Новини отстраниирайонивкризиснаситуаци я



Скачать 232.77 Kb.
Дата30.10.2016
Размер232.77 Kb.



Месечен информационен

Б Ю Л Е Т И Н

Н О В И Н И ОТ С Т Р А Н И И Р А Й О Н И В К Р И З И С Н А С И Т У А Ц И Я

Д Е К Е М В Р И 2006 Г.

I. НОВИНИ ОТ КРИЗИСНИ ТОЧКИ В ЕВРАЗИЯ И АФРИКА ПРЕЗ МЕСЕЦА
Афганистан – Според официални данни от началото на 2006 г. в Афганистан са убити около 3 800 души. Повечето са членове на въоръжени групировки, но сред тях има много цивилни, военни от афганистанската армия, хуманитарни работници и над 180 членове на военната умиротворителна мисия. От свалянето на талибанското правителство през 2001 г. жертвите на чуждестранната коалиция са 508 души – 350 американци, 41 великобританци, 44 канадци, 19 испанци, 18 немци и 36 души с друга националност. (За повече подробности вж. Раздел ІІ)

* * *


Ирак – По искане на иракския премиер Съветът за сигурност удължи мандата на многонационалните сили на територията на Ирак до края на 2007 г. Предвижда се възможността по искане на иракското правителство този срок да бъде преразгледан в средата на следващата година. Междувременно според хронологията, която ежедневно води агенция Ройтерс за въоръжените сблъсъци в страната бомбени атентати, нападения и сражения през декември са възниквали предимно в Багдад, а така също в градовете Мосул, Махмудия, Рашидия, Самауа, Киркук, Латифия, Джурф ал-Сакхар, Рамади, Фалуджа, Тал Афар, Самара, Анбар, Дивания, Кербала, Бакуба, Басра, Балад, Халис, Юсуфия, Искандария, Мусаяб, Тикрит, Ишаки, Рабия, Рияд, Ал-Хесна, както и в райони близки до Багдад, Фалуджа, Хауиджа, Киркук, Бакуба и др. (За повече подробности вж. Раздел ІІ)

* * *


Сомалия – Етиопското правителство официално призна, че етиопски части воюват в Сомалия на страната на временното правителство срещу Съюза на ислямските съдилища, който контролираше столицата Могадишу и по-голямата част от страната. Досега Етиопия признаваше само за изпратени в Сомалия военни съветници. Сега, обвинявайки Съюза на ислямските съдилища, че иска да дестабилизира Етиопия, където преобладава християнското население, етиопското правителство официално обявява и война на ислямистите в Сомалия. По последните информации на международните информационни агенции ислямистите са се изтеглили от двумилионната столицата, където се настаняват привърженици на временното правителство и етиопски сили. Според наблюдателите няма изгледи войната скоро да бъде прекратена, тъй като ислямистите се подкрепят от Иран, Сирия и Етиопия.

В Сомалия няма действаща държавна власт от 1991 г. след падането на властта на диктатора Мохамед Саид Баре. Формираното след продължителни преговори преди две години преходно правителство не успя да установи контрол над 10-милионната страна.

* * *

ДР Конго – Въпреки проведените свободни парламентарни и президентски избори в някои избухват въоръжени стълкновения. За сражения предимно в източната част на страната, информира агенция Ройтерс. Съобщава се за офанзива на части, верни на дисидентския генерал Лорен Нкунда, срещу град Сейк, близо до границата с Руанда, при която освен убити от конгоанската армия са дадени и жертви сред мирното население. Местни източници свидетелстват за хиляди напуснали домовете си. От умиротворителната мисия на ООН за ДР Конго (UNIMOC) дават подробности за предприетата контраофанзива на умиротворителните сили, при която в отделни спорадични въоръжени сблъсъци се предполага, че са убити около 150 бунтовници. Говорителят на мисията не може да определи точния им брой, тъй като обичайната практика на бунтовниците е да отнасят от полесражението труповете на своите убити.

Генерал Лорен Нкунда претендира, че продължава да защитава конгоанците от руандийсктие бунтовници, етнически хуту, действащи на територията на ДР Конго, като обвинява ООН за колабориране с тях. През последната война в ДР Конго, в която се включват армиите и въоръжени групировки от съседните страни, Нкунда воява на страната на бунтовниците, подкрепяни от Руанда. От своя страна по време на конгоанската война властта и в Кигали изпраща там свои войски да преследват милициите на етническите хуту, участвали в геноцида в Руанда през 1994 г.

* * *

Автономни палестински територии и Израел – Израелският върховен съд предостави възможността пострадали цивилни палестинци на окупирания Западен бряг и на Ивицата Газа да съдят израелската армия за нанесени щети. Състав от девет съдии единодушно отхвърли приетия от парламента през миналата година закон, с който не се признава претенция за щета, нанесена на палестинец, живеещ в тези райони след началото на интифадата през 2000 г. В решението на най-висшия израелски съд неговият председател Арон Барак признава, че продължаващото военно присъствие на тези територии е причина “да има много пострадали, които не са участвали в каквато и да е враждебна дейност”. Според местните правозащитни организации решението на съда е “историческо”. Осама Ал-Саади, един от авторите на петицията до съда, заявява следното: “Предишният расистки закон даваше имунитет на окупационната армия. Сега всеки палестинец, който е бил нападнат или ранен от армията може да я съди.”

* * *


Шри Ланка – Продължават въоръжените стълкновения между правителствените сили и бунтовниците от организацията “Тамилски тигри за освобождение на Елам” (LTTE) в района Вакарай в североизточната част на Шри Ланка. Съобщава се, че последните сблъсъци са принудили около 35 000 етнически тамили да избягат от територията на сблъсъците. Според наблюдателите от ръководената от Норвегия Мониторингова мисия в Шри Ланка (SLMM) вина за нарушаване на примирието от 2002 г. имат както тамилските тигри, така и правителствените сили и техните полувоенни формирования.

Тамилските тигри воюват за независимост на наброяващата 2,5 млн. тамилска общност в Шри Ланка, където живее мнозинство от 19,5 етнически синхали. Само през миналата година жертвите в конфликта са 3 500. От избухването на сблъсъците през 1972 г. в етническия конфликт са загинали над 60 000 души.

* * *

Судан – Африканският съюз взе решение да удължи мандата на своите умиротворителни сили в размирния судански регион Дарфур с още шест месеца след януари 2007 г. Африканските лидери обаче не се споразумяха за увеличаване на 7-хилядния контингент, който според наблюдателите е недостатъчен и зле въоръжен. Суданските власти продължават да се противопоставят на настаняването на сили на ООН, въпреки предложението на Съвета за сигурност в региона да бъдат дислоцирани смесени сили от 17 000 военни и 3 000 полицаи.

Конфликтът в Дарфур, продължаващ вече три и половина години, е причина за смъртта на над 200 000 души. Над два милиона са напуснали домовете си, като голяма част от тях са преминали в съседен Чад. По данни на ООН докато преди две години от хуманитарна помощ са се нуждаели около милион души, сега те са повече от четири милиона.

* * *

Кот дИвоар – Правителствената армия и полицията оповестиха, че са предотвратили опит за преврат срещу президента Лоран Гбогбо, съобщава агенция Франс Прес. Цитира се излъченото изявление на Обединените сили за отбрана и сигурност (FDS), в което се казва, че заговорниците са искали да свалят от постовете им президента, политически лидери и армейски командири, което “неминуемо поставя в рискова ситуация” разделената страна. Междувременно президентът Гбогбо, избран през 2000 г. и преодолял през септември 2002 г. опита за преврат на бунтовниците, обединени сега в Новите сили (NF), разпространи декларация, че “продължава да е на власт в страната, която до преди няколко години бе бастион на мир и стабилност в региона, разкъсван от заговори и конфликти”.

По сведения на агенция Ройтерс конфликтът в Кот д’Ивоар има следната хронология:



  • Септември 2002 г. – Недоволни военни атакуват столицата Абиджан да свалят от власт президента. Опитът за преврат е неуспешен, но бунтовниците установяват контрол върху северната част на страната, докато правителствените сили продължават да владеят юга. Започват първите преговори с бунтовническите формирования.

  • Януари 2003 г. – Правителството и бунтовниците сключват примирие на преговори във Франция. Подписано е споразумение, съгласно което е съставено преходно правителство, в което са включени представители на бунтовниците и на политическата опозиция, а президентът прехвърля голяма част от своята власт на премиера. За министър-председател е номиниран Сейду Диара, представител на гражданското общество. В Абиджан обаче започват пропрезидентски и антифренски демонстрации. Независимо от това армията и бунтовниците формално обявяват край на войната.

  • Май 2003 г. – Установена е линия на прекратяване на огъня, за да се спират продължаващите с месеци сражения в западните части на страната. В зоната, разделяща севера от юга, са настанени френски и западноафрикански умиротворителни сили.

  • Септември 2003 г. – Бунтовниците напускат правителството, недоволни от хода на мирния процес, но след три месеца отново се завръщат в него.

  • Април 2004 г. – В страната започва настаняване на умиротворителен контингент на ООН, в който ще се включат намиращите се там чужди войски.

  • Ноември 2004 г. – Правителствените въздушни сили бомбардират бунтовническия център град Буаке в опит да си върнат севера, при което са убити осем френски умиротворители. В отговор французите унищожават по-голямата част от ивоарските военновъздушни сили. В Абиджан избухват антифренски размирици. Хиляди французи и други чужденци започват масово да напускат страната.

  • Април 2005 г. – Гбогбо и бунтовниците най-накрая се съгласяват да водят преговори в Претория за окончателното спиране на войната.

  • Октомври 2005 г. – Насрочените президентски избори са отложени и по силата на резолюция на ООН Гбогбо остава на власт още една година. Международната общност определя за премиер бившия управител на Западноафриканската централна банка Чарлс Конан Бани.

  • Октомври 2006 г. – Определеният срок за провеждането на изборите отново не е спазен и временният мандат на Гбогбо пак е удължен с 12 месеца.

  • Ноември 2006 г. – С единодушно приета резолюция Съветът за сигурност на ООН прехвърля властта в страната от президента на министър-председателя и удължава мандата на преходното правителство за още една година до 31 октомври 2007 г.



ІІ. ИНФОРМАЦИИ ОТ СТРАНИТЕ НА ПРОИЗХОД НА ТЪРСЕЩИТЕ БЕЖАНСКИ СТАТУТ В БЪЛГАРИЯ
Афганистан

ВЛИЗА В ДЕЙСТВИЕ ПЛАН ЗА ПОМИРЕНИЕ И ВЪЗМЕЗДИЕ

Афганистанският президент Хамид Карзай обяви началото на изпълнението на тригодишна програма, наречена “План за действие за постигане на мир, помирение и възмездие”. По сведения на Службата на ООН за координиране на хуманитарните въпроси проектът съдържа пет ключови елемента: изследване на страданията на афганистанския народ, укрепване на държавните институции, установяване на истината за кървавото минало на страната, активизиране на помирението и установяване на действен механизъм за определяне на отговорността. Целта е десетките хиляди жертви в десетилетната гражданска война да получат възмездие. Според официалните данни вследствие на чуждата инвазия и гражданската война след 1979 г. са загинали 1,5 милиона афганистанци, а около 5 милиона са били принудени да напуснат страната. По думите на специалния пратеник на ООН за Афганистан Том Коенигс, цитиран от Би Би Си, “установяването на истината е едно от условията за постигане на помирение”. Той допълва: “Хората се нуждаят да научат истината какво е станало с техните семейства, приятели и съседи.”

Афганистанската независима комисия по човешките права (AIHRC) разделя афганистанския конфликт на три фази: съветска окупация между 1978 и 1979 г., последвана от гражданска война до 1994 г. и талибански режим до края на 2001 г. Според правозащитниците, въпреки призивите на гражданското общество, неправителствените организации и обикновените афганистанци, много от полевите командири, които са обвинявани за нарушенията на правата на човека, все още заемат високи позиции в държавата и нито един от тях не е наказан за извършените престъпления. По думите на Касим Акгар, наблюдател в Кабул, “за сегашното правителство е много трудно и почти невъзможно да изправи пред правосъдието полевите командири и организаторите на производството на наркотици, тъй като те преобладават в управлението и от ден на ден стават все по-силни”. Според AIHRC дефицитът в правораздаването и липсата на възмездие за миналото продължават да разстройват живота на обикновените афганистанци. Сред по-отявлените обвинявани за военни престъпления, извършени през 90-те години на миналия век, са парламентаристите Абдул Раб ал Расул Саяф, Мохамед Касим Фахим и Бурханудин Рабани, министърът на енергетиката Исмаил Хан, началникът на щаба на армията Абдул Рашид Достум и действащия вицепрезидент Карим Халили. Сред друга група с подобни обвинения за престъпления от този период, сега съюзила се с талибаните, е Гулбудин Хекматияр, главен полеви командир, базиран в югоизточен Афганистан. За проявена бруталност в края на 90-те години са отговорни и сегашните лидери на талибаните Мула Омар, Мула Даудуа и Джалалудин Хакани.

ПРЕЗ ГОДИНАТА 135 000 АФГАНИСТАНСКИ БЕЖАНЦИ СА СЕ ЗАВЪРНАЛИ ОТ ПАКИСТАН

Въпреки констатацията, че през последно време насилията са достигнали своята връхна точка от свалянето на талибанското правителство през 2001 г. в Афганистан продължават да се завръщат бежанците от Пакистан, съобщава агенция Ройтерс, позовавайки се на източници от хуманитарните организации. От началото на годината техният брой е достигнал 135 000. Отчита се обаче, че независимо, че в момента в световен мащаб това е една от най-големите операции по репатриране, този брой е значително по-малък от завърналите се през предните четири години. В Пакистан все още остават близо 3 милиона афганистанци, половината от които са вече трето поколение бежанци на възраст под 18 години. Според пакистанските експерти малко е вероятно те скоро да се завърнат у дома.


НАРАСТВАТ САМОУБИЙСТВАТА СРЕД ЖЕНИТЕ

Местните наблюдатели констатират нарастване на броя на самоубийствата сред жените. Това се отнася главно за южен Афганистан, който се счита за крепост на талибаните. През последните осем месеца само в размирната южна провинция Кандахар техният брой е надхвърлил 100. По думите на Наджиба Хашими, отговаряща за правата на жените в службата на Афганистанската независима комисия за човешките права (AIHRC) в Кандахар, в повечето от половината случаи е извършено самозапалване, а в другите е използвана отрова. Местните наблюдатели свидетелстват, че животът на жените в южен Афганистан не се е променил от времето на петгодишната власт на талибаните, когато на жените е било забранено да ходят на училище и да работят.

Според AIHRC въпреки значителния прогрес на някои места в Афганистан по отношение правата на жените след колапса на талибанския режим и гаранциите за това в новата конституция, самоубиствата на жени, принудителните бракове и изнасилванията остават широко разпространено явление в страната. По мнение на правозащитниците само една трета от самоубийствата стават известни. Според тях в 60 до 80 на сто от случаите причината е принудителната женитба. В Афганистан според закона предвидената минимална възраст за встъпване в брак е 18 години, но по статистика на ООН 57% от момичетата биват омъжени, когато са под 16 години.
Армения и Нагорни Карабах

НАГОРНИ КАРАБАХ ПРИЕ КОНСТИТУЦИЯ, НО БЪДЕЩЕТО ОСТАВА НЕЯСНО

Населението в спорната територия Нагорни Карабах, населена предимно с арменци, прие своя конституция, но вотът остава спорен, въпреки че тя е подкрепена на референдума от 99% от гласувалите 78% избиратели. Според международните експерти нейното приемане нанася потенциален удар върху деликатните преговори между Армения и Азербайджан за спорната територия.

Конституцията има 142 члена и определя самообявилата се Нагорно-Карабахска република като “суверенна демократична правова и социална държава” и дава право на сепаратисткото правителство да управлява контролираната в момента територия. Записани са широк кръг от основни граждански права – от прякото избиране на президент, парламент и органи на местната власт, до такива като свободата на сдружаването, на словото и на религията. В конституцията обаче не е засегната чувствителната материя, засягаща завръщането на етническите азербайджански бежанци, въпреки че в нея се казва, че “всеки гражданин или чужденец има правото да живее в Нагорни-Карабахската република”. Материята за гражданството се оставя за решаване от последващ закон. В момента карабахците притежават арменски паспорти, но нямат право да гласуват в Армения.

Арменският език се обявява за държавен език на републиката, но конституцията гарантира “свободното използване на другите езици, които са разпространени сред населението”.

При над 1 млн. души напуснали домовете си и около 30 000 убити конфликтът между Армения и Азербайджан за спорната територия на анклава Нагорни Карабах е един от най-големите проблеми, възникнали след колапса на Съветския съюз в края на 80-те и началото на 90-те години. В момента тази част на югозападен Азербайджан, населена предимно с арменци, се контролира от Армения, която я превзе насилствено през 1992 г. Тогава нейните войски окупират и седем съседни области, създавайки коридор (Лачинския коридор), който свързва Нагорни Карабах с Армения. Така Азербайджан губи 15 на сто от територията си. Провинцията е преименувана в Нагорно-Карабахска република, обявила независимостта си на 6 януари 1992 г. и в изключително голяма степен зависи от помощта на Армения. Освен Армения, никоя друга страна не признава републиката.

С посредничеството на Русия през 1994 г. Азербайджан и Армения подписват споразумение за спиране на бойните действия. На територията на Нагорни Карабах няма настанени умиротворителни сили. По линията на фронта има засилено присъствие на арменски и азербайджански войски, между които периодично избухват престрелки. Поради липса на политическо решение на конфликта принудително разселените (500 000 азербайджанци и 200 000 арменци), както и бежанците, не могат да се завърнат по домовете си.


Ирак

РЕЛИГИОЗНИЯТ КОНФЛИКТ ПРАКТИЧЕСКИ Е РАЗДЕЛИЛ БАГДАД НА ДВЕ ЧАСТИ

Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси разпространи доклад на д-р Джамал Ал-Урайби, багдадски анализатор, който е лектор по политически науки в Багдадския университет. В него се констатира, че десетилетия наред шестмилионното население на столицата се е смесвало свободно без хората да държат сметка дали неговите съседи са сунити или шиити. Сега обаче дългогодишното съвместно съществуване на различните религии и секти се е променило в битка, в която двете основни мюсюлмански секти искат да легитимират своята територия в Багдад. По думите на д-р Ал-Урайби столицата вече е разделена на шиитски изток и сунитски запад, между които тече река Тигър като “религиозна” граница. Пропастта между двете религиозни секти драматично е нараснала през тази година след бомбения атентат на 22 февруари срещу централната сунитска джамия в Самара. От тогава сунитските хардлайнери са престанали да се вслушват в съветите на своите религиозни лидери да се въздържат от насилие. Според някои анализатори Багдад се “десунитизира” чрез масово напускане и преселване на сунитите в други части на страната на сунитите, а те са представлявали 70% от населението на града по времето на Садам. Наблюдателите обаче не могат да определят размера на този процес поради липса на точни данни.

Основната част на шиитските сили е разположена в североизточното багдадско предградие Садр Сити, където шиитската общност в момента надхвърля 2,5 млн. Там е базата на радикалния религиозен лидер Муктада Ал-Садр, който оглавява влиятелните насаждащи страх милиции, известни като Армията на Махди. От Садр Сити те са способни да се придвижват през целия източен Багдад и да достигат райони на изток и юг. Според местните анализатори това им дава възможност да установяват контрол върху източните и северните пътища, водещи към столицата.

Сунитските бунтовници са по-активни от другата страна на река Тигър. Те са превърнали главните западни преградия Джихад, Амирях, Газалях, Ярмук и Мансур в зони “не преминавай” за шиитите.


В СВЕТА ИРАКСКАТА БЕЖАНСКА КРИЗА Е НАЙ-БЪРЗО НАРАСТВАЩАТА

Регионалната служба на международната неправителствена организация “Рефюджис Интърнейшанъл” разпространи доклад за иракската бежанска криза, в който се констатира, че с бързи темпове все повече иракчани напускат домовете си и търсят спасение в другите страни Близък изток. Цитират се данни на ООН, че около 500 000 иракски граждани са вътрешноразселени в страната си, а други 1,8 милиона са преминали в съседните държави, главно Йордания и Сирия. Само в Сирия ежемесечно пристигат 40 000 иракчани. Констатира се нарастване на бежанските потоци и в Египет, Ливан, Йемен, Иран и Турция. Според доклада повечето иракски бежанци заявяват, че искат да се разселят в Европа и Северна Америка и малка част от тях имат намерение да се завърнат в Ирак. Изтъква се фактът, че тъй като иракчаните не могат да намерят работа в страните, които са ги приели, те се принуждават да използват фалшиви документи, за да заминат на Запад. “Рефюджис Интърнейшан” счита, че военните стълкновения заплашват еднакво сунити, шиити, християни и палестинци. Хората се страхуват от религиозното противопоставяне и икономическата разруха, но така също и от това, че не могат да практикуват т. нар. “антиислямски” професии, включващи такива, като доктори, учители и даже фризьори. В доклада се отправя критика към ВКБООН, че не успява да осигури необходимите средства за подпомагане на бежанците. Отчита се обаче и фактът, че Ливан, Сирия и Йордания не са страна по Конвенцията за бежанците от 1951 г., което също намалява възможностите на ВКБООН за оказване на помощ.


Пакистан

СЪДЪТ ИСКА ВЛАСТИТЕ ДА ИЗЯСНЯТ СЛУЧАИТЕ С ИЗЧЕЗНАЛИ ЛИЦА

В отговор на искане на Върховния съд пакистанските власти обявиха, че могат да дадат подробности за 20 от общо 41 лица, за които семействата им твърдят, че се държат в неизвестност от службите за сигурност. Съдът е определил нов срок от още две седмици за изясняване и получаване на пълна информация за останалите.

От 2001 г. пакистанските власти са обвинявани, че държат десетки затворници в неизвестност без отправяне на обвинение. За някои от тях се смята, че имат връзка с Ал Кайда, но сред изчезналите има и националисти от южните провинции Синдх и Балуджистан. Според правозащитниците от Амнести Интърнейшанъл сред задържаните има и жени и деца. Съобщава се и за мъчения и малтретиране на задържаните.

Пакистанските власти отхвърлят обвиненията за мъчения и задържане на лица в неизвестност, но Би Би Си цитира правителствен говорител, който твърди, че задържанията без съдебен процес ще продължават.


ДО КРАЯ НА НОЕМВРИ В КАМПАНИЯТА ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА АФГАНИСТАНЦИТЕ В ПАКИСТАН СА СЕ РЕГИСТРИРАЛИ ЕДВА ПОЛОВИН МИЛИОН

Пакистанската служба за база данни и регистрация NADRA информира, че до края на ноември са се регистрирали 490 000 афганистанци. Програмата за регистрация, финансирана от международната общност, започна на 15 октомври и приключва в края на годината. Афганистанските бежанци получават документи за самоличност, валидни три години, които им дават статут на афганистански граждани, временно пребиваващи в Пакистан. Според експертите в момента в страната има около 2,4 милиона афганистански бежанци.


ІІІ. ИЗ ПРАКТИКАТА НА СТРАНИТЕ ОТ ЕС И НА ООН

ГЪРЦИЯ:

РЯЗКО НАРАСТВА БРОЯТ НА МОЛБИТЕ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УБЕЖИЩЕ

По данни на официалната статистика през последните месеци рязко нараства броят на подадените молби за предоставяне на убежище. Докато през август те са били 410, през септември те са 993, а през октомври са се увеличили повече от двойно – 2 389. Според гръцките експерти обаче това не дава съвсем вярна картина за реалния брой на пристигащите в страната бежанци, които търсят убежище, тъй като много от тях подават молбите си няколко месеца след като са дошли. Според тях нарастването на броя молбите до известна степен се дължи на стремежа на властите да регистрират намерилите убежище в страната.

Според чуждите наблюдатели обаче, шансовете да се получи закрила в Гърция остават твърде малки. През първите девет месеца са направени 4 321 отказа и на първа, и на втора инстанция. Само 51 души са получили статут на бежанец, а други 27 – хуманитарна закрила. Това, според някои, е голям прогрес в сравнение с положението преди няколко години, когато годишно само няколко души са получавали закрила.
АВСТРИЯ:

ЕКСПУЛСИРАНЕТО НА НИГЕРИЙКА, ПОЛУЧИЛА ОТКАЗ, ПРИДИЗВИКВА ОСТРА РЕАКЦИЯ НА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ

Австрийските правозащитници реагираха остро на бързото екстрадиране на нигерийка, която е получила отказ на предоставяне на убежище, девет дни преди насрочената й женитба с 25-годишен австриец. Случаят е с 22-годишна жена, която е потърсила закрила, аргументирайки се със страха си от генитално обрязване. След обжалването на отказа за предоставяне на убежище пред апелационната инстанция UBAS тя бързо е екстрадирана.

Асоциацията “Женитба без граници” остро осъжда властите, тъй като счита, че поради бързината на експулсирането нигерийката е била лишена от правото си да обжалва на следващата инстанция Висшия административен съд (Verwaltungsgerichthof).

Вътрешното министерство отхвърля обвиненията. Според говорителя на министерството решението на UBAS е ясно, отговаря на законите и е изпълнено точно. Правозащитниците обаче не са съгласни с това обяснение и изтъкват, че Австрия е една от оставащите шест страни-членки на ЕС, които не са транспонирали Директивата на съвета за минималните стандарти за определяне статута на граждани на трети страни и лица без гражданство, които се нуждаят от международна закрила (срокът за това изтече на 10 октомври 2006 г.).

Съгласно условията на тази директива на страните-членки се препоръчва да предоставят закрила на лица, които се страхуват от преследване по полов признак или сексуална ориентация. Според неправителствените организации жените, които са изправени пред опасност от генитално обрязване влизат в тази категория на лица, признати за нуждаещи се от закрила.

ГЕРМАНИЯ:

ХАМБУРГ СЕ АНГАЖИРА ДА ОТЛОЖИ РЕПАТРИРАНЕТО НА АФГАНИСТАНСКО СЕМЕЙСТВО

Хамбургското вътрешно министерство реши да отложи изпълнението на решението си принудителното да репатрира афганистанско семейство. Афганистанското семейство, с две деца на 14 и 17 години, трябваше да бъде репатрирано на 24 ноември т. г., но е сметнато за целесъобразно да се изчака решението на Комитета по жалбите при Хамбургския парламент. Това е второто афганистанско семейство, което успява да спре своето принудително репатриране. В началото на ноември т. г. Комитетът по жалбите спря експулсирането на друго семейство, също с две деца. Както и сега случаят е предаден за мнение на Комитета по хуманитарните случаи (Hartefallkommission).

В провинция Хамбург живеят около 20 000 афганистански семейства, от които около 150 вече са получили заповеди за напускане на страната. По думите на говорителя на хамбургското вътрешно министерство състоялата се неотдавна конференция на федералните вътрешни министри е оторизирала принудителното репатриране на афганистанските семейства, които са получили отказ. В момента нито външното министерство, нито Федералната миграционна служба не проявяват резерви по отношение принудителното репатриране на афганистанците.
ПОДГОТВЯ СЕ ПРИЕМАНЕТО НА НОВ БЕЖАНСКИ ЗАКОН

Германското правителство подготвя приемането на нов бежански закон, с който ще се транспонират редицата директиви на Европейския съюз относно чужденците и правото на убежище. Новият закон ще регулира правната материя по отношение сигурността, националността, събирането на семейството и интеграцията.

Междувременно излизащото в края на седмицата издание на ежедневника “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” – “Зонтагцайтунг”, съобщи, че управляващата голяма коалиция е постигнала съгласие да бъде установена минимална възраст 18 години за двойките, които искат да използват правото си да съберат семейството си. На отправеното запитване от вестника по този въпрос говорителят на федералното вътрешно министерство за сега нито потвърждава, нито отрича това решение.

ИСПАНИЯ:

ЧЕТИРИ ПЪТИ ПОВЕЧЕ РЕПАТРИРАНИ В СРАВНЕНИЕ С 2005 Г.

На конференция в Лас Палма шефът на Централната служба, бореща се с имиграционния трафик на Националната полиция (UCRIF) Жозе Морено съобщи, че от началото на годината 8 323 чужденци без право на престой в Испания са били репатрирани със 130 полета. Това е четири пъти повече в сравнение с миналата година, когато са репатрирани 2 481 души на борда на 35 самолета. Морено констатира, че “организирането на такива полети има изключителен превантивен ефект върху тези, които искат да се включат в нелегалния мигрантски поток”.



БЕЛГИЯ:

ПРИЗНАВА СЕ НЕХУМАННО И УНИЖАВАЩО ОТНОШЕНИЕ КЪМ НЕРЕДОВНИТЕ МИГРАНТИ И БЕЖАНЦИТЕ, ПОЛУЧИЛИ ОТКАЗ, В ЦЕНТРОВЕТЕ ЗА ЗАДЪРЖАНЕ

През последния месец вниманието на белгийското общество бе привлечено от проблемите на третирането на нередовните мигранти и бежанците, получили отказ, в центровете за задържане. Начало на обществения скандал бе поставено с публикуваното на 10.11.2006 г. в списание “Cine Tele Revue” интервю, в което няколко души от охраната на центъра за задържане във Вотем, без да съобщават своите имена, свидетелстват за нехуманно и унижаващо отношение към задържаните. По техните думи те често заключват в стаите им хората с психически проблеми, оставяйки ги в продължение на дни разсъблечени, въргаляйки се в своите екскременти и урина. Дава се пример с млад поляк, който два месеца е прекарал в своя затвор и след като е бил изкаран за репатриране е имал вид на зомбиран. Описва се случай на полово извратен, който е освободен, без да е получил каквото и да е лечение. Турски младеж с психически проблеми е оставен гол в единична килия в продължение на 15 дни преди да бъде изпратен в психиатрична клиника. Африканец е затворен в единична килия и оставен да се въргаля в екскременти и урината си, защото не е можел да се измие.

Охранителите твърдят, че властите не искат да знаят за психически болести на който и да е от задържаните, защото са изправени пред дилемата, че ако признаят психическата болест на някого, то това би го предпазило от експулсиране и те няма да могат да го изкарат от страната. Коментаторите смятат, че може би това е причината в центъра за задържане във Вотем да няма психиатър, а там да работи само психолог, който всъщност е и зам.-директор на центъра. Той е човекът, който има за задача да разговаря с имащите психически проблеми и е един от екипа, който решава настаняването в единична килия.

Към всичко това се прибавя и фактът, че не се полагат необходимите грижи за страдащите от инфекциозни болести като например туберкулоза. Управлението на центъра пристъпва към репатриране без да обявява тези диагнози или, ако има решение за освобождаване, заболелите се пускат без някой да се интересува какво ще стане с тях. Констатира се, че в много случаи, когато такива лица са връщани в центъра, тяхното състояние е много лошо. Според охраната на центъра всеки момент може да стане фатален инцидент, за който тя не иска да носи отговорност. Споменава се също, че средствата за лечение недостигат, което често налага заболелите да чакат 4-5 дни за лекарски преглед. При страдащите от зъбобол положението е още по-лошо, тъй като при тях чакането е над месец.

В последвалите публикацията парламентарни разисквания вътрешният министър Патрик Девал отговаря, че правителството е създало комитет по жалбите, състоящ се от съдия, адвокат и представител на неправителствените организации, където да се отправят такива въпроси. Той добавя, че “за съжаление жалбите са съвсем малко”. Според него е “парадоксално” жалбите да се отправят към неправителствените организации или анонимно да се изнасят в медиите.

Девал призовава тримата охранители, дали интервюто, да обяват своите имена. Това обаче се оспорва от неговия опонент в парламента еколога Бенои Дрезе, който припомня, че няколко лекари, които са си позволили да критикуват практиката в центъра за задържане, са били освободени. Прави се сравнение с животните, че “ако едно куче бъде затворено за седмица в екскрементите и урината си ще настане публичен вой”, докато в случая това не се прави.




ШВЕЙЦАРИЯ:

ПРЕДОСТАВЕН Е БЕЖАНСКИ СТАТУТ НА ЕТИОПКА, ИЗБЯГАЛА ОТ ПРИНУДИТЕЛНА ЖЕНИТБА

Швейцарският Бежански апелационен борд (CRA) оповести анулирането на решението на Федералната миграционна служба (ODM) от декември 2005 г. да откаже бежански статут на млада етиопка, избягала от принудителна женитба.

В случая, подобно на 70% от женитбите в Етиопия, младата жена е била отвлечена от висш офицер, когато е била 16-годишна. Както е обичайната практика в страната, след отвличането тя е затворена против волята й, била е бита и изнасилвана от по-възрастния мъж в продължение на три дни, след което успява да избяга.

При своята мотивация CRA изтъква, че младите етиопки, които са жертва на такива отвличания, не могат да получат необходимата закрила от местните власти. Това се дължи както на наследствените традиции в Етиопия, така и на действащия наказателен кодекс. Бордът счита, че въпросът доколко такива жертви ще могат да намерят закрила в други части на страната, като например в столицата Адис Абеба, следва да се решава в зависимост от обстоятелствата във всеки отделен случай. В случая CRA решава, че има и дискриминация на основната на пол, тъй като държавата не осигурява еднаква закрила на жените и мъжете в случаите на домашно насилие. Тази дискриминация, като мотив за преследване, е аргументирала даването на статут на бежанец.

Според коментаторите това не е единствения случай, когато CRA дава статут на бежанец на дадено лице, защото неговата държава не желае или не може да му осигури необходимата закрила. Припомня се прецедент от юни м. г. със сомалиец, търсещ убежище. Въпросният мъж е бил държан като затворник от въоръжена група на частна милиция, принудително е принуждаван да работи, подлаган е на мъчения и малтретиране. ODM отхвърля молбата за бежански статут, което в последствие е отменено от CRA на основание, че властите в страната на бежанеца не могат да му осигурят закрила. Коментарите са, че в такива случаи е необходимо да се анализира доколко застрашеното лице, в зависимост от пола или етническия произход, може или не може да получи защита от своя клан или от роднините.
ФРАНЦИЯ:

НОВ КОМИТЕТ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ПО ИЗКЛЮЧЕНИЕ ИСКАНИЯ ЗА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ПРЕСТОЙ

Министерството на вътрешните работи официално оповести създаването на Национален комитет за даване разрешение за престой по изключение, както е определено от Бежанския закон и правото на убежище. Новият комитет ще се състои от 11 души както следва:



  • двама квалифицирани висши държавни служители, единият от които заема длъжността председател на комитета;

  • двама представители на неправителствени организации, които се занимават с приемането и интеграцията на чужденци във Франция;

  • член на парламента;

  • сенатор;

  • кмет, излъчен от Асоциацията на кметовете на Франция;

  • двама представители на френското вътрешно министерство;

  • представител на министерството, занимаващо се с интеграцията;

  • представител на Министерство на външните работи.

Политиците и кметът, членове на комитета, престават да бъдат такива след изтичане на техния мандат.

Комитетът се събира от председателя му два пъти годишно, а така също всеки път, когато вътрешният министър иска той да даде своето мнение за случай, в който дадено лице претендира за получаване на разрешение за пребиваване по изключение. Определен е едномесечен срок за произнасяне по всеки случай. Неспазването на този срок се счита като отказ.


Горните сведения са получени от Обединената мрежа за регионална информационна (IRIN) на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси, източници на ВКБООН и международни информационни агенции. По-подробна информация, точни дати и източници за конкретни събития могат да се получат в отдела.
Декември 2006 г.

ОТДЕЛ “СПЕЦИАЛИЗИРАНА ИНФОРМАЦИЯ В ДАБ”





База данных защищена авторским правом ©bezogr.ru 2016
обратиться к администрации

    Главная страница