Най-голямото предизвикателство срещу християнството дейвид маршал



страница8/9
Дата30.10.2016
Размер1.5 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Веднъж предложили на свещеника Майк Грин "да подпише отворено писмо, осъждащо онези, които вярвали в съществуването на бесове и имали глупостта да вярват в дявола като в личност." Каноникът отказал да подпише това писмо: "Струва ми се, че по-скоро са наивни тези, които искат по такъв начин да се справят с величието на повелителя на ада." Съвременните християни, счита Грин са напълно прави, отхвърляйки представата за дявол с рога и копита. Такава картина не съответства на Библията. Обаче - казва Грин, - Библията "достатъчно сериозно ни предупреждава за зловещата сила на злото, заплашваща християнина с изкушенията на безбожния свят отвън и чрез падналата природа отвътре."

Съществува дявол, преследващ целта да вдигне въстание против Бога и да въвлече в него цялата Вселена. Той е враг на човека, отгоре на всичко враг, претърпял поражение, доколкото жилото на смъртта било победено от Христос на Голгота. Той, обаче както и преди е много активен, и нищо не му доставя толкова радост, колкото осмиването на самата мисъл за неговото съществуване.

Той се смята за военачалник, убедил противника си да го недооценява. "Съмнението в съществуването на зловещия център на злото - пише Грин, - като цяло е характерно само за християните. Ако познаваха по-добре Сатана, той би предизвикал повече ненавист, съпротива и по-често би търпял поражение в опитите си да повлияе на живота на християните."

Навсякъде в Библията, от Битие до Откровение, ние се срещаме с противопоставяща се на Бога сила, притежаваща значителна власт и коварство.

Той е обхванат от гордост и решителност, това е неизменният враг на Бога и на човека, стремящ се да разруши и изврати всичко добро и хубаво. Виждаме го в началото на историята в Едемеската градина. Виждаме го в огненото езеро в края на Библията.

Исус вярваше в съществуването на сатана и можеше да ни каже за него повече от всеки друг в цялото писание. Именно сатана изкусно и злобно го изкушаваше, така, както изкушава и нас. Именно той в продължение на цялото служене на Исус се опитваше да го отблъсне от пътя, чрез своите коварни предложения. Но компромис с тази дяволска сила беше изключен. Затова беше и кръста, който и стана и смъртна присъда за узурпатора. Именно говорейки за кръста, Исус каза: "Сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън." В нощта преди Голгота, Исус отново споменава за сатана: "Идва князът на този свят. Той няма нищо в мене."

ОТКЪДЕ СЕ ВЗЕМАТ ПРИШЪЛЦИТЕ

Холивуд ни надари с филмите "Пришълецът", "Пришълците" и "Пришълец - 3". Колкото и ужасни да са тези филми, те дават някаква представа за онези същества, които идват от дяволското измерение.

Уил Барон съвършено правилно разбрал, че Откровение 12 е ключът за разбиране на произхода на злото.

Богословите смятат, че думите на пророк Исайя, отправени против царя на Вавилон, които четем в 14-та глава на неговата книга всъщност, са отправени към фигура къде-къде по-зловеща, отколкото самият цар на Вавилон (виж 14:12-14). Тези текстове от книгата на Исая ясно показват проблема, предизвикал бунта на сатана. Допълнително информация за това намираме в книгата на пророк Езекиил (гл. 26 и 28). Първите десет стиха на 28 глава, говорят за княза на Тир, а в следващите девет - става дума вече за царя на Тир. По времето на Езекиил, Тир бил процъфтяващо и богато царство, разположено на остров, северозападно от Израил. Когато Езекиил отправя думите си към княза на Тир, той използваше език, отправен към човек. Езикът, обаче, чрез който се обръща към царя на Тир, съвсем не подхожда на човек, подобни думи съвсем не могат да се употребят за човек.

Над княза владее същият дух, който е и над царя. Обаче, е напълно очевидно, че, обръщайки се непосредствено към царя, Езекил говори за сатана, а когато се обръща към княза, има предвид властта и характера на сатана, проявяващи се чрез човека.

Посочените текстове от Откр. 12, Исая 14, гл. и Езекил 28, дават отговор на въпроса: "Кой населява невидимия свят на духовете, откъде са се взели и каква е същността на злото?"

Имало е война във Вселената - имало е ангел от най-високия чин, приближен до Бога, блестящ, умен, прекрасен, но високомерен и горд. Той в своята гордост, стигнал до там, че поставил под съмнение авторитетът на Божията власт. Люцифер (Сатана) и всички, които го последвали, били свалени от небето - и театър на военните действия станала земята. Сам Исус е казал: "Видях Сатана паднал от небето като светкавица." Исус припомнил онази велика война във Вселената, която се разиграла в началото на времето и пред Неговия духовен взор отново се изправила картината на падането на Сатана и неговото войнство.

Кои са тези пришълци, които внасят ужас в домовете и животът на хората?

Това са ангели, превърнали се в демони, наблюдателни и умни, които видими или невидими, отравят нашата планета в продължение на хиляди години от самото начало на вселенския конфликт.

Но трябва да знаем, че Божията любов е най-могъщата сила във Вселената.

Да си окръжен с Божията любов - значи да получиш защитна бариера.

Гомер е стигнала до Божията любов по много труден път. И затова тя е пример за нас, показващ, че във всяко положение, помрачено от греха и изглеждащо безнадеждно, демоните нямат власт над човека, доколкото Бог винаги оставя отворена вратата към спасението...

ГЛАВА 15


ВРАТАТА НА НАДЕЖДАТА

Историята на Гомер достига кулминацията си, когато я представят на публичен търг. Търговете винаги са имали за мен някаква странна притегателно сила. Може би ме привличаше особената бърза ре на акционера, тези странни и действително много цени вещи, предлагани на търг, но най-много ме теглеше стремежа да разбера, защо хората си дават парите за нелепи и не чак толкова красиви неща. Това мое увлечение започна още в училищна възраст. В града, където живеех публичните търгове се провеждаха на много удобно място - не далеч от гарата. Аз честичко се провирах между плътната тълпа, за да убия 20-30 минути до влака, потеглящ в 17 часа.

"Колко даваш за тази вещ, без която е невъзможно да се справиш в стопанството?" И веднага тази вещ се демонстрираше. Някаква си вещ със зъбчати колела, дръжка, зъбци, лостове и пружини.

"А какво е това" - виках аз от задните редове. наоколо ми се раздаваше кискане. Те отдавна вече ме познаваха с моето синьо кепе.

"По въпроса на Голиат от задните редове, веднага парираше акционерът - той желае да знае, какво е това. Не мога с точност да кажа. Но ако имате вече такава вещ, си купете още една и ще ви бъдат комплект!"

Тълпата умря да се смее. И някой купи тази вещ за петдесет шилинга.

Аз виждах, как, сияейки от радост, хората отнасяха най-безполезни и непривлекателни неща от тези търгове. Какво ги караше да плащат много повече от стойността на тези вещи?

ЦЕННОСТТА НА ДУШАТА

Книгата на Томас Харди "Мери Кастербридж" започва с разказ за необикновен публичен търг. Разказът е основан на истинска случка. Веднъж на селски панаир, млад мъж, основателно купил повече ром, поставил на търг жена си. Купил я един моряк. колко мислите платил за нея?

Пет гвинеи.

В страшните години на робство, мъжете и жените били продавани на търг на този, който би предложил най-висока цена. Когато робството било отменено във всички Британски колонии, освободените роби пеели: "Няма вече да стоим по търгове!" Според условията на закона за отмяна на робството (1833), британското правителство заплатило на владетелите на плантации милиони фунта стерлинги, за да изкупят робите. Когато разделили общо изплатената сума на броя на освободени роби, се получило, че правителството е изплатило 37 фунта стерлинги за всеки роб. Толкова била средната пазарна цена за роб през 1833 година.

Колко струва една душа?

Близкият Изток. Пазар на роби. За продан да изложени проститутки. Навъртащите се наоколо пияни червендалести мъже подмятат груби шегичка. Отначало продават красивите жени. След това отиват онези, които животът е успял да изхаби. И най-напред, непродадена остава само една нещастница. Тя има изтощен и изнемощял вид - следи от безпътно преживяни години. Някога тя имаше цена. Сега вече никой не я иска. Гомер гледа наоколо си с безразличие. За какво е мислила? Тя вече, вероятно не е можела да плаче.

Някога тя имаше мъж, хубав, добър човек. Това беше Божият пророк, Осия. От самото начало тя му беше невярна. И Осия трябваше да живее с жена си, знаейки за нейната невярност.

Тя избяга от дома си. Осия трябваше да играе ролята и на майка в дома за трите си деца, двама от които е възможно и да не са негови.

Далеч от дома, Гомер окончателно деградира и в края на краищата загуби свободата си. Тя, както се казва, преминава от ръка на ръка. И, накрая всички се отвърнаха от нея. Изложили я за продан. И именно там, където всички знаели историята й. И никой не пожелал да я купи.

Но почакайте.

Погледът на Гомер се задържа върху смътно позната фигура на човек, проправящ си път през тълпата. Какво вика той? "Аз ще я взема! Колко?" - извикал Осия (Тогава стойността на робините се състояла от тридесет сребърника).

"Тук имаме особен случай. На половин цена! - отвърнал акционера. - Петнадесет сребърника и един гомер ечемик. Това е нейната цена."

Така Гомер се оказа откупена от собствения си мъж.

Щяхте ли и вие да постъпите това? Колко струва една душа?

СТРАДАЩИЯТ БОГ

В продължение на най-малко седемдесет години Осия пророкува в Северното царство. Това бил мрачният век на отстъпничеството на Израил. Затова пророчествата на Осия не намирали отклик у хората. По собствения си горчив опит, разбира той колко тежко е било на Бога да обича и да не получава отговор.

Осия развил в себе си необикновеното умение да увещава хората. По-силно, от който и да било друго, той разбирал любещото наранено Божие сърце. Той разбирал, как Бог е страдал, когато народът му е грешал. Израил, в който най-многобройни били Ефремовите потомци се държал като блудница. И все пак Бог го обичал. "Как да те предам, Ефреме? Как да те оставя, Израилю?"

Бог ненавижда греха, защото той убива любовта. Той угнетява, обезобразява, разрушава, убива човека. Но Бог обича грешника и му показва вратата на надеждата - на Евангелието. Промъквайки се през руините на разрушените от грях живота, Бог вика към хората: "Немарите ли всички вие, които заминавате по пътя? Погледнете и вижте има ли страдание, като страданието, което падна на Мене?"

ПРАВИ КАТО МЕН

И ето пред нас е Осия и неговите три деца. Дълги години той не е виждал Гомер. Няма да е трудно да се съгласим, че вече е време той да се откаже от нея. Но Бог не смята така. Той се намесил в живота на Осия. "Иди при Гомер. Откупи я. Приеми я в дома си. Обичай я, както Господ обича народа си."

Бог бича без да гледа на греха. Той се обръща към грешника за да го изкупи, възстанови, обнови, възроди. Той като че ли каза на Осия: "Иди и направи както и Аз правя".

Осия отишъл на пазара. Представете си състоянието на Гомер, когато той я намерил. Колко платил за нея? "Тук имаме особен случай - на половин цена! Петнадесет сребърника..."

И по-нататък какво? Отговорът на този въпрос е цяло пророчество. Редове, които вълнуват, тревожат и звучат като нота на победа: "Радвайте се с Мен. Аз намерих загубената овца!" Блудната дъщеря на Стария завет се върна вкъщи.

ГОЛГОТА

Що се отнася до мен, аз съм пълен с недоумение и нищо не разбирам.



То ест до онзи момент, когато се доближа до Голгота.

Евангелието сияе в Осия. Но пълния си блясък то достига в Христос.

Във въображението ми изплува друг публичен търг, но този път не по обед на пазара, а в най-тъмната част на нощта в градина, където растат смокини. Кървава пот изби по лицето на Исус, когато Той се притисна към студената суха земя. Всички грехове на света със съкрушаваща тежест затискаха раменете Му, недавайки Му да диша. Неописуемо чувство на раздялата с Неговия Отец. Горчивина и болка заради предателството от страна на приятел - да си предаден за тридесет сребърника, за пазарната стойност на един роб. И учениците Му избягаха.

Исус започна реално да усеща приближаването на смъртта заради всеки един от нас. В душата Му се разигра титаническа борба. Притискайки се към сухата земя, Той казал: "Отче, ако е възможно нека ме отмина тази чаша". Но това, което се случи в Гетсиманската градина, не е било неизбежно. Изходът от търга е бил предсказан, но не и предопределен - може би, той ще избърши кървавата пот от челото си и ще замине, оставяйки човечеството, включващо мен и теб на погибел в тази бездна, в която попаднахме по собствена вина? "Обаче... да бъде Твоята воля".

И когато свещениците и книжниците, и храмовата стража с горящи факли, които не могат да разпръснат зловещата неестествена тъмнина, влезли в маслинената градина, търгът приключил. Цената била платена на следващия ден на Лобното място.

Агония и смърт, ужасна мъчителна, позорна. Издевателстващи ревове на тълпата. Заплашващи, враждебни гласове. Лица, изкривени от ненавист и презрение. Квадратни римски гвоздеи забити в китките и глезените. Трънен венец на главата Му. Цялата вселяваща ужас процедура на изтезания и мъчения - дива сцена, развиваща се на специално отделено за това място.

Той заплащаше цената на душата.

Стойността на душата - това е цената, заплатена за нейното спасение - това е Голгота.

Голгота е вратата на надеждата.

Ръцете Му били пробити заради всичкото онова зло, което са сторили нашите ръце. Нозете Му били пригвоздени към кръста, заради онези неверни пътища, по които ние стъпвахме. Челото Му било наранено от тръни, заради онези греховни мисли, които са се реели в умовете ни. Реброто Му е било пробито с копие, за да докаже веднъж за винаги, че пътят към Божието сърце е широко отворен.

Странна сделка: Неговата праведност в замяна на нашите грехове; и това става възможно чрез великата Божия благодат - чрез вярата, подарена ни от Него.

Странна сделка, но тя съставя същността, душата и центъра на християнското Евангелие.

Дайте ми това Евангелие, а не безкрайното колело на кармата и превъплъщенията.

Христос на това Евангелие ме избавя и ми подарява свобода. Господ Майтрейя и философията на "Ню Ейдж" не могат да ни дадат прощение и нов живот чрез новорождение. Те се стремят да завземат свободата ни и да напълнят с ужас живота ни. Исус предлага радост и покой. Майтрейя - депресия, самоубийство и вечно окови. Каква може да е конкуренцията! През отворената от Исус врата на надежда сияе вечен живот!

ГЛАВА 16

КОГАТО ЖЕЛАЕТЕ ДА НАМЕРИТЕ ИЗХОД

Благодарение на Голгота, ние имаме възможност да се спасим от греха и даже от тъмния и мрачен свят на окултизма. Търсещите такова освобождение трябва да признаят определени истини. Споделете ги и помагайте на хората да си ги изяснят.

1. Христос е вашата единствена надежда. Той е единственият път към спасението (виж Деяние 4:12). Посвещавайки живота си Нему, Вие ще придобиете възможността да прекъснете линията деляща смъртта от живота (виж Йоан 5:24). Даже в нашия свят, пълен с опасности и неясноти, можете да намерите мир и да придобиете увереност.

Ако не сте готови да отдадете живота, тялото, ума и духа си на Исус Христос, Вие никога няма да разберете света, и не ще осъществите мечтата си. Сатана във вид на ангел на светлината ще се старае да Ви привлече на своя страна, за да Ви погуби окончателно.
Ето и внушаващото благоговение Свидетелство на Библията: "Затова се яви Божият Син, за да съсипе делата на дявола" (1 Йоан. 3:8); Исус умря, "за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч дявола" (Евр. 2:14)

Сатана е коварен. Той се стреми да представи християните в неправилна карикатурна светлина. Той иска да създаде изопачен образ на християните. Той желае християните да се откажат от силата, която те придобиват чрез вяра. Чрез "инфилтрация" на лъжеучението в християнската среда, той е способен да създаде препятствие за загиващите. Целта му се състои в това да лиши християните от мира, радостта и увереността в бъдещето, с което те по право са надарени чрез новорождението. Той се стреми да ги лиши от свободата и да разруши онези отношения, които те имат с възкръсналия Исус. Ето защо Библията постоянно наставлява християните постоянно да ходят в светлината (виж 1 Йоан.1:6,7); да бъдат будни (виж 1 Петр. 5:8); "облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола" (Ефес. 6:11).

2. Трябва да признаете, че всяко участие в окултните обреди фактически означава съюз с дявола. То му дава законното право да Ви обърка и зароби. (Изх. 20:3-5). Има само един начин да затворим вратата пред дявола - да отидем при Исус Христос с изповядване на греховете си и самоотричане.

Обърналите се към Исус окултисти в Ефес "дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си" (Деян. 19:18). Унищожете предметите свързани с окултизма (Деян. 19:19).

Освобождението от връзките на дявола, както и нашето спасение "не е от сами Вас; това е дар от Бога; не чрез дела..." (Ефес. 2:8,9). Спасението ни никак не е свързано с нашите заслуги. То не зависи от нашите чувства. В каквото и емоционално състояние вие да сте били, вие застанете пред Бога със сърце, открито в изповед. И вие имате уверението, записано в Първото послание на Йоан (1:9), че "Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда". Отсега нататък вратата пред сатана е затворена. Не му позволявайте да ви лиши от вярата в това.

3. Ние живеем в края на времето. Ние виждаме предсказаните в Новия завет лъжехристи, лъжепророци и лъжечудеса. Дяволът знае, че времето му изтича. Обаче въпреки неговите коварни и изострени предимства в борбата, истинският вярващ, твърд в послушание и вяра в Исус никога няма да отстъпи пред лицето на коварния враг.

Отсега сте длъжни да станете активни в тази последна битка. Бесовете с ужас отстъпват пред онези, които са проникнати от победата и силата на Христовата кръв. Именно кръвта на Исус Христос е лишила сатана от властта над нас. Винаги помнете, че сте "умити чрез кръвта на Агнеца".

"И чух силен глас на небесата, който казваше: 'Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог.' А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелстване..." (Откр. 12:10,11).

Това е най-силното оръжие, дадено ни от Бога: защита чрез кръвта на Агнеца, очистваща от всякакъв грях.

4. Бог има броня и Той желае ние да я носим. Нито един воин не ще отиде на бой, без да има доспехи. Вие трябва да се "облечете в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола" (Ефес. 6:11).

Доколкото "нашата борба не е срещу плът и кръв", но срещу "духовните сили на нечестието в небесните места" (Ефесяни 6:12) важно е да се вземе за въоръжение всичко, което Бог ни подарява. Докато не се препашем с пояса на истината, нашата броня няма да може да издържи. Докато не облечем на себе си ризницата на Христовата праведност, сърцето ни ще бъде уязвимо за гордостта и самоправедността. Докато краката ни не бъдат обути в Евангелието на света, всевъзможни лъжливи доктрини ще могат да ни повалят подобно на порива на ураганен вятър. Докато не вземете в ръцете си щита на вярата, обгарящите със съмнение и изкушения стрели на сатана ще достигат до вас, дълбоко забивайки се в плътта. Нужен ви е шлемът на спасението, за да съхраните разума си и мечът на святия Дух, който е живото Слово Божие.

В борбата против дявола никога не пренебрегвайте силата на молитвата и богослужението. Не забравяйте, че Бог притежава сила, с която да защити всички, които са се обърнали към Него за защита.

Дяволът е победен враг. В Голготската битка му е нанесена смъртна рана. Голгота лиши от власт ужаса на окултизма, а празния гроб стана паметник на победа. "Христос е победител над всички вражески сили и на кръста Той нанесе на дявола толкова съкрушително поражение, че дяволът е бил принуден да бяга... Наблюдавал съм това много пъти в живота на онези, които са завладени от бесове. Бесовете са принудени да отстъпват, когато им заповядват да направят това в името на победителя. Темата за Христос - Победителя на кръста е една от основните в Новия завет.

Но Сатана може да бъде сравнен с нацистките сили в Европа по време на Втората световна война. Стоварването в Нормандия определи изхода на войната. Окончателното поражение на Хитлер било неизбежно, но войната продължавала. Фашистите отказвали да се признаят за победени. Понякога успявали да се домогнат до временни успехи. Понякога ситуацията изглеждала благоприятна за тях. Но нищо не било в сила да промени факта, че са обречени. И през 1945 година настъпил изгрева на окончателната Победа.

По същият начин сега стои въпросът и за Сатана.

На пръв поглед Откровение 12 и 14 глава разкрива пред погледа унила картина. Преди Христос да се върне в слава, дяволът ще предприеме своята последна атака. Ще се разиграе последното сражение. И Бог ще спечели победата в него.

Краят на дявола и неговите съмишленици е предопределен. Чака ги огнено езеро (Откр. 19:20; 20:10). Нарисувана в книгата Откровение картина казва Майкъл Грин, "не ни демонстрира вечни мъчения, а окончателното поражение на злото и унищожението му завинаги".
Каквото и да стане, в края на краищата сатана и демоните и всички, които са го последвали, ги очаква огненото езеро.

ПОСЛЕДНАТА ДУМА

Цената на нашата душа е била платена на Голгота. И тази цена, заплатена за нас, ни позволява да надникнем в дълбочината на Божието сърце. А любовта предизвиква ответна реакция. "Ефреме, какво имаш вече да се оплакваш от идолите си" (Осия 14:8). Отговорът ни? Нима и занапред ще си играя с ножа поразил моят най-добър Приятел? Нима и занапред ще поддържам отношения с мрачния свят на злото, населен със сенки? Мога ли да позволя греха да продължава да определя жизнения ми път?

Не, за мен няма да има повече търг. Защото за мен вече е заплатено. И то каква цена!

Блудният син видя надеждата. Гомер също. Има надежда и за вас.

Вратата на надеждата се отвори за нас на Голгота.

Отсега кръстът е вратата от смърт в живот.

ГЛАВА 17


ПОСЛЕДНИТЕ МИНУТИ ОТЧЕТЕНИ ОТ ВРЕМЕТО

"Да утре, утре - и все същото утре

Плъзга се невидимо от ден на ден..."

Така Шекспировата Лейди Макбет размишлява за краткотрайността и безполезността на живота и бъдещето - бъдеще без Христос.

Утре, утре - и все същото утре...

Хайде да погледнем три картини за възможното утре...

УТРЕ ЗА СВЕТА

Богат велможа приготвил разкошен прием в своето обширно имение. "Гвоздеят на програмата" бил плавателен басейн с огромни размери, в който плувала акула. В необуздано безразсъдно пиянство господарят обявил, че на всеки мъж, който се осмели да скочи в басейна и да го преплува, избягвайки среща с акулата. Той ще даде половината от състоянието си или ръката на своята дъщеря-красавица.

Веднага се дочул плясък. Виждало се, как през басейна с невероятна скорост плува човек. С необичайно майсторство избягвайки среща с акулата, треперейки и задъхвайки се, той се прехвърлил през края на басейна на другата страна.

Господарят на вечеринката бил потресен. Изтичвайки към плувеца той възкликнал: "Поздравявам ви! Не съм мислил че е възможно такова нещо! Но аз съм човек, държащ на думата си: Кажете, желаете ли да получите половината от моето състояние?"

Все още опитвайки се да нормализира дишането си, плувецът изговорил: "Не".

"Желаете ли да получите ръката на моята прекрасна дъщеря?"

"Не"

"Тогава какво ви трябва?"



"Искам да получа отговора само на един въпрос: кой ме бутна вътре?"

В съвременния свят на бързи течения и безчислени акули, можем да зададем въпроса: "кой ме бутна вътре?"

Епохи, дни - всичко това преминава като миг. Съвременната история прилича на видеомагнетофон, включен на бързи обороти.

Отначало бяха Горбачов с неговата гласност и перестройка.

После свободата се разпространи по цялата Източна и Централна Европа - от Естония до Албания, като горски пожар.

А след това настъпиха неизбежните последствия от свободата - възраждането на националистичнте претенции с последвалото ги разпадане на СССР, Чехословакия, Югославия.

1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©bezogr.ru 2016
обратиться к администрации

    Главная страница