Литература на ХІХ век, творчеството на Томас Бернхард, Барбара Фришмут, Роберт Менасе, Илзе Айхингер, Ф. Г. Зебалд, Ирмтрауд Моргнер, Теодор Фонтане и др



Скачать 44.75 Kb.
Дата11.05.2016
Размер44.75 Kb.
Майа Разбойникова-Фратева
Завършва специалност „Немска филология“ в СУ “Св. Климент Охридски“

Докторантка в Лайпцигския университет с научен ръководител проф. Клаус Шуман, защита на дисертационен труд в същия университет.

От 1989 г. преподавател по история на немската литература към катедрата по германистика и скандинавистика в СУ “Св. Климент Охридски”, специализации в Австрия и Германия, ДААД-стипедиантка, ÖAD-стипендиантка, координатор на научния обмен между Института по нова немска литература към Хамбургския университет и секция „Литература“ към Катедрата по германистика и скандинавистика (2001-2011), участие в научни проекти, подготовка на/участия в национални и международни конференции и конгреси в страната и чужбина, ръководител на катедрата по германистика и скандинавистика (2003-2006), член на специализирания научен съвет по литературознание към ВАК (2006-2010), член на ФС (от 2003)
2001 представя хабилитационен труд на немски език: Фикционални биографични текстове от жени в съвременната немскоезична литература. Текстът отвъд текста.

2012 защитава дисертация на тема „Мъже и мъжествености в творчеството на Теодор Фонтане“


Изследователски полета:

съвременната немскоезична литература, литературата от жени, феминистична теория и литературна наука, нови литературни теории, биографична литература, джендър-изследвания, литература на ХІХ век, творчеството на Томас Бернхард, Барбара Фришмут, Роберт Менасе, Илзе Айхингер, Ф.Г. Зебалд, Ирмтрауд Моргнер, Теодор Фонтане и др.



Преподавателска дейност

Лекции (бакалавърска степен): История на немскоезичната литература през втората половина на 19-ти век, История на немскоезичната литература от началото на 20-ти век до Втората световна война, Австрийска и швейцарска литература след Втората световна война

Семинари (бакалавърска степен): Поглед към съвременната австрийска литература от жени, “Духовният човек” на Томас Бернхард, Женският субект в теорията и литературата, Постструктуралистични литературни теории, Женските образи в творчеството на Теодор Фонтане, Кафка – опити за приближаване, Феминистична литературна теория и литература от жени, Лирика след 1945 г. – опит и съвременност, Лирика от Краевековието до Втората Световна война

Магистърска степен: Полът като социална конструкция, Нови литературни теории, Спомен и памет – конструиране на памет в литературния текст, Културни конструкции: полът във философския и литературен дискурс от 18-ти век до съвременността
Член на съюза германистите в България, на Международното сдружение на германистите, на “Дружество ‘Гьоте’ в България”
Награди:

1999 Годишна награда на Съюза на преводачите в България за превода на избрани статии от Ханс-Роберт Яус съвместно с Ренета Килева

2005 Преводът на романа „Пианистката“ от Елфриде Йелинек е номиниран за наградата “Христо Г. Данов” в раздел „Преводна литература“.

2006 Награда на Съюза на преводачите за превода на романа “Пианистката”.



Монографии:

  1. Fiktionale Frauenbiographien in der Gegenwartsliteratur. Das Reden vom Geschlecht im Text hinter dem Text. Berlin: trafo 2003.

  2. „Jeder ist seines Unglücks Schmied.“ Männer und Männlichkeiten in Werken Theodor Fontanes. Berlin: Frank und Timme 2011, 326 стр.



Други публикации (след 2002 г.):


  1. Ilse Aichinger: “Die größere Hoffnung”. Die Überwindung von Realitäten im Schweigen der Erinnerung. In: Winter, H.- G. (Hrsg.): “Uns selbst mussten wir misstrauen.“ Die „junge Generation“ in der deutschsprachigen Literatur. Hamburg München 2002, S. 292-307.

  2. Die Italienreisen finden in Deutschland statt. Über Hans-Ulrich Treichels Roman „Der irdische Amor“. In: Maja Razbojnikova-Frateva, Hans-Gerd Winter (Hg.): Interkulturalität und Nationalkultur in der deutschsprachigen Literatur. Dresden: Thelem 2006, S. , S. 271- 285.

  3. Vorwort zum Konferenzband „Interkulturalität und Nationalkultur“(zusammen mit Hans-Gerd Winter). Germanica. Neue Folge 2003/2004. Dresden: Thelem Verlag 2006.

  4. Krise, Erinnerung und Mythos in Ilse Aichingers Roman “Die größere Hoffnung”. In: Mirtschev, B.;Winter H.-G. (Hg.): Mythos und Krise in der deutschsprachigen Literatur des 20. Jahrhunderts, Dresden, Thelem-Verlag 2004, S. 237-245.

  5. „Sehr weiblich“,“hysterisch“ und „hexenhaft“: Von der Schwierigkeit, eine Heldin zu haben. Ingeborg Drewitz’ Bettine-Buch. In: Becker-Cantarino, Barbara; Stephan, Inge (Hrsg.): Von der Unzerstörbarkeit des Menschen. Peter Lang, Bern 2005, S. 349-356.

  6. Interview mit Robert Menasse: Kultura, Sofia, 18.06.2004, S. 11.

  7. Die aus der Hölle Vertriebenen und aus der Geschichte Entlassenen, Kultura, Sofia, 18.06. 2004, S. 10.

  8. Oh Jelinek, oh Schutz vor ihr: Kultura, 15.10.2004, S. 3.

  9. Die unmöglichen Transfere.Über Elfriede Jelinek: Detonacija, November 2004, S. 9.

  10. Die eigentlichen Gründe und die fremden Hintergründe. Zur exotischen Kulisse im Werk von Robert Menasse. Materialien des XI. Internationalen Germanistenkongresses. Bern u.a.: Peter Lang: 2007.

  11. Wovon zeugt der Ohrenzeuge oder die Erfindung des interkulturellen Hörens. Internationale Konferenz „Elias Canetti und Zeitgenossen. Interkulturalität und Intertextualität“. Dresden: Thelem, S. 149-159.

  12. Vorwort zum Konferenzband „Elias Canetti und Zeitgenossen“ (mit Hans-Gerd Winter). Dresden: Thelem 2007, S. 11-21.

  13. Familiengeschichten in fiktionalen Frauenbiographien. In: Christian von Zimmermann, Nina von Zimmermann (Hg.): Familiengeschichten. Biographie und familiärer Kontext seit dem 18. Jahrhundert. Frankfurt, New Jork: Campus 2008, S. 83-97.

  14. Фикционалната биография в немскоезичната литература и феминистичното мислене през последните десетилетия на ХХ век. В: Манчева, Дина (съст.): Човекът в текста. Юбилеен сборник в чест на Стоян Атанасов. София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски” 2008, стр. 207-218.

  15. Фридерике Брун и космополитният литературен проект. Сборник от конференция “ХVІІІ век и Северна Европа”, октомври 2007, София 2013.

  16. Кодовете на изкуството. Някои наблюдения върху творчеството на Теодор Фонтане. В: Светлана Арнаудова (съставител): Литературни пространства без граници. Юбилеен сборник в чест на Надежда Дакова. София: Университетска издателство “Св. Климент Охридски”, с. 183-196.

  17. Barbara Frischmuth. Der fremde Nachbar. In: Iris Hipfl, Raliza Ivanova (Hrsg.): Österreichische Literatur der Gegenwart. St. Ingbert: Röhrig 2008, 107-120.

  18. За злото като теологическа, психологическа и естетическа категория. Рецензия. В: Проглас. Филологическо списание. 2008, кн. 1 (година ХVІІ), стр. 165-168.

  19. Das geliebte Fremde. Die Biographeme von W.G.Sebald. Internationale Konferenz „Kulturtransfer und Kulturkonflikt“ Sofia 2008, Dresden: Thelem 2010, 42-54.

  20. Майа Разбойникова-Фратева: Auf der Suche nach der vergangenen Zeit.

Erinnerungsstrukturen und -medien in der Erzählung „Max Aurach“ von W.G. Sebald. В: Николина Бурнева (изд.): Колективната памет в разкази на немски език. Велико Търново: ПИК 2009, с. 143-158.

  1. Майа Разбойникова-Фратева: Пътуванията на д-р Кафка. Теория и практика на биографемите при В. Г. Зебалд. В: Езици и култури в диалог. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски” 2010, с.331-339.

  2. Майа Разбойникова-Фратева: Роберт Музил: Човекът без качества. Под лупата на текста. В: “Култура”, бр. 26.02.2010.

  3. Liebe, Ehe, Ehebruch in Theodor Fontanes „L’Adultera“. Spuren des Romantischen. In: Николина Бурнева (изд.): Немски романтизъм: пътеводни проекти. Велико Търново: ПИК 2011, с.301-336.

  4. Männer und Männlichkeiten. Zum Beispiel Innstetten. In: Philologie und Kulturwissenschaft in der Wende. Festschrift für Penka Angelova. Hrsg. v. Vladimir Sabourin und Vladimira Vladova. Велико Търново: Университетско издателство 2011, с. 94-113.

  5. Истории за историята. В: в-к “Култура”, 18.06.2010, с.2

  6. Майа Разбойникова-Фратева: Der Generationsaussteiger. Beobachtungen über den Roman „Graf Petöfy“ von Theodor Fontane. In: Grucza, Franciszek (Hg.): Vielheit und Einheit der Germanistik. Bd. 11. Frankfurt Main, Bern u.a.: Peter Lang 2012. S. 277-282.

  7. Dimensionen des literaturwissenschaftlichen Unterrichts im Studium der Germanistik. In: Юбилеен сборник на катедрата по германистика към Шуменския университет. София: Фабер 2011, с. 198-209.

  8. Literatur als „Porta Orientis“. Betrachtungen zur kulturellen Pluralität im Werk von Barbara Frischmuth, Internationales Kolloquium 2012, Belgrad.

  9. Пътят на другите: от политически феминизъм към джендър-изследванията. Немски перспективи. In: Език на културата и култура на езика. Сборник научни статии в чест на проф. дфн Ана Димова. София: Фабер 2012.

  10. Immer Ärger mit Robert Schneider. Kurze Betrachtungen zum Werk. Festschrift von Pavlina Stefanova. Sofia 2013.

  11. За литературния шок и възмущението. В: в-к Култура, бр. 6, 15.02.2013, с. 9.

  12. Трилогия на целостта. В: Култура, бр. 15 от 19.04.2013, с. 9.


Преводи:

  1. Sigrid Berka, Susanne Moser u.a. (Hrsg.): Феминистична философия, София, Наука и изкуство, 2000. (пр. Майа Разбойникова-Фратева и Станислава Друмева)

  2. Елфриде Йелинек: Пианистката. Роман. Издателство Фигура. София 2005

  3. Milev, G. Die moderne Poesie.Notizen und Ideen. Übersetzung aus dem Bulgarischen von Maja Razbojnikova-Frateva. In: Bulgarien zwischen Byzanz und dem Westen. Band 1: Zoe. Schriftenreihe des Zentrums Osteuropa. Herausgeber A. Lauhus. Köln, 2008, S. 123-138.

  4. Михаел Лимберг: Херман Хесе. София: Рива 2009 г. 179 с.


База данных защищена авторским правом ©bezogr.ru 2016
обратиться к администрации

    Главная страница