Съвременници на бъдещето



Скачать 43.25 Kb.
Дата25.04.2016
Размер43.25 Kb.


ПОЛИТИЧЕСКО ОБРЪЩЕНИЕ

на Националния съвет на БСП

по повод на двадесетгодишнината от преименуването на партията
СЪВРЕМЕННИЦИ НА БЪДЕЩЕТО
Историческият календар на нашата 120-годишна партия е наситен със съдбоносни дати. Датата 3 април 1990 г. е свързана с приемането от партията на името Българска социалистическа партия.

Преименуването на партията от БКП на БСП не беше нито формален акт на промяна на името, нито резултат на вътрешен или външен политически натиск. Смяната на името означаваше, че нашата партия поема по пътя на дълбоки преобразувания. След като с решенията от 10 ноември 1989 г. партията откри перспективата за цялостна демократизация на страната, с преименуването си тя заяви намерението си да се развива като политическа формация, която да продължи да играе активна роля в по-нататъшната трансформация и модернизация на страната.

Възприемането на новото име на партията стана по един непознат до тогава начин - чрез общопартиен референдум, в който 86,71 на сто от участвалите в него партийни членове се произнесоха за новото наименование. Самият начин на смяна на името на партията бе ясно доказателство за намерението тя да се развива по последователен демократичен път, за да е в състояние успешно да изпълнява своята мисия в демократизираща се България.

През вековната си история партията, основана като БСДП, възприемаше различни имена - БРСДП, БРСДП /т.с./, БКП /т.с./, БРП /к/, БКП, но това винаги бе свързано със същностни трансформации и осмисляне на обществените процеси, с промени в идейно-програмната идентичност и в участието й в политическия живот на страната.

Непрестанното обновление на партията бе и остава израз на стремежа й да преодолява стереотипите, да отхвърля догмите и ,разбира се, на вярата, че сме необходими на България, че отново сме „съвременници на Бъдещето”, както Дядото нарече първостроителите на партията на учредителния Бузлуджански конгрес.

Днес заслужава да си припомним кипежа и идейния сблъсък, белязал ХІV извънреден конгрес на партията в началото на февруари 1990 г., превърнал се в отправна точка на процесите на дълбока трансформация на партията през следващите години. Приетият на конгреса „Манифест за демократичен социализъм”, възприемането на цялостна програмна и политическа стратегия катализираха по-нататъшната активност на пратията в бурния обществено-политически живот през онези начални години на прехода.

Израз на тази активност стана първостепенната роля на БСП в работата на Националната кръгла маса, осигурила необходимите условия за мирния преход по пътя на демократизацията – договореностите за многопартийна политическа система, за провеждане на свободни и демократични избори и за основните положения на новата конституция на страната. Тези договорености са актуални и днес като израз на общото убеждение, че демократизмът, конституционализмът и парламентаризмът са основополагащи и безалтернативни начала на демократичния модел за развитието на България както през изминалите две десетилетия, така и занапред.

Този курс, възприет от партията, изигра основна роля както за спечелването на изборите за Велико Народно събрание през юни 1990 г., така и за резултатната работа на VІІ Велико Народно събрание, завършила с приемането на конституцията на 12 юли 1991 г.

Конституцията на Република България от 1991 г. не само утвърди дълбоките промени в българското общество, но и трасира пътя за приобщаване на страната към Европейския съюз. Ние, българските социалисти, имаме основание за удовлетворение от факта, че бяхме основен двигател за приемането на конституцията, която успешно легитимира България като съвременна европейска демократична, правова и социална държава.

Същевременно си даваме ясна сметка, че огромна част от надеждите и очакванията на българските граждани, свързани и с новата конституция на страната, останаха неосъществени и прераснаха в дълбоко разочарование и недоверие към институции и законност, към демократичния политически процес като цяло. Не можем да отречем и собствената си отговорност за това разочарование, което и днес тегне върху обществото.

В последвалите години партията ни продължи активно да търси програмни и практически отговори на новите предизвикателства пред България. Израз на този стремеж станаха разработката, широкото обсъждане и приемането на двата програмни документа на партията - програмата „Нови времена, нова България, нова БСП” от 1994 г. и новата програма „За България - свободни граждани, справедлива държава, солидарно общество”, приета от 47-ия конгрес на партията през ноември 2008 година.

Промяната, която осъществихме, възприемайки новото име, последователното ни развитие като политическа формация през изминалите две бурни десетилетия и днес ни дава основание да заявим, че ние сме партия на бъдещето, защото, независимо от промените и трансформациите, коrто претърпя, БСП неизменно остана вярна на непреходните ценности на социалистическия идеал – свободата, справедливостта и солидарността.

Възприемайки новото си име, партията ясно заяви, че като част от европейската и световната левица, демократичният социализъм за нас си остава виждането за едно свободно, справедливо и солидарно общество, чието осъществяване е наша постоянна задача. Наред с това възприехме политиката за социална демокрация като пътя за развитието на страната като активна социална държава по европейските модели, съобразно българските условия, за осъществяването на основополагащите ценности на демократичния социализъм.

Днес, ние сме ангажирани с разработката на нашия ляв проект за страната под наслов „България 2020 – европейска социална държава”. Изминатият от партията път и натрупаният през последните две десетилетия опит в усилията за развитите на страната като съвременна европейска социална държава за нас са ценен капитал в работата ни по формулиране на вижданията ни за прогреса на България през новото десетилетие по посока на европейския социален модел и отчитайки подходите на европейските социалисти за основните приоритети и насоки за неговата реализация.

До края на годината както и през 2011 г. обществото ни ще преосмисля отново и отново възлови събития от политическия и обществения живот на България. Такова осмисляне е нужно на обществото ни преди всичко като източник на поуки, както и на ориентири за постигане на национално съгласие, дори и в периоди на остра конфронтация и най-сериозни предизвикателства. Поуки и ориентири, които несъмнено имат своята актуална стойност и значение и за днешния ден.

(Прието с решение на НС



на БСП от 27 март 2010 г.)



База данных защищена авторским правом ©bezogr.ru 2016
обратиться к администрации

    Главная страница