Общи разпоредби



страница1/36
Дата01.05.2016
Размер6.64 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   36
НАРЕДБА № 22 от 22.12.2008 г. за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища
Издадена от министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 9 от 3.02.2009 г., изм. и доп., бр. 30 от 21.04.2009 г., бр. 49 от 30.06.2009 г., бр. 16 от 25.02.2014 г.
Глава първа

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 1. (1) С наредбата се определят техническите изисквания към устройството и оборудването на плавателните средства, плаващи по вътрешните водни пътища, с цел подобряване условията за безопасност на корабоплаването.

(2) За потвърждаване съответствието на плавателните средства с изискванията по ал. 1 се издава корабно удостоверение на Общността за корабоплаване по вътрешните водни пътища на Общността, с изключение на плаващите устройства.

(3) За целите на наредбата вътрешните водни пътища се класифицират на навигационни зони 1, 2, 3 и 4, както са посочени в приложение № 1.

(4) За корабите, предназначени за превоз на опасни товари, се прилагат и изискванията на Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища (ADN), включително и Правилата за превоз на опасни товари, които съставляват негова неотменна част.

(5) Изпълнителна агенция "Морска администрация" (ИА "МА") може след съгласуване с комисията да променя класификацията на водните си пътища в зоните, изброени в приложение № 1. Комисията се уведомява за тези промени от ИА "МА" най-малко 6 месеца преди влизането им в сила и тя информира за това другите държави членки.

(6) (Отм. – ДВ, бр. 16 от 2014 г.).



Чл. 2. (1) Тази наредба се прилага към следните плавателни средства:

1. кораби с дължина (L) 20 m или повече;

2. кораби, при които произведението на дължината (L), широчината (B) и газенето (Т) е обем от 100 m3 или повече;

3. влекачи и тласкачи, предназначени за влачене или тласкане на плавателните средства, указани в т. 1 и 2 или на плаващо оборудване, или за придвижването им на борд;

4. кораби, предназначени за превоз на повече от 12 пътници, без да се брои екипажът;

5. плаващо оборудване.

6. плаващи устройства;

7. работни плавателни средства.

(2) Наредбата не се прилага за:

1. фериботи;

2. военни кораби;

3. морски кораби, включително морски влекачи и тласкачи:

а) опериращи или базирани в приливно-отливни води;

б) опериращи временно във вътрешните водни пътища, при условие че разполагат със:

ба) удостоверение за доказване съответствие с Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS) от 1974 г. или равностойно на него, удостоверение за доказване съответствие с Международната конвенция за товарните водолинии от 1966 г. или равностойно на него и международно удостоверение за предотвратяване замърсяването с нефт (IOPP) за доказване съответствие с Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (MARPOL); или

бб) удостоверение относно правилата и стандартите за безопасност на пътническите кораби, издадено в съответствие с Директива 98/18/ЕО от 17 март 1998 г. за правилата и стандартите за безопасност на пътническите кораби - за пътническите кораби, които не са обхванати от всички конвенции по буква "ба", или

бв) удостоверение от държавата, под чийто флаг плават - за кораби за спорт и развлечение, които не са обхванати от всички конвенции по буква "ба".

Чл. 3. (1) Корабопритежателите на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища на Република България, осигуряват валидно корабно удостоверение на Общността, издадено по реда на Наредба № 5 от 2004 г. за корабните документи (ДВ, бр. 88 от 2004 г.).

(2) По вътрешните водни пътища на Република България могат да оперират кораби с валидни корабни удостоверения, издадени в съответствие с чл. 22 от Конвенцията за корабоплаването по р. Рейн, както е последно изменена.



Чл. 3а. (Нов – ДВ, бр. 16 от 2014 г.) (1) На кораб без присвоен уникален европейски идентификационен номер (УЕИН/ENI) при първоначална регистрация за плаване под българско знаме Изпълнителна агенция "Морска администрация" присвоява уникален европейски идентификационен номер. Номерът се присвоява еднократно и остава непроменен през целия срок на експлоатация на кораба.

(2) Присвоеният уникален европейски идентификационен номер на кораба от Изпълнителна агенция "Морска администрация" се вписва в корабното удостоверение на Общността за корабоплаване по вътрешните водни пътища на Общността.

(3) При издаване на корабно удостоверение на Общността за корабоплаване по вътрешните водни пътища на Общността на кораб с присвоен уникален европейски идентификационен номер от администрация на друга държава – членка на Европейския съюз, Изпълнителна агенция "Морска администрация" вписва в удостоверението присвоения от чуждата администрация уникален европейски идентификационен номер.

(4) При вписване на кораб в българския регистър на корабите, отписан от регистър на трета държава, която не е държава – членка на Европейския съюз, Изпълнителна агенция "Морска администрация" присвоява уникален европейски идентификационен номер след обстоен преглед на кораба и на всичките му системи съгласно тази наредба.

(5) Заедно с регистрацията на корабите в българския регистър на корабите Изпълнителна агенция "Морска администрация" въвежда незабавно присвоените уникални европейски идентификационни номера и всички подлежащи на вписване данни за идентифициране на корабите в електронния регистър, поддържан от Европейската комисия (Европейската база данни за корабите/корпусите EHDB).
Глава втора

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СТРОЕЖА НА КОРАБИТЕ
Раздел I

Общи изисквания
Чл. 4. (1) Корабите се строят по проектно-техническа документация и в съответствие с добрата корабостроителна практика.

(2) Проектно-техническата документация по ал. 1 се одобрява от призната класификационна организация по реда на Наредба № 4 от 2004 г. за признаване на организации за извършване на прегледи на кораби и корабопритежатели (ДВ, бр. 7 от 2004 г.).



Чл. 5. За всеки новопостроен кораб корабостроителят предава на собственика техническите паспорти на механизмите и обзавеждането, каталожните книги за поръчка на пълен комплект резервни части, инструкции за обслужване на отделните механизми, системи и специфично обзавеждане, комплектите отчетни чертежи по установения формат, както и другите отчетни документи, необходими за правилната експлоатация на кораба.

Раздел II

Изисквания за здравина и устойчивост
Чл. 6. (1) Якостта на корпуса на кораба е достатъчна за всички предвидени случаи на натоварване.

(2) При новопостроени конструкции или съществени изменения на конструкцията, влияещи върху якостта на корпуса, достатъчната якост се потвърждава с изготвената от проектанта документация или класификационно свидетелство или декларация от организацията по чл. 4, ал. 2.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Минималната дебелина (tmin) на обшивката на дъното, скуловите листи и листовете от бордовата обшивка на корабите от стомана се установява при периодичен преглед на кораба съгласно Наредба № 11 от 2011 г. за прегледите на корабите и корабопритежателите (обн., ДВ, бр. 52 от 2004 г.; изм., бр. 101 от 2004 г.; доп., бр. 9, 30 и 49 от 2009 г. и бр. 65 от 2013 г.) и е равна или по-голяма от по-голямата от стойностите, получени по формулите:
1. за кораби с дължина над 40 m - tmin = f.b.c.(2,3 + 0,04 L) [mm];

за кораби с дължина по-малка от 40 m - tmin = f.b.c.(1,5 + 0,06 L) [mm],

но най-малко 3,0 mm минималната дебелина, и

2.

tmin = 0,005a.vТ [mm],


където:

L е дължината на кораба в метри, като се изключи перото на руля и бушприта;

T - вертикалното разстояние в метри между най-ниската точка от корпуса или кила на кораба и линията на максималното газене;

а - разстоянието между ребрата на кораба [mm];

f - коефициент, зависещ от разстоянието между ребрата;

f = 1 за ≤ 500 mm;

f = 1 + 0,0013(а - 500) за а > 500 mm;

допуска се f = 1 при определяне минималната дебелина на обшивката на борда;

b - коефициент за дъно, бордове или скули;

b = 1 - за дънна и бордова обшивка;

b = 1,25 - за скуловите листове;

c - коефициент, зависещ от типа на конструкцията;

c = 0,95 - за кораби с двойно дъно и вертикални бордове под комингса в района на трюма;

c = 1 - за всички други типове конструкции.


(4) Минималната дебелина на скуловия пояс не може да бъде по-малка от дебелината на обшивката на дъното или борда на кораба.

(5) Допуска се дебелината на обшивката на кораби с двойни дъно и бордове и надлъжни прегради да бъде по-малка от изчислената в ал. 3, след като бъде удостоверено от класификационна организация, че са изпълнени условията за достатъчна якост на корпуса на кораба (надлъжна, напречна и местна).

(6) Обшивката се обновява, ако листовете на обшивката на дъното, скула и бордовете се окажат под допустимите стойности, определени по реда на ал. 3.

(7) Минималните стойности, изчислени съгласно този метод, са пределни стойности, при условие че се отчита нормално и еднакво износване на листовете от обшивката, че е използвана стомана за корабостроителни цели, че вътрешните конструктивни елементи, като бордови и дънни ребра и основните надлъжни и напречни конструктивни елементи са в добро състояние и че не се констатира нарушаване на надлъжната якост на корпуса.

(8) Когато стойностите, определени по реда на ал. 3, не могат да бъдат постигнати, листовете се заменят или ремонтират.

(9) Когато за изграждането на корпуса се използва материал, различен от стомана, се доказва чрез изчисления, че якостта на корпуса (надлъжна, напречна и местна) е най-малкото равна на якостта, която ще бъде постигната при използване на стомана при приетата минимална дебелина съгласно ал. 3. Ако бъде представено класификационно свидетелство или декларация, издадена от одобрена класификационна организация, доказването с изчисления може да не се прилага.



Чл. 7. (1) Устойчивостта на корабите съответства на предназначението им.

(2) Корабът се проектира и строи, така че да бъде устойчив във всички предвидени условия на експлоатация.

(3) Устойчивостта на корабите се проверява по проектната им документация.

(4) Устойчивостта на кораба се счита за достатъчна и при издадено класификационно свидетелство или сертификат от организацията по чл. 4, ал. 2.

(5) За всички новопостроени или преоборудвани кораби, предназначени за плаване в навигационните зони по приложение № 1, се извършва опитно креноване, позволяващо да се определи тяхното водоизместване и координатите на центъра на тежестта на кораба, когато е празен.

(6) Корабите по ал. 5 трябва да разполагат с одобрена документация от организацията по чл. 4, ал. 2 за устойчивостта, съдържаща:

1. характеристики на устойчивостта при различните типови случаи на натоварване;

2. информация във вид на таблици или диаграми, позволяващи на капитана да направи оценка на устойчивостта на кораба и да провери нейната достатъчност във всички други случаи на натоварване.


Раздел III

Изисквания към корпуса на кораба
Чл. 8. (1) Напречните прегради в корпуса на кораба (таранна, кърмова и междинни) достигат до палубата или до горния край на борда.

(2) Таранната преграда се разполага по такъв начин и на такова разстояние от носа на кораба, че при постъпването на вода във водонепроницаемия отсек пред нея да обезпечи разстояние на безопасност 100 mm при натоварен кораб.

(3) Изискването по ал. 2 е изпълнено, когато таранната преграда е поставена на разстояние от 0,04L до 0,04L + 2 [m], измерено от носовия перпендикуляр на нивото на максималното газене.

(4) Ако разстоянието по ал. 3 надвишава 0,04L + 2 [m], изискването, указано в ал. 2, следва да се докаже с изчисления.

(5) Разстоянието по ал. 3 може да бъде намалено до 0,03L [m] и в този случай изискването, указано в ал. 2, се доказва с изчисления при предпоставката, че отсекът пред таранната преграда и прилежащите му отсеци са напълнени с вода.

(6) В случай че дължината на кораба L превишава 25 m, на подходящо разстояние от кърмата се поставя кърмова преграда.



Чл. 9. (1) Пред таранната преграда не се допуска разполагане на жилищни помещения и оборудване, свързано с обезпечаване безопасността или експлоатацията на кораба.

(2) Изискването по ал. 1 не се прилага за котвеното устройство.



Чл. 10. (1) Жилищните помещения, машинното и котелното отделение и всички работни пространства, които са част от тях, се разделят от трюмовете с водоустойчиви напречни прегради, достигащи до палубата.

(2) Жилищните помещения се разделят от машинното и котелното отделение и трюмовете чрез газонепроницаеми прегради, така че да са достъпни директно откъм палубата.

(3) Помещенията по ал. 1, до които няма достъп откъм палубата, трябва да имат авариен изход, водещ директно до палубата.

Чл. 11. (1) В преградите по чл. 8, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 - 2 не се разполагат отвори.

(2) В кърмовата преграда се допускат врати и проходи, при условие че са проектирани така, че са водонепроницаеми.

(3) В кърмовата преграда по ал. 2 се допуска разполагането на врати само ако е възможен дистанционен контрол от рулевата рубка за отварянето и затварянето им и ако са обозначени от двете им страни с надпис: "Вратата да се затваря веднага след ползване".

(4) Водоприемните и водоотвеждащите устройства и свързаните с тях тръбопроводи са от такъв вид, че да не е възможно случайно попадане на вода в кораба.



Чл. 12. Носовите части на корабите се изграждат така, че котвите да не стърчат извън страничната обшивка нито изцяло, нито частично.
Раздел IV

Машинни и котелни отделения. Танкове
Чл. 13. Машинните и котелните отделения се разполагат по начин, осигуряващ безопасно управление, обслужване и поддържане на оборудването им.

Чл. 14. Танковете за течни горива или смазочни материали и жилищните помещения и помещенията за пътниците се разполагат така, че да нямат общи стени, които да са под статично налягане на течността при нормална експлоатация.

Чл. 15. (1) Хоризонталните и вертикалните прегради, таваните и вратите на машинните и котелните отделения и танковете се изработват от стомана или друг еквивалентен огнеустойчив материал.

(2) В машинните отделения се използват изолационни материали, защитени от проникване на гориво и изпарения от гориво.

(3) Всички отвори и врати на машинните, котелните отделения и танковете се затварят от външната страна.

(4) Заключващите устройства се изработват от стомана или друг равностоен огнеустойчив материал.



Чл. 16. Машинните, котелните и другите помещения, в които е възможно да попаднат запалими или отровни газове, се вентилират.

Чл. 17. Входните люкове, траповете и платформите, обезпечаващи достъп в машинните и котелните отделения и танкове, се закрепват неподвижно и се изработват от стомана или равностоен огнеустойчив и устойчив на удар материал.

Чл. 18. (1) Машинните и котелните отделения се изграждат с два изхода, един от които може да бъде авариен изход.

(2) Втори изход не е необходим, когато са изпълнени следните условия:

1. общата площ на пода на машинното или котелното отделение (средна дължина по средна широчина на равнището на подовата настилка) е по-малка от 35 m2;

2. разстоянието между всяка точка, където се извършват дейности по обслужване или поддръжка на изхода или основата на входния трап близо до изхода, осигуряващ достъп навън, не е по-дълго от 5 m;

3. в точката за обслужване, която се намира най-далеч от вратата на изхода, има пожарогасител и не се прилага чл. 204, ал. 1, т. 5, ако инсталираната мощност на двигателите не надхвърля 100 kW.

Чл. 19. (1) Допустимото максимално равнище на налягане на звука в машинните отделения е 110 dB(A).
(2) Точките на измерване на шума при нормална работа на силовата установка са на работните места в машинното отделение.

(3) Когато нивото на шума в машинното отделение надвишава 90 dB, на всеки вход се поставя предупредителен надпис за поставяне на индивидуални предпазни средства.


Глава трета

РАЗСТОЯНИЕ НА БЕЗОПАСНОСТ, НАДВОДЕН БОРД, ТОВАРНА МАРКА И СКАЛИ НА ГАЗЕНЕ
Чл. 20. (1) Изисква се разстоянието на безопасност да е най-малко 300 mm.

(2) Разстоянието на безопасност за кораби, чиито отвори не могат да бъдат затворени с пръскозащитни устройства и устройства за защита от атмосферни влияния, както и за кораби, плаващи с непокрити трюмове, се увеличава така, че всеки от тези отвори да е най-малко на 500 mm от равнината на максималното газене.



Чл. 21. (1) Надводният борд на корабите с непрекъсната палуба без седловатост и надстройки се изисква да е 150 mm.

(2) Надводният борд на корабите със седловатост на палубата и надстройки се изчислява по следната формула:

F = 150 (l - a) - (bv.Sev + ba.Sea)/15 [mm],

където:


a е коефициентът за корекция, отчитащ всички имащи отношение надстройки;

bv - коефициентът за коригиране влиянието на повдигането на палубата в носовата част, до което води наличието на надстройки в предната четвърт на дължината L на кораба;

ba - коефициент за коригиране влиянието на повдигането на палубата в кърмовата част, до което води наличието на надстройки в задната четвърт на дължината L на кораба;

Sev - седловатостта на палубата в носовата част (mm);

Sea - седловатостта на палубата в кърмовата част (mm).

(3) Коефициентът a се изчислява по следната формула:

a = (Slea + Slem + Slev)/L,

където:


lem е действителната дължина в m на надстройка, намираща се в средната част, съответстваща на половината от дължината L на кораба;

lev - действителната дължина в m на надстройка, намираща се в предната четвърт от дължината L на кораба;

lea - действителната дължина в m на надстройка, намираща се в задната четвърт от дължината L на кораба.

(4) Действителната дължина на надстройка се изчислява по следните формули:

lem = l(2,5.b/B - 1,5).h/0,36 [m];

lev, lea = l(2,5.b/B1 - 1,5).h/0,36 [m],

където:

l е действителната дължина в m на разглежданата надстройка;



b - широчината в m на разглежданата надстройка;

B1 - ширoчината на кораба в m, измерена по външната страна на вертикалната странична обшивка на равнището на палубата, в средата на разглежданата надстройка;

h - височината на разглежданата надстройка в m; за люковете h се получава, като се намали височината на комингса с половината от разстоянието на безопасност съгласно чл. 20, като h не може да приеме стойност над 0,36 m.

Ако b/B или b/B1 е по-малко от 0,6, действителната дължина le на надстройката е нула.

(5) Коефициентите bv и ba се изчисляват, както следва:

bv = 1 - 3.lev/L;

ba = 1 - 3.lea/L.

(6) Действителната седловатост на носовата/кърмовата част на палубата Sev/Sea се изчислява по следните формули:

Sev = Sv.p;

Sea = Sa.p,

където:

Sv - действителната седловатост на носовата част на палубата в mm във формулата по ал. 2 Sv не може да се приема по-голяма стойност от 1000 mm;



Sa - действителната седловатост на кърмовата част на палубата в mm във формулата по ал. 2 Sa не може да се приема по-голяма стойност от 500 mm;

P - коефициент, пресметнат по следната формула:

p = 4x/L;

х - абсцисата, измерена от края до точката, в която седловатостта е 0,25.Sv или 0,25.Sa (фиг. 1).

Фигура 1


Коефициентът р не може да се приема за по-голям от 1.

(7) Ако ba.Sea е по-голямо от bv.Sev, за стойност на ba.Sea се приема bv.Sev.


Чл. 22. Независимо от изчисленията, получени при прилагането на формулата по чл. 21, ал. 2, не се допуска надводният борд да бъде по-малък от 0 mm.

Чл. 23. (1) Равнината на максималното газене се определя така, че да са изпълнени едновременно изискванията за минимален надводен борд и минимално разстояние на безопасност.

(2) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да определи по-големи стойности за надводния борд и разстоянието на безопасност, когато това се налага от съображения за безопасност.

(3) Равнината на максималното газене се определя най-малко за зона 3 от приложение № 1.

Чл. 24. (1) Равнината на максимално газене се обозначава с ясно видими неизтриваеми товарни марки.

(2) Товарната марка за зона 3 представлява метална пластина с форма на правоъгълник с дължина 300 mm, широчина 40 mm и дебелина 4 mm, чиято основа е хоризонтална и съвпада с равнината на максимално разрешеното газене.

(3) Върху товарната марка на всички кораби, измерени по реда на Наредба № 2 от 2003 г. за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища (ДВ, бр. 7 от 2003 г.) и за които са издадени мерителни свидетелства, се вдълбава и знакът за измерване.

(4) В случаите по ал. 3 марката за измерване замества товарната марка и това обстоятелство се вписва в корабното удостоверение на Общността.

(5) Всички други товарни марки включват марката по ал. 2.

Чл. 25. (1) Корабите имат най-малко три двойки товарни марки, едната от които е разположена по средата на корпуса, а другите две съответно на разстояние от носа и кърмата, равно на 1/4 от дължината на кораба.

(2) Кораби с дължина по-малка от 40 m имат най-малко две двойки товарни марки на разстояние от носа и кърмата, съответно на 1/4 от дължината на кораба.

(3) Когато корабите не са предназначени за превоз на товари, е достатъчна една двойка товарни марки, разположени в средата на кораба.

(4) За корабите по ал. 1, плаващи в навигационни зони 1, 2 и 4 от приложение № 1, двойките товарни марки, разположени към носа и към кърмата, се допълват с вертикална линия и допълнителни линии на надводния борд с дължина 150 mm и широчина 30 mm, нанесени към носа на кораба (фиг. 2 към ал. 7).

(5) За корабите по ал. 3 допълнителните линии за надводния борд се нанасят към товарните марки, разположени в средата на кораба.

(6) Маркировки или означения, които престанат да бъдат валидни, се заличават или маркират като изгубили валидност в присъствието и под контрола на представител на ИА "МА".

(7) В допълнение към товарната марка съответните номера на зоните се посочват с цифри в посока към носа на кораба с височина 60 mm и широчина 40 mm (фиг. 2).
Фигура 2

Чл. 26. (1) Ако равнината на максималното газене за зона 3 на даден кораб е определена, като се приеме, че трюмовете му могат да бъдат затворени по начин, осигуряващ защита от пръски и атмосферни въздействия и ако разстоянието между равнината на максималното газене и горния край на комингса е по-малко от 500 mm, експертите-мерители по чл. 4 от Наредба № 2 от 2003 г. за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, определят максималното газене за плаване с непокрити трюмове.

(2) В случаите по ал. 1 в корабното удостоверение на Общността се вписва ограничение със следния текст: "При напълно или частично отворени товарни люкове корабът може да се товари само до газене ..... mm под товарната марка за зона 3."



Чл. 27. (1) Корабите, чието газене може да надхвърли 1 m, имат скали на газене по двата борда възможно по-близо до носа и кърмата на кораба, доколкото позволява формата на кораба, като може да има и допълнителни скали на газене.

(2) Нулевата точка на всяка скала на газене е разположена вертикално на скалата на газене в равнина, успоредна на равнината на максималното газене, и преминаваща през най-ниската точка на корпуса или на кила, ако има такъв.

(3) Вертикалното разстояние над нулевата точка на скалата на газене се оразмерява в дециметри.

(4) Оразмеряването на всяка скала се извършва от водолинията на кораба без товар до 100 mm над водолинията на максималното газене посредством вдълбани или гравирани линии, боядисани в два различни редуващи се на всеки дециметър контрастни цвята.

(5) Оразмеряването се обозначава с цифри отстрани на скалата на всеки два дециметра, както и на върха на скалата.
Глава четвърта

МАНЕВРЕНОСТ
Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Корабите и съставите отговарят на изискванията за достатъчна маневреност и плавателност.

(2) За корабите с двигател и съставите се прилагат изискванията по чл. 29 - 37.

(3) (Нова - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Корабите без двигател, предназначени да бъдат влачени, съответстват на определени с административни процедури изисквания на ИА "МА".

Чл. 29. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Плавателността и маневреността се проверяват чрез ходови изпитвания, които включват и проверка на съответствието с изискванията по чл. 33 - 37.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да отмени всички или някои изпитвания, ако съответствието с изискванията за плавателност и маневреност е доказано по друг подходящ начин.



Чл. 30. (1) Ходовите изпитвания по чл. 29 се провеждат във вътрешните водни пътища на полигони, определени от ИА "МА".

(2) Полигоните за изпитвания се разполагат по протежение на течаща или тиха вода, по възможност на прав участък с дължина не по-малка от 2 km и с достатъчна широчина, обозначени с добре различими знаци за точното определяне на мястото на кораба.

(3) Изпълнителна агенцията "Морска администрация" определя хидрологичните данни, като дълбочина на водата, широчина на навигационния канал и средна скорост на течението в навигационната част като функция на различни водни стоежи.

Чл. 31. (1) По време на изпитванията по чл. 29 корабите и съставите от кораби, предназначени за превоз на товари, се натоварват най-малко 70 % от пълната им товароподемност, като натоварването се разпределя, за да се обезпечи доколкото е възможно движението на кораба на равен кил.

(2) В случай, че натоварването е по-малко от предвиденото в ал. 1, на кораба не се разрешава да плава по течението с по-голямо натоварване от това, с което е бил по време на изпитванията.



Чл. 32. (1) По време на изпитванията по чл. 29 може да се използва цялото оборудване, указано в т. 34 и 52 от корабното удостоверение, както и оборудването, което може да се управлява от рулевата рубка, с изключение на котвите.

(2) При ходови изпитвания с поворот на кораба при движение по течението се допуска използването на котви.



Чл. 33. (1) При изпитванията по чл. 29 корабите и съставите от кораби доказват способност за достигане на скорост на преден ход не по-малка от 13 km/h спрямо водата.

(2) Изискване по ал. 1 не се прилага за тласкачите, когато плават самостоятелно.

(3) Изпълнителна агенция "Морска администрация" освобождава от изпълнение на изискването по ал. 1 корабите и съставите от кораби, които плават само в акваторията на пристанища.

(4) Изпълнителна агенция "Морска администрация" проверява способността на кораба в празно състояние да развие скорост, по-голяма от 40 km/h, спрямо водата.

(5) Ако изискването по ал. 1 е потвърдено, в т. 52 от корабното удостоверение на Общността се вписва: "Корабът е способен да развие скорост над 40 km/h спрямо водата".

Чл. 34. (1) Корабите и съставите от кораби трябва да могат да спират в посока по течението на водния път за кратко време в такова положение, че да остават достатъчно маневрени.

(2) Когато корабите и съставите са не по-дълги от 86 m и не по-широки от 22,90 m, способността за спиране по ал. 1 се допуска да се замени със способността за поворот.

(3) Способността за спиране се доказва чрез маневри за спиране, изпълнени на изпитвателен полигон по чл. 30, а способността за поворот - чрез извършване на поворот съгласно чл. 37.

Чл. 35. Когато маневрата за спиране по чл. 34 се изпълнява в неподвижна вода, след нея се прави ходово изпитание за движение на заден ход.

Чл. 36. (1) Корабите и съставите от кораби трябва да могат своевременно да предприемат действия за отклоняване.

(2) Способността за отклоняване се доказва чрез извършване на маневра за отклоняване на полигона по чл. 30.



Чл. 37. (1) Корабите и съставите от кораби, които са не по-дълги от 86 m и не по-широки от 22,90 m, трябва да могат да завиват своевременно.

(2) Допуска се изискването за способност за поворот да бъде заменено с изискването за способност за спиране по чл. 34.

(3) Способността за поворот се доказва с извършване на поворот срещу течението.
Глава пета

РУЛЕВА СИСТЕМА

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   36


База данных защищена авторским правом ©bezogr.ru 2016
обратиться к администрации

    Главная страница