Rasho Rashev Introduction Рашо Рашев Увод н и дум и Christina Angelova, Mark. Stefanovich Henrieta Todorova Христина Ангелова, Марк Стефанович Хенриета Тодорова Кратка биография



страница1/46
Дата02.05.2016
Размер9.05 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   46
NATIONAL ARCHAEOLOGICAL INSTITUTE WITH MUSEUM BULGARIAN ACADEMY OF SCIENCES

P R A E

n Honorem Henrieta Todorova

ISBN: 978-954-91587-8-6



© National Archaeological Institute with Muséum, 2007

© Mark Stefanovich, Christina Angelova, Editors

© Brendan MacCongail, Mark Stefanovich, English translations

Georgi Ivanov, Layout

Printed by Faber Ltd. in Bulgaria

NATIONAL ARCHAEOLOGICAL INSTITUTE WITH MUSEUM BULGARIAN ACADEMY OF SCIENCES

P R A E

In Honorem

Henrieta Todorova

Edited by

Mark Stefanovich, Christina Angelova

Sofia 2007

СЪДЪРЖАНИЕ TABLE OF CONTENTS

Rasho Rashev Introduction

Рашо Рашев Увод н и дум и

Christina Angelova, Mark. Stefanovich Henrieta Todorova

Христина Ангелова, Марк Стефанович Хенриета Тодорова

Кратка Биография

Библиография на публнкациите

Tabula Gratulatori

Henrieta Todorova, friends and colleagues Хенриета Тодорова, колеги и приятели

Харалд Хауптман

Нови данни за неолитизацията на Предна Азия Harald Hauptmann

New Data Aoont the Neolitization of the Soutwest Asia

Pasko Kusmen

Die Ur- und Frühgeschichte der Ochrid-Struga Region Пас ко Кузмен

Праисторията и ран наша история на Охридско-Стругския район Raiko Krauß

Zur Zeitstellung der Fundstellen bei den Pobiti Kamäni (Kreis Varna) Райко Kpayc



За датирането на находките от Побитные Камъни, Варненско

Gezine Schwarz-Mackensen

"Zierat oder Zeichen?" Zum neolithischen Ornament

am Beispiel der Pueblo-Keramik des nordamerikanischen Südwestens



Gezine Schwarz-Mackensen

Ornaments or Signs? The Neolithic decorations in the light of Pueblo Ceramics from the Northern American Southwest

Malgozhata Grebska-Kulov

The Polychromate Ceramics from the Valley of Middle Struma

Маягожата Гребска-Кулов

Полихромната керамика от долината на средни Струма

Alexander Häusler

Zu den Bestattungssitten der Tripol'e-Kultur

und der neolithischen-äneolithischen Kulturen Südosteuropas



Александьр Хойзлер

По въпроса за погребалните обичаи на Триполската култура и на неолитните и енеолитни култури на Югоизточна Европа

Явор Д. Бояджиев

Плоски костени фигурки от енеолитната епоха Yavor D. Boyadjiev

Flaltish hone Figurine from the Eneolilhic Period

Stefan Chohadzhiev

Three-Finger Anthropomorphic Images from the Struma River Basin Стефан Чохаджиев

Трипръстни аптропоморфни изображения от басейна на р. Струма

Borislav Jovanovic 99

Proto-Krivodol Phase and the Late Vinca Culture

Борислав Йованович

Фазата Прото-Криводол и късната култура Винча

Георги Ганецовски 103

Керамика от праисторическото селище Криводол-Тепето

Georgi Ganetsovski

A Püllery from the Prehistoric Seulement Krivodol—Tepelo

Георги Александров1 131

Нови данни за металообработването в района на Монтана

Georgi Alexandrov*

New data about metal-working in the area of Montana

Vencislav Gergov 135

Die pastös bemalte Keramik

aus der finalkupferzeitlichen Siedlung Telis-Redutite, Zentral-Nordbulgarien



Венцислав Гергов

Пастозно рисувана керамика от праисторическото селище Телиш-Редутите

Maya Avramova 139

More Gold From The Chalcolithic Age

Мая Абрамова

Още златни находки от халколита

Ivan Ivanova Maya Avramova 141

Two New Chalcolithic Copper Axes Discovered in Bulgaria Иван Иванов1, Мая Абрамова Две нови халколитни медни брадви от България

Kaiin Dimitrov 145

Stone seepters type Zoomorphic seepters from Sozopol.

Steppe influences on the West Black Sea coast in the beginning of the IV mill. ВС Калин Димитров



Зооморфно изображение от типа на Каменните скиптри от Созопол.

Степни влияния в западночерноморското крайбережие от началото на IVхил.пр.Хр.

Pal Patay 159

Die kupierezeitliche Siedlung Tiszaluc-Sarkad Пал Патай

Енеолитното селище Тисалук-Саркад

Miliitin Garasaninf 173

Betrachtungen zur Beginn der mitteleuropäischen Bronzezeit auf den Zentralbalkan

Милушин Гарашанин1

Относно началото на средноевропейската Бронзова епоха в Централнобалканската зона

Paul Ambert, Jean-Roger Bourhis, Jacques Happ 181

Cabrieres (France): Mines et Metallurgie au 111° Millénaire B.C. Apports de la Metallurgie Experimentale

Paul Ambert, Jean-Roger Bourhis, Jacques Happ

Cabrieres (France): 111° Millenium B.C. mines and copper metallurgy. Expérimental metallurgic's results

Иван Гацов 191

Предварителни реаултати от анализ на камеината колекция от праисторическо селище Yeni Bademli, Република Турция Ivan Gatsov

Preliminary Reports of Analisys of Stone Collection from Prehistoric Seulement Yeni Bademli, Turkey

Кьнчо Кънчев 197

Челни стъргалки от неолита до бронзовата епоха в България (Типолого-морфометричен и функционален обзор) Kancho Kanchev

Endscrapers from the Neolithic to the Bronze Age in Bulgaria ( Typologie a l-Mo rph orne trie al Survey)

Mehmet Özdogan 203

The Black Sca, the Sea of Marmara and Bronze Age Archaeology: an Archaeological Predicament

Мехмет Йоздоган

Черно море, Мраморно море и археологията на бронзовата епоха: един археологически проблем

Olaf Höckmann

Zu Lanzenspitzen ägäischer Art aus Bulgarien Olaf Höckmann

Aegean spearheads in MBA Bulgaria

Stefan Alexandrov

Bronze Age Materials From Bagacina (North-west Bulgaria) Стефан Александров

Материалы от бронзовата епоха от Багачина (Северозападна България)

225


Георги Иванов

Относно хронологията на некрополите

на култура Брница в Централните Балкани

Georgi Ivanov

About the Chronology of the Brnica culture necropoleis in the Central Balkans

249


Татяна Кънчева-Русева

259


Колективна находка от глинени съдове в праисторическото селище от бронзовата епоха в Нова Загора Tatyana Kuncheva-Ruseva

Collective find from pottery in the bronze age prehistoric village in the town of Nova Zagora

Georgi Kitov 265

Tombs of Thracian Kings in the Region of Kazanluk

Георги Китов

Гробници на тракийски царе в Казанлъшко

Milena Tonkova 279

Jewellery Fashion of the Western Pontic Colonies in the Hellenistic Times (from the territory of Bulgaria

Милена Тонкова

Ювелирството в западнопонтийските колонии през елинистическата епоха (от територията на България)

Brenclan MacCongail 295

Belgae Expansion Into South Eastern Europe and Asia Minor (4th-3rd Century B.C.) Брендан Макконгал

Експанзията на белгите в Югоизточна Европа и Мала Азия (IV-III в.пр.Хр.)

Mark Stefanovich 303

Hoards, Caravans and Illyrians: Wealth Accumulation in Antiquity

Марк Стефанович

Съкровища, кервани и илири: натрупването на богатсва през древността

Spasimir Tonkov, Elisaveta Bozhilova, Hristina Panovska 311

Cerealia pollen evidence from pollen diagrams and palaeoethnobotany in Bulgaria CnacuMup Тонкое, Елисавета Божилова, Христина Пановска Житния полей в поленовите диаграми и палеоетноботаниката на България

Мери Ковачава, В. Карлуковски 319

Археомагнитни проучвания: резултати и проблеми Mery Kovacheva, V. Karlukovski

The Archeomagnetic Investigations: Results and Problems

Медни пръстени върху зьбите на погребани в праисторическия некропол до с. Дуранкулак, Добричко Jordan Jordanov, Branimira Dimitrova



Copper Riyigs at the Teeth in the Buried at the Prehistoric Cemetery near Durankulak, Dobrich Districi

Никола Тонкое, Илиян Катевски 333

Геофизични изследвания за определяне дебелината на културния слой на на обект "Водна централа" в археологическия резерват "Сборяново" Nikola Tonkov, Ilian Katevski

Geophysical Exploration for Determination the Thickness of the Cultural Layer at the Locality "Vodna Centrala" in the Archaeological Reservate "Sborianovo"

Георги Мавров 337

Реконструкция на тракийски златен венец от могила „Голяма косматка" край Шипка Georgi Mavrov

Re Constitution of a Thracian Gold Wreath from Golyama Kosmatka Tumulus near the town of Shipka

329


1п1гос1ис1юп

Уводни думи



2007 marks 40 years since Henrieta To­dorova began work at the Archaeological In­stitute of the Bulgarian Academy of Science. In view of this the institute dedicates this vol­ume to her honour.

She has dedicated the last 40 years to extensive excavations and wide ranging re-search in the field of Bulgarian prehistory. As a resuit she has identified 12 new archaeo­logical cultures as well as a new prehistoric period

Her scientific research has made a sub-stantial contribution to the study of pre-his-tory in south-eastern Europe and in this field she is one of the leading internationally rec-ognized specialists. All publications in her research field cite and make extensive use of her crucial research works.

Her efforts to integrate the'natural scienc­es into her research has become characteris-tic. Under her instigation the Archaeological Institute of Bulgarian Academy of Science formed the interdisciplinary research group in 1977. She was its chairperson and the main editor of the publication 'Interdisciplinary Research' for many years.

She has held lecture courses at many Bul­garian and foreign universities and guided many doctórate candidates who now form part of the new generation of Bulgarian pre-historians.

Henrieta Todorova has taken part in many international projects like the Prähistorische Bronzefunde (where she has published two vol­umes) and the Bulgarian-Greek excavations at Promahon-Topolnica (1992-2007). Due to her participation in the Paleo-metallurgical project of the Max Plank Institute at Mainz

През 2007 г. се навършват 40 години от постъпването на Хенриета Тодорова на ра­бота в Археологическия институт на БАН. По този случай институтът й посвещава нас­тоя щия том.

Изминалите 40 години тя посвети на широкомащабни разкопки и нитензивни изследвания по проблемите на българската праистория, в резултат от конто бяха откри-ти 12 нови археологически култури и един нов праисторически период.

Научните й изследвания са съществен принос в праисторията на Югоизточна Ев­ропа, в която облает тя е един от водещи-те, международно признати, специалнети. Няма научна публикация върху изеледва-нпте от нея периоди, където ключовите й нроучвания да не са многократно цитирани и широко използванп.

Характерно за стилът на работа на X. То­дорова е стремежът й ефикасно да интегри-ра в археологическите изследвания данните, получени от естествените науки. По нейна инициатива, нрез 1977 г., към Археологичес­кия институт на БАН бе създадена Проблем­на група за интердпециплинарни изследва­ния. Години наред тя бе неин ръководител и главен редактор иасп. "Интердисциплинар-ни изследвания".

Тя е чела курсове от лекции в редица български и чуждестраини университети и е ръководила много докторанти, конто днес са частот младото поколение български нра-историци.

Хенриета Тодорова е участник в реди­ца международни проекти като този на "Рга1п51отс11е Bronzefunde" (където има пуб-ликувани два тома) и Българо-гръцките раз-

and Heidelberg a Bulgarian copper ore site was identilied, the earliest metallurgy in the world.

Her interrégional research identified an ancient paleo-climatic catastrophe, a thème which she is currently working on.

H. Todorova has published many works, including 18 académie volumes in Bulgarian, German, English and the Russian language as well as over 100 assorted articles.

For her valuable contribution to science she was chosen, in 1978, as a Corresponding Member of the German Archaeological Insti-tute in Berlin; in 2004 as a Corresponding Member of the Bulgarian Academy of Science and in 2007 as an International Member of the Leibnitz society in Berlin. She is also an honorary member of the Archaeological In-stitute and Muséum of the Bulgarian Acad­emy of Science and an honorary citizen of the city of Dobrich.

On behalf of the National Archaeological Institute and Muséum of the Bulgarian Acad­emy of Science I wish Henrieta Todorova many more productive years, new discoveries and excellent health.

Prof. Dr. Rasho Rashev Director of the NAIM of the BAS Sofia, 10 August 2007

копки на Промахон-Тополница (1992-2007 г.). Благодарение на участието й в палеоме-талургичния проект на "Макс Планк" инсти-тутите в Майнц и Хайделберг бяха иденти-фицирани българските меднорудни находи-ща на най-ранната металургия в света.

Надрегионалните й проучвания изявиха съществени палеоклиматични катастрофи в древноетта. В момента тя се занимава интен-зивно с тази актуална проблематика.

Многобройни са публикациите на X. То­дорова. Сред тях се нареждат 18 монографии на български, немски, английски и руски ези-ци и над 100 студии, статии и съобщения.

За съществените й научни приноси тя бе избрана през 1978 г. за Член-кореспон-дент на Немския археологически институт в Берлин, през 2004 г. за Член-кореспондент на БАН и през 2007 за Задграничен член на академията "Лайбниц социетег" в Берлин. Тя е и почетен член на Националния архео-логическия институт с музей на БАН и поче­тен гражданин на гр. Добрич.

От името на Националния археологичес-кия институт с музей на БАН и от свое име пожелавам на Хенриета Тодорова още много творчески години, нови открития и крепко здраве.

Проф. д-р Рашо Рашев Директор на НАИМ на БАН София, 10 август 2007 г.

Henrieta Хенриета Todorova Тодорова

Henrieta Todorova is one of the leading in­ternat ionally recognizéd preh istoriane in East-em Europe. Her 40 years of research, and in particular the extensive excavations which she has led, significanti) widened oui knowledge of pre-history on the Balkan península. In many «;>i-(iv .i def'iiiiiig role in oui perception of \eolithic, Eneolithic, the Proto-Bronze age (VI-IV mil. B.C.), and paleo-climate in this part of the world. She defended her doctórate thesis on the thème 'Eneolithic Ceramic From Thrace and North-Eastern Bulgaria' in 1964 ai the Archaeological Institute of the Slovakian Academy of Sciences at Nitra, Slovakia, under ihe guidance of Anton Totchik. In the same Mear she received the title Dr. Phil. from the Jan Amos Komensky University in Bratislava, Slo­vakia.

She was also the first Bulgarian archaeologist to défend a doctorale in the historical science (Dr. habil), with the thème: The Eneolothic Pe-riod in Bulgaria. This work has been published in English (The Eneolithic Feriad in Bulgaria in the Fifth Millenium B.C. Oxford 1978, BAR Intern. Ser. 49), in Russian (Энеолит Болгарии. София 1979) and in Bulgarian (Каменно-медната епоха в България. София 1986).

From 1967 to 2003 H. Todorova worked ai the Archaeological Institute of the Bulgar-

Хенриета Тодорова e един от водещите, световно признати праисторици на Югонз-точна Европа. Нейната 40-годишна изсле-дователска работа и особено рьководените от нея твърде venenum и широкомащабнн археологически разкопки разширнха зна-чително познания га ни за праисторията на Балканския полуостров и изиграха в много отношения определяща роля лл дисшнигс представи за неолита, енеолита и протоб-ронзовата епоха (VI-IV хил.пр.Хр.) и иале-оклимата в тази част на света. Докторската й дисертация на тема "Енеолитната керамика от Тракия и Североизточна България" e за-щитена през 1964 г. в Археологическия ime­ni i v i п.i Словаiiik;i i.i академия на науки re в гр. 11п i ра. Слона кия. < научен ръководител Ир» х|). Антон I ом и к. През сыцата година гя става и д-р фил. (Dr. Phil.) на университета Ян Амош Коменски в гр. Братислава, Сло­вакия.

Тя e и първият български археолог за­щитил дисертация за доктор на историчес-ките науки с тема: "Каменно-медната епоха в България". Трудът e публикуван на анг-лийски (The Eneolithic Feriad in Bulgaria in the Fifth Millenium B.C. Oxford 1978, BAR Intern. Ser. 49), на руски език (Энеолит Болгарии. Со­фия 1979) и на български (Каменно-медната



In Jakimovo site, i960 Я кимоно i960.'.

ian Academy of Sciencec in Sofia. From 1977 tili 1979 she was the académie secretary ol the Joint Centre for History and its assistant secre­tary from 1989 tili 1993.

Henrieta Todorova is a member of the Ger­man Archaeological Institute in Berlin and a member of the permanent Council of the Union International des Sciences Pré- et Protohistoriques. In 2003 she was made an honorary citizen of the town of Dobrich. In 2004 she was elected Correspond ing Member of the Bulgarian Acad­emy of Sciences.

Her research lias concentrated mainly on the Neolithic and F.neolithic periods in north-eastern Bulgaria and on the western Black Sea coast, about which we had virtually no infor­mation prior to the 196()'s. II. Todorova has researched and made this key area for Euro­pean prehistory accessible to science. She has unearthed a number of archaeological cultures, phases and periods of Bulgarian prehistory.

She lias partieipated in excavations al the епоха в България. София 1986).

От 1967 до 2003 г. Хенриета Тодоро­ва работи в Археологическня институт на Българската академия на науките в София, като от 1977 до 1979 г. е била научен секре-тар на Едпнпия Център по история, а през 1989-1993г. е заместник-директор на Архе­ологическня институт. X. Тодорова е член-кореснондент ira Немския Археологически институт в Берлин и Член на постоянния сьвет на Union International des Sciences Pré- et Protohistoriques. През 2003 г. бе обявена за почетен гражданин на град Добрпч. През 2004 г. с избрана за член-кореспондент на Българската академия на науките.

Основната тежест на изеледванията й пада върху епохптс на неолига и енеолита в Североизточна България и но западного Черноморско крайбрежие, за конто до 6()-те години на XX в. не се знаеше почти нпщо. X. Тодорова изеледва и направп достояние fia науката този ключов за европейската пра­история район. Тя е откривател на редина археологически културп, фазн и период» в българската праистория.

Участвала с в археологическите разкоп-ки натракийския град Севтополис, на сред-новековннте обекти в Якимово и Плиска.

Първото ii участие в праисторически разкопки е през 1961—1963 г. на Азмашка-та селищна могила край Стара Загора. То пзпграва опреде.\яща роля за бъдещата ii научна ориентация. През 1962 г. тя участва и в разкопките на селищната могила Сава до гр. Дългопол, рьководенп от Д. Златар-ски, което й дава възможност да направп първото си откритие - ранноенеолитната култура Сава, разпространсна по западного Черноморско крайбрежие ЮЖНО от Варна. Това е един от приносите, залегнали в док-торската й дпеертация.

Посредством паралелите на Kvvrvp.rra Сава с материали от Тракия в дисертаци-ята й бе формулирано и съдържанието на ранния енеолит на последняя район (4750-4600 г.пр.Хр.), който обхвата I-III ФАЗИ ПА КУЛТУРАТА МАРИЦА. Тъй като тезн фази отсъетват в селищната могила Карано-во, то дотогава те не фигурираха и в пери­од изацията на енеолита на Тракия. С това бе установен хиатусы между Караново IV



PKAF.

Thracian cicy of Seuthopolis, and at medieval «:es in Jakimovo, Vidin and Pliska.

Her first participation in a prehistoric exca-vation was in 1961-1963 at the tell Azmashka Si -.¿lia near Stara Zagora. This played a fórma­me role in her future research orientation. In 1962 she participated in the excavations at the :e.. Sava near Dalgopol, which were led by D. Ziatarski and which gave her the opportunity to make her first discovery - the early Eneolithic SAYA culture stretching on the western Black Sea coast to the south of Varna. This was one of the contributions outlined in her doctórate drsóertation.

Bv means of parallels between the Sava Cul­ture and material from Thrace in her disser-DLon. the scope of the early Eneolithic in the Uner región could be formulated (4750 - 4600 BC< which includes the I-III PHASES OF THE MARITSA culture. These phases are lacking at tfoe Karanovo settlement mound, they do not fcrure in the periodisation of the Eneolithic in Thrace. A hiatus between Karanovo IV and Ka­ranovo V is thus established.

She led her first archaeological excavations 2i :he ENEOLITHIC NECRÓPOLIS NEAR DEVXYA, Varna district. The Iarge number of :r.e:al finds and goldjewellery from this site were the first examples of the famous 'Varna Gold'. A: this point, in 1967, she noted the particular si^nificance of the área around the Varna lake r:-r Bulgarian pre-history. This fact was later confirmed by research at the late-Eneolithic ne­crópolis, Varna I, led by the late I. Ivanov.

The excavations carried out by H. Todorova at GOLYAMO DELCHEVO I (today at the bot-:om of the Tzonevo dam lake) and USOE near the village of Asparuhovo, Dulgopol (Varna), ai the POLYANITSA-PLATEAU and OVCHA-ROYO-PLATEAU (Targovishte) furnished her uriih the possibility of unearthing the NEO­LITHIC in north-eastern Bulgaria, represent-ed by the TSONEVO culture (Early Neolithic), the OVCHAROVO culture (Middle Neolithic) and the USOE culture (Late Neolithic).

The complicated issue of its comparative chronology was solved on the basis of horizontal stratigraphy, unlike Thrace where the evolution of the Neolithic is given by the objective dating of the vertical stratigraphy of settlement mounds. Of particular significance to science was the и Караново V.

Първите самостоятелно ръководени от нея археологически разкопки са тези на ЕНЕОЛИТНИЯ НЕКРОПОЛ ДО ГР. ДЕВ-НЯ, Варненско. Многобройните ранни метални находки и златни накити от този обект са първите предвестници на прочу-тото "Варненско злато". Още тогава, през 1967 г., тя отбелязва осолената позиция на района на Варненските езера в праистория-та на България. Този факт бе потвърден по-късно от проучването на късноенеолитния некропол Варна I, ръководено от покойния И. Иванов.

Разкопките, проведени от X. Тодорова в ГОЛЯМО ДЕЛЧЕВО I (днес на дъното на язовир Цонево) и УСОЕ при с. Аспарухово, община Дългопол (Варненско), на ПОЛЯ-НИЦА-ПЛАТОТО и ОВЧАРОВО-ПЛАТО-ТО (Търговищко) й дадоха възможност да открие неолита на Североизточна Бълга­рия, представен от културите ЦОНЕВО (ра­нен неолит), ОВЧАРОВО (среден неолит) и УСОЕ (късен неолит). Сложният проблем за неговата относителна хронология бе решен на базата на хоризонталната стратиграфия, за разлика от Тракия, където развитието на неолита е обективно дадено от вертикална-та стратиграфия на селищните могили.

От особено значение за науката е откри-тието на най-ранната фаза на българския неолит, наречена МОНОХРОМЕН НЕО­ЛИТ. До разкопките й на Поляница-плато-то през 1974 г. този период не бе познат в България. Монохромният неолит се отнася към последната четвърт на VII и самото на­чало на VI хил.пр.Хр. С това откритие бе доказано, че още в края на VII хил.пр.Хр. и Северна България участва в началните про-цеси на неолитизацията на Европа.

X. Тодорова открива и първата фаза (Блатница-Сосоазе) на отдавна познатата къснонеолитна култура Хаманджия, фаза която слага началото на земеделието и жи-вотновъдството в Добруджа. Проучванията й в Д У РАН КУЛАК (Добричко) хвърлиха светлина върху произхода на тази култу­ра, която се оказа най-източното звено на долнодунавскя Винчански културен комп­лекс и не произхожда от Анатолия, както се предполагаше. Изследваният под нейно

Он the excavations in Sava. 1963 Ни разкопките на Caca, 1963.-.

discovery of the earliest phase ol the Bulgarian Neolithic, the MONOCHROME NEOLITHIC. Until the excavation of the Polyanitsa Plateau in 1974 this period was unknown in Bulgaria. The Monochrome Neolithic corresponds io the last quarter of the VII and the verv beginning of the VI mil. B.C. This discovery proved that as early as the VII mil. B.C. northern Bulgaria was includcd in the initial process of the Neo­lithic in Europe.

H. Todorova also identified the first phase (BLATNITSA) of the well known late Neolithic Hamangia culture which marked the begin­ning of agriculture and animai husbandry in Dobrudzha.

Her research in DURANKULAK (Dobrich région) lias thrown new light on the origin of this culture, which is the most eastern group of the lower Danubian Vinca Cultural Com-plex and does not originate from Anatolia as had been thought until this juncture. Research under her leadership on the banks of the Du-rankulak lake has shown that here we find a relatively late Neolithic, end of the Mesolithic/ sub-Neolithic population, which arrived in Do­brudzha at the end of the VI mil. B.C. from the lower Danube région simultancously with the population which brought the Bolintineanu - Г1 phase of the late Neolithic Boian culture ръководство некропол на брега па Дуран-кулашкото езеро показа, че се касае за едпо твърде късно неолитизирано место, фи-нално-мезолп шо/субпеолптпо население, дошло в Добруджа в края на VI хил.пр.Хр. от района на Долппя Дунав, едновременно с населението - носител на I фаза (Болен-тинеану) на къснонеолптната култура Боян ( Румъния).

Противно на до тога ва приеманият едпо-типен модел на неолитизацията на българ-ските земи, проучванията на X. Тодорова показаха, че на Балканския полуостров са пмали място различии, асинхронни модели и посоки на процесите на неолитизация и чс т.н. "неолитна революция" втози район e едно твърде сложно явление, за чието нро-учване тя има същсствсн принос.

През 1967-1974 г. X. Тодорова ръководи в Северопзточна Вългария спасителните разкопки върху три енеолитни селшцни могли и принадлежащите им некрополи - ГОЛЯМО ДЕЛЧЕВО (Варненско), ОВЧЛ-РОВО и ПОЛЯНИЦА (Търговищко). Сели-щата в тях бяха проучен и върху цялата им площ, което разкри както вътрешната им структура, така и сложните им укрепител-ни системи, непознати дотози момент. Тези широкомащабни проучвания й позволиха i Romania).

Contrary to the accepted unitary model of the arrivai of the Neolithic in Bulgaria, H. To-dorova's research illustrated that on the Balkan Península there were many différent models and directions so that the Neolithic Revolution m this région was a particularly complicated process to which her research has made a sig-nificant contribution.

Between 1967-1974 H. Todorova led res-cue excavations on three Eneolithic settlement mounds and the connected burial sites in north-eastern Bulgaria - GOLYAMO DELCHEVO (Varna district), OVCHAROVO and POLY-ANITSA (Targovishte district). The entire area of the Settlements there were researched which revealed their internai structure as well as their intricate defence Systems, which had been un-known until this point. This extensive research allowed the precise periodization of the Stone/ Copper Age in Bulgaria. The middle Eneolithic phase, represented in Thrace by Karanovo V, in north-eastern Bulgaria by the POLYANITSA culture discovered by her, and in Dobrudzha bv the fourth phase of the Hamangia culture was defined.

Because of her research excavations we now have a wide base of information on the con­struction techniques, customs, economy, social structure and spiritual life of the Eneolithic population of North-Eastern Bulgaria. Region­al characteristics of the Bulgarian Eneolithic culture were also defined.

The excavations carried out by H. Todorova at DURANKULAK (Dobrich district), on the west coast of the Black Sea, continued for over 30 years (1974-2005) and unearthed much new information. At the Big Island on the banks of the Durankulak Lake five construction layers from the Eneolithic settlement were researched. The earliest in Europe (outside Greece and Cy-prus) stone architecture was discovered here, which dates to the second half of the V mil. B.C. Buildings of the megaron type in plan, two-sto-ried palace complexes and temples were uncov-ered here as was a tiered social structure. The large number ol copper objects recovered there as well as the metallurgical workshop which was researched, mark the beginning of metal working on the western Black Sea coast. At Du­rankulak the earliest golden object was found да конкретизира периодизацията на камен-но-медната епоха в България. Установена бе фазата на средния енеолит, представена в Тракия от Караново V, в Североизточна България от четвъртата фаза на откритата от нея култура Поляница, в Лонгоза от IV фаза на Сава, а в Добруджа от четвъртата фаза Д У РАН КУЛАК на културата Хаман-джия.

Благодарение на нейните разкопки днес разполагаме с огромна информация за сгро-ителството, бита, икономиката, социалната структура и духовния живот на енеолитно-то население на Североизточна България. Очертани бяха и регионалните специфики на българските енеолитни култури.

Множество нови факти поднесоха дълго-годишните разкопки (1974-2005) на X. То­дорова в ДУРАНКУЛАК (Добричко), на за-падния бряг на Черно море. На Големия Ос­тров в Ду ран кула ш кото езеро са проучени пет строителни хоризонта от едноименната енеолитна селищна могила. Там бе откри-та НАЙ-РАННАТА ЗА ЕВРОПА КАМЕННА АРХИТЕКТУРА (извън Гърция и Кипър), която се отнася към втората половина на V хил.пр.Хр. Разкрити са сгради с мегаро-нен план, двуетажни дворцови постройки и храмове. Установена бе и една диферснци-рана социална структура. Голямо количес­тво медни находки и проучената там мета-лургична работилница маркират началото на металургията по западното Черноморс­ко крайбрежие. В Дуранкулак бе открита и най-ранната златна находка за ойкумената - едно манисто от ранния енеолит - култура Хаманджия III - отнасящо се към времето около 4650 ВС.

Получената благодарение на разкопки­те на Големия остров картина се допълва от изследваните между 1979 и 1990 г. на западния бряг на Дуранкулашкото езеро 1203 ПРАИСТОРИЧЕСКИ ПОГРЕБЕНИЯ фигапЬхйак II, София 2002) за конто е харак­терен един специфичен за черноморския район биритуално-монополарен погреба­лен ритуал (мъже, изпънати по гръб, жени като хокери, всички с глава на север). Това е най-големият досега проучван енеолитен некропол в света. Получените там данни хвърлиха обилна светлина не само върху

On the Golyamo Delchevo tell, 1967 Селищната могила Голямо Дслчсво, ¡967

- an cai h' Eneolithic head - Hamangia culture III - dating to circa 4650 ВС (4750-4600 ВС).

The information from the excavations on the Big Island was supplemented by research between 1979 and 1990 on the west shoie of the Durankulak I.akc where 1203 prehistoric burials were excavated (Durankulak II, Sofia 2002). The burials were of a type specific lo the Black Sea région - a biritual-monopolar burial ritual (males stretched on their backs, wouien crouched, ali with heads facing north). To date this is the largest lully investigated Eneolithic burial site in the world. The data harvested there have thrown extensive tight, not only on the social and démographie structure of the Eneolithic society during the second half of the V mil B.C., but also on a number of cultural aspects and the burial customs.

The excavations at Durankulak have also la-cilitated the explanation of the genesis of the late Eneolithic VARNA culture (4450-4200 ВС) discovered by H. Todorova, which is spread along the west coast of the Black Sea. It has been proved that it is of locai origin and evolves from a synthesis of the Hamangia and Sava cultures which proceeded it. Iis exceptional develop-ment was due, on the one band, to its favoni -able geographica! situation on the coast along the 'Copper Road' - one of the main waterways социалната u демографе ката структури на енеолитното общество през втората поло­вина на V хил.пр.Хр., по и върху редина дотогава непозпати аспект на културата и погребалния ритуал.

Разкопките в Дурапкулак допрппесоха и за изясиявапето на генезиса на открита-та от X. Тодорова кт.сноенеолитна култура Варна, разпространена по западния бряг на Черно море (4450-4200 г.пр.Хр.). Доказано бе, че тя има местен пропзход и пропзлп-за от синтеза на предшестващнте я културп Хаманджия и Сава. Своя изключителен за времето си възход тя дължи, от една страна на благопрпятното си географско положе­ние на брега на морето, откьдето e мина-вал "Пътят на медта" - един от основните водпп пътища на V хилядолетие, от друга — на ОТЛИЧНИТе климат им ни условия, конто предлага на района глобалния климатичен максимум.

X. Тодорова анализира археологичеекп-те даннп от Западното Черноморско крайб-режие и стига до извода, че тук e възникна-ла най-ранната ПРОТОЦИВИЛИЗАЦИЯ на човечеството (културата Варна). Запикт.т й около 4200 г.пр.Хр. e разгледан не като локално явление, а бе обяснен с едно друго Нейно фундаментално откритие - ГЛОБАЛ­of the V mil., and, on the other, to excellent cli-matic conditions.

After analysing the archaeological data from the western Black Sea, coast H. Todorova carne to the conclusión that the earliest proto-civiliza-tion emerged here (Varna Culture). Its decline in circa 4200 BC is not regarded as a local phe-nomenon but linked to one of her other funda­mental discoveries - The Global Ecological Crisis, at the end of the V mil. BC, at the zenith of the climatic máximum (4200-3700 BC) on the Bal-kan Península. The ecological disaster, which occurred as a result of global warming, is seen as the cause of the decline of the flourishing Eneolithic cultures in south-eastern Europe.

In 1987 H. Todorova led the excavation of an especially interesting middle Eneolithic structure in the PODUYANE district of Sofia. The material from this unique complex illus-trates the presence in north-western Bulgaria of phase D2 of the Vinca culture and furnishes a definite fixed point for the dating of this phase as well as to the other contemporary Eneolithic developments in Bulgaria. Between 1980 and 1990 H. Todorova led excavations at the late Neolithic settlement PROMACHON-TOPOL-XITSA in the lower Struma valley, situated on both sides of the Bulgai ian-Greek border on the banks of the Struma at Topolnitsa, Petrich district. Between 1992-2005 the site was investi-gated by a joint Bulgarian-Greek team in which she led the Bulgarian contingent.

The TOPOLNICA-AKROPOTAMOS cul­ture represented there is a valuable link between the late Neolithic development in SW Bulgaria and that in Northern Greece, Macedonia and Thessaly. This facilitates the precise identifica-tion of the relationship between these cultures and throws new light on the development of the Late Neolithic in this región.

The body of research carried out by H. To­dorova has contributed much to the questions of prehistory. In this respect a central role is played by the so-called 'Cult Scene from Ov-charovo' (on the cover), discovered by her (1974), which illustrates that in the complicated Neo­lithic pantheon the main gods were the sun, moon and natural elements. The idols discov­ered there contributed to our understanding of the role of idol figures in the cult system during this period. From 1993 onwards this enabled


  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   46


База данных защищена авторским правом ©bezogr.ru 2016
обратиться к администрации

    Главная страница