов тип съшествуване, за кое-то досега не е имал представа. Сякаш е живял с кърпа на очи и изведнъж някой е махнал кърпата: светът е така различен и нов!

Премахнатата от очите превръзка е онова, което досега си наричал свой ум - мисленето ти, предразсъдъците, познани-ята, свещените писания. Всичко това те заслепява, поддържа те незрящ, затъпял, безжизнен.

Тантра иска от теб да живееш - като дърветата, като реките, като слънцето и луната. Това е изконно човешко право. От неговата загуба не печелиш нищо, напротив - губиш всичко! Ако, за да го спечелиш, е необходимо да загърбиш всичко останало - пак няма как да загубиш, няма да съжаляваш за загубата. Един единствен миг истинска свобода е достатъчен да изкупи всички загуби. Нима има някакъв смисъл да живееш 100 години, заробен като някакъв вол?

За да живееш в света на тантра, е необходим кураж, рисковано е. Твърде малко са онези, които са успели да извървят този път докрай. Бъдещето обаче е oбещаващо. Значението на тантра ще се увеличава все повече. Същността на робството става ясна за хората. Те разбират, че никаква политическа революция не е достатъчно революционна в същността си. Всички политически революции стават антиреволюционни, след като победят. Това е така, защото властта винаги е революционна. В нея има един вграден механизъм, по силата на който всеки властимащ се превръща в антиреволюционер. Властта се движи в свой собствен свят. Досега сме били свидетели на не малко революции, всички до една напълно провалени. Рево-люциите не помагат и човек все повече осъзнава това.

Тантра предлага съвсем различна перспектива. Тя не е революционна, а бунтарска. Бунтьт предполага индивид. Можеш да се бунтуваш сам, без никаква партия или организация, по свои, неповторим начин. Запомнете добре - тантра не означава борба против обществото, тя се стреми да отиде отвъд него. Тантра не е антиобществена, тя просто няма нищо общо с обществото. Тантра не е против робството, тантра е за свободата - за една бъдеща свобода.

Вгледайте се, моля ви, в живота си. Нйма сте свободни хора? Не, не сте. Обвързани сте с 1001 вериги. Може да не си давате сметка за това - неприятно е, признавам. Може да не го признавате - знам, боли. Това обаче не променя нещата - вие

сте роби. За да влезеш в тантра, трябва да признаеш, че си роб, че робството е дълбоко вкоренено в теб, че то трябва да бъде премахнато. Това признание ще ти помогне да се отървеш, да се освободиш истински.

Престани с успокоенията и овчедушието, стига вече приказки: "Всичко ми е наред!" Не, нищо не ти е наред! Целият ти живот е един безкраен кошмар. Погледни се само! Никаква поезия, никаква песен, никакъв танц, нито капка любов, да не говорим за молитва. Празници, радост? Думички в дебелите речници. Блаженство? Да, чувал си за блаженството, но само си чувал, не си го изпитвал никога, никога! Бог? Затлачен в храмове и църкви. Е, хората говорят за Бог, най-много, разбира се, свещениците, но те изобщо не го познават. Всичко красиво изглежда ужасно безсмислено, а кой знае защо истински ненужното смятат за най-важно.

Хората продължават да трупат пари и да смятат, че вършат нещо значително. Човешката глупост няма край. Внимавай да не разрушиш от глупост целия си живот, както .се е случвало с милиони хора преди теб. Внимавай - само така ще се спасиш от тъпия жабуняк.

Преди да се занимаем с предвидените за днес сутри, трябва да си изясним нещо във връзка с тантристката карта на вътрешното съзнание. Вече ви казах нещичко по този въпрос, но ни трябва още малко.

Първо. Според тантра никой мъж не е само мъж и никоя жена - само жена. Всеки мъж е едновременно и мъж, и жена, съответно всяка жена е и жена, и мъж. Адам има Ева в себе си, Ева има Адам също в себе си. Всъщност никой не е само Адам, никоя не е само Ева, ние сме Адам-Еви. Това прозрение е едно от най-великите, постигани някога.

Съвременната дълбинна психология разбра това и нарече феномена с термина бисексуалност. В тантра от пет хиляди години това схващане е азбучна истина, едно от най-големите открития на света. Въоръжени с тази дълбока истина, ние можем да проникнем навътре в самите себе си. Защо мъжът се влюбва в жената? Защото я носи в себе си, иначе никога не би се влюбил. А защо именно ти се влюбваш в точно определена жена? На света същеетвуват хиляди, милиони жени и въпреки това в един миг само една от тях става важна за теб, като че ли всички останали са изчезнали, а единствено тя продължава да живее? Защо? Защо онзи мъж е така привлекателен за теб? Защо в миг нещо - дълбоко там вътре - така сладостно щраква? Тантра казва: "Ти носиш в себе си образа на жена или мъж." Всеки мъж носи в себе си по една жена. Всяка жена носи в себе си по един мъж. И когато някой отвън изведнъж съвпадне с вътрешния образ, ти се влюбваш - това е положението с любовта, това е нейният смисъл.

Не разбираш това, вдигаш рамене, казваш:

- Просто се случи.

Зад тази проста случка обаче се крие фин механизъм. Защо се е случило именно с тази жена, а не с някоя друга? Защото именно тя е съвпаднала с вътрешния образ на жената в теб. Нещо се е вместило по подобаващ начин във вътрешната ти рамка. Чувстваш: "Това е жена за мен", "Това е моят мъж". До това чувство се свежда и цялата работа с любовта. Външната жена обаче никога не задоволява напълно, защото никоя жена отвън не е в състояние да съвпадне напълно с вътрешната. Всъщност е точно така! Може да се постигне някакво съвпадане - съществува привличане, магнетизъм и какво ли не, но постепенно всичко това отслабва. Рано или късно ще забележиш, че в същата тази жена вече не ти харесват 1001 неща. За да се осъзнае напълно приведения парадокс е необходимо известно време.

Най-напред обезумяваш от любов, понеже приликата с вътрешната жена е още твърде голяма или поне изглежда така. С течение на времето обаче неминуемо виждаш, че разни подробности съвсем не са толкова лесно вместими в идеалната вътрешна форма, че в основата си вие сте съвсем чужди един на друг. Да, все още я обичаш, но виното на любовта е поизветряло, романтиката се е стопила. Тя също ще забележи, че си привлекателен, но нищо повече - като цяло вече я отблъскваш. Именно това кара съпрузите да сменят жените и съпругите да сменят мъжете си. Какво всъщност правят те? Или по-точно какво се опитват да правят? И защо? Защо съпругата все си мисли как да смени своя възлюбен? И срещу какво?

Едва влюбила се в някой мъж, веднага започва да го променя, защото почти от самото начало е започнала да схваща разликите. Страшно й се иска да ги премахне, да окастри от мъжа някой и друг чвор, за да съвпадне вече напълно с нейния идеал. Същото се опитва да прави от своя страна и съпругът, разбира се, не така настойчиво и с по-малка упоритост, понеже съпрузите като правило по-бързо се уморяват от такива неща. Женската надежда живее по-дълго.

Жената мисли: "Днес, утре или вдруги ден, рано или късно ще се промени..." Изминават цели 20-25 години, преди да блесне истината, че другият не може да бъде променен. На около петдесетгодишна възраст, когато жената е преминала през климактериума си, а и мъжьт е повече или по-малко взел-дал, когато и двамата вече наистина и безвъзвратно остареят, няма как да не се сблъскат с очевидния факт, че нищо не се е променило. Опитвали са какво ли не, неотстъпно, всеки божи ден... Жената си остава същата, мъжът - също. Никой не е в състояние да промени другия. Това е много важна опитност, велико откритие!

Тъкмо затова възрастните хора са по-склонни кьм толерантност - те са схванали правилото, че нищо не може да се направи по въпроса. Старите са и по-милостиви - те знаят, че нещата са такива, каквито са, и толкова. Хората на години могат да приемат и понесат повече. Младите обикновено са гневливи, невъзприемчиви, искат всичко да променят, да нагласят света по собствените си представи. Борят се мъжки, но винаги без резултат, защото желанието им не може да бъде изпълнено, не е заложено в природата на нещата. Вънщният мъж никога няма да съвпадне с вътрешния, външната жена никога няма да съвпадне напълно с вътрешната. Поради това любовта дава блаженство, но и мъка, щастие, но и нещастие. И за беля винаги нещастието като че ли е повече.

Какъв е изходът, сочен от тантра, какво ни съветва да сторим тя? Тантра казва: "Няма начин външното да те задово-ли напълно, трябва да се придвижиш навътре, да откриеш вът-решния си мъж или жена, да осъществиш вътрешен полов акт." Това е големият тантрически принос.

Но как е възможно това? Опитайте се да разбереге картата. Вече ви говорих за седем чакри и йогико-тантристката физиология. При мъжа Муладхара е мъжка, а Свадхищхана -женска. При жената Муладхара е женска, а Свадхищхана - мъжка и пр , и пр. До шестата чакра двойствеността продължава да съществува. Едва седмата е недвойствена.

Вътре в тебе съществуват три двойки: Муладхара и Свадхищхана трябва да встъпят в брак, Манипура и Анахата - също, както и Вишудха и Аджня.

Когато енергията се движи навън, нуждаеш се от външна жена: Коитусът с външна жена, любовната връзка с нея никога не са постоянни, така че по този начин можеш да получиш са-мо известни проблясъци за истината. За няколко мига може напълно да потънете един в друг, но много скоро се озоваваш захвърлен на милостта на самия себе си, и то дори със злоба. И отмъстителност. Ето защо след всяко правене на любов винаги остава известно разочарование - отново си се провалил, не стана така, както си го искал. Е да, достигнал си върха, но още преди да успееш да му се порадваш - и него го няма, отново падение. Още преди да достигнеш до връх, пропадаш в долина.

Едва си срещнал мъжа или жената и... вече раздялата чука на портите. Разводът следва брака така бързо, че рухването е пълно. Всички любовници са хора дълбоко стресирани - те са очаквали и продължават да очакват много, и то въпреки крещящия си досегашен опит. Винаги напразно! Законите на действителността не могат да бъдат разрушени. Единственият изход е да разбереш тези закони.

Външната среща може да бъде единствено и само моментна, но затова пък вътрешната може да трае вечно. Колкото по-високо стигаш, толкова по-вечна е тя. За мъжа първата чакра - Муладхара - е мъжка. Дори когато правиш любов с жена отвън, тантра те съветва да не забравяш вътрешната жена. Прави любов с външната, но помни и вътрешната. Нека съзнанието ти се движи навътре. Забрави напълно вьншната жена. В момента на оргазма забрави мъжа или жената напълно. Затвори очи, остани вътре, превърни преживяването си в медитация. Винаги, когато енергията ти се вълнува, трябва да използваш случая, винаги. Защото именно в такъв момент можеш да осъществиш контакт - да заминеш на вътрещно пътешествие.

В повечето случаи не е особено лесно да погледнеш навътре, но в любовния миг ти не си вече обикновен мъж или жена Тогава си в своя максимум. В момента на оргазма цялата ти телесна енергия пулсира в неистов танц. Всяка клетка, всяка фибра танцува в ритъм, обгръща те хармония, непозната в обикновения живот. Сега е моментът, моментът на хармонията. Използвай го като проход навътре. Прави любов, но медитативно, вглеждай се в себе си.

Пред теб зейва широко отворена врата - вратата на тант-ристката опитност. Тантра отваря вратата пред теб и ги казва, че си щастлив само защото вратата е зейнала, а през нея към теб е потекла част от вътрешното ти блаженство. Блаженството не идва от външната жена, от външния мъж, а от най-исконните ти дълбини. Външното присъствие е само повод за вътрешно преживяване.

Тантра не твърди, че любовта с външен мъж или жена е грях, а просто, че такава любов не води твърде далеч. Тантра не заклеймява външната любов, приема неината естественост, но твърди, че може да използваш тази любов като вълна, на гребена на която да се отправиш навътре, да се потопиш в един неземен свят, да полетиш. Твоята стрела може да повлече кьм заветната цел след себе си и лъка, ти можеш да станеш Сараха.

Ако по време на любовния акт изпаднеш в медитация, ставаш тих, вглеждаш се навътре, затваряш очи, напълно забравяш външния мъж или жена - чак тогава започва интересно-то. Твоят вътрешен мъжки център - Муладхара - започва да се придвижва към женския център - женският център е Свадхищхана - така че между тях се осъществява коитус, вътрешен полов акт.

По някой път това се случва без твоето знание. Много санясини са ми писали писма. Никога не съм им отговарял, защото не беше възможно да се отговори. Сега вече е възможно, ще ме разберете. Един санясин все ми пише и пише, вероятно се чуди защо не отговарям... Картата не ми беше под ръка до този момент, сега вече ви я предоставям. Когато ме слушал, този санясин винаги чувствал, че като че ли изпада в оргазъм. Цялото му тяло започвало да пулсира, точно както по време на любовен акт с жена. Учудил се много, естествено е. Не бил в състояние да следи мйсълта ми, забравял, Блаженството, което се надигало в него, било така голямо, че взел да се безпокои. Какво става? Какво има в мене?

- Такива неща се случват - Муладхара се среща със Свадхищхана, мъжкият ти център се слива с женския. Оттам радостта при медитация, при искрена молитва. Това е механиз-мът на вътрешния празник. Щом Муладхара и Свадхищхана се срещнат, се освобождава енергия. Точно както когато се любиш с жена си, се освобождава енергия, такава енергия се освобождава и когато Свадхищхана се среща с Муладхара. Само че сега тази енергия атакува един по-висш център, а именно Манипура чакра.

Манипура е мъжка, Анахата - женска. Свикнеш ли веднъж, настроиш ли се на вълните на първата среща на твоя вътрешен мъж с твоята вътрешна жена, все някой ден те ще се срещнат повторно. Няма какво толкова да правиш в този смисъл. Енергията, освободена при първата среща, създава възможност и за втората, третата среща.

Третата среща е между Вишудха и Аджня. Когато третата среща стане факт, създава се енергията, необходима за четвъртата. Това вече не е среща, не е сливане, това е единство. Сахасрара е сама, тук вече няма противопоставяне на мъжко женско делене. Адам и Ева са изчезнали напълно един в друг, до последната прашинка. Мъжът е станал жена, жената - мъж, всяко разделяне е преодоляно. Това е абсолютната, вечната среща. Индусите я наричат сат чит ананда, а Исус - Царството Небесно.

Числото седем присъства във всички религии. Седемте дни са символ, седмият ден е свят ден, празник. Бог работил в продължение на шест дни, а на седмия седнал да си почине. Трябва да работиш с шест чакри, а седмата носи състояние на огромно облекчение и почивка. Тук е абсолютната релаксация - пристигнали сте у дома.

В седмата чакра не си част от някаква двойственост, всички противоположности изчезват. Нощта не е вече нощ, а денят - ден. Лятото вече не е лято, а зимата - зима. Материята вече не е материя, а умът - ум. Вече си отвъд. Това е трансцедентното пространство, наречено от Буда нирвана.

Трите вътрешни срещи и постигането на четвъртата притежават и друго измерение. Много пъти съм ви говорил за че-тирите състояния: сън, сънуване, будност, турия. Турия означава "четвъртото", "отвъдното". Седемте чакри и работата върху тях кореспондират също и с тези четири състояния.

Първата среща между Муладхара и Свадхищхана е като сън. Срещата става, но ти може и да не забележиш. Ще се чувстваш добре, свеж и бодър като никога. Ще бъдеш отморен, ка-то че си спал дълбоко, и все пак няма да забележиш и осъзнаеш точно какво става, все още механизмът е обвит в мрак. Мъжът и жената вътре са се срещнали, но в несъзнателното, не на дневна светлина, а в дълбока нощ. Да, резултатът ще е на-лице, в теб ще забушува нова енергия, ново лъчение, нов блясък. Ще придобиеш аура. Околните също ще усетят силата на присъствието ти, вибрацията. Самият ти обаче няма да осъзна-ваш какво точно става и поради това първата среща е като сън.

Втората среща е като сънуване когато Манипура и Анахата се срещнат, срещата с вътрешната жена ще ти изглежда като чуден сън. Ще си спомниш част от него, точно както сутрин си спомняме съновидението, споходило ни през нощта - тук-там по някоя част от цялото. Може би нещо си забравил, може би не си спомняш вече цялото, но все нещичко е останало. Втората среща е като съновидение. Ще си дадеш по-голяма сметка за нея, ще почувстваш, че се променяш, че се извършва някаква трансформация, че вече не си предишният човек. С втората среща ще си дадеш сметка, че интересът към външната жена започва да намалява... интересът към външния мъж не носи предишната наслада и очарование.

При първата среща също има промени, но ти не си даваш сметка за тях. Започваш да си мислиш, че вече не се интересу-ваш от твоята жена, без да си даваш сметка, че това се отнася за всяка жена. Може да си помислиш, че се отегчаваш от твоята жена и ще намериш щастие при някоя друга. Ще търсиш промяна, различен климат, някоя жена със съвсем различни качества. При втората среща ще започнеш да чувстваш, че вече не се интересуваш от жената или мъжа, че твоят интерес се обръща навътре. При третата среща вече всичко ще се изясни -изживяваш нещо като пробуждане... Ето, ще си кажеш, Вишудха се среща с Аджня... вече всичко става на ярка дневна светлина. Или пък може да си кажеш: първата среща става в полунощна тъмнина, втората - в дрезгавината между деня и нощта, а третата - в дванадесет часа по обед, по пладне. На-пълно наясно си, няма тайни - с външното е свършено. Това не означава, че ще напуснеш жена си или съпруга си, а просто, че очарованието е отминало. Остава само състраданието. Жената, която толкова ти е помагала досега, се превръща в превъзходен приятел, мъжът, с който сте изживели толкова красиви мигове, се превръща в незаменим приятел. Чувстваш силна благодарност. Постепенно съпругьт и съпругата ще станат благодарни и състрадателни един към друг.

Винаги е така - разбирането води след себе си състрадание. Ако изоставиш жена си и избягаш в гората, това просто ще покаже, че си жесток, неспособен на състрадание човек. Такава постъпка може да дойде в резултат единствено на неразбиране, никога на разбиране. Ако успееш да разбереш, ще бъдеш състрадателен.

Когато Буда постигнал просветлсние, първото нещо, което казал на учениците си, било: "Бих искал да отида при Яшодхара и да говоря с нея."

Ананда сериозно се разтревожил. Той казал:

- Какъв смисъл има да се връщаш в двореца и да говориш с жена си? Ти я напусна преди 12 години.

Тревогата на Ананда се дължала и на това, че не могъл да разбере как така един буда може да мисли за жена си. На будите обикновено се гледа с други очи.

Когато останали насаме, Ананда казал на Буда:

- Това не е хубаво. Какво ще кажат хората?

- Какво ще кажат хората ли? - отвърнал Буда. - Аз още не съм изразил признателността си към нея, а освен това трябва да й благодаря за безценната помощ, която ми е оказвала. Трябва да споделя с нея поне частица от онова, което се случи с мене. Дължа й толкова много. Ще трябва да отида.

Върнал се в двореца и видял съпругата си. Яшодхара била бясна от гняв - да изчезнеш тихом ълком през нощта без една-единствена дума за сбогом,e прекалено.

- Нима ти бе невъзможно да ми се довериш? -попитала тя Буда. - .Можеше да ми кажеш, че искаш да заминеш - бих била последната жена на този свят, която щеше да ти попречи. Толкова ли ми нямаше доверие?

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22


База данных защищена авторским правом ©bezogr.ru 2016
обратиться к администрации

    Главная страница