Програма за развитие на сектор „Рибарство, съфинансирана от Европейския фонд по рибарство на Европейския съюз



Скачать 249.94 Kb.
Дата10.05.2016
Размер249.94 Kb.

ПРОЕКТ BG0713EFF – 514 - 220321

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на

Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство”,

съфинансирана от Европейския фонд по рибарство на Европейския съюз

Инвестиране в устойчиво рибарство


Д О К Л А Д

за
Консумация на риба от домакинствата

в Република България

през второто четиримесечие на 2013 година
С о ф и я

2013 година


  1. Кратки методологически бележки

Изследването „Консумация на риба и аквакултури в домакинствата” е осъществено в мрежата на ежегодно провежданото представително извадково „Наблюдение на домакинските бюджети” в България. Чрез наблюдението на домакинските бюджети се получава информация за доходите по източници, разходите по видове и потреблението в домашни условия на основни хранителни продукти от домакинствата. Същото се провежда всяко тримесечие, като се използва ротационна извадка от 3060 домакинства, разделени в три независими подизвадки. В рамките на всеки месец се наблюдават 1020 домакинства, като всяко домакинство участва в изследването четири пъти в рамките на една година. По време на своето участие домакинствата попълват дневници за получените доходи и направените разходи през текущия месец. Също така попълват и ретроспективни въпросници за нерегулярните доходи и разходи за предходните два месеца, когато не участват пряко в изследването.

Наблюдението се осъществява по джентълменско споразумение с Евростат. НСИ изпълнява препоръките на Евростат за подготовка и предоставяне на индивидуалните данни и таблици в точно определени референтни години (до момента това са 2005 г. и 2010 г.), които са унифицирани за страните-членки на Европейския съюз.

Изследването „Консумация на риба и аквакултури в домакинствата” се осъществи през второ четиримесечие на 2013 г. Това е второто от общо трите изследвания, които НСИ осъществява по силата на договор сключен с Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) през същата година.

Участващите домакинства попълниха анкетна карта, специално подготвена за целите на изследването. Общият брой на интервюираните домакинства е 2040. Обемът на извадката е напълно достатъчен, за да се получат оценки с необходимата аналитична точност за целите на настоящия анализ.

Наблюдавани са всички видове консумирани на територията на страната риба и водни организми, но акцентът в анализа е насочен към 15-те стопански ценни видове риба и аквакултури.


  1. Основни резултати от изследването на стопански ценни видове риба и други водни организми от домакинствата през второ четиримесечие на 2013 година

  1. Резултати от отговорите на домакинствата в анкетната карта по отношение на стопански ценните видове риба и водни организми

Консумацията на риба и други водни животни през вторите четири месеца на 2013 г. (виж таб.1) в домашни условия и в заведенията за обществено хранене средно на домакинство е 2.8 кг, а средно на лице е 1.2 кг. Шаранът е най-често консумирания вид риба от домакинствата в страната. Неговият относителен дял в общото количество консумирана риба е 27.8%. След този вид риба се нареждат: дъговата пъстърва - 20.5%; сребриста каракуда – 14.5%; бяла риба (сулка) - 9.1%; пъстрият толстолоб - 6.5%. На тези видове риба се дължи 78.4% от общото потребление на риба. Най-малка е консумацията на езерен рак (едва 0.5%) и барамунди - 0.2%. Тази своеобразна класация в консумацията на риба от домакинствата през второто четиримесечие се наблюдава без значими отклонения от същата направена по данни от първото четиримесечие на годината.

Таблица 1



Разпределение на наблюдаваните домакинства по: определени видове и количества консумирана риба и аквакултури; стереотип на предпочитания в поведението си на консуматори през второ четиримесечие на 2013 г.

Вид риба

Да, консумирали сме


Не сме консумирали

Не консумираме такава риба




Дял от всички домакинства (%)

Консумация средно на домакинство (кг)

Дял от всички домакинства (%)

Дял от всички домакинства (%)

Дъгова пъстърва

19.5

3.0

54.1

26.4

Бял толстолоб

4.5

3.5

57.5

38.0

Пъстър толстолоб

4.9

3.8

57.3

37.8

Бял амур

1.3

3.1

55.9

42.8

Черен амур

0.5

3.6

52.7

46.8

Шаран

21.7

3.6

57.5

20.8

Сом

3.1

3.3

58.7

38.2

Канален сом

0.7

5.1

52.5

46.8

Бяла риба (сулка)

10.4

2.5

54.3

35.3

Руска есетра

0.1

1.0

49.6

50.3

Сребриста каракуда

9.6

4.3

50.1

40.3

Езерен рак

0.6

2.6

40.5

58.9

Червеноперка

2.5

2.8

49.5

48.0

Барамунди

0.4

1.6

43.7

55.8

Черна морска мида

5.4

3.1

40.1

54.5

Сравнително най-голям е броят на домакинствата, които консумират шаран - около 652 хил. домакинства1. С други думи 21.7% са предпочели приоритетно шаран през изминалото второ четиримесечие на 2013 г. На второ място се предпочита дъговата пъстърва - 20.5%. Също се предпочитат, макар в по-малка степен, бяла риба, бял и пъстър толстолоб и сребриста каракуда. От получените до момента данни не може да се направи категоричен извод за наличие на релефно очертаваща се зависимост между консумацията на риба и промяната на сезона.

Най-слаба е консумацията през вторите четири месеца на годината на черен амур, барамунди, руска есетра и езерен рак. Съответно данните показват, че и през второто четиримесечие на годината значителен остава броят на домакинства, които не са консумирали риба и аквакултури през наблюдавания период от време. Значителна остава и тази част от домакинствата, които не консумират изобщо от посочените видове риба и аквакултури.



Фиг.1. Относителен дял на консумираната от домакинствата риба

и аквакултури (%) през второ четиримесечие на 2013 г.

В анкетната карта са визирани възможни четири основни източника, от които домакинствата биха могли да се снабдяват с риба и други водни организми, както следва: член/членове от домакинствата, които се занимават с риболов; от магазини и пазари; от заведения за обществено хранене; получавани като подарък. Данните показват, че домакинствата основно се снабдяват с риба и други водни организми от магазини и пазари - 83.5%. Сравнително с по-малък относителен дял са останалите източници за снабдяване (виж фиг. 2). Летните месеци на второто четиримесечие в сравнение с предходното четиримесечие не са повлияли съществено по отношение предпочитанията на домакинствата за снабдяване с риба и аквакултури от различните възможни източници.


Фиг. 2. Относителен дял на домакинствата по местата, от които те се снабдяват с риба и аквакултури (%) през второ четиримесечие на 2013 г.

Значително по-малък си остава делът на снабдяване с тези продукти от заведенията за обществено хранене. Подобни са данните и за другите източници на снабдяване. Може да се допълни, че уловената риба средно на домакинство е около 0.520 кг за вторите четири месеца, което е двойно повече от първото четиримесечие на 2013 г. Очевидно тази разлика е повлияна от летните месеци, които благоприятстват улова на риба. Количеството уловена риба средно на домакинство ажустирано за домакинствата в страната показва, че през второто четиримесечие уловената риба във водоемите на страната е около 1 560 тона. Най-голям е делът на уловения шаран - 20.7% и сребриста каракуда - 40.0% или повече от половината уловена риба от домакинствата са от тези видове риба.

Домакинствата са готови да променят потребителските си нагласи при понижаване на пазарните цени на рибата и аквакултурите, предлагани в магазините и пазарите. Както може да се очаква, най-голям е относителният дял на домакинствата – 73.8%, които считат, че ще повишат потреблението, ако цените се понижат от 10% до 20%. Сравнително по-малък е делът на тези домакинства, които са готови да повишат своето потребление при понижение на цените до 5% и от 5% до 10% (виж таб. 2).

Таблица 2



Разпределение на домакинствата по потребителските им нагласи за всяка степен на понижение на пазарните цени на рибата и аквакултурите

(Проценти)



Понижение на цените на пазарите

Да, ще повиша потреблението

Не, няма да повиша потреблението

Не консумираме

Общо

До 5%

18.1

77.4

4.5

100.0

От 5% до 10%

25.5

69.9

4.5

100.0

От 10% до 20%

73.8

21.6

4.5

100.0


Фиг. 3. Относителен дял на домакинствата по оценката за степента на понижение на пазарните цени на рибата и потребителската нагласа (%)


Подобни данни се наблюдават, когато домакинствата се разпределят по степента на намаление на пазарните цени и намерението за промяна в потреблението на предлаганите риби и аквакултури. При намаление на пазарните цени от 10% до 20% една значителна част от домакинствата са готови да повишат потреблението - 62.9% (виж фиг. 4 и таб. 3)
Таблица 3

Разпределение на домакинствата по оценката за степента на понижение на пазарните цени на рибата и потребителските им нагласи (в проценти)

Понижение на пазарните цени

Да, ще повиша потреблението

Не, няма да повиша потреблението

Не консумираме

До 5%

15.4

45.8

33.3

От 5% до 10%

21.7

41.4

33.3

От 10% до 20%

62.9

12.8

33.3

Общо

100.0

100.0

100.0



Фиг.4. Относителен дял на домакинствата по оценката за степента на понижение на пазарните цени на рибата и по потребителската им нагласа (%)


Еластичността на търсенето на риба и аквакултури се променя при условие, че цените на пазара се понижат (без да се уточнява степента на поевтиняването). Консумацията на посочените видове риби и аквакултури ще нарасне в границите от 2 пъти при черноморската мида до 11 пъти при бял амур и сом (виж таб. 4). В допълнение може да се отбележи, че с намалението на цените по-забележимо може да се очаква повишение на потреблението средно на домакинство на дъгова пъстърва и на шаран. В другия край на скалата, образно казано, се намират с най-ниско желано потребление черният амур, каналният сом, червеноперката, езерният рак, руската есетра и барамунди.

Таблица 4



Разпределение на наблюдаваните домакинства по степен на увеличение в пъти и на количествата купувани риби и аквакултури при условие, че цените на пазара се понижат през 2013 г.

Видове риба

Относителен дял на домакинствата, които биха консумирали повече риба - %

Годишно увеличение в пъти

Годишно увеличение в кг - средно на домакинство

Дъгова пъстърва

44.2

7

8.18

Бял толстолоб

11.5

6

6.93

Пъстър толстолоб

10.8

6

8.09

Бял амур

8.0

11

5.20

Черен амур

1.0

1

0.91

Шаран

48.5

6

7.40

Сом

14.7

11

6.81

Канален сом

1.2

1

1.20

Бяла риба (сулка)

21.1

6

6.16

Руска есетра

1.8

112*

5.89

Сребриста каракуда

7.6

2

5.97

Езерен рак

1.6

6

4.58

Червеноперка

2.5

2

2.63

Барамунди

0.9

7

4.36

Черна морска мида

6.8

2

3.47

*Оценката е с голяма стохастична грешка, поради малкия брой наблюдавани случаи.
Като цяло сравнително малко са домакинствата, които ще увеличат потреблението на риба и аквакултури при условие, че на пазара се понижат техните цени. Най-висок е делът на домакинствата, които са готови да консумират по-големи количества, ако се понижат цените на шарана – 48.5% и на дъговата пастърва – 44.2%. Това още веднъж подчертава обстоятелството, че шаранът си остава традиционно предпочитаната риба на българската трапеза. Също така 21.1% от домакинствата ще повишат покупката и потреблението на бяла риба (сулка), ако цените се понижат, а на сом – 14.7%. Най-слабо потребителско търсене се очертава при: барамунди – 0.9%; черен амур – 1.0%; канален сом – 1.2% и езерния рак, който ще бъде предпочетен само за 1.6% от домакинствата, при намаление на цените. До момента така илюстрираното потребителско търсене на риба и аквакултури няма ясни доказателства, че е сезонно зависимо.

В следващата фиг. 5 е визуално представен относителният дял на количествата риба, които домакинствата биха си купили през второто тримесечие на 2013 г. Отново предпочитанията са към шаран и дъгова пастърва, следвани от бяла риба, пъстър и бял толстолоб.


Фиг. 5. Относителен дял на количествата риба и аквакултури, които домакинствата биха купили при по-ниски цени през второ четиримесечие на 2013 г.


Данните показват преобладаващо положително мнение на домакинствата, че на пазара се предлага качествена риба шаран, дъгова пъстърва и бяла риба (сулка), бял толстолоб (виж таб. 5). Може да се добави, че това мнение на домакинствата е по-положително от съществуващото такова през първото четиримесечие на наблюдавания период от време. Очевидно това е повлияно от лятното време и по-голямата конкуренция на пазара за риба и аквакултури.

Таблица 5



Относителен дял на домакинствата съобразно тяхната оценка дали пазарът предлага качествена риба и аквакултури по видове2 през

второ четиримесечие на 2013 г. (в проценти)

Вид риба

Да

Не консумираме

Дъгова пъстърва

59.0

31.3

Бял толстолоб

45.6

41.6

Пъстър толстолоб

47.0

42.0

Бял амур

39.2

47.4

Черен амур

32.9

52.1

Шаран

69.4

22.2

Сом

45.1

42.1

Канален сом

32.5

51.7

Бяла риба (сулка)

48.2

39.5

Руска есетра

29.1

54.9

Сребриста каракуда

43.1

44.2

Езерен рак

24.3

62.3

Червеноперка

34.3

52.1

Барамунди

23.5

59.9

Черна морска мида

29.4

57.6

През периода май – август 2013 г. домакинствата са консумирали риба и аквакултури в широк диапазон на пазарни цени3 (виж таб. 6). Така например най-скъпа от предлаганите видове риба и аквакултури е руска есетра – 24.00 лв. на килограм. езерният рак – 11.33 лв. на килограм. Следват я барамунди – 14.82 лв. на кг и черна морска мида – 10.53 лв. на килограм. Най-евтина се оказва червеноперката - 3.23 лв. на кг и сребристата каракуда – 2.92 лв. на килограм. В сравнение с предходното четиримесечие на годината се наблюдава известно преструктуриране на пазара. Нарастват цените на барамунди, черна морска мида, бяла риба (сулка). Понижават се цените на сома и езерния рак. За останалите видове риба и аквакултури цените леко се изместват. Очевидно е, че наблюдаваните флуктуации на цените са в резултат на търсенето и предлагането на различните пазари в страната.

Таблица 6

Относителен дял на консумираната от домакинствата риба и аквакултури и средни цени на килограм през второ четиримесечие на 2013 г.

Видове риба

Относителен дял на консумираната риба и аквакултури - %

Средни цени на купената от домакинствата риба и аквакултури - лв./ кг

Дъгова пъстърва

20.5

9.51

Бял толстолоб

5.5

5.44

Пъстър толстолоб

6.5

4.75

Бял амур

1.4

7.51

Черен амур

0.7

6.07

Шаран

27.8

5.72

Сом

3.6

8.10

Канален сом

1.2

4.45

Бяла риба (сулка)

9.1

6.42

Руска есетра

0.0

24.00

Сребриста каракуда

14.5

2.92

Езерен рак

0.5

8.72

Червеноперка

2.5

3.23

Барамунди

0.2

14.82

Черна морска мида

5.9

10.53

Общо

100.0

х

Шаранът се купува на една приемлива средна цена от 5.72 лв. на килограм, което го прави предпочитания вид риба за трапезата на българските домакинства. Това предопределя и купените по-големи количества от този вид риба. Относителният дял на купените количества шаран е 27.8% за вторите четири месеца на 2013 година. Също така по-забележими са и предпочитанията към дъговата пастърва, която се продава сравнително по-скъпо – 9.51 лв. на килограм. Най-малко се купува езерен рак. Като относителен дял в купените количества риба и аквакултури за периода езерният рак е едва 0.5%.



2. Консумация на други видове риба и водни организми извън стопански ценните видове през второ четиримесечие на 2013 г.

В страната се консумират значителни количества различни видове морски и речни риби извън стопански ценните видове, разгледани в т.1. Най-достъпни и предпочитани са: скумрия, цаца, хек, пангасиус, както и рибните консерви. Домакинствата са купували тези видове риба и в отделни случаи са ги ловили благодарение на летния сезон.



Таблица 7

Относителен дял на домакинствата, консумирали определени видове риба и аквакултури. Консумация на риба и аквакултури средно на домакинство през

второ четиримесечие на 2013 г.

Вид риба

Относителен дял на домакинствата, консумирали такъв вид риба (%)

Консумация средно на домакинство консумирало такъв вид риба (кг)

Скумрия

60.1

3.8

Паламуд

0.5

1.9

Щука

0.6

2.5

Цаца

17.1

2.4

Хек

10.5

3.5

Пангасиус

9.0

2.9

Херинга

2.7

3.6

Акула

1.2

4.7

Уклей

1.5

3.0

Сьомга

4.1

2.2

Попче

1.9

3.0

Речен кефал

1.0

2.8

Лефер, чернокоп

0.8

2.2

Костур

0.6

3.2

Платика

1.1

2.7

Сафрид

5.7

2.6

Аншоа

0.2

1.0

Скариди

0.8

2.3

Ципура

1.4

2.1

Зарган

0.3

2.0

Лаврак

1.0

2.0

Калкан, ватус

0.1

1.7

Дунавска мряна

1.3

3.7

Карагьоз, дунавска скумрия

0.6

3.0

Треска, вакалаус

0.0

1.0

Октопод

0.3

2.8

Калмари

0.5

1.7

Илария, морски кефал

0.3

3.2

Марлин, риба меч, тон

0.1

1.7

Балканска пъстърва

0.0

2.0

Моруна, чига и др. есетрови

0.1

5.9*

Консерви

8.8

1.6

*Оценката е с голяма стохастична грешка, поради малкия брой наблюдавани случаи.
С най-висок е относителният дял на домакинствата, консумиращи: скумрия - 60.1%, цаца - 17.1%, хек - 10.5%, пангасиус - 9.0%. Сравнително не малък е делът и на домакинствата, които са консумирали рибни консерви – 8.8%. Сред домакинствата, консумирали определен вид риба, с най-висока консумация средно на домакинство е консумацията на: акула – 4.7 кг, скумрия – 3.8 кг и дунавска мряна - 3.7 кг. Очевидно тези предпочитания са предопределени и от по-приемливите цени на тези видове риба.

Сред най-скъпи от тези видове риби и аквакултури са калмари (24.59 лв. на кг), октопод (24.50 лв. на кг), есетрови риби (около 18 лв. на кг), сьомга (17.16 лв. кг), скариди (19.90 лв. на кг). Най-ниски са цените на платика, аншоа, цаца, уклей и други. Многообразието на рибното богатство в страната позволява развитието на пазар с гъвкави цени, задоволяващи потребителското търсене.


III. Обобщаващи резултати

През второто четиримесечие на годината домакинствата са консумирали допълнително и други видове риба и аквакултури4. Средно на домакинство се падат 4.3 кг консумирани риба и аквакултури, които не са посочени в т. 1 на анализа. С най-голям относителен дял на консумация от тези видове риби са, както следва: скумрия - 53.8%, цаца - 9.7%, хек - 8.6%, пангасиус - 6.1%.



Уловените и консумирани количества други видове риба и аквакултури са сравнително малки. Средно на домакинство това са 0.179 кг за наблюдавания период от време или приблизително 540 тона за страната.

Общото количество консумирана риба и аквакултури (основни, допълнителни и уловени) в домашни условия и в заведенията за обществено хранене за вторите четири месеца на 2013 г. средно на домакинство е 7.8 кг, а средно на лице 3.3 кг.

В сравнение с предходните четири месеца на годината не се забелязват съществени различия в консумацията на риба и аквакултури от домакинствата на територията на страната, въпреки летния сезон. Не се наблюдава също значимо влияние на сезона върху количествата и вида на консумираната риба и други водни животни. Наблюдаваните флуктуации при отделните видове риба и аквакултури са по-скоро под влияние на търсенето и предлагането. Това обстоятелство може да се приеме и като добър знак, че пазарът действа целогодишно и задоволява потребностите на населението с необходимите количества и качество от различни видове риба и аквакултури.


  1. Основни изводи

  • Консумацията на риба и други водни животни през второто четиримесечие на 2013 г. в домашни условия и в заведенията за обществено хранене е, както следва:

  • от наблюдаваните видове риба и аквакултури са купени от магазини, пазари, развъдници и други - средно на домакинство 2.8 кг, а средно на лице - 1.2 кг;

  • от уловените наблюдавани видове риба и аквакултури средно на домакинство - 0.520 кг, а средно на лице - 0.217 кг;

  • от другите видове риба и аквакултури, купени от магазини, пазари, развъдници и други средно на домакинство - 4.3 кг, а средно на лице - 1.8 кг;

  • от уловените други видове риба и аквакултури средно на домакинство - 0.179 кг, а средно на лице - 0.075 кг.

Консумацията средно на домакинство е 7.8 кг., а средно на лице е 3.3 кг.

  • Над три четвърти от домакинствата (75.1%) ще увеличат потреблението на риба и аквакултури, ако цените се понижат от 10% до 20%. Най-чувствително ще бъде увеличено потреблението на шаран, пъстърва, толстолоб и бяла риба – от 6 до 8 пъти.

  • От 30 до 60 на сто от домакинствата считат, че пазарът като цяло предлага качествени видове риба и аквакултури.

  • Цените, по които домакинствата купуват риба и аквакултури на пазара, не се отличават значително и драстично от цените на останалите хранителни продукти.

  • Не се наблюдават резки различия и изменения в консумацията на различните видове риба и аквакултури при сравняване на данните от двете четиримесечия на годината.

  • От наблюдаваните видове риба домакинствата предпочитат на първо място шаран (21.7%). От другите видове риба домакинствата предпочитат скумрията (60.1%). Като цяло, останалите видове риба и аквакултури са значително по-слабо предпочитани от българските домакинства (под 15%).

Отдел „Статистика на доходите и разходите на домакинствата”



НСИ

1Данните за домакинствата от наблюдението са ажустирани към данните за домакинствата от преброяването на населението и жилищния фонд, осъществено през февруари 2011 година. Тогава са преброени 3 005 589 домакинства.


2 Разликата до 100% е относителният дял на домакинствата, които не считат, че пазарът предлага качествена риба и аквакултури през наблюдаваният период от време. Както се вижда от данните, този дял е сравнително малък – около 10%.

3 Средните цени са изчислени, като е използвана информация за купените количества риба и направените разходи за тях от домакинствата, участващи в изследването. На практика това са цени на купувача (а не на продавача) и в този смисъл може да се предполага, че се различават от пазарните цени. Това е така, защото домакинствата купуват освен прясна и замразена риба от пазари, тържища, магазини и частни лица, така също и готова за консумация риба от павилиони и заведения за обществено хранене.

4 Това са видове риби и аквакултури, които не са пряк обект на анкетата. В тази съвкупност от други видове риба и аквакултури попадат скумрия, паламуд, щука, цаца, херинга, уклей, речен кефал, лефер, платика, костур, сафрид, мряна и други.





База данных защищена авторским правом ©bezogr.ru 2016
обратиться к администрации

    Главная страница