Списание „Прозорец 3 /07 Говорещи тапети



Скачать 53.18 Kb.
Дата30.04.2016
Размер53.18 Kb.

© Списание „Прозорец”3/07

Говорещи тапети


Елфрида ГРОТЦ
Увита в топлото одеяло, Кото пие горещия чай на малки глътки. Баба й вече е сипала втора чаша. Нейният поглед минава по стените на стаята. Лицето на старата японка изразява загриженост.

- Кото, много ми се иска да купим нови тапети. Тогава вятърът няма да духа толкова силно през пролуките в стените. Страхувам се обаче, че парите няма да ни стигнат.

Нови тапети? Внучката изпада във възторг. Веднага дава воля на въображението си.

- О, разбира се, бабо! Нека купим нови тапети. Пъстри, с красива шарка. Моля те, бабо! Може би не са толкова скъпи. Нека опитаме.

- Ох, колко е трудно да си беден! Много ни трябват нови тапети. Тогава през зимата в стаята щеше да е по-топло.

На следваща сутрин, когато Кото се затичва към мисионерското училище, баба й с гордост я изпраща с поглед. Нейната внучка е красива и пъргава. Чете много по-добре от останалите деца. Само дето жрецът, за съжаление, се отнася зле към тях. Не му харесва, че Кото учи при „чуждоземните дяволи”. Така нарича мисионерите.

Старата жена продължава да праща внучката си в мисионерското училище, тъй като е много по-евтино от другите училища. Но книгата на „чуждоземните дяволи” – Библията – й е забранила да носи вкъщи.

Кото обича Иисус, много й се иска да разкаже на баба си за Него. Та нали и тя трябва да разбере, че Иисус е единственият път към Бога, че Той я обича и е умрял за нейните грехове. Но детето се страхува, затова пази тази тайна и се моли за баба си.

На пазара цари оживление. Продавачите викат силно и предлагат стоката си. Бабата на Кото в светло кимоно с широки ръкави минава от една сергия на друга. Да, тук може да се купят най-различни неща, само да имаш пари. Малкото, което има, старата жена стиска силно в ръката си. Тя спира до една от сергиите, където се продават красиви тапети. Но като поглежда цената, само поклаща глава. Прекалено скъпо, както е и предполагала.

Разочарована, бавно, със ситни стъпи тръгва към вкъщи. На една от страничните улички спира и разглежда възхитено неголяма красива къща със зелена градинка пред нея.

„Интересно, каква е тази кутия в тревата?” Жената се оглежда. Наоколо няма никой. Тя се приближава, внимателно отваря капака и не може да повярва на очите си. Кутията е пълна с хартия. Може би ще й потрябва. Красиви букви украсяват всяка страница. Вярно, че за старицата това няма никакво значение, тъй като не може да чете. Но би могла да ги залепи по стените на стаята си. Като се оглежда още веднъж, тя слага кутията в широкия ръкав на кимоното си. След това бързо тръгва към вкъщи. Без да мисли дълго, забърква лепило и се захваща за работа. Когато внучката се връща от училище, едната стена вече е готова.

- О, бабо, ти си купила тапети! Колко са красиви! Дори с шарка!

Кото се приближава и изведнъж спира като закована. Едва успява да се сдържи да не се засмее от радост. И поглежда баба си. Но тя спокойно продължава своята работа. Очите на Кото светват.

Без да знае, старата жена лепи тапети от страниците на Библията. Интересно, откъде е взела толкова много отделни страници? На Кото й се иска да скача от радост. Но засега решава да пази в тайна своето откритие.

- Мила Бабо, мога ли да ти помогна? Ако лепим двете, ще свършим по-бързо работата.

- Ами, добре! Виж, ето така... Трябва да си много внимателна. И не прахосвай лепилото.

- Ще се опитам, бабо. Дай да ти помогна. Ще лепя хартията отдолу, за да не се навеждаш и да не те боли кръстът.

Кото бързо намира страниците с любимите си истории. Тях залепва най-напред, за да не ги обърка баба й. Никога досега Кото не е помагала на баба си с такова дръзновение. И двете са щастливи. „Ще мога да чета Библията толкова често, колкото ми се иска” - си мисли Кото. Старата жена пък си казва: „Получих тапети без пари.”

Новите тапети изглеждат страхотно. Стаята е много по-уютна. И чаят - много по-вкусен. Старицата си сипва вече трета чаша. Кото се е замислила – пита се дали да открие тайната на баба си? Повече не може да мълчи:

- Знаеш ли, бабо, като си седя тук и пия чай, тапетите ми говорят.

- Тапетите ти говорят? Дете, това е нелепо. Нищо не чувам.

- Да, да, бабо! Наистина говорят!

- Добре и какво ти казват? – пита бабата и поглежда внимателно към стената.

- Тук разказват как великият Бог е създал слънцето, луната, звездите и прекрасния свят, в който живеем.

И тя прочита на баба си няколко стиха от първата глава.

- Наистина ли тапетите разказват за всичко това? Но защо не ги чувам?

Старата жена отново се вслушва внимателно. Кото продължава да разказва как Бог е създал първите хора и как ги е благословил, как заради тяхното непокорство грехът е навлязъл в този свят.

- Това е много тъжна история. Разказват ли тапетите как Бог ги е наказал?

Старата жена е дълбоко потресена. Тя разбира, че има зло в сърцето й. Възможно ли е да го промени?

- Кото, утре отново трябва да послушаме нашите тапети.

Така и правят. И не само на следващия ден. Старата жена всеки ден с нетърпение очаква завръщането на внучката си от училище. Няма търпение да чуе какво ново ще й разкажат тапетите.

- Бабо! Тапетите ни казват нещо страхотно. Живият Бог е пратил Своя Син на земята. Иисус е изтърпял смъртното наказание, което заслужават всички хора. Той е умрял. Но Бог го е възкресил. Всеки, който вярва в Него, получава прошка и вечен живот. Толкова силно Бог обича всички хора. И теб също, бабо.

Старата жена се вълнува от радост. Нима е истина? Не е ли приказка това, което разказват тапетите? Непременно трябва да проучи този въпрос. Кой ще й даде отговор? Може би жрецът? Тя тръгва бързо по улицата и плахо чука на вратата на храма. Жрецът я посреща с проницателен поглед. Развълнувано и бързо старицата започва да разказва за говорещите тапети и техните истории.

- По стените ти е залепена книгата на „чуждоземните дяволи” – извиква жрецът и гневно тръшва вратата под носа на старата жена.

Тя е уплашена. Нима по стените й е разлепена тази книга? Но по принцип не е толкова страшно. Та нали думите, които е чула, са хубави? Това трябва да е хубава книга. Свята книга. Жената се запътва към къщата, пред която е намерила кутията с говорещите тапети. Чужденка с руса коса и сини очи я кани вътре и търпеливо изслушва нейния разказ.

- Истина ли е, че Бог ме обича?

Мисионерката й подава чаша чай и отваря Библията.

- Да, виж, тук е написано: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот.” Той също казва: „Който дойде при Мен, никак няма да го изгоня.” Преди мисионерката да е продължила нататък, старата жена започва да се моли:

- Боже, благодаря Ти, че ме обичаш - мен, бедната, стара японка. Благодаря Ти за това, че Твоят Син е умрял за мен. Моля Те, прости ми греховете. И Ти благодаря много за говорещите тапети. - Тя се изправя със светещ поглед:

- Благодаря ти. Ти си добра жена. Но сега трябва да бързам към къщи.

- Кото! Кото! Знаеш ли какво разбрах? Нашите тапети съвсем не са тапети. Това е Библия! – възкликва старицата, когато влиза вкъщи. Внучката е изплашена. Баба й е разбрала всичко! Но тя като че ли не се сърди. Дори напротив.

- И най-хубавото е, че вече зная - Библията говори истината. Сега имам мир в сърцето и цялото зло ми е простено.

Старата жена не спира да говори, не дава на Кото да каже и дума. Но внучката е щастлива. Щастлива като своята баба.

- Слушай, Кото, не можем да държим тази добра вест в тайна. Иди и покани съседите да пием по един чай. Всички трябва да чуят за какво говорят тапетите.

След малко в къщата се събират много жени, седят край малката масичка. Докато пият чай, Кото им разказва за това, което говорят тапетите. Всички слушат много внимателно. И не им се иска да си тръгват.

- Страхотно е, че имате говорещи тапети. Най-накрая и ние разбрахме, че Бог ни обича. Толкова е хубаво у вас! Утре пак ще дойдем.



Жените идват често на библейските уроци при Кото и нейната баба, за да чуят за какво разказват говорещите тапети.


База данных защищена авторским правом ©bezogr.ru 2016
обратиться к администрации

    Главная страница