Новини отстраниирайонивкризиснаситуаци я



Скачать 197.81 Kb.
Дата04.05.2016
Размер197.81 Kb.



Месечен информационен

Б Ю Л Е Т И Н

Н О В И Н И ОТ С Т Р А Н И И Р А Й О Н И В К Р И З И С Н А С И Т У А Ц И Я

С Е П Т Е М В Р И 2008 Г.
I. КРИЗИСНИ ТОЧКИ В ЕВРАЗИЯ И АФРИКА ПРЕЗ МЕСЕЦА

Чад – Чадските военни ликвидираха над 60 последователи на мюсюлмански духовен лидер, претендиращ, че води свещена война, съобщава Би Би Си, позовавайки се на изказване на военния министър на Чад.. Това става след като бунтовниците, които за малко през миналата година не свалиха от власт президента Идрис Дебай. След битката в столицата те са се прегрупирали и превъоръжили. Сега обаче президентът твърди, че контролира страната и обвинява Судан за подкрепа на бунтовниците, действащи от бази на територията на западния судански регион Дарфур.

В географския регион Дарфур суданската армия и местните арабски милиции действат за смазване на въстанието на местното малцинство на чернокожото население. По сведения на ООН в четиригодишния конфликт в Дарфур са загинали над 200 000 души и близо 2 милиона са напуснали домовете си, от които над 240 000 са в 12 бежански лагери в Чад.

Наблюдателите отбелязват, че кризата в Чад е причина в региона (Чад и Централната Африканска Република) да се забави настаняването на сили на Европейския съюз, които да защитят хилядите бежанци от Дарфур и разселените от вътрешните междуособици граждани на двете страни. След бунтовническата офанзива Франция увеличи своя постоянен контингент в Чад на 1450 души. Мисията на EUFOR окончателно бе настанена до май т. г. и наброява 3700 бойци, от които 2000 са френски. Бунтовниците обвиняват, че “Франция носи отговорност за диктаторския, репресивния, корумпирания, мафиотския и незаконния режим в Чад, а също така, че манипулира Съвета за сигурност на ООН с цел разрешаване на военна интервенция”. Лидери на техните формирования са Махамат Нури, Тимейн Ердеми и Дбелвахид Абуд Макайе, които през декември м. г. обединиха силите си, след провала на мирния пакт с Дебай. Според местни източници размириците са причина около 1000 души да бъдат убити и близо 300 000 да бъдат вътрешноразселени.

Междувременно според местни жители към граничните райони със Судан са се насочили нови 20 000 бежанци от Дарфур, бягащи от периодичните въздушни бомбардировки на суданската авиация. Това е причина чадските власти да разпространят декларация, че ще гонят обратно всеки пристигащ от Дарфур, тъй като обстановката в страната се дестабилизира от дарфурските бежанци. Отправя се призив към международната общност да се търси друго място за тяхното настаняване

* * *

Сомалия – Международните информационни агенции съобщават, че на 17 септември са подновени преговорите в Джибути за прекратяване на въоръжения конфликт в страната. Преговорите се водят между сомалийското преходно федерално управление и фракция на базирания в Еритрея Алианс за освобождаване отново на Сомалия (ARS) с лидер Шариф Шейх Ахмед. В преговорите не участват както военното крило на Ислямските съдилища – Групата на Ал-Шабаб, така и фракцията на ARS с лидер Шейх Хасан Дахир. Основен въпрос на преговорите е как да бъде осъществено споразумението за прекратяване на сраженията в столицата Могадищу. Според наблюдателите от началото на офанзивата на етиопските части срещу бунтовниците от Ислямските съдилища през 2007 г. в Сомалия са загинали около 9 500 души, от които близо 900 в периода юли-август.

* * *


Пакистан – Високопоставен служител на Пентагона е заявил пред Би Би Си, че президентът на САЩ е разрешил провеждането на военни операции на пакистанска територия без предварителното съгласие на властите в Исламабад. Тази секретна заповед е била дадена преди два месеца. В същото председателят на комитета на началник-щабовете на САЩ адмирал Майк Мален запозна американския конгрес с новата стратегия в борбата с талибаните в Афганистан. По думите на адмирала нейна основа става действието на армията по афганистано-пакистанската граница, за да се противодейства на нападенията на техните бойци от базите им на пакистанска земя. Възможни са, наред с досегашните въздушни удари, рейдове по земя на сухопътни военни формирования. Наред с това обаче неназован представител на американското военно разузнаване разказва във в. “Ню Йорк Таймс”, че пакистанските власти не дават на американците точна информация, тъй като в техните специални служби има много привърженици на Ал Кайда. Според някои експерти обаче Пакистан няма да допусне чужди войски на своя територия.

* * *


Грузия – От 1 октомври в страната се настаняват 200 наблюдатели на ЕС, съпроводени от технически персонал от 100 души, което ще позволи за седмица окончателно да се изтеглят руските войски. Наблюдателите ще действат на грузинска територия извън самообявилите се независими републики Абхазия и Южна Осетия. На 15 октомври в Женева ще започне дискусия за тя. Вниманието на международната общност бе привлечено към Южна Осетия (Република Хусар Иристон) и Абхазия след като през нощта на 7 срещу 8 август Грузия по своя инициатива навлезе с танкове в областта. “Големият брат” отвърна на удара и там се разрази истинска война, която бе прекратена след пет дни благодарение на дипломатическите усилия на френския президент Саркози, както и на партньорите му от ЕС и САЩ. По данни на ВКБООН по време на военните действия в зоната на грузино-осетинския конфликт домовете си са напуснали 158 000 души. Според властите в Северна Осетия там се намират 30 000 бежанци от Южна Осетия. Властите в Тбилиси информират, че 98 000 души са били принудени да напуснат домовте си в Грузия, като повечето са жители на град Гори.

* * *


Судан – Говорителят на мисията на ООН за Дарфур Камал Сайки заявява, че около 80 на сто от предвидения умиротворителен контингент на международната организация трудно ще бъде настанен в размирния судански регион. Според направено по-рано изказване на заместника на ген. Секретар на Съвета за сигурност по въпросите на умиротворителните операции Алън ЛеРой до края на годината в Дарфур трябва да бъдат настанени 13 000 умиротворители, което представлява половината от предвиждания 26-хипяден контингент.

Конфликтът в Дарфур, продължаващ вече над четири години, е причина за смъртта на повече от 200 000 души. Над два милиона са напуснали домовете си, като голяма част от тях са преминали в съседен Чад. По данни на ООН, докато преди две години от хуманитарна помощ за оцеляване са се нуждаели около милион души, сега те са повече от четири милиона.

Междувременно от ВКБООН съобщават, че през следващата година международната бежанска агенция ще организира репатрирането на половината от планираните за репатриране 26 хиляди судански бежанци в Етиопия. Констатира се, че от 2006 г. в Судан от Етиопия са се завърнали 35 000 бежанци. Това е станало възможно след подписването през 2005 г. споразумение между суданското правителство и бившите бунтовници от Суданската народна освободителна армия/движение. Мирното споразумение прекрати 21-годишната гражданска война между населения предимно с християни юг и ислямския север. Според експертите равносмтката от войната е около два милиона убити и шест милиона вътрешноразселени.
* * *
ІІ. ИНФОРМАЦИИ ОТ СТРАНИТЕ НА ПРОИЗХОД НА ТЪРСЕЩИТЕ УБЕЖИЩЕ В БЪЛГАРИЯ
Пакистан

НОВИЯТ ПРЕЗИДЕНТ НА ПАКИСТАН ПОЛОЖИ КЛЕТВА

Новоизбраният президент на Пакистан Асиф Али Зардари положи клетва, след като бе избран на този пост от повечето членове на пакистанския парламент. За него гласуваха 481 от общщо 702 парламентаристи. Той сменя на поста бившия генерал Первез Мушараф, подал оставка изправен пред риска да му бъде извършен импичмент.

Зардари е съпруг на бившата министър-председателка Беназир Бхуто, която бе убита на атентат по време на предизборната кампания през декември м. г. След нейната смърт той пое лидерството на нейната Пакистанска народна партия (РРР). До тогава партията го държи далеч от публичността поради недобрия му имидж в обществото. Зардари е един от най-противоречивите пакистански политици. Роденият преди 53 години в Карачи пакистански президент е прекарал 11 години в затвора с обвинение в корупция.

Според наблюдателите Зардари наследява тежки икономически проблеми, съпроводени от яростна ислямистка съпротива, заплашваща пакистанската сигурност. Той поема властта в момент, когато силно се активизират действията на талибаните. В отговор на страховете, че ръководейки се от тесни политически интереси, ще провежда деструктивна политика, при встъпването си в длъжност Зардари декларира, че управлението му ще бъде насочено към национално помирение.


Нигерия

НАСИЛИЕ НА ЕТНИЧЕСКА ОСНОВА

Хиляди нигерийци са напуснали домовете си в нефтения център Бони, намиращ се в Нигерската делта, съобщава Би Би Си. В Бони се намира главния нефтен и газов терминал. Голяма част от неговите 100 000 жители са ангажирани в нефтената индустрия.

Причина за бежанския поток е нападение на неназована въоръжена групировка при което са убити девет души, между които и една бременна жена.

През последните години Нигерия е място на чести кризи, при които едни етнически групи нападат други считайки ги, че не са от местен произход. В делтата на р. Нигер нападенията на местните въоръжени групировки, които претендират, че местното население не получава дължимото му от природните богатства, са ежедневие. Едни от най-жестоките сблъсъци на религиозно-етническа основа бяа през 2004 г. в щата Плато, където във въоръженото противопоставяне между мюсюлмани и християни загинаха стотици мирни жители.


Сомалия

НОВ ПОТОК БЕЖАНЦИ НАПУСКА СТОЛИЦАТА

Местни източници информират за продължаване на сраженията между части на умиротворителните сили на Африканския съюз и ислямистките бунтовници в Могадишу. Според тях само за няколко дни, бягайки от сраженията, столицата са напуснали между 15 000 и 20 000 нейни жители.

Вече почти две десетилетия Сомалия се намира в състояние на гражданска война, като по-голямата част от този период на практика държавата е без централно ръководство след проваляне на 14 опита с международно посредничество да бъде съставено такова. В началото на септември т. г. Съветът за сигурност на ООН отхвърли новата молба на сегашното временно сомалийско правителство в страната да бъдат настанени умиротворители на международната организация, независимо че искането е за значително по-малък контингент от пожелания преди (неотдавна желанието бе за 26 000 души). Сега там действат 2 600 умиротворители на Африканския съюз (угандийци и бурундийци), като е планирано те да достигнат 8 000.. Международните експерти считат, че са необходими минимално 8 000 души. Според Съвета за сигурност “искането ще бъде разгледано само след като се констатират напредък на политическия процес и подобряване на ситуацията по сигурността. В страната продължава да господства противопоставяне на кланова и религиозна основа, което обаче анализаторите разглеждат не изолирано, а през призмата на сомалийско-етиопския конфликт.

Сомалийско-етиопският конфликт има своите корени още в 60-те години на миналия век. Малко след като страната става независима на 1 юли 1960 г., сомалийските лидери се увличат от идеята за "Велика Сомалия" - да обединят всички територии, на които живеят сомалийци - части от Етиопия, Кения и Френска Сомалия /днес Република Джибути/. Започват въоръжени сблъсъци, най-сериозните от които са в края на 70-те години. Тогава с помощта на СССР, Куба и Южен Йемен етиопците успяват да надвият сомалийските войски и двустранните отношения временно се стабилизират. След свалянето на президента на Сомалия Мохамед Сиад Баре на 28 януари 1991 г. обаче в страната започват междуособни войни.

Сиад Баре управлява Сомалия от 1 юли 1976 г. като заема постовете президент, премиер и генерален секретар на Сомалийската революционна социалистическа партия. На 28 януари 1991 г. бунтовниците от Обединения сомалийски конгрес превземат окончателно столицата Могадишу и го свалят от власт. Започва гражданска война. На 12 юни 1991 г. е постигнато съгласие между представителите на различните групировки и движения за спиране на огъня и сформиране на временно правителство. Страната е разделена на две - южната част се контролира от ген. Мохамед Айдид, а северната – от временния президент Али Махди Мохамед.

На 17 ноември 1991 г. бойните действия са подновени, а на 18 ноември е извършен преврат срещу временния президент Али Махди Мохамед от ген. Айдид. През 1992 г., 1993 г. и 1994 г. с посредничеството на ООН се водят мирни преговори между временното правителство и 15 въоръжени групи, организации и кланове с цел прекратяване на племенните вражди. На 1 август 1996 г. умира Мохамед Айдид и временен президент става Хюсеин Айдид. На 29 май 1997 г. в Кайро /Египет/ водачите на двете сомалийски групировки Сомалийски национален съюз и Алианс за спасяване на Сомалия Хюсеин Айдид и Али Махди Мохамед подписват т.нар. Каирско общо споразумение, предвиждащо спиране на бойните действия и установяване на национално помирение в страната.

На 23 декември 1997 г. в Кайро всичките 28 племенни вождове и лидерите на двете сомалийски групировки подписват Декларация от Кайро, с която се прекратява 6-годишната междуплеменна война и се възстановяват държавните институции в страната. През 2000 г. са избрани временен президент и преходен парламент. През 2001 г. е подписано мирно споразумение между преходното правителство и няколко опозиционни фракции.

През 2002 г. отново са подновени сраженията. На 7 март 2003 г. в Найроби /Кения/ е проведена мирна конференция за Сомалия, на която 360-те делегати постигат споразумение за спиране на огъня и за създаване на федерално правителство, на парламент и избирането на президент. От 22 до 29 август 2004 г. в Найроби /Кения/ е проведена Конференция за национално помирение, на която са избрани 275 депутати в Преходния федерален парламент. На 10 октомври 2004 г. парламентът избира Абдулахи Юсуф Ахмед за президент на Сомалия. През декември 2004 г. Али Мохамед Геди е избран за министър-председател на преходното федерално правителство.

Успоредно с този преговорен процес в страната се констатира засилване на радикалното ислямистко движение. През 1994 г. в столицата Могадишу е създаден "Съюз на ислямските съдилища", който бързо разширява влиянието си в различни региони на Сомалия. На 5 юни 2006 г. Съюзът завладява контрола над Могадишу и започват въоръжени сблъсъци. На 22 юни 2006 г. в Хартум /Судан/ сомалийското правителство и ислямисткият съюз сключват споразумение за примирие и взаимно признаване. Двете страни поемат ангажимент да прекратят изцяло словесните провокации и военните действия и се договарят военнопрестъпниците да бъдат съдени. На 24 юни 2006 г. съюзът се преименува в "Консервативен съвет на ислямските съдилища".

По структурата и дейността си организацията напомня талибаните в Афганистан. В нея членуват регионални ръководители, екстремисти, както и влиятелни бизнесмени. В териториите под техен контрол е въведен строг шериатски режим. Съветът разполага с добре въоръжени милиции и оспорва властта на съперничещите помежду си племенни вождове, които управляват Сомалия от гражданската война през 1991 г. Няколко месеца след завладяването на столицата той вече контролира и по-голямата част от южната част на страната. На 5 септември 2006 г. в Хартум /Судан/ сомалийското правителство и "Консервативният съвет на ислямските съдилища" подписват временно мирно споразумение. Двете страни се договарят да сформират национална сомалийска армия и сомалийска полиция, в която да има представители на ислямистките милиции, на правителството и на други местни милиции. Двете страни поемат ангажимента да съжителстват мирно със съседните страни и призовават държавите от региона да уважават териториалната цялост на Сомалия. На 20 декември 2006 г. сраженията между сомалийските правителствени войски и сомалийските ислямистки бунтовници са подновени. В средата на декември се появяват съобщения за етиопски бомбардировки на няколко сомалийски селища в южните части на страната. На 24 декември 2006 г. Етиопия признава официално своята военна намеса в конфликта в Сомалия - министър-председателят на Етиопия Мелес Зенауи съобщава, че етиопските войски и сомалийските правителствени части са унищожили международни терористични части в близост до град Байдоа, където е седалището на сомалийското правителство.

Етиопия, люлка на християнството в Африка, твърдо се противопоставя на властта на "Консервативния съвет на ислямските съдилища". Етиопия подкрепя правителството в Сомалия, като се позовава на факта, че то е международно признато. Африканският съюз, ООН и Арабската лига незабавно апелират за спиране на враждебните действия и за ненамеса на други държави. На 25 декември 2006 г. бойни самолети на Етиопия бомбардират главното летище на сомалийската столица Могадишу и пистата на Баледогле - най-голямото военно летище на Сомалия, на около 100 км западно от столицата, които са контролирани от ислямистите. Правителството решава да затвори всички сухопътни и морски граници и въздушното пространство на Сомалия и се обръща с молба към международната общност и най-вече съседните страни да му помогнат да приложи решението. На 27 декември 2006 г. етиопски и сомалийски правителствени войски навлизат в стратегическия град Джоухар - последния голям град на север от столицата на Сомалия Могадишу, контролиран от ислямистките бунтовници. На 28 декември 2006 г. ръководителят на "Консервативния съвет на ислямските съдилища" шейх Шариф Шейх Ахмед заявява, че ислямистките сили се изтеглят от столицата Могадишу, но продължаващите военни сблъсъци не потвърждават, че това е извършено. По данни на ООН организацията получава помощ от Саудитска Арабия, Египет, Сирия, Еритрея, Иран, Либия и Джибути, а също и от ливанското шиитско движение "Хизбула". На временното правителство пък помагат Етиопия, Уганда и Йемен.

Въпреки че през май 2007 г. временното правителство на Сомалия, твърди, че е прогонило ислямистките бунтовници от столицата, продължаващите атентати и нападения принуждават през юни м. г. нови 30 000 души да напуснат домовете си. Равносметката от бойните действия в столицата е стотици убити и над 300 000 напуснали домовете си. Според наблюдателите целта на нападенията в средата на миналата година е да се саботира провеждането на няколко пъти отлаганата мирна конференция, която започна в столицата. В конференцията участват около 1200 лидери на кланове, полеви командири и политици от цялата страна, но не е поканен никой от ислямистките лидери. По думите на премиера Али Мохамед Геди властите се опитват да изградят полоса, подобно на багдадската “Зелена зона”, която да гарантшра дейността на официалните учреждения и работата на чужденците.



Хронологията на събитията през последните години от съставянето на временното правителство е следната:

октомври 2004 г. – При 14 опит за възстановяването на централната власт в Сомалия след няколкогодишни преговори в Кения е съставен преходен парламент, която избира полевия командир Абдулахи Али Геди за премиер. Клетва полагат 27 министри на преходното правителство;

февруари 2006 г. – Депутатите на преходния парламент пристигат в южния град Баидоа за провеждане на своето първо заседание на сомалийска територия;

септември 2006 г. – Формированието Съвет на сомалийските ислямски съдилища (SICC) взема контрол над столицата Могадишу от поддържаните от САЩ полеви командири, след което разширява своите действия в някои части на южна Сомалия по посока базата на правителството Баидоа;

септември 2006 г. – Президентът Юсуф оцелява след бомбена атака, която убива пет души извън парламентарната сграда в Баидоа. Ислямистките бойци превземат южния пристанищен град Кисмайо, третото по големина сомалийско селище, като напредват към Баидоа от три страни;

октомври 2006 г. – Ислямистите обявяват свещена война на Етиопия, която обвиняват за инвазия в Сомалия в подкрепа на преходното правителство;

ноември 2006 г. – Етиопският парламент дава пълномощия на правителството да реагира на каквато и да е атака на ислямистите;

декември 2006 г. – Съветът за сигурност приема резолюция за настаняването на африкански умиротворителни сили в Сомалия. Междувременно ислямистите дават седемдневен ултиматум на етиопските сили да напуснат страната, в противен случай те ще бъдат посрещнати с военни действия. Сраженията започват на 19 декември. На 24 декември етиопският премиер Мелес Занауи декларира, че започва война срещу ислямистите, за да защити суверенитета на своята страна. Това е първото публично признание на Етиопия за военно присъствие в Сомалия. На 28 декември ислямистите напускат Могадишу пред настъпващите етиопски части и силите на преходното правителство, които без сражения превземат столицата. Сомалийският премиер Геди се установява в Могадишу;

януари 2007 г. – Ислямистите напускат Кисмайо, а в същото време етиопският премиер Мелес декларира, че етиопските сили ще бъдат изтеглени от страната до две седмици, което не е осъществено и до сега. На среща в Найроби западни и африкански дипломати разискват за настаняването на международни умиротворителни сили в Сомалия, както и за оказване на по-голяма помощ на страната. В столицата идва и президентът Абдулахи Юсуф, което става за първи път след избирането му за преходен президент през 2004 г.

В различни части на Южна Сомалия и в столицата правителствените сили и етиопските части продължават да провеждат локални акции срещу ислямистите, които от своя страна не само противодействат, но са и инициатори на нападения и атентати. По оценка на наблюдателите в резултат на тези действия през миналата година жертвите сред мирното население са над 6 000 души. От началото на 2007 г. вътрешноразселените са се увеличили с 870 000. По данни на хуманитарните организации от началото на 2008 г. населението, което се нуждае от помощ за оцеляване се е увеличило със 77%, което представлява 43% от жителите на страната.

Предполага се, че през десетилетията вътрешни размирици и въоръжено противопоставяне близо милион сомалийци са напуснали страната. През последните петнадесет години Сомалия е неизменно в първата десетка на страните, източник на бежански потоци. Около 300 000 са официално регистрираните сомалийски бежанци и лицата, търсещи закрила. Сомалийските бежанци има в повече от двадесет държави, но основно те са в Кения – около половината, и в Йемен – над една пета. В повечето страни-членки на ЕС също има сомалийски бежанци, но през последно време се констатира особено нарастване на техния брой в Швеция. Съобщава се, че там броят на подадените молби за закрила е нараснал близо три пъти през 2007 г. спрямо 2006 г. – от 1 066 на 3 349.

Наблюдателите отчитат, че след споразумението на основните четири сомалийски клана и техните полеви командири да формират временно управление на страната, значителен брой бежанци, главно от Етиопия и Джибути, са се завърнали с помощта на ВКБООН. Но подновяването на военното противопоставяне през следващите години отново е причина за нов бежанския поток към съседните страни. Експертите констатират, че за репатрирането на бежанците не само е необходима обстановка на сигурност, но и пост-конфликтна програма за реконструкция на една от най-бедните държави в света, години обхваната от вътрешен хаос, война и суша.

Липсват данни за случаи на репатриране на сомалийски бежанци, получили отказ на закрила, от страните-членки на ЕС. Съобщава се за опитите на Великобритания, във връзка с политиката на бившия премиер Тони Блеър, за презаселване на бежанците в трети страни, включително и на сомалийците. Намеренията на правителството на Великобритания е да се изградят центрове, близо до държавата, източник на бежански поток, включително и считаната за несигурна Сомалия, където да се връщат бежанците, получили отказ. Целта е по-късно, при подобряване на обстановката в страната на произход, бежанците лесно да бъдат репатрирани. Опитът да се направи това в Танзания обаче засега е неуспешен поради отказ на танзанийските власти.
ІІІ. ИЗ ПРАКТИКАТА НА СТРАНИТЕ ОТ ЕС И НА ООН

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ:

EВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ДАДЕ ГЪРЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИЗИСКВАНЕ НА ДЪБЛИНСКИТЕ РЕГУЛАЦИИ

В Официалния журнал на ЕС (С-128/25) се съобщава, че Европейската комисия е предприела действия срещу Гърция, с които я дава в Европейския съд за неизпълнение на Регулация № 343/2003, засягаща Дъблинската регулация (С-130/08). Въпросната материя третира изискването страните-членки на ЕС да разглеждат молбите за убежище на лицата от трети страни, които са върнати от друга страна-членка на ЕС в съответствие с Дъблинската регулация. Както отбелязва и ВКБООН, в Гърция това не се извършва по отношение на т. нар. “дъблински случаи”, когато лицата са върнати в страната, защото властите ги считат, че са търсещи закрила, които са напуснали самоволно държавата. В процедурата това се смята от властите за основание за нейното прекратяване. Тези решения се базират на Член 2(8) на гръцкия президентски Указ №61/99 от 6 април 1999 г., който се отнася за прекратяването на процедурата за преценяване даването на убежище. Според указа лицата, търсещи убежище, които са напуснали без предупреждение самоволно страната се считат за оттеглили се. Процедурата за разглеждане на техните молби за закрила се прекратява с решение на главния секретар на Министерството на обществения ред, като тези бежанци се считат за лица в неизвестност. Това решение може да бъде отменено само, ако търсещият убежище отново се представи на компетентните власти, но не по-късно от подписването на решението. За отмяната на решението се изисква също да се представят форсмажорни причини за отсъствието на бежанеца.

Експертите обаче коментират, че Дъблинската регулация има за цел не само да се определи страната-членка, отговорна за приемането на молбата за закрила на дадено лице, подало такава молба и в други държави, но също да посочи страната, отговорна за разглеждането на искането. От своя страна гръцките власти смятат, че тяхната правосъдна система би създала проблем по отношение изпълнението на тези изисквания на Дъблинската регулация и уверяват, че ще се предприемат законодателни мерки в тази насока. Според източници, близки до Европейската комисия, въпреки че тя е приела тези уверения, е взела решение да придвижи нещата по-нататък, искайки Европейският съд да установи, че Гърция не изпълнява Дъблинската регулация и по-специално Член 3(1).
ВКБООН:

ВЪРХОВНИЯТ КОМИСАР ОРГАНИЗИРА МОНИТОРИНГ НА БЕЛОРУСКАТА ГРАНИЦА

Върховният комисар за бежанците на ООН и Белорусия, както и някои други организации, подписаха меморандум на разбирателство за установяване на мониторинг на граничния контрол и достъпа до бежанската процедура. Споразумението включва наблюдение на достъпа до правна, медицинска и спешна помощ, както и на помощта, оказвана на лицата, които нямат международна закрила и са приели да бъдат доброволно репатрирани.

Международната агенция на Върховния комисар, която вече има такива споразумения с Унгария (2006 г.) и Словакия (2007 г.), в съответствие с тези споразумения осигурява обучението на държавните служители по отношение бежанската материя. Средствата за тяхното изпълнение се дават от ЕС.

Като основна причина за подписването на меморандума се счита географското положение на Белорусия, която граничи с три страни-членки на ЕС – Литва, Полша и Латвия, е държава, дестинация както на нередовни мигранти, така и регион на тяхното транзитно преминаване.


РУМЪНИЯ:

УНИКАЛЕН БЕЖАНСКИ ТРАНЗИТЕН ЦЕНТЪР

Румънското правителство, Върховният комисар за бежанците на ООН и Международната организация за миграцията подписаха споразумение за изграждането на евакуационен транзитен център, за лица, нуждаещи се от международна закрила. Този уникален за Европа център ще бъде разположен в Тимишоара и ще има капацитет 200 души. В него ще бъдат настанявани лица преди да бъдат презаселвани в трети страни.


ВЕЛИКОБРИТАНИЯ:

УВЕЛИЧАВАТ СЕ МЕСТАТА В ЦЕНТРОВЕТЕ ЗА ЗАДЪРЖАНЕ

Министърът по въпросите на имиграцията Лайъм Бирн обяви създаването на нови 1 300-1500 места в центровете за задържане, съобщават местни източници. Според плановете на великобританските мласти тези места ще бъдат в два нови центъра, които ще бъдат оборудвани в Бучестер, Оксфордшир и Ярлс Ууд, Бедфордшир. Министърът използва случая на обявяването на тези намерения, за да съобщи, че на всеки осем минути един “имиграционен нарушител” (в тази категория са и бежанците, получили отказ на закрила). Той не скрива своето желание “повече и по-бързо да бъдат връщани такива лица”. От своя страна неправителственият Бежански съвет изразява безпокойство относно тази информация, защото според организацията “част от капацитета на новите места за задържане ще бъдат използвани кратък път повече хора да бъдат прекарани през бежанската система”.


ВЪТРЕШНОТО МИНИСТЕРСТВО ПРОМЕНЯ КОРЕННО ПОЗИЦИЯТА СИ ПО ОТНОШЕНИЕ ИРАНСКИ ХОМОСЕКСУАЛИСТ

Вътрешното министерство разпространи изявление, че 19-годишният ирански студент Мехди Каземи, търсещ убежище защото е хомосексуалист, е получил закрила. Това решение е коренно противоположно на направения отказ през 2007 г., когато Каземи се принуждава да поиска закрила от Холандия. Холандските власти отхвърлят тази молба на основание на Дъблинската регулация, посочвайки, че не е отговорност на Холандия, а на Великобритания решаването на случая. Въпреки заявлението на британските власти, че преразглеждат случаи, при които обстоятелствата са се променили и че в случая на Каземи са установени такива факти, наблюдателите считат, че това не е така. Според тях обстоятелствата около неговата личност не са се променили, но той е получил голямо медийно внимание и подкрепа от политици не само от Великобритания, но и от Холандия и Европейския парламент. По сведения на подкрепящата хомосексуалистите организация “Аутрейдж” Каземи не е получил бежански статут, а разрешение за пребиваване в страната за срок от пет години, след което той отново трябва да премине през бежанската процедура. Организацията изразява одобрението си от преразглеждането на случая, но смята, че властите няма да дадат широка публичност на случая. Като причина за това се изтъква фактът, че във Великобритания има много иранци с гей или лесбийска ориентация, които се предвижда да бъдат депортирани в Иран.


ДАНИЯ:

ДО МЕСЕЦИ ЩЕ ЗАПОЧНЕ РЕПАТРИРАНЕТО НА ИРАКСКИТЕ БЕЖАНЦИ, ПОЛУЧИЛИ ОТКАЗ НА ЗАКРИЛА

Датското министерство по въпросите на имиграцията оповести, че преговорите с иракските власти за репатрирането на иракските бежанци, получили отказ на закрила, са напреднали и скоро ще започне тяхното връщане в родината. Това също е потвърдено от иракското посолство в Копенхаген. Това се отнася за бежанците, които отказват да напуснат Дания доброволно. Смята се, че те са около 350 души. Уговорката е среднодневното репатриране да е по един човек.



Междувременно се съобщава, че в края на май на борда на самолет на “Луфтханза” са репатрирани двама иракчани, обвинени в криминални престъпления. Това е направено, след като в началото на месеца са били депортирани и други двама. Съобщава се, че това не са били бежанци, получили отказ, а са имали закрила, но не се пояснява дали са притежавали статут на бежанец или разрешения за пребиваване в страната.
Горните сведения са получени от Обединената мрежа за регионална информационна (IRIN) на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси, източници на ВКБООН и международни информационни агенции. По-подробна информация, точни дати и източници за конкретни събития могат да се получат в отдела.

Септември 2008 г.



База данных защищена авторским правом ©bezogr.ru 2016
обратиться к администрации

    Главная страница