Новини отстраниирайонивкризиснаситуаци я



Скачать 262.85 Kb.
Дата30.10.2016
Размер262.85 Kb.



Месечен информационен

Б Ю Л Е Т И Н

Н О В И Н И ОТ С Т Р А Н И И Р А Й О Н И В К Р И З И С Н А С И Т У А Ц И Я

Ю Н И 2006 Г.

I. КРИЗИСНИ ТОЧКИ В ЕВРАЗИЯ И АФРИКА ПРЕЗ МЕСЕЦА
Афганистан – Според международните анализатори южната част на страната на практика се намира в ситуация на война, а талибаните получават все по-голяма подкрепа от населението. В същото време продължава изпълнението на програмата за доброволно репатриране на афганистанските бежанци от Пакистан. (За повече подробности вж. Раздел ІІ)

* * *


Ирак – Нараства броят на убитите през последните месеци, който вече достига 1 400 души. В стремежа си да възстанови единството на страната правителството пристъпва към освобождаване на част от затворниците. (За повече подробности вж. Раздел ІІ)

* * *


Бурунди – В Танзания започнаха дългоочакваните мирни преговори между единствената останала активна групировка от етноса хуту Национални освободителни сили (FNL) и представители на бурундийското правителство, съобщава агенция Франс Прес. Според наблюдателите успешното им завършване ще сложи окончателен край на 12-годишната гражданска война, отнела живота на около 300 000 души. Приемането на нова конституция и серията от избори през миналата година, доведоха до формирането през август на правителство, разпределящо властта между различните фракции, начело с бившия бунтовнически лидер от етноса хуту Пиер Нкурунзиза. Въпреки сключеното през 2000 г. примирие една от бунтовническите фракции на хуту – FNL с лидер Агатон Руаса, продължи военните действия в района на столицата Буджумбура. През март Руаса чрез чужди посредници сигнализира, че е склонен на преговори, но това бе посрещнато скептично от президента Нкурунзиза. През май анализаторите отбелязаха известна склонност на Танзания, където бунтовниците на FNL често намират убежище, да съдейства за мирния процес, което доведе до настоящите преговори. Веднага след тяхното започване обаче агенция Франс Прес съобщи, че бунтовниците пак са открили минометен огън срещу столицата. Отново се изразяват опасение, че техните действия ще провалят и тези преговори.

* * *


Судан – Следователите на ООН заявиха, че са открили потвърждения на обвиненията, че в суданската провинция Дарфур се извършват масови убийства на мирни жители. Главният прокурор на международния криминален съд Луис Морено Окампо, който е предоставил доклада за това в Съвета за сигурност на ООН, заявява, че суданските власти не провеждат разследвания и съдебни процеси, които представляват интерес за трибунала. В интервю пред Би Би Си той казва, че неговата група е срещнала “сериозни препятствия” от страна на суданските власти при разследването на проблема. Наблюдателите припомнят, че Международният съд може да възбужда дела само когато националната съдебна система не изпълнява своите задачи.

По оценка на анализаторите в тригодишния конфликт в Дарфур са загинали повече от 200 души. Повечето от тях са мирни жители, жертва на нападенията на проправителствените мюсюлмански милиции. Началото на военния конфликт е 2003 г., когато въстаници от местното черно население обвиниха суданското правителство, че толерира арабите. През май т. г. е постигната договореност за прекратяване на конфликта, но все още не всички воюващи фракции са подписали споразумението.

* * *

Сомалия – След тримесечни ожесточени сражения ислямистките милиции овладяха контрола над столицата Могадишу. Те поставят предварителни условия за започване на мирни преговори, като искат временното правителство да се откаже от настаняването на международен умиротворителен контингент в Сомалия. (За повече подробности вж. Раздел ІІ)

* * *


ДР Конго – Повече от 80 души са убити в неколкодневни въоръжени атаки на умиротворителните части на ООН и правителствените сили срещу милициите, действащи в източната част на страната, съобщава агенция Франс Прес, позовавайки се на говорителя на Мисията на ООН за ДР Конго (MONUC). Повечето от убитите са бойци на милициите, които тероризират населението в областта Итури. Сред убитите има осем конгоански войника и един сенегалски войник от мисията на ООН. Агенциите разпространиха и призив на MONUC към Националисткия и интеграционалисткия фронт (FNI), въоръжена групировка на етноса ленду, която действа в региона, да освободи задържаните седем непалски войници от умиротворителния контингент на ООН.

Междувременно източници близки до Мисията на ООН информират, че тя се обявява против исканията да бъдат отложени насрочените за 30 юли избори. В 58-милионната страна са се регистрирали около 26 милиона избиратели. В изборите около 9 000 кандидати от над 200 партии ще се състезават за 500 места в парламента, а 33 кандидати - за президентския пост. От ВКБООН информират, че конгоанските бежанци, и по специално намиращите се около 156 000 в Замбия, се въздържат да се завръщат в родината изчаквайки резултатите от изборите.

* * *

Автономни палестински територии и Израел – Палестинският премиер Исмаил Ханийе заяви, че изтегля милициите на групировката Хамас от улиците и ще пристъпи към тяхното интегриране с полицията. След спечелените от Хамас избори през януари палестинската автономия бе изправена пред гражданска война, тъй като милициите на организацията започнаха демонстрации на сила. Те отказваха да изпълнят призивите на президента Махмуд Абас, подкрепян от групировката Фатах, да се разпуснат. Техните остри сблъсъци с полицията често завършват с убити и ранени. Междувременно отвличането на един израелски войник е повод израелските танкове и булдозери отново да навлязат в ивицата Газа от където те се изтеглиха през миналата година. Съобщава се за ареста на много активисти на Хамас, между които има и министри в новото правителство. Ситуацията в ивицата се изостря.

Като цяло напрежението в автономните палестински територии нараства и с приближаването на насрочения от Абас референдум за 26 юли, с който да се признае съжителството на палестинската държава с Израеп. Правителството на Хамас не признава Израел и заклеймява референдума като опит за преврат. Против референдума се обявява и организацията Ислямски джихад.

* * *

Либерия – Нови 130 либерийски бежанци са репатрирани в родината си от Нигерия в съответствие с програмата за доброволно репатриране, съобщава информационната агенция ПАНА, позовавайки се на Бриджит Ено от Службата на ВКБООН. Според Ено с тази група репатрираните съгласно програмата вече надхвърлят 600 души.

Междувременно агенция Франс Прес съобщи за ареста на 44 либерийски бежанци в Сиера Леоне. Те са демонстрирали пред помещенията на местната служба на ВКБООН опожарявайки паркираните коли и чупейки прозорците на сградите. Бежанците са претендирали, че са пренебрегнати и не са включени в няколкото програми на ВКБООН за презаселване отвъд океана. От ВКБООН съобщават, че те искат да бъдат изпратени в западни страни и по-специално Австралия, Канада и Франция.

* * *

Руанда – В продължение на месец и половина танзанийската армия принудително е репатрирала в Руанда над 500 руандийски бежанци, съобщава агенция Франс Прес. Според агенцията някои от бежанците са живели толкова дълго извън Руанда, че не знаят каква е страната им. Международната общност неколкократно осъди принудителното репатриране на руандийските бежанци от Танзания, но властите отричат това.

Танзания приема потоци руандийски бежанци през 1959 г., 1973 г. и по време на геноцида през 1994 г.

От 12 април до средата на юни бурундийските власти са репатрирали 5 200 руандийски бежанци от северните бурундийски провинции Нгози и Кирундо, информират от ВКБООН. По думите Катерин-Лун Гресън, служителка на бежанската агенция в бурундийската столица Буджумбура, вече седмично доброволно се репатрират по 2 000 бежанци. Предполага се, че те ще преминат през традиционните съдилища “гакака”, които руандийското правителство въведе, за да ускори присъдите на хилядите обвинени във връзка с геноцида през 1994 г.
Етиопия и Еритрея – Съветът за сигурност на ООН продължи срока на умиротворителната мисия до 30 септември като призова двете страни да сътрудничат на независимата гранична комисия за демаркиране на общата им граница. Мисията на ООН за Етиопия и Еритрея (UNMEE) досега включваше военен контингент от 3 370 души. Сега той се редуцира на 2 300 военнослужещи и 230 военни наблюдатели. Източници от мисията обаче констатират, че е постигнат незначителен успех в разрешаването на граничния конфликт.

По време на граничната война между двете страни през периода 1998-2000 г. над 1,1 милиона души избягаха от граничните райони. Досега много от тях са се завърнали. През 2005 г. още 45 000 еритрейци са пристигнали по домовете си. Но отказът на Етиопия да приеме решенията на международната независима арбитражна комисия за демаркиране на границата не дава възможност на оставащите 40 000 души да се върнат в селата си, намиращи се във Временната зона за сигурност.


ІІ. ИНФОРМАЦИИ ОТ СТРАНИТЕ НА ПРОИЗХОД НА ТЪРСЕЩИТЕ БЕЖАНСКИ СТАТУТ В БЪЛГАРИЯ
Афганистан

ЗАКРИВАТ СЕ ТРИ БЕЖАНСКИ ЛАГЕРА С АФГАНИСТАНЦИ В ПАКИСТАН

Източници от ВКБООН информират, че на среща в Катар тристранната комисия за афганистанските бежанци в Пакистан е взела решение в срок от два месеца да бъдат закрити три лагера за афганистански бежанци на територията на Пакистан. Афганистан, Пакистан и бежанската агенция на ООН са се споразумели да закрият лагерите Гирди Джънгъл и Пир Ализай в провинция Балучистан, както и Кача Гари в Западната гранична провинция. Това става благодарение на тригодишната пакистанска програма за закриване на афганистанските бежански лагери и репатрирането на бежанците. На срещата са разисквани и въпросите какви стъпки да се предприемат за завръщането на оставащите все още в Пакистан по оценка на ВКБООН 2,6 милиона афганистански бежанци. Много от тях пребивават в страната повече от 20 години, а половината са на възраст под 18 години.

От началото на годината от Пакистан в Афганистан са се завърнали 69 000 бежанци. По данни на ВКБООН от началото на операциите по доброволното репатриране през 2002 г. до сега от Пакистан са се завърнали над 2,7 милиона души.
ЮЖЕН АФГАНИСТАН Е В СЪСТОЯНИЕ НА ВОЙНА

Южен Афганистан се намира в условията на война, съобщава агенция Франс Прес, позовавайки се на международни експерти, близки до умиротворителни сили. Според тях “провинция Хелманд отново е в положение на война” вследствие офанзивата на американските части срещу местното талибанско управление. Констатира се, че населението все повече се настройва срещу чуждите войски, след като обещанията, които са му били давани за подобряване на живота са се провалили. Цитират се думите на изпълнителния директор на консилиума “Сенлис” Емануел Райнет, който казва следното: “Докато преди години местните жители считаха талибаните за потисници, сега те ги смятат за защитници, а в някои случаи и за борци за свобода. И обратно, докато преди четири години населението възприемаше чуждите войски като освободители от различните тирани, то сега все повече и повече те се считат за нашественици, извършващи кръстоносен поход.” Според него 80% от населението на провинцията подкрепя бунтовническите групи.

Междувременно чуждите информационни агенции разпространиха изказването на командващия международния военен контингент ген.-лейтенант Дейвид Ричардс, който твърди, че “НАТО ще остане в посталибанския Афганистан продължително време и неговите военни подразделения ще действат там докогато афганистанските власти искат това”. Британският генерал, който преди месец пое командването на 10-хилядния контингент на НАТО също признава, че ситуацията в южните части на страната, където се провеждат военни операции, съвсем не е такава, каквато е била преди година. Констатира се, че военните сблъсъци са нараснали през последните две години в провинция Урузган, родно място на върховния талибански лидер Мулла Мохамад Омар, както и в провинциите Забул, Кандахар и Хелманд, обикновено считани за родна крепост на талибаните. Взето е решение НАТО да разположи допълнително още 3 000 военни в Южен Афганистан, с което ще удвои военния контингент там. До края на юли се очаква и общият контингент на международните сили почти да се удвои като нарасне на 17 000 души.

В НЯКОИ РАЙОНИ СЪДЕБНАТА СИСТЕМА НЕ ДЕЙСТВА

Информационната служба на ООН разпространи изявлението на Леондро Деспой, специален наблюдател на международната организация по въпросите на независимостта на съдебната система. Той остро осъжда действията на талибаните, които съобщават, че са извършили публична екзекуция на обвинения за убийство Бадша Хан, след издадена смъртна присъда от местен талибански съд в село Кукур, намиращо се в областта Дайкунди с главен град Гизаб. По сведения на местни източници в Гизаб няма подразделения на централната съдебна власт и правителството, което дава възможност на лидерите на традиционните общности да продължават сами да разрешават местните конфликти. Според наблюдателите в някои райони, както например в Гизаб, талибаните успяват да упражняват влияние върху местните трациционни лидери. Според Деспой обаче “правосъдието е дейност, която принадлежи на държавата Афганистан и съвсем не може да се приеме недържавна формация, каквато са талибаните, да наказва обвинените за престъпления”. По неговите думи извършването на публични екзекуции е връщане към “най-мрачните постижения на стария режим”.

Във връзка с този случай на раздаване на правосъдие, оценявайки състоянието на афганистанската правосъдна система, чуждите наблюдатели припомнят съдебен казус от преди няколко месеца. Тогава в затвора в Кабул се намираше афганистанец с издадена от ислямски съд смъртна присъда, защото при своето 14-годишно пребиваване в Пакистан се е отказал от исляма и е приел християнската вяра. Афганистанският висш съд вместо да отмени присъдата, която противоречи на залегналия в конституцията принцип за свобода на религиите, освободи осъдения аргументирайки се с неговото психичното състояние. По късно папата му даде убежище в Италия.
Армение и Нагорни Карабах

АЗЕРБАЙДЖАН И АРМЕНИЯ ОТНОВО НЕ СЕ

Въпреки интензивните двудневни преговори на високо равнище между Армения и Азербайджан двете страни отново не успяха да се споразумеят за скорошно разрешаване на нагорно-карабахския конфликт. Президентът на Армения Роберт Кочарян и неговият азербайджански партньор Илам Алиев се срещнаха очи в очи в Румъния на 4 и 5 юни, но и тази втора среща на държавните глави не даде очаквания резултат въпреки оптимистичните прогнози, които правеха международните анализатори. Американските, руските и френските дипломати, които посредничат в преговорите, искаха да финализират окончателното споразумение, но Кочарян и Алиев останаха на своите позиции, независимо от оказвания международен натиск. Направеният по-късно коментар на външните министри и на двете страни е, че преговорите между президентите са се провалили. Все пак дипломатите на трите държави от т. нар. Минска група на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) заявяват, че “мирното споразумение е постижимо и императивно за двете страни през тази година”.

С над 1 млн. души напуснали домовете си и около 30 000 убити конфликтът между Армения и Азербайджан за спорната територия на анклава Нагорни Карабах е един от най-големите проблеми, възникнали след колапса на Съветския съюз. В момента тази част на югозападен Азербайджан, населена предимно с арменци, се контролира от Армения, която го превзе насилствено през 1992 г. Тогава нейните войски окупират и седем съседни области, създавайки коридор (Лачинския коридор), който свързва Нагорни Карабах с Армения. Така Азербайджан губи 15 на сто от територията си. Провинцията е преименувана в Нагорно-Карабахска република, обявила независимостта си на 6 януари 1992 г. Освен Армения, никоя друга страна не признава републиката.

С посредничеството на Русия през 1994 г. Азербайджан и Армения подписват споразумение за спиране на бойните действия. На територията на Нагорни Карабах няма настанени умиротворителни сили. По линията на фронта има засилено присъствие на арменски и азербайджански войски. Поради липса на политическо решение на конфликта вътрешноразселените (500 000 азербайджанци и 200 000 арменци), както и бежанците, не могат да се завърнат по домовете си.




Ирак

ЗА ДВА МЕСЕЦА СА УБИТИ 2 500 ДУШИ И 85 000 СА НАПУСНАЛИ ДОМОВЕТЕ СИ

В специален доклад на Мисията на ООН за Ирак, цитиран от агенция Франс Прес, се съобщава, че през периода март-април са убити близо 2 500 души, а 85 000 са напуснали домовете си, страхувайки се да не станат жертва на етно-религиозното насилие. Дават се данни за издадените смъртни актове от Медицинския правен институт в Багдад, които през март са 1 294, а през април - 1 155. В повечето случаи се констатира, че смъртта е настъпила от огнестрелни рани.

От своя страна Би Би Си констатира, че от началото на годината месечно загиват над 1 000 души, но докато през януари те са били малко над това число, през май те са вече 1 400.

Междувременно Координационният комитет на неправителствените организации разпространи доклад, в който се констатира, че “в много части на страната насилието достига критични равнища, застрашаващи живота на хората”. Прогнозите на комитета са, че през следващите месеци сигурността ще се влошава. От друга страна агенция Дойче Прес цитира иракския премиер Нури Ал-Малики, който заявява, че до края на 2007 г. иракската армия и силите за сигурност ще могат да контролират сигурността във всичките 18 иракски провинции.

ВКБООН констатира, че в резултат на конфликта в Ирак за първи път от четири години насам в глобален мащаб се отчита нарастване на броя на бежанците.
МАСОВО ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ЗАТВОРНИЦИ

Иракските власти освободиха около 600 затворници, съобщава Би Би Си. По сведения на информационната агенция в най-близко време на свобода ще се окажат още 2 500 души. Правителството предприема тези действия с цел да се възстанови единството на нацията. Според официални източници от затворите ще бъдат освободени арестуваните по грешка и тези, срещу които няма доказателства за извършване на престъпления.

В момента в иракските затвори се намират 29 хиляди души, повечето от които са заподозрени във въоръжена съпротива. Масовите арести на хора, за които се смята, че имат връзка с бойците на бунтовниците, са една от основните причини за недоволството на сунитската общност в страната.
Сомалия

ИСЛЯМСКИТЕ МИЛИЦИИ ОВЛАДЯХА СТОЛИЦАТА

Ислямските милиции обявиха, че са овладели контрола над сомалийската столица Могадишу, информира агенция Ройтерс. След тримесечни тежки сражения формированията на повечето полеви племенни командири са напуснали неуправляемия град. Съобщава се, че ислямските бойци са овладели и стратегическия град Балад, намиращ се на 30 км от столицата. Констатира се, че от февруари до сега в Могадишу сред мирното население са убити над 350 души и над 1 500 са ранените. Много от анализаторите считат, че това е скрита война между САЩ и ислямските милиции, принадлежащи към формированието Обединени ислямски съдилища. Срещу него се противопоставят фракциите, поддръжниците на намиращото се в южния централен град Биадоа преходно правителство, както и формированието Антитерористичния алианс на полевите командири.



Сомалия фактически няма централно управление от колапса на режима на Мохамед Саид Баре през 1991 г. Хронологията на по-важните събития през годините е следната:

Ноември 1991 г. – Борбата за надмощие между племенните полеви командири Мохамед Фарах Айдид и Али Махди Мохамед довежда до насилия. Хиляди цивилни жители са ранени и убити. В началото на 1992 г. с посредничеството на ООН полевите командири подписват примирие, но не успяват да се споразумеят за неговото наблюдаване.

Април 1992 г. – Саид Баре напуска страната и на следващия ден Съветът за сигурност на ООН взима решения за настаняването в Сомалия на международни наблюдатели.

Септември 1992 г. – В столицата се завръща полевият командир Мохамед Фарах Айдид, който се обявява против идването на войски на САЩ.

Декември 1992 г. – Съветът за сигурност взима решение за провеждане под ръководството на САЩ на мащабна операция. Няколко дни по-късно пред телевизионните камери американските пехотинци слизат на брега при Могадишу в изпълнение на “Операцията за възстановяване на надеждата”.

Януари 1993 г. – На инициирани от ООН преговори в Адис Абеба враждуващите по наследство полеви командири подписват първото от сключваните и по-късно нарушавани много мирни споразумения.

Октомври 1993 г. – Осемнадесет американски рейнджъри и един сомалийски войник са убити, когато сомалийски милиции свалят два хеликоптера. Това поставя началото на последвалите ескалиращи въоръжени действия. В последствие международният контингент напуска Сомалия.

Август 2000 г. – След дълги преговори е съставено преходно управление, което да обедини сомалийците. През следващите месеци то е подложено на съпротивата на полевите командири.

Септември 2003 г. – Фракциите се споразумяват за приемане на конституция и провеждане на избори при изтичането на петгодишния мандат на преходното управление.

Октомври 2004 г. – Подкрепяният от Етиопия полеви командир Абдулахи Юсуф е избран за президент от преходния парламент. След месец новият премиер Мохамед Али Геди и неговият 21-членен кабинет полагат клетва в Кения, където се водят преговорите.

Февруари 2006 г. – За първи път след формирането на управлението в Кения сомалийският президент и премиерът пристигат в Сомалия в централния град Джоуар. На сомалийска земя се провежда първото заседание на преходния парламент.

Юни 2006 г. – Ислямските милиции, които са привърженици на ислямските съдилища в Могадишу, завладяват града, с което установяват там реда на шариата. Те прекратяват всякакви преговори с правителството, докато според техните декларации, то не промени своите позиции за настаняване на международни умиротворителни сили в Сомалия.
Пакистан

РЕГИСТРАЦИЯТА НА АФГАНИСТАНСКИТЕ БЕЖАНЦИ ЩЕ ПОМОГНЕ НА ВЛАСТИТЕ В КАБУЛ ДА ПЛАНИРАТ РЕГИОНАЛНАТА СИ ДЕЙНОСТ В ПОТЕНЦИАЛНИТЕ МЕСТА НА ЗАВРЪЩАНЕ

Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси разпространи подробности за предстоящата регистрация на афганистанските бежанци в Пакистан, позовавайки се на пакистанската Служба за националната база данни и регистрацията (NADRA). Според пакистанските власти от началото на октомври за период от 8 до 11 седмици ще бъдат регистрирани над три милиона афганистанци, което означава над 55 000 семейства. При регистрацията на тях ще бъдат издадени документи за самоличност, които им разрешават престой в Пакистан за още три години. Документи за самоличност ще получат всички афганистанци на възраст над пет години, а по-малките ще бъдат записвани в документите на главата на семейството. По сведения на NADRA при регистрацията ще бъдат използвани биометрични данни от пръстовите от отпечатъци и снимки. За извършването на регистрацията ще се комбинират постоянни и мобилни пунктове. Ще се формират 88 регистрационни центрове в четири пакистански провинции и пакистанската част на Кашмир. Според ВКБООН регистрацията ще позволи да се направи подробен профил на афганистанските бежанци – от кой афганистански район са дошли, каква е тяхната възраст и каква професия владеят. По думите на говорителя на службата на ВКБООН в Карачи това ще помогне на афганистанските власти да планират регионалната си дейност в потенциалните райони на завръщане, както и да използват рационално професионалните умения на завръщащите се, особено за ключовите професии на учителите и докторите.


ІІІ. ИЗ ПРАКТИКАТА НА СТРАНИТЕ ОТ ЕС И НА ООН

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ:

ВСЕ ОЩЕ НЯМА СПИСЪК НА СИГУРНИТЕ СТРАНИ

В края на май европейският комисар по правосъдието и вътрешните работи Франко Фратини оповести, че все още няма споразумение за общ списък на т. нар. сигурни страни. Счита се, че търсещите убежище от такива държави по принцип нямат добре мотивирано основание да претендират за преследване в родината си. Въпреки това те не се лишават от право искането им на закрила да бъде разгледано по ускорена процедура. По думите на Фратини, цитирани от месечното издания “Мигрейшън нюз шит”, “включването на дадена страна в списъка не означава, че отговорните инстанции или националните съдилища няма да бъдат задължени да разглеждат всеки индивидуален случай”.

Според близки до Европейския съюз източници 25-те европейски комисари не са успели да се споразумеят по отношение на първия проект на списъка, особено за страни като африканските държави Бенин, Ботсуана, Кабо Верде, Гана, Мали, Мавритания, Сенегал и Танзания. Например Фратини информира, че Мали няма да фигурира в списъка, тъй като все още практикува женското генитално обрязване.

Очаква се новият списък да бъде готов в най-скоро време, за да се приеме от европейските лидери. Според някои критици изготвянето на този списък обаче се надценява от директората на Фратини, който често е далеч от реалността и попада под влияние на схващанията за т. нар. “пазаруване на убежище”. Според привържениците на това становище тези, които имат възможност да избират закриляща ги страна, действат като човек, разхождащ се в супермаркет, за да избере стока от многото различни наименования. Техните противници обаче смятат, че в реалния свят изборът на страната е много ограничен поради недостига на финансови възможности на търсещия убежище да плаща на трафикантите, както и от неговите недостатъчни контакти (приятели или роднини в желаната за убежище страна).

Според анализаторите основни елементи на общата бежанска политика на Европейския съюз са сходните условия на приемането, на бежанските процедури и на процентите на удовлетворените молби за убежище. Те обаче констатират, че по отношение на тези елементи е направен малък прогрес, освен приемането на някои директиви на ЕС. Отбелязва се, че повечето политически лидери не искат да признаят, че освен предоставянето на убежище има и други първостепенни неща. В потвърждение на това обстоятелство се цитира изказване на бившия белгийски вътрешен министър Луис Тобак, който чистосърдечно признава следното: “Не трябва “жилищната стая” да се прави комфортна, защото това ще увеличи притока на търсещи убежище.”

Наблюдателите отбелязват, че всички страни-членки на Европейския съюз чрез инструкции и други нормативни актове на бежанските инстанции прилагат своя система, която определя някои страни като сигурни. Добавя се фактът, че приемането от Европейския съюз на списъка за сигурните страни няма да лиши отделните страни-членки да си го допълнят с други държави или да разглеждат по-специално някои от държавите в списъка. Великобритания вече обяви, че подкрепя идеята за списъка, но няма да се счита обвързана с него.


ПОДПИСАНИ СА СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА РЕАДМИСИЯТА И ЗА ВИЗОВИЯ РЕЖИМ МЕЖДУ ЕС И РУСИЯ

В края на май в южния руски град Сочи Европейският съюз и руското правителство подписаха споразумения, с които се облекчава както издаването на визи от страна и на двете договарящи се страни, а така и за реадмисията на незаконните емигранти. Тези договорености са постигнати след продължили с години преговори. Споразумението за реадмисия се отнася не само за лица от страните на договорилите се, но и за граждани от трети страни, преминали през територията на ЕС или Русия.


ИТАЛИЯ:

РОДИТЕЛ НА ОЩЕ НЕРОДЕНО ДЕТЕ ПОДЛЕЖИ НА ЕКСПУЛСИРАНЕ

Със специално решение италианският Върховен съд обяви, че не се нарушава конституцията, ако се издаде заповед за експулсиране на емигрант, който претендира за бащинство на още неродено дете. Запитването във Висшия съд е отправено от административен съдия от Генуа в смисъла на закона за експулсиране от 1998 г., който не забранява връзката на бежанец с бременна италианка. В своята обосновка Висшият съд изтъква, че претенцията за бащинство на детето “по никакъв начин не може да потвърждава бъдещите семейни взаимоотношения, поради което не може да се тълкува, като потвърждение на претенциите на страните”.


ИСКАНИЯ ЗА СПЕЦИАЛЕН БЕЖАНСКИ ЗАКОН

На пресконференция, организирана от “Лекари без граница”, депутатката от зелената партия Тана Де Зулуета отправи искане към новото правителство, начело с Романо Проди, в рамките на първите сто дни от неговото управление да изработи специален закон за бежанците. Според нейните думи “Италия е единствената страна в Европейския съюз, която няма специфичен закон за политическото убежище”. Депутатката също критикува условията за приемане на търсещите закрила твърдейки, че процедурата е “дълга и мъчителна”. Тя казва следното: “Цялостната процедура трябва да се преразгледа. Около 98% от търсещите убежище често прекарват в центровете за идентификация повече от определеното от законите.” Критикувайки предишното правителство на Силвио Берлускони за неговата “краткосрочна политика” Де Зелуета призовава Проди “да прелисти нова страница като одобри специфичен бежански закон, който да отговаря на международните стандарти”.

Междувременно участващият в пресконференцията зам.-вътрешен министър Марчела Лучиди обяви, че Италия прекратява практиката да депортира бежанци в Либия защото Триполи не е страна на Женевската конвенция от 1951 г.
БЕЛГИЯ:

ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВИТЕЛСТВОТО ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЯ ЗА ПРЕБИВАВАНЕ НА ТЪРСЕЩИ УБЕЖИЩЕ НЕ СЕ ПРИЕМА ОТ ТЯХ

Основните министерства в Белгия предложиха да се издадат разрешения за пребиваване на тези, които са потърсили убежище преди 30 юни 2003 г. и все още не са получили решение на молбите. Това обаче се отхвърля от Съюза за защита на нередовните мигранти (UDEP), който смята, че само малцина ще имат изгода от това. Според съюза предложението означава, че се изключват всички, които никога не са искали закрила.

По сведения на UDEP в неговите различни филиали са регистрирани 40 000 нередовни мигранти, които не са търсели закрила или вече са извън бежанската процедура. Според организацията това е голям брой, който е потвърждение на проблема в страната.
ВЪТРЕШНИЯТ МИНИСТЪР Е КРИТИКУВАН ЗА ДОПУСКАНЕ НА ДОКУМЕНТАЛИСТИ В ЦЕНТЪР ЗА ЗАДЪРЖАНЕ НА БЕЖАНЦИ

Хуманитарни организации в Белгия остро реагираха срещу разрешението на вътрешния министър Патрик Деуаел, дадено на конгоански екип документалисти да посети няколко центрове за задържане на бежанци, в които обикновено са затворени за медиите. Те са заснели филм, включващ интервюта с бежанци, получили отказ.

Филмът, озаглавен “Ванда на Мбока” (“Остани в своята страна”), цели да разясни на гражданите на ДР Конго рисковете при опитите да се имигрира в Белгия по нелегални канали и да се търси убежище без основание за получаване на закрила. Някои от пребиваващите в центровете са отказали да дават интервюта, а други са се съгласили при условие, че няма да се разкрива тяхната самоличност.

След като става ясно, че филмът се излъчва в Киншаса, опозицията прави запитване в белгийския парламент, на което Деуаел отговаря, че интервюираните са били с приключена бежанска процедура и е предстояло тяхното репатриране. Неговите критици обаче са на друго мнение, изтъквайки, че конгоанските власти евентуално ще ги идентифицират като потенциални противници на конгоанското управление.


ХОЛАНДИЯ:

ЛИБЕРАЛНА ДЕПУТАТКА СЕ ЛИШАВА ОТ ХОЛАНДСКО ГРАЖДАНСТВО СЛЕД УСТАНОВЯВАНЕ, ЧЕ Е ИЗЛЪГАЛА, КОГАТО Е ПОДАВАЛА МОЛБА ЗА УБЕЖИЩЕ

Телевизионно предаване предизвика скандал в Холандия, който води до лишаването от холандско гражданство на Аян Хирси Али, депутатка от либералната партия в долната камара, имаща сомалийски произход. На специална пресконференция Рита Вердонк, която е от същата партия и е министър по въпросите на миграцията, обяви, че холандското гражданство на Хирси Али става невалидно, тъй като тя е излъгала, когато преди 14 години е потърсила политическо убежище. Хирси Али. Към това Рита Вердонк прибавя, че миналата година Върховният съд на Холандия е определил, че холандските паспорти на лица с фалшиво име стават автоматично невалидни, което също се отнася и за Хирси Али. Загубата на холандското гражданство прави и нейното членство в долната камара невалидно.

Въпросният телевизионен филм съдържа интервюта на брата и бившия съпруг на Хирси Али, които опровергават нейните твърдения, когато е поискала политическо убежище през 1992 г. Тогава тя твърди, че е напуснала родната Сомалия, за да избяга от сватбата, към която са я принуждавали роднините. За учудващо кратко, може би рекордно време – пет седмици, тя получава статут на бежанец.

Сега става ясно, че тя не е напуснала Сомалия, а е живяла в Кения от 12 до 22-годишна възраст. Нейният бивш съпруг смята, че са сключили брак по любов и са прекарали заедно седмицата след бракосъчетанието. Семейството й твърди, че Хирси Али е участвала в сватбата.

След като напуска Кения Хирси Али пристига в Германия, където за известен период пребивава в Дюселдорф и Берлин. След това вместо да продължи за Канада, където със статут за престой я чака нейният съпруг, тя взима влака за Амстердам, където иска убежище. По това време в Холандия на всички сомалийци които са напуснали Кения, а не Сомалия, се е предоставял бежански статут. Нейната молба би била отхвърлена, ако е било установено, че преди това е била в Германия в съответствие с вече действащите бежански процедури и по-специално в съответствие с Конвенцията от 1990 г. за прилагане на Шенгенското споразумение. Все още обаче не действа системата ЕВРОДАК за сравняване отпечатъците на пръстите и лъжата за пътуването не е открита. Тя също лъже за своето име, което е Хирси Маган, получено, за да замине при своя излъган съпруг. Когато става очевидно, че тя не желае да живее с него, той си заминава в Канада без да я уведоми.

След получаването на бежански статут Хирси Али бързо започва да се изкачва по обществената и политическа стълба в Холандия. Започвайки от чистачка и сортировачка на писма в пощата, посещавайки вечерни курсове по холандски, тя достига до дипломиране по политически науки в Лайденския университет през 2000 г. Три години преди това получава холандско гражданство. Благодарение на работата си като независим преводач, който се използва от Службата за имиграция и натурализация, тя се запознава добре с нейното вътрешно функциониране. По-късно става сътрудник на Фондацията “Уиарди Бекман” - институт на Лейбъристката партия (PvdA). След влизането й в партията през 2002 г. тя е включена на избираемо място в листата на лейбъристите за изборите на долната камара на парламента.



ВЕЛИКОБРИТАНИЯ:

ВЛАСТИТЕ ВЗИМАТ ОТПЕЧАТЪЦИ И НА ДЕЦА ПОД ПЕТ ГОДИНИ

Би Би Си разпространи съобщение, че вътрешното министерство е потвърдило публикацията на списания “Компютър Уикли”, че властите се опитват да взимат отпечатъци от пръстите и на деца на бежанци под пет години. Цитира се говорителят на министерството, който обяснява, че има съмнения, че деца се регистрират в няколко семейства, за да се получават повече помощи. Досега пръстови отпечатъци са се взимали от децата над пет години, тъй като се е смятало, това трудно се прави при по-малките.


УВЕЛИЧАВАТ СЕ МОЛБИТЕ ЗА ЗАКРИЛА И БРОЯТ НА РЕПАТРИРАНИТЕ, КОИТО СА ПОЛУЧИЛИ ОТКАЗ

По официални данни през първото тримесечие на 2006 г. във Великобритания са подадени 6 445 молби за предоставяне на убежище, което е с 5% повече от предното тримесечие, но с 8% по-малко от същия период на миналата година. Констатира се рязко нарастване на зимбабвийските бежанци, които търсят закрила. Другите девет страни в първата десетка са Еритрея, Иран, Сомалия, Афганистан, Китай, Нигерия, Пакистан, Индия и Судан. Отбелязва се, че делът на удовлетворените молби не се е променил. На първа инстанция на 10% от търсещите убежище се дава бежански статут, а 12% получават хуманитарен.

Властите изразяват задоволство от броя на репатрираните, които са получили отказ. През първото тримесечие на годината са експулсирани 4 330 души, което е с 18% повече от последното тримесечие на 2005 г.
ГЕРМАНИЯ:

ПРИНУЖДАВАНИТЕ НАСИЛА ДА СКЛЮЧАТ БРАК ЩЕ ПОЛУЧАВАТ РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ПРЕБИВАВАНЕ

На среща с турски комитет за разследване на т. нар. “убийства на честта” членът на местния парламент на Берлин Харалд Улф е обявил, че се внася в горната камара (Бундесрат) закон, който дава правото на пребиваване на територията на страната на жени, които са жертва на принудително встъпване в брак. По неговите думи чужденки, които са напуснали страната, но в родината им ги принуждават насила да встъпят в брак не по свой избор, могат да се завърнат Германия.

Законодателната инициатива, която се подкрепя от президента на турската общност в Германия и от Турската федерация в Берлин-Брандербург, става след серия от убийства на честта. Последното от тях е на 23-годишна жена от кюрдски произход, застреляна с три куршума на автобусна спирка в Берлин.

Случаят предизвиква широка реакция и протести сред обществото след като през април 2006 г. за убийството е осъден само най-малкия син на семейството, а другите двама по-големи братя са оправдани, което в момента се обжалва от прокурора. Сред направилите изявления в пресата се цитира главата на немската протестантска църква епископ Волфганг Хубер, който заявява, че е “сигурен”, че другите двама братя са съучастници “в престъплението”. Той заключава, че “това е колективно престъпление на цялото семейство”.


200 000 ИСКАЩИ УБЕЖИЩЕ СА В СТАТУТ НА ТЪРПИМОСТ

На проведена среща в Гармиш-Партенкирхен на федералните и провинциалните вътрешни министри отново не е постигнато решение по въпроса за съдбата на 200 000 бежанци, намиращи се в статут на търпимост (бежанци, на които е отказан бежански статут), много от които живеят в Германия повече от 15 години. Призивите, които отправят министрите от социал-демократическата партия на тези бежанци да се предостави разрешение за пребиваване не се възприемат от християндемократите.


ПРОТЕСТ СРЕЩУ ПРИНУЖДАВАНЕТО НА ПОДЛЕЖАЩИТЕ НА РЕПАТРИРАНЕ ДА ЗАПЛАЩАТ РАЗХОДИТЕ СИ В ЦЕНТЪРА ЗА ЗАДЪРЖАНЕ В БЕРЛИН

Над 10 църкви и църковни организации изразиха общ протест срещу принуждаването на бежанците в центъра за задържане в Берлин, на които предстои репатриране, да заплащат разходите си по време на задържането. Според протестиращите бежанците трябва да плащат по 60 евро дневно до момента на репатриране, а това са доста пари, чието изразходване ще ги възпрепятства при започване на нов живот в родната страна. Наблюдателите припомнят, че през февруари един от задържаните е направил опит за самоубийство протестирайки срещу това задължение.

Междувременно е оповестено решение на Висшия административен съд в Манхам да се спре експулсирането на 55-годишна туркиня с кюрдски произход, която е склонна към самоубийство и страда от психическа болест. Съдът иска от властите в Щутгард да й се даде разрешение за временен престой. Нейният защитник е успял да спре репатрирането подкрепяйки се с факта, че съпругът й в Турция е починал и е проблематично, че тя ще получи там необходимата терапия.
РАЗЛИЧНИ РЕШЕНИЯ НА ДВА СХОДНИ СЛУЧАЯ

Решението на берлинските власти да разрешат на босненско семейство да се събере след като е било разделено поради репатриране на част от него е повод берлинският вътрешен министър Ехехарт Кьортинг да бъде обвинен от неговите критици, че прилага двойствен подход при сходни случаи. Повод за критиката е решението на случая на 11-членно турско семейство с кюрдски произход, което е в сходна ситуация – живее в Берлин от 17 години и е добре интегрирано.

Фамилията Айдин има статут на търпимост, който е изтекъл в края на май. Сега семейството е изправено пред алтернативата или да се завърне цялото в Турция или да се раздели с три от дъщерите си докато те завършат своето образование, а така също и с другите четири от децата, които вече са пълнолетни и имат свои разрешения за пребиваване в Германия.

Главният аргумент на Кьортинг, за да не разреши престоя на цялата фамилия на хуманитарни основания е, че бащата е използвал фалшиво име и е получавал незаконно социални помощи. Критиците на министъра предполагат, че за неговото решение е повлиял и фактът, че бащата е включен в дейността на забранената Кюрдска работническа партия.


НОРВЕГИЯ:

ТВЪРДЕНИЯ ЗА ХОМОСЕКСУАЛИЗЪМ СА БИЛИ ДОСТАТЪЧНИ ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА УБЕЖИЩЕ ЗА ИРАНЦИТЕ

Специална комисия разследва как Директората за имиграцията е функционирал през периода, когато г-жа Ема Солберг е заемала поста на отговарящия за него министър на местното управление и регионалното развитие. Констатира се, че за иранците е било необходимо само да твърдят, че са хомосексуалисти, за да получат убежище. Това е ставало даже и когато те не са били в състояние да подкрепят това, а и още повече в случаи, при които твърденията им са били явно неубедителни. Установява се от документите, че разглеждащите отделните случаи са били инструктирани да предоставят безпрекословно закрила, когато “бежанецът твърди, че е хомосексуалист/лезбийка”, без да изтъква други причини. Констатира се, че в много случаи, когато е предоставяно убежище разглеждащите молбите са изразявали явни съмнения за истината на тези твърдения.




Юни 2006 г.

ОТДЕЛ “СПЕЦИАЛИЗИРАНА ИНФОРМАЦИЯ”





База данных защищена авторским правом ©bezogr.ru 2016
обратиться к администрации

    Главная страница