Село губислав, община своге история, традиции, туризъм



Скачать 75.03 Kb.
Дата06.05.2016
Размер75.03 Kb.
СЕЛО ГУБИСЛАВ, ОБЩИНА СВОГЕ – ИСТОРИЯ, ТРАДИЦИИ, ТУРИЗЪМ
Село Губислав се намира на 25 км северозападно от Своге и на около 67 км от София. От столицата до с. Губислав може да се достигне с автомобил, по републикански път ІІ-16 през Искърското дефиле, за около 1 час и 15 минути. Малко преди с. Гара Лакатник има отбивка наляво за с. Губислав. Територията на село Губислав е 23,2 кв.км и граничи със землищата на селата от община Своге – Заноге, Миланово и Дружево, както и със землището на с. Спанчевци, община Вършец. Средната надморска височина на с. Губислав е 773 м. Населението на селото, по данни от 2013 г., е 40 жители, обслужвани от кметството на село Гара Лакатник. Кмет на с. Гара Лакатник и с. Губислав е Иван Илиев.

За произхода на името на селото има две теории – едната е, че по турско време цялото землище на селото, тогава махала на село Зимевица, е била владение на един турчин-спахия, който го е давал под аренда на жителите на с. Зимевица. Всяка година идвал той да събира наема си, но по едно време се загубил този турчин. След няколко години дошло едно момиче – негова дъщеря, да го търси, но като не го намерила, продала мястото на жителите на с. Зимевица за 70 оки масло. Този турчин-спахия тук бил загубил славата си и от там мястото добило наименованието Губислав, а по-късно и създалото се селище – махала от Зимевица, станало Губислав, вместо Долна Зимевица. Има и друга, по-вероятна версия за наименованието Губислав. При падането на България под Османско робство цар Иван Шишман, на път за присъединяване към Видинското царство, водил големи сражения по тези места, е бил разбит, загубил е славата си и от Губи слава останало Губислав.


История

Според някои източници, образуването на с. Губислав е станало през тракийско време. Това се потвърждава от многото находища в местностите Танкио хърт, около къщите на Чуколовци, Видин град, Селището, а така също и в Мачище над Синия вир, близо до къщите на Вуцинци. В тези местности са намирани останки от глинени съдове, каменни прибори, монети  и др., което подсказва за съществуването на живот преди Турското робство. Стар път е съществувал от Селището, през Червеняко за към Равно буче. Но това не е началото на селото, по-късно е изчезнало това население, не се знае колко време е съществувало, както и причините за неговото изчезване-преселване, бягство от други племена и др. Началото на сегашното с.Губислав идва през турското робство, когато родове от с.Зимевица са се настанявали с добитъка през зимните месеци,  за което се дават подробности в следващите страници. От тогава може да се счита образуването на второто селище, което се е развивало до днес.

Така се е оформило отделно населено място от с. Зимевица - махала Губислав, което е наричано още и страньето, защото е отстранено от селото. То се намира в южния склон на Пробойнишкото дефиле, разположено в пет махали, всяка една от които представлява отделно малко селище като се започне от р.Петренски дол до местността Параджилняка с дължина около 10-12 км. Те са - махала Самотвор, която е най-близо до гара Лакатник; махала Осеноравен, която изчезна поради изселване на хората; махала Селището-Положище; махала Орешето, която е център на селото; махала Мачище-най-отдалечената; и новосъздадената напоследък махала Пробойница /Горна Пробойница/ до Петренски дол, отдалечени една от друга по на 3-5 км. Селото е едно от най-разпръснатите селища в махали и отделни къщи в западна Стара планина.

В този район се намират много исторически местности. Така  например за м. Видин град има предание за малко градче преди турското робство. Друго предание за него е, че са отглеждани лозя и е добивано вино, от където е останало Винин град, а по-късно Видин град. Недалече от това место на югоизток, в Милановското землище /Осиково/, над скалите срещу гара Лакатник, има местност Градището, където личат следи от укрепления за отбрана през турско време. Старинни останки се намират в местността Танкио хърт около къщето на покойния Павел Ангелов Костов /Чуколов/, от древни постройки, черква и гробище - вероятно тук е имало изчезнало селище. Такива останки според мемоарите на Паун Вучков е имало още на две места - Калилото и Положище. На тези места е намирана в миналото сгурия от желязо.В Селището също е имало останки от старо село, откъдето е останало наименованието на махалата. Хаджийската  падина - владяна от някой хаджия, откъдето носи името си.

Хайдушкото кладенче и Хайдушки дол са свързани с Панайот Хитов, който, подгонен от турците, се е укривал с четата си в този край. /Байрактар е бил Васил Левски, и до днес съществува „пътеката на Левски”- бел.В.Дичева/.

Западно са Тодорини кукли /скали/, където се е укривала боркиня Тодора. Южно от местността Царица е местността Балдуин, която е свързана с името на латинския император Балдуин, обширен хълм, граничещ с Губислав, Заноге, Зимевица, Вършец. Североизточно, наблизо до Орешето се намира интересна природна забележителност - извисява се голяма скала от червен пясъчник, наречена Червената скала, предната част на която наподобява стена на стара грамадна сграда. Някога в това, на пръв поглед непроходимо усое са минавали няколко важни пътища, които са прекосявали многобройните планински хребети и хълмове, за да свързват севера с юга. Най стар път е бил този, който е идвал от Видин през Берковица, Вършец, Белите речки, Осиково за София. По-късно оживен път за турските кервани минавал от София през Искрец, Заноге, през Губислав, Осиково за Дунава, който е свързвал северната Дунавска провинция Дакия със Софийската стратегия.



География

Голямо значение за развитието и поминъка на едно селище и живота на населението му оказва климатът, който се определя от атмосферната циркулация и особеностите на терена. Село Губислав има планински характер и околните склонове и върхове влияят на атмосферната циркулация на въздуха и създават разнообразен климат. Селото, което е разположено в южния склон на северното било на Стара планина, до известна степен е запазено от северните ветрове и по-слабо от южните. Слабо е изложено на североизточните ветрове по течението на р.Искър и Пробойница, както и на западните и югозападните. Самото южно изложение на махалите и препятствията за силни ветрове и въздушни течения създават условия за мек климат и краткото задържане на снеговете. Почвата е песъчлива, бедна и поради наклона на терена е изложена на постоянна ерозия. Затова в миналото и сега без постоянно наторяване с оборски тор е негодна за селскостопански култури. Почти всички ниви в миналото сега се ползват като ливади. При наличието на многото селскостопански животни в миналото, а оттам и оборска тор, са виреели жито, царевица, картофи и др., но сега от обеднялата почва се произвеждат само картофи и фуражни култури. Надморската височина е значителна - от 600 до 1000 м, но южното изложение и сравнително мекия климат създават условия за отглеждане на овощни култури - ябълки, круши,череши и др. Главно в Орешето и околностите му виреят некултивирани орехови дървета, от където  носи името си. Тук виреят много билки. Има  и условия за пчеларство.



Традиции

Населението на селото е само българско, без никакви други народности, със западно наречие на говора. Съществували са още от далечно минало и запазени през всички периоди на неговото развитие  много народни традиции и обичаи, някои от които се поддържат и днес.

Както във всички околни села, така и в Губислав е имало и се поддържат и да днес традиционни празници-събори. Пак поради голямата разпокъсаност на селото са съществували 2 традиционни събора. За махала Самотвор е бил Малка Богородица, който се чества и сега. За махалите Орешето, Селището и Мачище - 24 май-Св.Кирил и Методий. На тези два празника хората във всички домове се готвят да посрещат гости, роднини и приятели, а след гостуването–обяда, се провежда събор с музика и хора.

Освен тези 2 празника, до към 60-те години се провеждат такива събори и на Коледа и Великден, по 2 дена, първият ден в Орешето, вторият в Положище.

Отдавна е изчезнала, обаче, традицията на коледуването, когато момчетата са минавали по домовете с дубани и стопанките са ги дарували с приготвените за целта колаци. По-големите момчета-ергените, са минавали на сурвакане на Васильовден, момичетата на лазаруване на Лазаровден, с песни във всеки дом.

Традиция, която е запазена и до днес, са оброците, на които се коли животно /овца/ за курбан, готви се чорба и се събират всички хора от махалата. Такива оброци се поддържат във всички махали и до днес. Така в Орешето в местността Бързов хърт се извършва на Димитровден, в Мачище - на Параджилняка на Малка Богородица, в  Мачище също – в местността Дюкянова нива – на Голяма Богородица. В махала Самотвор също се поддържат няколко такива оброци.

Изоставен е още през 40-те години общоселския оброк в местността Селището, където на 6 май – Георгьовден, стопаните овцевъди са носели цели агнета, печени на  шиш. Оброкът се е посещавал от духовно лице за прочитане на молитва за здраве на овцете и техните стопани.

В селото никога не е имало черква, обредите – кръщавки, венчавки, погребения се извършвали от черквата в с.Зимевица, а по-късно от свещеник от гара Лакатник.



Забележителности

Южната граница на землището - р.Пробойница, тече по интересно дълбоко дефиле. .Забележителни са двата сини вира, в които водата скача от високи водопади. Единият от тях е под махала Орешето, а другият - под махала Мачище. Местността „Синия вир” обхваща част от землището на с. Губислав, община Своге. Обявена е за природна забележителност със Заповед No. 3794 от 11.10.1965.

Преданието за името на река Пробойница, е че тя си е пробила път през това дълбоко дефиле, за да се влее в река Искър. В миналото водите й са ползвани от търговците на дърва за превоз на  дървен материал до река Искър. По-големи притоци на р.Пробойница от левия й склон са Петренски дол, Топилски дол, Хайдушки дол, Дебелата къпина и други, по-малки притоци. При сливането на р.Пробойница с р.Петренски дол, където е новият мост, личат по левия  бряг на реката пещерите „Вражи дупки”. 25 отвора водят до не особено дълбоки пещери и малки пещерки, от които само една е по-голяма. Друга пещера има седем отвора. Вражите дупки са рожба на река Пробойница. Техният лабиринт е интересен, но за незапознатите с тях е опасен, откъдето идва името Вражи, което означава лъжливи, опасни.

Пробойнишкото дефиле е не само красиво, но и отморяващо за туристите, независимо лятно или зимно време, но разбира се е най-красиво през пролетта, когато са цъфнали дряновете и са се разлистили дърветата.



Туризъм

Сега няколко думи за пешеходните маршрути в околността. На около 15 км. от гара Лакатник в западна посока се намира хижа Пробойница. Пътят минава през село Губислав и се ползва както от пешеходци, така и от автомобили - в началото асфалт, който преминава в черен път и води до хижата. Стара Планина е любима на колоездачите и мотористите, поради многото си черни пътища и сравнително плавните изкачвания, така че е много възможно по пътя да се натъкнете на някой от споменатите. Самата хижа е една от уютните хижи в България, без да парадира с нещо особено. Намира се в гориста местност, така че не очаквайте внушителни гледки и стелещи се хоризонти. Такива ще видите, ако продължите още десетина километра в западна посока, достигайки връх Тодорини Кукли. Лятно време в гористия участък по пътя между Пробойница и върха може да се наядете само с малините и горските ягоди, до степен, в която няма да имате място за боровинките, които започват след края на гората.



Хижа „Пробойница”: Намира се в долината на р.Пробойница, близо с.Губислав. Представлява масивна четириетажна сграда с капацитет 59 места. Почти всички стаи са с мивки и с етажни санитарни възли и бани. Сградата е водоснабдена и електрифицирана, отоплението е с печки на твърдо гориво. Разполага с ресторант, лавка и туристическа столова. През лятото местата за нощувка се увеличават с 40 легла, разположени в 10 дървени бунгала с външни санитарни възли. Съседни туристически обекти: Лакатнипките скали – 2.30 ч.; х.Петрохан – 5.00 ч.; х.Бялата вода – 3.30 ч.; х.Пършевица – 6.00 ч.; х.Тръстеная – 6.00 ч. Пътеките са маркирани.

Местонахождение:Козница

Координати: 43°06′17″ с. ш. 23°16′47″ и. д.
Надморска височина: 1004 м
Брой места: 59
Водоснабдяване: да
Електрифициране: да

Телефон за връзка:0876/742909



В статията са използавни исторически данни на Георги Ранков от 1991-1994 г.


База данных защищена авторским правом ©bezogr.ru 2016
обратиться к администрации

    Главная страница