Литература за студенти славянска филология сърбо/хърватисти съставител проф дфн светлозар игов



Скачать 331.54 Kb.
страница1/3
Дата29.04.2016
Размер331.54 Kb.
  1   2   3
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”

Филологически факултет

ПРОГРАМА
СРЪБСКА ЛИТЕРАТУРА
ХЪРВАТСКА ЛИТЕРАТУРА

за студенти славянска филология

сърбо/хърватисти
съставител
проф.дфн СВЕТЛОЗАР ИГОВ

СРЪБСКА ЛИТЕРАТУРА


І лекция. УВОД КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА СРЪБСКАТА ЛИТЕРАТУРА.

Обхват на понятието „сръбска литература” в южнославянски езиков и културен контекст. Сръбската литература в Черна гора, Босна и Херцеговина, Хърватия. Дубровнишко-далматинската и сръбската литература.Трудове върху историята на сръбската литература – от Стоян Новакович през Йован Скерлич до Йован Деретич. Макро- и микро-периодизациии. Автохтонност и рецептивност на литературите. Стара и нова литература. Фолклор и литература.


ІІ лекция. СТАРАТА СРЪБСКА ЛИТЕРАТУРА в контекста на Slavia Orthodoxa.

Три посоки на влияния: от Приморието (средиземноморско); от Византия; от Средна Европа. Кириломедотиевото дело и сръбската литература. Сръбската „рецензия”: „Мариинско евангелие” (ХІ в., ),писмо на бан Кулин (1189); МИРОСЛАВОВО ЕВАНГЕЛИЕ (ХІІ в.) .ЛЕТОПИС НА ПОПА ДУКЛЯНИН (ХІІ в.)

Епохата на Неманичите. Стефан Неманич и сина му Растко –СВЕТИ САВА(1175-1235). Жития-биографии. СТЕФАН ПЪРВОВЕНЧАНИ (1196-1227).ДОМЕНТИАН.

ТЕОДОСИЙ.Архиепископ Данило.Zivot kralja Stefana Urosa. Srpska Aleksandrija.

DUSANOV ZAKONIK.
ІІІ лекция.СТАРАТА СРЪБСКА ЛИТЕРАТУРА ПРЕЗ КЪСНОТОСРЕДНОВЕКОВИЕ.

Разцвет и разпадане на средновековната сръбска държава.Битки с турците. Феодални разединения. Загадката на Марко Кралевич. Православно-славянската литературна общност.ГРИГОРИЙ ЦАМБЛАК (1364-1420) - български, сръбски и руски книжовник.Zivot Stefana Decanskog. Monahinja JEFIMIJA (1349-1406).Pohvala knezu Lazaru. Просветеният княз Стефан Лазаревич(1389-1427). Slovo Ljubve. KONSTANTIN FILOSOF ( Kostenecki). Slovo o pismeneh. Zivot despota Stefana (1431). Южнославянска книжовна общност. Владислав Граматик.Димитрие Кантакузин.Константин Михаилович.


ІV лекция. ОТ СТАРА КЪМ НОВА ЛИТЕРАТУРА: БАРОКОВИ ТЕНДЕНЦИИ

Сръбските земи по време на турското владичество – ХVІ-ХVІІ век. В Османската и в Хабсбургската империя.Манастирите. Народно творчество. Velika Seoba. Arsenije Carnojevic.Последния разцвет на старата литература.Влияние на руско-украинския барок.. Граф ДЖОРДЖЕ БРАНКОВИЧ (1645-1711). Slavenoserbska hronika. Рачани.Киприян Рачанин.Йеротей Рачанин.Барок. ГАВРИЛ СТЕФАНОВИЧ ВЕНЦЛОВИЧ. Руско-славянско време.ЕМАНУЕЛ КОЗАЧИНСКИ.Tragikomedija o Urosu.Христофор Жефарович. Stematografija (1741). Павле Юлинац. Симеон Пишчевич. ЗАХАРИЕ ОРФЕЛИН (1726-1785)- Plac Serbii. Школски книги. ЙОВАН РАИЧ (1726-1801). Boj zmaja sa orlovi. Istorija raznih slovenskih narodov naipace Bolgar, Horvatov i Serbov (1768,1794).Раич и Паисий.


V лекция. СРЪБСКОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ: ДОСИТЕЙ ОБРАДОВИЧ

Просветеният абсолютизъм на Мария Терезия и Йосиф ІІ (йозефинизъм ) и националното пробуждане и културно развитие на славяните в Австрийската империя.

ДОСИТЕЙ ОБРАДОВИЧ (1739-1811 ) – просветител и културен реформатор.Обръщане към Европа. Бягството на Димитрие Обрадович във (1757) и от (1760) манастира Хопово.Странствания из Европа и Балканите (1760-1806) - Виена, Далмация, Гърция, Берлин, Лайпциг, Хале, Лондон, Париж... „Попечител просвешчения” в новоосвободена Сърбия (1806-1811).Zivot i prikljucenija (1783) - от житието към просвещенска автобиография и пикарескен роман. Sovjeti zdravago razuma (1784)- манифестна книга на сръбското Просвещение.Критика на религията и църковността и култ към разума и просветата. Дидактични просвещенски жанрове и книги – Basne, Etika. Други произведения. Доситей Обрадович в България, Доситей и Софроний.

Книжовността през Доситеевата епоха – романистиката на МИЛОВАН ВИДАКОВИЧ и класицистичната поезия на ЛУКИЯН МУШИЦКИ. Други имена – Атанасие Стойкович, Йоаким Вуйич, Павле Соларич, Симеон Пишчевич и др.Литературата по време на въстанията.

.

VІ лекция. ПРЕДРОМАНТИЗЪМ: ВУК КАРАДЖИЧ (1787-1864).

Двете сръбски въстания.Създаване на Княжество Сърбия. Създаване на културни институции и литературна периодика.

Народната епика като поетическа история на сръбския народ. Косовски цикъл и Марков цикъл. Вуковите народни певци –Нешан Подругович, Старецът Милия, Старецът Рашко, Сляпата Живана, Филип Вишнич. Хердер. „Гласове на народите в песни”(1777) и световният успех на „Хасанагиница”.

Вук по време на въстанията. Във Виена (1813- 1864).Среща с Йерней Копитар и култивиране на филологически интереси.Създател на сръбската филология. Pjesnarica и Pismenica serbskago jezika (1814). Srpska gramatika и Srpski rjecnik (1818).Борба за нов книжовен език. Pisi kao sto govoris. Превод на Новия завет (1847). Фолклорист, етнограф, хронист и историк, биограф( Милош Обренович, хайдут Велко). Леополд Ранке.„Сръбската революция”(1829). 1847-1850: победа на Вуковото дело.Виенският книжовен договор.

Други книжовници. ПРОТА МАТИЯ НЕНАДОВИЧ (1777-1854) – войвода и дипломат. Memoari. СИМА МИЛУТИНОВИЧ САРАЙЛИЯ (1791-1847)- поет и драматург, фолклорист и историк. Лирик и епик.Епическата поема Serbijanka (1826)


VІІ лекция. ЙОВАН СТЕРИЯ ПОПОВИЧ ( 1806-1856)

Създател на националната драматургия и балканския комедиографски модел, предтеча на реализма, песимистичен поет. Синтез на сантиментализъм, класицизъм и предромантизъм. Житейски и творчески път, родни и чужди влияния. Културна дейност в Княжеството (1840-1848).Начало в поезията – Slezi Bolgariji( 1825). Ранни исторически трагедии. Roman bez romana (1832 ) – пародиен роман, влияние на Стърн, Льосаж и Сервантес. „Жалосни и весели позорjа”. Зрели реалистични комедииLaza i paralaza, Tvrdica, Pokondirena tikva, Zla zena. Нови исторически трагедии.Завръщане във Вършац , горчива старост и литературна зрелост. Социални комедии – Beograd nekad i sad (1853) и Rodoljupci. Песимистична рефлексивна поезия - Davorje (1854). Български теми – Vladislav, Lahan.



VІІІ лекция. ПЕТАР ПЕТРОВИЧ НЙЕГОШ (1813- 1851)

Житейски и творчески път.Княз и владика на Черна гора - между държавническия дълг и поетическото призвание.Пътувания в Русия, Австрия и Италия. От фолклорната епика през класицизма до романтизма.Класицистични оди – Pustinjak cetinski (1834). Фолклорните „спевове” Slobodijada и Glas kamenstaka. Примерът на Данте и Милтън, Юго, Ламартин и Пушкин Философско-космогоничния епос Luca miurokozma (1845).Драматико-епическата поема (национална епопея ) за съдбата на Черна гора Gorsi vijenac (1847. Сюжет и персонаж. Владиката Данило и игуменът Стефан.Философия на историята. „Горски венец” и „Кървава песен”. Героико-комичната поема Lazni car Scepan Mali”.


ІХ лекция. РОМАНТИЗЪМ: БРАНКО РАДИЧЕВИЧ.(1824-1853)

Понятието „Романтизъм”. От Просвещнеския рационализъм и универсализъм към култ на сърцето и индивидуалното.Славянският романтизъм в контекста на европейския. „Народът” като романтично понятие. Демократично-фолклорна и индивидуалистично -„байроническа” линия в европейския и славянски романтизъм. От панславизъм към национализъм. 1847 – победа на народните говори в сръбската литература.

Бранко Радичевич – житейски и творчески път.Във Виенския кръг на Вук Караджич (1843-1853). Влияние на Байрон и немския романтизъм, ранни немски стихове. Pesme (І – 1847, ІІ- 1851, ІІІ- 1862 ).Лирически стихотворения по фолклорен образец – Devojka na studencu, Putnik na uranku, Vragolije, Ribarceta san. Поезия на елегичната тъга и предчувствия за смъртта - Jadna draga, Ko mlidijah umrijeti, Bolesnikov uzdisaj. Героични и лирически поеми. Djacki rastanak – страх от съмртта и жажда за житейски удоволствия, поема на раздялата. Brankovo kolo – символ на югославското единство. Поемата Tuga i opomena. Сатиричната поема Put.

Книжовници от бранковото поколение – Павле Попович Шапчанин, Светозар Милетич, Любомир Ненедович, Йован Илич.

Омладинската епоха.

Х лекция. РАЗЦВЕТ И УПАДЪК НА СРЪБСКИЯ РОМАНТИЗЪМ.

ЙОВАН ЙОВАНОВИЧ ЗМАЙ (1833-1904). Интимна лирика - Djulici (1864) и Djulici uveoce (1884). Родолюбива, гражданска и социално-сатирична поезия. Пенчо Славейков за Змай. ДЖЮРА ЯКШИЧ (1832-1878 )- страст, бунт и горчивина в поезията. Историческа драматургия. Социално-критична проза. Късният романтик ЛАЗА КОСТИЧ (1841-1910).Програмното Medju javom i medj snom.Лирическият шедьовър Santa Maria della Salute. Романтични исторически драми. Преводач на Шекспир. Критическа и .философска проза.Против „народните блянове” на Змай, спор с принципите на Св.Маркович и Чернишевски.Разочарование от националните идеали и горчива самотна старост. Предтеча на модерността.




ХІ лекция. СРЪБСКИЯТ РЕАЛИЗЪМ.

Доминация на прозаическата жанрова формация. Реализъм преди реализма. Интерес към съвременната социална проблематика.Регионализъм в литературата.Смяна на рецептивната ориентация.Омладински период. Светозар Маркович –идеолог на реализма.Pevanje i mislenje.Realnost u poeziji.

ЯКОВ ИГНЯТОВИЧ(1822-1889) –разказвач и романист. Исторически и съвременни теми. Сърбите в Сент Андрея. Бит и хумор.Milan Narandjic (1862 )- хумористично-пикарескен роман.Vasa Respekt (1875)- романтичен бунтовник срещу обществото Cudan svet – мрачна картина на селото. Veciti mladozenja (1878) - разпада на едно търговско семейство.Любен Каравелов и сръбският реализъм.

Фолклорно-рустикалния реализъм. СТЕФАН МИТРОВИЧ ЛЮБИША (1822- 1878) – етнографско-реалистични разкази из далматинския живот. Kanjos Macedonovic – юначеска митомания. МИЛОВАН ГЛИШИЧ (1847-1908 ) деец на Омладината, социално-сатирични, хумористични и фолклорно-фанатастични разкази. ЯНКО ВЕСЕЛИНОВИЧ (1862-1905) –разкази-картинки из селския живот, лирически битовизъм. Романи – патриархалната идилия Seljanka (1893) и романтична героика на Hajdut Stanko (1896). Майсторът на разказа ЛАЗА ЛАЗАРЕВИЧ(1851-1891). Психологизъм и морализъм.Лаза Лазаревич и Михалаки Георгиев.



ХІІ лекция. МОДЕРНИЗАЦИЯ НА РЕАЛИСТИЧНАТА ПРОЗА.

СИМО МАТАВУЛ(1852-1908) - традициите на устното разказване и литературният сказ. „Далматинска” и „белградска” проза. Етнографски реализъм. Разкази.Романи – Uskok (1892) и Bakonja fra Brne (1892). СТЕВАН СРЕМАЦ (1855-1906 ) - разказвач и романист, хумористична и сатирична наративна поетика. Комика и ужас на балканската провинция. Хумористичният роман Pop Cira i pop Spira (1898). Поетичен битов реализъм - Zona Zamfirova (1903). Социална характерология – роман за „сръбския бай Ганю” и „архетип на сръбската култура” Vukadin (1903). Психологическият реализъм на СВЕТОЛИК РАНКОВИЧ (1863-1899 ) – сблъсъкът на героите с реалността и краят на идиличната патриархалност.Романите Gorski car (1897), Seoska uciteljica (1899) и Poruseni ideali (1900). Сатиричният реализъм на РАДОЙЕ ДОМАНОВИЧ (1873-1908 )- разкази из селския живот, хумористична и социално-сатирична проза. Marko Kraljevic po drugi put medju srbima, Stradija. Реализъм в поезията –обективната поезия на Воислав Илич.


ХІІІ лекция. ПЪРВАТА СРЪБСКА МОДЕРНА.

ВОИСЛАВ ИЛИЧ (1860-1894) преходът от романтизъм и реализъм към модерността. Модернизация на критическата мисъл. Любомир Недич, Богдан Попович, Йован Скерлич, Бранко Лазаревич. Ново обръщане към Европа.Космополитизъм, индивидуализъм, песимизъм.

Парнасистккия символизъм. „Князът на поетите” ЙОВАН ДУЧИЧ (1874- 1943). Житейски и творчески път – от Херцеговина през Женева до САЩ.Влияние на европейския символизъм. Три етапа в поетическото му развитие. Стремеж към поетическо съвършенство. Pesme sunca, Pesme ljubavi I smrti, Carski soneti, Plave legende. Jadranski sonetiq Dubrovacke poeme. Лирическите теми Бог, Любов и Смърт.Функции на пейзажа. Особености на лирическата му поетика. Пътеписна (Gradovi i himere), критическа (Moji saputnici) и философска (Blago cara Radovana) проза. Дучич в България.

Поезията на МИЛАН РАКИЧ (1867-1938). АЛЕКСА ШАНТИЧ (1868-1924).МИЛУТИН БОИЧ (1892-1917 ).



ХІV лекция ПОЕТИТЕ-ДЕКАДЕНТИ. МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ПРОЗАТА

Сръбските „прокълнати” поети Лирическият песимизъм на СИМА ПАНДУРОВИЧ (1883-1960). Трите шедьовъра на трагичния герой на сръбската модерна лирика ВЛАДИСЛАВ ПЕТКОВИЧ –ДИС (1880-1917) – Тamnica, Mozda spava и Nirvana.

Модернизация в прозата.Лирически и критически реалисти.`ИВО ЧИПИКО (1869-1923). Пантеизъм и социален реализъм. Морето и любовта като нагон към свобода. Разкази из далматинския живот – Primorske duse, Sa jadranskih obala, Sa ostrva. Романи.Za kruhom (1904)- бягство от социалната действителност към морето и природата. ПЕТАР КОЧИЧ (1877- 1916)- борбен социален сатирик,тенденциозен реализъм на моралния активизъм. Разказвач на Босна. Цикълът за Симеун Дяк. Сатирата Jazavac pred sudom.


ХV лекция. БОРИСАВ СТАНКОВИЧ (1876-1927)

Фолклорният реализъм като маска на вътрешната психологическа драма на човека. От Светолик Ранкович към Борисав Санкович. Символизъм в прозата. Регионалният балканско-ориенталски колорит – книгите разкази Iz sarog jevandjelja (1899), Stari dani (1902), Bozji ljudi( 1902). Жалбата за младост и чувствената обзетост от женската красота като триумф на хедонистичния индивидуалистичен витализъм – драмата Kostana (1902).Затвореното пространство на провинциалния патриархален свят (моралът на търпението) и затворът на тялото – романът Necista krv (1910)

Други прозаици – Светозар Чорович, Милутин Ускокович, Велко Петрович.


ХVІ лекция. БРАНИСЛАВ НУШИЧ (1864-1938).

Житейски и творчески път.Начало в прозата- антивоенните Pripovetke jednog kaplara (1886). Балканско-ориенталският колорит на Ramazanske veceri (1898). Фейлетонистът Бен Акиба. Плитък хуморист или социален сатирик? Хумористични разкази и романа Opstinsko dete (1902). Хумористичната Autobiografija (1924) – семейството, училището и казармата –школи по социално лицемерие и репресивно подчинение. Нушич - комедиографът. Сръбската драма след Стерия- комедиографът Коста Трифкович.Ранните обществени комедии на Нушич – Narodni poslanik (1883), Sumnjivo lice (1888) и Protekcija (1889). Психологически, исторически и фантастични драми. „Леки” комедии и водевили.Комедиографската зрелост на късния Нушич – Gospodja ministarka (1929), Ozaloscena porodica (1934), Pokojnik (1937), D-r , Mister Dolar и др. Синтезът на социална и политическа сатира с водевилна сценична техника. Класик на балканския комедиографски модел. Нушич в България.




ХVІІ лекция. МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ.АВАНГАРДИСТКИ БУНТ И БАЛКАНСКА ПАТЕТИКА.

Изгнаническата литература след разгрома 1915 -1917. Литературата на Корфу – Zabavnik. Създаването на Кралство СХС 1918 година.Списание Knjizevni jug.

Покруса и нови надежди - военното поколение.От модернизъм към авангардизъм. Разцвет на „измите”- суматраизъм, зеннитизъм, хипнизъм, . Експресионизъм, дадаизъм, футуризъм и сюрреализъм. Балкански барбарогенизъм. Продължение на реализма и модернизацията му.

Авангардистка периодика и литературни манифести.

„Зенитизмът” и авангардисткият барбарогенизъм на Любомир Мицич.

РАДЕ ДРАИНАЦ (1899-1943) – „бандит или поет”, душа на модернизма около1922. Анархоидно-бохемският бунт и „хипнизма” на Драинац като синтез на барбарогенизма и суматраизма. Други имена от кръга на Драинац - Мони де Були, Ристо Раткович, Жарко Василевич .Критиката на Велибор Глигорич.

Фолклорният модернизъм ва МОМЧИЛО НАСТАСИЕВЕЧ(1894-1938). Синтез на авангардните търсения с фолклорното наследство.Ранко Младенович. „Пустинникът в града” Настасиевич.Към „родна” мелодичност.Седемте лирически „Кръга” – Jutarnje, Vecernje, Bdenja, Gluhote, Reci u kamenu,Magnovenja, Odjeci. Преоткриването на Настасиевич и влиянието му върху следоенната поезия и критика.

Други имена -Александар Илич, Десимир Благоевич.



ХVІІІ лекция. МОДЕРНИСТИ.

СТАНИСЛАВ ВИНАВЕР (1891-1955)- средищна фигура на белградския следвоенен модернизъм. Manifest ekspresionizma (1920).Парижки студии. Поет, есеист, литературен и музикален критик. Ранна символистична поезия. От Cuvari sveta (1926 ) до Еvropska noc (1952). Майстор на пародията: Pantologija novije srpske pelengirike (1922).Богато есеистично творчество,монография за Лаза Костич. Възгледи за езика.

ТОДОР МАНОЙЛОВИЧ (1883-1968 ) –поет, есеист, драматург, преводач, критик.Естетизъм и музикалност.Култ към духа.Имагинерни пътешествия. От Ritmovi (1922 ) до Pesme mog dvojnika (1958 )

РАСТКО ПЕТРОВИЧ (1898-1949)- дионисиевски страсти и експанзивен експресионизъм. Органика и ерудиция. Сред парижките авангардисти, дипломат и пътешественик, емигрант в САЩ. Романът Burleska gospodina Peruna boga groma (1921). Стихосбирка Otkrovenje (1922 ).Пътепис Afrika (1930). Проза.Критика.

Други имена – Сибе Миличич, Душан Василйев, Драгиша Васич.

Критици- Милан Богданович.Stari i novi (І-V, 1931-1955 )



ХІХ лекция. МЕЖДУВОЕННАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ТРАДИЦИЯТА.

Академията , Университета и Матица Српска –бастиони на традицията. Класицизиране на старите „модернисти”.

ДЕСАНКА МАКСИМОВИЧ (1898-1993 ) – интимни изповеди и усет за природа. Народна съдба и родолюбива лирика. Krvava bajka. След войната - наследството и модернизация на изказа.Тrazim pomilovanje.

Лириката на хеленистката Аница Савич-Ребац. Разказвачи от Босна – Боривое Йевтич, Хамза Хумо и Исак Самоковлия.

БРАНИМИР ЧОСИЧ (1903-1934) – разказвач и романист.Белградският роман Pokoseno polje (1934).

Критика и есеистика – Богдан и Павле Попович, Светозар Матич, Младен Лесковац, Милан Кашанин.

ИСИДОРА СЕКУЛИЧ (1877- 1958)- разказвачка и майстор на есеистичния изказ.Синтез на европеистичен интелектуализъм и усет за националните ценности.Есета за световни и сръбски писатели и мислители. Книгата за Нйегош.


ХХ лекция. МИЛОШ ЦЪРНЯНСКИ (1893-1977) .

Житейски и творчески път. Дипломат и емигрант. С Андрич в Knjizevnji jug..



Lirika Itake (1919) и авангардисткият манифест Objasnjenja Sumatre (1920). Новоромантизъм, авангардизъм, експресионизъм и „суматраизма”на Църнянски. Лирическият роман Dnevnik o Carnоjevicu (1921)- изповед на разлюляното съзнание на сръбското военно „изгубено поколение”. Новоромантичните поеми Strazilovo и Serbia Поетичeският роман Seobe (1929)- пантеистично-космически витализъм и еротизъм.

Творчеството на Църнянски след Втората световна война. „Романът на един национ” Druga knjiga Seoba (1962)– продължението на „Преселения” като нова жанрова поетика и концепция. Емигрантската тема – Roman o Londonu (1972). Критика и литературни манифести. Майстор на пътеписния лирическия есеизъм - Pisma iz Pariza, Ljubav u Toskani, Knjiga o Nemackoj, Kod Hiperborejaca. Дипломатическите мемоари Embajade. Поемата Lament nad Beogradom (1962).




ХХІ лекция. ОТ СЮРРЕАЛИЗЪМ КЪМ СОЦИАЛНА ЛИТЕРАТУРА.

Сръбският сюрреализъм в контекста на френския сюрреалистичен кръг. Първа, предсюрреалистична фаза (1922-1930). Списанията Putevi и Svedocanstva. Втората фаза – организирано движение. Алманахът Nemoguce.Сюрреалистични издания – Pozicija nadrealizma и др. МАРКО РИСТИЧ (1902-1984)- вожд и главен идеолог на сюрреализма.Поезия, критическа есеистика, публицистика и мемоари. МИЛАН ДЕДИНАЦ (1902-1966) – най-изразителния лирик сред сюрреалистите: Javna ptica, Jedan covek na prozoru, Pesme iz dnevnika zaroblenika,Od nemila do nedraga . ДУШАН МАТИЧ (1898-1980)- зрелите лирически синтези (Bagdala, 1954) и майстор на есето ( Anina balska haljina, 1956 ). АЛЕКСАНДАР ВУЧО (1897- 198 ) – поезия и хумор: Humor Zaspalo, Nemenikuce, Cirilo i Metodije. Романистика.ОСКАР ДАВИЧО(1909- 1989)- жанрово многобразие и продуктивност –поезия ( Hana,1938, Visnja za zidom,1950 Flora,1955, Kairos,1959, Tropi,1959, Trg M,1968, Telo telu, 1975; романи – Beton i svici,1956, Radni naslov beskraja, 1958, цикълът Robije (1963-1981). Други имена – Коча Попович, Дж. Костич, Дж. Йованович, Любиша Йоцич. Влючване на сюрреалистите в социалната литература (1932). Обществена и културна активност на сюрреалистите след Втората световна война.

Движението на „социалната литература” през 30-те години. Критиката на Дж.Йованович.Йован Попович.Литература на и за НОБ. Радован Зогович.Скендер Куленович.Чедомир Миндерович. Душан Костич. БРАНКО ЧОПИЧ (1915- 1989) – Dozivljaji Nikoletine Bursaca. Майстор на разказването и народния хумор.

ХХІІ лекция. СРЪБСКАТА ЛИТЕРАТУРА СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА.ВРЕМЕТО НА РОМАНА.

Периодизация и смяна на водещите жанрови формации. Краткото време(1944-1948- 1952) на соцреализма.Радован Зогович. Prugasi (бригадирска поезия) и литература за НОБ.Разривът с Москва и битката „модернисти” – „реалисти”.

ВРЕМЕТО НА РОМАНА. Pesma (1952) на Оскар Давичо и Daleko je sunce(1951) на Добрица Чосич: към обрат в романовите концепции. Модерните романови синтези на ДОБРИЦА ЧОСИЧ (1921- 200 ) – Koreni (1954), Deobe (1961), Vreme smrti (І- ІV, 1972-1979) , МИХАЙЛО ЛАЛИЧ (1914 - 1992) – Svadba (1950), Lelejska gora (1957), Hajka (1960), ВЛАДАН ДЕСНИЦА(1905 - 1967) - Proljeca Ivana Galeba (1957) и МЕША СЕЛИМОВИЧ (1910-1982) – Dervis i smrt (1966), Tvrdjava (1970). Други разказвачи и романисти. Разказваческата поетика на Антоние Исакович. .

ХХІІІ лекция. ЩУРМЪТ НА МОДЕРНАТА ПОЕЗИЯ.

87 pesama (1952) на Миодраг Павлович и Коra (1953) на Васко Попа и битката „модерно” –„реализъм”. Идеолозите на модернизма – Марко Ристич, Зоран Мишич,Света Лукич. За т.нар.”созиалистически есестизъм”.

Лирическата поетика на ВАСКО ПОПА(1922-1991)-овладяният сюрреализъм, фолклор и лаконичност на изказа. МИОДРАГ ПАВЛОВИЧ (1928)-.поет и критик- есеист. Между наследството на модернизма и неокласицизма. Втората модерна вълна - БРАНКО МИЛКОВИЧ (1934-1961) – от сюррелизма до неосимволизма..Търсене на нови митологии. Византия и модерният лиризъм на ИВАН В.ЛАЛИЧ (1931-1996). Средиземноморският дух и елинският александризъм на ЙОВАН ХРИСТИЧ (1933-2002)- поет и театрал, критик и есеист. Поезията на Любомир Симович, Борислав Радович, Велимир Лукич, Божидар Тимотиевич, Милован Данойлич, Бранислав Петрович, Матия Бечкович и др. За т.нар. „социалистически естетизъм”. Синтезът традиция-модерно. Поезията на СТЕВАН РАИЧКОВИЧ (1928). Други имена


ХХІV лекция. НОВАТА ПРОЗА.

Авангардистката проза през 50 години.РАДОМИР КОНСТАНТИНОВИЧ(1928)- прозаик и критик.Романът Daj nam danas (1954) МИОДРАГ БУЛАТОВИЧ(1930-1995) – романист на мрачните подземия на света и човешката психика – Djavoli dolaze (1955). Прозата на Филип Давид.

От социалистически естетизъм към нов реализъм. „Стварностната” проза - проза на „новия стил”. ДРАГОСЛАВ МИХАЙЛОВИЧ (1930)– Kad su cvetale tikve, Petrijin venac, Cizmasi,други романи. БОРИСЛАВ ПЕКИЧ (1930-1992) – романис, дратаруг, есеист. Модерен библейски алегоризъм и панорама на сръбския буржоазен живот: семейната сага Zlatno runo (І- V,1977-1982).Наративните поетики на Бранимир Шчепанович, Александар Тишма, Мирко Ковач, Видосав Стефанович, Милисав Савич, Мирослав Йосич Вишнич, Живоин Павлович, Слободан Селенич, Момо Капор. Други имена в прозата.

  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©bezogr.ru 2016
обратиться к администрации

    Главная страница