Космогонични измерения на празника Св. Георги Светлозар Рулински, Русе Наричат Гергьовден „голям пролетен празник”



Скачать 202.66 Kb.
Дата04.05.2016
Размер202.66 Kb.
Космогонични измерения на празника Св. Георги

Светлозар Рулински, Русе
Наричат Гергьовден „голям пролетен празник”. Наричат го „най-голям пролетен празник”. Празник на буйната вегетация, на младостта. Той мери ръст с най-големия християнски празник Възкресение Христово и то – забележете, сред християни. Изказвано е мнение, че в миналото е бил един празник, впоследствие разделен на две. Анчо Калоянов публикува песента:

Де гиди Великден, Гергьовден/ дето е цяла неделя/, Що не е цяла година/, на хоро да се наода/, на либе да са налибя.

По-рано приведох разсъждения за това, че Св. Георги е наследил качествата на шумерския бог Нинурта. Основните качества са воин и земеделец. Основният епитет – „защитник”, а имената почти съвпадат – Ураш (орач) и Ге – орг (оре Земята).

Подвигът на Св. Георги – победата над змея е основен мотив в иконите на великомъченика. От разсечения змей рукнали реки от блага – жито, вино, мляко.

В първообраза става нещо различно. В резултат на космическо събитие – катастрофа – е образувана Земята и е възникнал Животът. Ясно е, че в една космогония няма място за категории като „добро” и „зло”. Поставям на едно ниво Сътворението на Земята и Живота с реките от блага и изкласилите житни растения.

Космическата битка е разгледана от З. Сичин в книгата му „12-та планета” (2), съгласно неговия превод на 6-те плочки на Сътворението. Боят се води между планета нашественик (Мардук) и планета Тиамат (която всичко роди). В резултат Тиамат е победена, главата ѝ е отсечена. С помощта на сателита на Мардук – Северния вятър, главата на Тиамат е преместена и от нея се образува Земята. Любопитно е, че в митологията на Пеласгите също се появява Северен вятър в самото начало на Сътворението. Там той е пръв син и съпруг на богинята майка Еуринома (щъркел).(3)

Ще отбележа, че във Вавилонския текст Енума елиш (Когато там горе) главният местен бог Мардук е заменил оригинала Нинурта. Демонът-змей Тиамат еволюира до Земя – богиня-майка и оттам се оприличава на майката на Нинурта-Георги. За родителите на Нинурта се знае, че са Енлил и Нинхурсаг. Като син от полусестра, той е пръв наследник на владетеля на Земята (Господар на заповедта) и има почти максималния ранг 50. Нинхурсаг е богиня-лечителка, акушерка, покровителка на семейството и женските занятия. В славянския пантеон е представена от Морана и Мокош. Морана е богиня на смъртта, но и на живота и вегетацията. Животното ѝ е свиня, а растението – орех. Мокош покровителства женските занятия, животното ѝ е кобила и свиня, а растението – коноп. (Байич). На галски език „MOSH” е дива свиня.

Баба е едно от имената на съпругата на Нинурта – Гула. Общото занятие – акушерството – слива двата образа. Баба става синоним на помощница при раждане и на раждала жена. В руски език „баба” е синоним на „жена”. В народните песни майката на героя няма име. Наречена е „баба”. Ще покажа, че по-голямата част от ритуалите и обичаите на празника Гергьовден са свързани с Бабата.

И така: ще търся в празнуването на Гергьовден мотиви от Сътворението на Света.


Календар.

На Гергьовден започва „лятото”. Стадата тръгват от полето към планината. Сключват се договори, подновяват се стари. На 23 април 1864 г. Васил Левски се главява за учител и певец в църквата (Св. Димитър) в с. Войнягово (до Карлово). Това са дейности, свързани с „начало” и „глава”. Изворът на река е „глава”. За наемане, договаряне използваме „главяване”. Естествено е толкова важни неща да се случват на „главен”, „най-важен” ден. Според мен, в основата е главата на Тиамат. Ще се върна пак на тази тема.

Прието е датата на празнуване на Гергьовден да бъде 6 Май. До това се е стигнало след решение на висшите свещеници да се постави всенародния празник след великия пост. Горната дата е след всички възможни положения на Великден, изчисляван по таблици, наричани пасхалии. Според пасхалиите, най-ранната дата за Великден е 4 април, а най-късната – 8 май. До 6 Май великият пост на практика е приключил. Запитах кротко Дядо поп: защо Гергьовден се празнува на 6 май, а не на 23 април? Получих неочакван отговор: „Но той е на 23 април!” За да ми докаже, въведе ме в църквата и ми показа служебната книга. Службата на великомъченика е в „месец априлий, ден К.Г.”, което е 23.4 (числената стойност на к е 20, а на г е 3, защото кирилската буква в няма числена стойност). На същата дата е празникът на Сейнт Джорж, в това различните църкви са единодушни. Въпросът е : как е определена датата?

Интересно е, че по Българския календар, започващ на зимното слънцестоене, 23 април съответства на 1 ден V месец (7). Това е още един щрих към идеята, че се занимаваме с много важен, много древен празник, в който трябва да търсим многопластов смисъл.

Обикновено храмовите празници са в дните на своите патрони. Щом търсим смисъла на 23 април, трябва да проверим кога е бил празникът на храма на Нинурта. Това не е безнадеждна работа, въпреки че този могъщ бог е имал няколко храма. По чудо е запазен писмен материал, свързан със строителството и освещаването на най-важния му храм. Едно от имената на героя е НИН.ГИРСУ, което значи „господар на Гирсу”. Гирсу е светилище в Лагаш – това е най-южната част на Ирак. Цар Гудеа построил в рамките на храмовия комплекс ГИРСУ нов храм, наречен Е.НИННУ (дом на петдесетте). 50 е божественото число на Енлил и съответно на неговия наследник. Числото дава право на притежателя му да има толкова имена - в случая 50.

Историята е записана върху два глинени цилиндъра, познати като цилиндър А и цилиндър В. На тях Гудеа разказва как след като Нинурта получил разрешение да си построи нов дом (храм), му позволил да го построи. Царят сънувал вещ сън и след като ходил при жреците да му го разтълкуват, пристъпил към проектирането и строежа. Участие имали още няколко божества, което гарантирало, че няма да има грешки. За деня на храма търся данни в съня на Гудеа.

После се появи небесна поличба:

Слънцето над Кишар изведнъж

се появи над хоризонта.”

Има данни, че шумерите са имали освен лунен, също и слънчев календар, но само за жреческа употреба. По всичко личи, че той е бил подобен на Българския циклов календар. Всяка година, но и месец са съответствали на зодиакално съзвездие и на планета с техния номер от 1 до 12. Кишар е планетата Юпитер с пореден номер 5. Значи, Слънцето изведнъж (за първи път) изгрява над Петия месец и това е неговият първи ден! Хора, които не познават жреческия календар, естествено не могат да разберат ясно посочената дата. Отбелязвам, че датата на Гергьовден се появи.

Приблизително по същото време на годината става освещаването на готовия храм. Описанието се намира на цилиндър В (в Лувъра).

Построили храма. Дълго е изчакван подходящият ден. Предходните събития са:

- Идва Нова Година (пролетното равноденствие)

- Идва пълна луна (Пасха)

- Идва нова Луна

Тогава:


- Започват чествания (освещават храма)

- След три дни започва жетвата в нивите на Гудеа.

Намирам определяне на храмовия празник по три начина и с различна точност. С точност до ден, седмица и месец. Считам, че денят на жетвата може да се колебае в рамките на седмица. Лагаш е на около 30 градуса С.Ш. и краят на април е подходящ за жетва на ечемика. За пример – жетвата в Северна България изостава от тая в Южна с 10-12 дни. Разликите в географската ширина е в рамките на 2 градуса. (42°- 44° С.Ш.), а Лагаш е цели 13 градуса на Юг.

От казаното дотук може с голяма увереност да твърдя, че храмовият празник на Е.НИННУ е бил 23 април (по Григорианския календар). Което исках да намеря.



Гудеа
Ще ви запозная с откритието на г-жа Александра Байич, което има непосредствена връзка с разглежданите проблеми. Г-жа Баийч е лекарка от Белград – психиатър и невролог. Тя се занимава с митологията на славянските народи, превежда от английски и издава основните келтски митове. Случайно попада на обекта Богово гумно и полага доста усилия да го проучи. Инструментариумът й е прост – ползва снимки от Интернет, разпечатва ги и с ученически ъгломер достига до много важни резултати. Тази година обнародва резултата от труда си в „Календар предака”, изд. Пешич и синови, Београд. (Издателката г-жа Весна Пешич е дъщеря на проф. Радивое Пешич, автор на „Винчанско писмо”.)

И така – Богово гумно е на около 60 км Западно от Чипровци. Намира се на планината Девица, част от планината Озрен (до 1887 г. – Видин). Намира се в землището на с. Скробница, общ. Княжевац. На обработената снимка се виждат, а на местността се потвърждават, очертани с каменна зидария, на места прекъсната, два кръга с големи размери – 120 и 75 м. съответно. Съединявайки центровете им, изследователката получава точката от хоризонта, от която изгрява Слънцето в деня на лятното слънцестоене.


Beogradu, 17.2.2012.god. Aleksandra Bajić

За уточняването на този и други азимути, тя използва програмата REDSHIFT-7. Важно за изследването се оказа положението на напълно изгрялото Слънце, а не на първия слънчев лъч. Ще отбележа, че в процеса на проучването на Богово гумно, разменихме с г-жа Байич десетки писма.

След като доказа съществуването на Слънчева обсерватория, авторката потърси азимутите на изгревите и на други особени дни в годината. Например – на средата на лятото. Смятано механично, това е 6 или 7 август. Но за сръбския народен календар това са незабележими дати. По народному, средата на лятото е на 19 август – големият празник Преображение.

Преображение се счита за среда на лятото. Природата се преобразява - започва да клони към зима. Забранено е къпането в реки и езера. Разрешава се ядене на грозде, след това и на къпини.

Задавайки координатите и надморската височина на Богово гумно, за изгрева на 19 август се получава азимут 73° 30’. Но същия азимут сочи виолетовата линия на чертежа, т.е. допирателната към малкия кръг. Тя е и ъглополовяща на ъгъла от лъчите на изгревите на Равноденствието и Лятното Слънцестоене – гледано от центъра на големия кръг. Но от същото място изгрява Слънцето на 23 април и следва това да бъде среда на пролетта. Както вече показах, това е всенародният празник Гергьовден. На двата големи празника Слънцето изгрява от една и съща точка на хоризонта. Но до Гергьовден Слънцето се „приближава” до казаната точка така, че лъчите му са извън малкия кръг. На Гергьовден допирателната „отсича” малкия кръг, както е била отсечена главата на Тиамат. Така се намери едно приемливо обяснение за смисъла на малкия кръг в конструкцията на Обсерваторията Богово гумно. Факт е, че датата 23 април е специално подчертана в комплекса Богово гумно. От тук може да се правят изводи за възрастта на съоръжението и разбира се за календара.

На Преображение е панаирът в гр. Сокобаня и „славата” – курбанът на банята. Това показва, че Богово гумно е важна част от бита на местните хора. Визуално, същинското лято е в сила, когато Слънцето изгрява от азимути, намиращи се в малкия кръг.

Дотук посочих датата 23 април като храмов празник на храма ЕНИННУ, празник на вмчк. Георги Победоносец и точка, специално подчертана в народната Слънчева обсерватория на планината Девица – Богово гумно.

Обръщам внимание на читателя, че в годишния си ход между двете точки на слънцестоене, слънчевите изгреви се движат по хоризонта подобно на махало или люлка. Това е Златната Слънчева люлка, известна от приказки и песни.
^ Сивият (пъстрият, зеленият) цвят на коня и средната позиция между белия и черния, му отреждат ролята на медиатор. Обвързаността на зеленото с представата за рая го определя като посредник между земята и небето

Отсичането на главата на Тиамат представлява разделянето на Небето и Земята. Между тях остават да функционират няколко връзки, като по-важните са:


  1. Световното дърво (обикновено липа)

  2. Кон или елен. Във фолклора конят свързва световете.

  3. Люлка.

Люлката заема важно място в Гергьовските обичаи. В няколко народни песни Слънцето си служи с люлка, за да грабне мома. На Гергьовден Слънцето спуснало златна люлка. Момите се втурнали да се люлеят, а като дошъл ред на слънчевата избраница, люлката потеглила нагоре и момата била похитена.

Люлка се връзва на разлистено дърво, на много места орех (дърво на Морана). Правели люлка от скоро отсечено липово дърво. На горния край с клин правели подвижната връзка с ореховия клон, на долния край със свредел пробивали дупка, а в нея набивали жегъл, където да стъпи люлеещия се. Другаде, от пресни липови кори изплитали въжета за люлката (1). До люлката имало кантар. Всички се претегляли. Честит бил, който е напълнял от предното теглене. Момите се опасвали с дебелика (Bryonia alba, сем. тиквови) и тлъстига, на главата слагали венец от огой – да са дебели и здрави. В ръка държали червено яйце. Люлката предпазвала от грабване от змей. (П10) Люлеели се и за здраве. Но аз лично съм чувал, че сядат на люлката да се люлеят „за конопи”. Чувал съм го в с. Тетово (30 км източно от Русе). По същото време - 1953г. - на 20 км южно от Тетово – в с. Кривня, Е.Теодоров (1) записва същото нещо – люлеене за конопи. Той коментира това като „късно аграрно включване” и повече не му обръща внимание. Според мен, конопът е много важен, защото принадлежи на Богинята-Майка. Ето защо. Отглеждането и обработката на конопите е изключително женски труд. Мъжете се намесват едва при сученето на върви и плетенето на въжета. В конопената терминология има идея за убиване и смърт – качества на богинята Морана (3). Киснатите и след това изсушени стебла се „мънят”, а резултатът е повясмо „кълчища”. Отпадъка наричат „пъздер”. На Бабинден (с. Бъзовец, Русенско) дарбата за бабата била повясмо. Тя потривала челцата на децата със сланина, закачена на дървено клинче от каруца, завито в червена вълна в кърпа – „да са здрави и дебели, като нашето прасенце”. Деца като прасенца е можело да се видят на Заговезни, където халвата се върти над копаня с трици (с. Тетово). Карали децата да изваждат с уста от копанята пустнати там пари. После запалвали канапа от хамкането. По това – колко ще изгори, гадаели колко високо ще израснат конопите. Пак на Бабинден, една от жените държала байрак, направен от кърпи и повясмо (с. Иваново). Семената на конопа имат психотропни свойства и са използвани в свещени ритуали. За ползата от конопа американските индианци казвали, че „това е единственото добро нещо, което белите са донесли”.

В Гергьовската люлка виждам ритуал за приобщаване към Богинята-Майка с демонстриране на нейните качества - дебела (като свиня), нейното растение (орех, коноп) и обединяването на двете ѝ изначални части - Небето и Земята.

Богинята е и покровител на семейството. Люлката играе важна роля в оформянето на нови семейства. Тук стават припявания на ерген и мома, и практическото събиране на двойката – люлеенето на момата от ергена. Но всъщност, люлката не е глезотия. Казват „при нас люлеят силно и бият до признаване”. Въпросът не е много сложен „кой ти е любовника?”, „изкажи си любовника!”. Бият със зелени клонки, чак клони или вършини. Бият по беззащитния гръб, в момента, когато люлката е с най-голяма скорост. Трябва да се каже някое име, пък после каквото ще да става.


Връщам се на темата за отрязаната глава в Гергьовските ритуали. Съществуват икони на светеца, в които той държи в ръце главата си. (5)

Тодор Моллов е събрал стотина песни, записани от всички краища на България (Liternet) с почти еднакъв сюжет. Стоян е сиромах и няма агне за Гергьовден. Майка му го подтиква да открадне. Стоян краде агне, но е хванат и овчарите му режат главата. Вместо агнешка глава - човешка.

Доколкото става дума за отрязани глави, те изобилстват в Келтската митология. В известния текст „Мабиноги за Бранвен” е описан случая с главата на Бендигейтфран – Бран Благословения. Превеждат „Бран” от „врана”, но си мисля, че тук е на място значението „война”, „воин”. Все пак келти са живели по нашите земи.

Бран е крал на Англия със столица Лондон. Отива на война (бран) в Ирландия. Там е ранен в стъпалото (петата) и не може да се върне. Не може да върви, а е с огромни размери и не може да го носят. Нарежда да му отрежат главата, която ще живее и след това. Да я занесат в Лондон, на Белия бряг, където да я съхранят (погребат) с лице към Франция. Тя ще пази (защитава) Англия от нашествия и бедствия. Всеки англичанин знае, че защитник на Лондон е Сейнт Джордж. Зодията на Нинурта е Стрелец, по шумерски – ПА.БИЛ (защитник). Бялото е присъщ цвят на съответния на Св. Георги индийски бог-герой Балвир – Бала Рама (Белобог).(6)

Този, който носи главата е Придери, а както показа А. Байич, той играе ролята на Ярило, който носи вегетацията. Така и трябва да бъде. В песните Георги и Стоян са в неразривна връзка.

Дългото разнасяне на главата на героя се илюстрира великолепно с песента на Борис Машалов „Отдолу идат сеймени”. В края на песента възхваляват майката „Аферим, бабо, машалла, добър си юнак хранила”.


Трапезата.

Общоселската трапеза на Гергьовден се прави извън село, на оброчно място. Попът прикадява храната и си взема полагаемото. Яденето е в изобилие. Жените си раздават една на друга (смесване на водите на Апсу и Тиамат). Младите булки целуват ръка на кума и го даряват с кравай. Стоят прави – да растат високо конопите (1). Кумът „съблича” булката – съблича невестинския елек, облича ѝ обикновен. Това е краят на „младата булка” – появява се завършена женена жена. Отбелязвам и това начало.

На колака обикновено е изобразена кошара със стадо, овчар, кучета и пр. Изобразяват се и къща, снопи, добитък. Както показахме с Г. Кръстев в изследването „Енки – създателят и светителят”, формата на „кошарата” копира атрибута на Нинхурсаг – двойния нож за отрязване на пъпната връв. Показахме, че в отделни случаи така се изобразява vulva. Тогава смисълът на изображението на колака става „утробата на богинята-майка” или „утробата на майката Земя”. По условие тя е родила всичко – хора, животни, блага.
Хорото.

Накратко ще посоча основните моменти на едно обредно Гергьовско хоро (1). То е заснето на Гергьовден 1957 г. край с. Върбово до с. Широка лъка. Сборът ставал на хълм край селото, където имало стари строежи и параклис. На оброчен камък до параклиса заклали агнето. След гощавката започвали хорàта. Но преди тях имало специален танц с избрани участници. Хващали се само стари жени, раждали и без смърт в семейството. Предпочитали се такива, с четен брой в семейството или близнили. По изключение можело да се хване и кърмачка. Хороводката държала в ръка разлистен клон, задължително дъбов, ако дъбът вече е разлистил. Хорото било прочие женско, ляво, куцо (на други места кьорчово). Записана е мелодията и текста на песента. Това хоро се играело само на Гергьовден и само там. Ето част от текста :



Развивай, Добро, повивай!/ Орях са с листъ развива/ орях са с листъ развива/ за зимъ зълен да бъди/ за зима зълен да бъди/ за ляту сенкя да прави./ Пуд орешину имеши/ тързии още златари...

Песента е почти монотонна (тон и половина) в такт 7/8. Следвало още едно специално хоро – вече дясно и по-живо, и едва тогава ставало масовото хоро. Специално – въвеждащо хоро е имало и в Пазарджишко, както и в Северозападна България.

Теодоров намира, че хорото има магическо значение, подобно хорàта на вакханките, които държали тирс от тис или дъб. Връзката между Дионис и Свети Гьорги се очертава, но изисква доста работа, за да се докаже. Все пак, въвеждащото хоро ми се струва апотеоз на Богинята-Майка. В народните песни едно от нейните имена е Добра. Богинята на живота е почитана от жени с дълъг живот, дали живот и заобиколили смъртта. Раждали, кърмещи, бременни. Любопитно, на сръбски „свиня” е „кърмача”, а „щъркел” е „рода” (3). Мокош е с животински образ свиня, а богинята-майка Еуринома е щъркел.

За лявото хоро писах в доклада си на конференцията във Варна през 2011 г., публикуван в интернет. Ляво е синоним на „свещено”. Стига се до хром или едноок бог, например Хор. Връзката Хор – Хорхе – Георги е лесна. Продължавам да считам, че хорото е именувано от името на бог Хор.

И при хорото мога да отбележа, че на Гергьовден богинята, или майката на Гьорги, се почита с предимство. Към това може да добавя и връзката между имена на селища и имена на храмове. Св. Георги е името на храма в дунавското село Ряхово и гр. Оряхово. Край Орешак е Троянският манастир Св. Богородица.
Червеното яйце.

Червеното яйце е боядисано в земен цвят. Червен е змеят – противник на Св. Георги. Небето е синьо, зеленото е за връзката между Небето и Земята. Чупенето на яйцето имитира счупването на Световното Яйце или разделението на Небе – Земя, или началото на Сътворението. Червеното яйце е модел на майката Земя и към него се отнасят с уважение. С червено яйце потриват бузите си момите – да бъдат здрави и червени (със силата на майката Земя).

Ще покажа още един щрих към въпроса за яйцето. В Западна Европа се приема, че червените яйца произлизат от Великденския Заек (6). Няма как зайо да ги снесе, освен да припомня, че събитието става на ден първи от месец 5-ти. По българския календар пета година и пети месец са „Заек” (дван) (7). Това ще бъде съвсем вярно, ако се съгласим, че Гергьовден и Великден са едно и също.
Спасовден. Край на Сътворението.

Спасовден или Петдесетница е в четвъртък, 50 дни след Великден. Той се празнува 50 дни след (4 април – 8 май). Но това по никакъв начин не може да влезе в рамките на календара на вегетацията. Защото Св. Спас също обхожда синора и констатира, че „пролетното поникнало, есенното клас хвърлило”. При по-късен Великден направо се доближава жетвата. Как да коригирам датата на празника? В една народна песен има подробности „трейки ден роса да роси, трейки ден слънце да пече” (П2). Това трябва да стане „от Гергьовден да Спасовден”. След това синорът е в ред, Св. Гьорги е весел и пее. Весел е Спасовден, весела е природата, весели и щастливи са самодивите (П11). Сега те лекуват всички болести. На Спасовден цъфти билката Росен, която също цери всичко. Лековита е и росата, с която се къпят. Пързалят се по росната трева на голо за „здраве”.

Как се разполага това на календара? 23 април по българския календар е винаги в сряда. Тогава светията води хоро, майка му го праща на нивята, които са повехнали. Един ден той прави поправка във времето (24 април). Шест дни вали и пече. Това са дните от 25 до 30 април. На 1 май (четвъртък по българския календар) всичко е както трябва. Съвсем логично е след тридневни дъждове и три дни слънце пролетниците да поникнат, есенниците да хвърлят клас, а гръстите да са „до коляно”.

Оформящото се изобилие от блага кореспондира на реките жито, мляко и вино, потекли от отсечената глава (глави) на ламята. Това е краят на Сътворението, коментирано в Библията – „И видя Бог, че това е добро”.

В малкото на брой Спасовденски песни се срещна една, която директно споменава сътворението (П12). Песента е записана от Вук Краджич в първата половина на 19-и век, вероятно в Черна Гора. Девойката моли Вишния да сътвори от морето зелено поле. Това е по силите на аватара на бог Вишну, глиганът Вараха, който се гмурнал в морето и със зъбите си издигнал Земята.
П 1 СВЕТИ ГЬОРГИ И МАЙКА МУ

Шапкарев №28, срав. Бр. Миладинови № 42 и др.
Свети Гьорги хоро води, /по мигдан го разлюлява, /малки моми разиграва,

/невестите разлюлява, /стари хора поболява. /Как го виде стара майка,

/па на Гьорги отговоре: /-Хай ти тебе синче Гьорги, /отпусни се от орото,

/па си елай у дома си, /та се качи вране коне, /да походиш по полето,

/та разгледай икинето, /зимно жито изгинало, /пролетното не никнало! -

/Свети Гьорги ка си зачу, /отпусна се от орото, /отиде си у дома си,

/изведе си вране коне, /па се качи свети Гьорги, /та отиде по полето,

/ка го виде рамно поле, /разплака се сухо поле! /Повърна се свети Гьорги,

/та отиде у дома си, /и зароси ситен дъждец, /та израстнъ зимно жито,

/пролетнина изникнъла. /Свети Гьорги майци каза: /-Ни се бой стара мале,

/зимно жито порастнъло, /пролетнина изникнъла.
П 2 Същата, Шапкарев №29
Хубави свети Гьеоргия. /Свет Гьеорги коня стега, /стара го майка изпраща,

/да си обиде синоро. /Весел ойде, илен дойде; /стара го майка согледа,

/коня привата, Гьоргия питуе: /- Сине Гьорге, Гьорге, /що си ми, сине, уилен?

/Весел ойде, уилен дойде! - /Гьоргия майци говори: /-Мале ле, мила майчице,

къко да не съм ти уилен? /Есеници изгинали, /пролетници не никнали! –

/Мила му майка говори: /-Сине Гьоргие, Гьоргие, /и това ли да те учим?

/Тури земя на разпара, /от Гьергьовден до Спасовден, /трейки ден роса да роси,

/трейки ден сълнце да грее! – /Свет Гьорги майка послуша: /тури земя на разпара

/от Гьергьовден до Спасовден; /трейки ден роса росило, /трейки ден сълнце греяло. /Кога било на Спасовден, /свет Гьорги коня яхна, /да си обиде синоро;

/илен ойде, весел дойде. /Мила го майка согледа, /коня привата, Гьоргия питуе:

/-Къко ти е, сине, синоро? – /Я Гьорги ю говори: /- Мале ле, мила майчице!

/добър ми е, мале синоро, /есеници се изкласили, /пролетници вретенясали.



П3

-Гюргие, моме хубава! /Аз искам нещо да те питам, /право, верно да ми кажеш?

/-Питай ме, питай ме, юначе, /ако знаем, ке ти кажем, /ако не зная, що ке ти кажа?

/-Гюргие, моме хубава! /Море що си толко хубава? /Ил’си от бога паднала?

/Ил’ си от земя никнала? /Ил’ те златарен олия? /Ил’ си през пърстен минала?

/-Юначе, луда гидия /Дек’ се е чуло, видело /мома от земя да никне,

/мома от господ да падне, /мома златарен да лее, /мома през пърстен да мине.

/Мене ме майка родила /на добер ден Великден, /на по-добер кърстила,

/Гюрге ми име турила, /благо ме млеко баняла, /рудо ме ягне хранила,

/ройно ме вино поила. /Харно сам майка имала, /харно ми мене гледала,

/за това сам толко хубава.

Ст. Веркович, № 62



П4

Свети Спас си коня кове, сребро плочи, злато клинци /и се стяга да обиди,


/да обиди зелен синор. /Сърдит беше, весел стана: /есеници изкласили,
/пролетници вретенили, /ливадите кон не гази, /я лозята изресили,
/овчарите по бачии /сичко поле песен пее. /Свети Спас се развесели,
/та си бръкна в свилни скути, /та извади леви ключи /и отключи небо, земля,
/поросила ситна роса, /наросила зелен синор. /Свети Спасе, тебе молим,
/дай ни дъждец и росица, /да се роди жито, просо, /да нахраним сиромаси,
/сиромаси и сираци!

Ботевградско; спасовденска (СбНУ 28, с. 475).


П5

Гьорги си коня стегаше,/ стегаше и си пееше,/да иде синор да види.


Кога се Гьорги повърна,/ идеше и си викаше./ Макя си Гьорги питуе:
- Синко ле, Гьорги, Гьорги ле,/ кога си коня стегаше,/ а ти си, сине, пееше,
а сега, Гьорги, ти викаш?/ Гьорги на макя говори:/ - Та как че, мамо, да пеем:
ка си синори обидох,/ есеници угинали,/ пролетнини не никнали,
а гръсници не сеяни./ Кога е било Спасовден,/ Гьорги си коня стегаше,
стегаше и си викаше./ Кога си синор обишел,/ върнал се и си запеял.
Макя си Гьорги питуе:/ - Синко ле, Гьорги, Синко ле,/ кога си натам отиде,
тизе си, сине, завика,/ а сега идеш и пееш?/ Гьорги на макя говори:
- Нали ме, мамо, питуеш,/ са че ти, мамо, прикажем:/ есеници клас фрълили,
а пролетнини - вретена,/ а гръсници до колена -/ това съм весел, превесел.

Софийско; гергьовденска (СбНУ 44, № 857).


П6

Гергево цвеке, Спасево - /Яна го бере, пребира, /бащи го на скут туряла,


/баща ю от скут наземи: /- Ни моя Яна, ни цвеке! /Яна го бере, пребира,
/свекру го на скут туряла, /свекър ю от скут пазука: /- И моя Яна, и цвеке!

Софийско; гергьовденска (СбНУ 44, № 857).


П7

Събрали са се, набрали, /илински дински момчета, /у блато злато да плават.


/Не изплаваа златото, /но изплавали девойка, /девойка света Неделя.
/Три дни се биа, караа, /кой да си земе девойка. /Проговорила девойка:
/- Язе не съм си девойка, /язе съм света Неделя. Ако ми не верувате,
/айде д'идеме в полето- /сичко ке ми се преклони. - /Кога са ошли в полето,
/най-напред бела пченица /сви се, та й се преклони /и девойка я благосови:
/- Без тебе у църква да не е! - /Това жито овесово, /оно се не поклонило.
/Девойка го е проклела: /- У църква да се не носи, /човеци да го не ручат! -
/Па си ойдоа у лозята. /Лозе й се преклонило, /она го благосовила:
/- Църква без него да не е! - /Па ойдоа у гората, /се й се гора преклони;
/едно дърво кленово, /оно се не поклонило; /девойка го е проклела:
/-От него плод да нема!

Джумая Дупничка (Благоевград), на Спасовден - хоро (Илиев, с. 319-320, № 261).

 П 8 Люляна намерена в гората

Люляна майка родила, родила, не я ранила, ми я във гора фърлила,


тамо й люлка вързала. Веер ми вятер дуаше, та ми Люляна люляше;
ситна роса росяше, та ми Люляна окъпа; жива кошута доода,
та ми Люляна нарани. Събрале са се селене, отишле в гора зелена
да гонят сура елена. Не нашле сура елена, на ми са нашле Люляна
на тънка ела висока. Голям се спревар спреварят кой да ми земе Люляна
за снаа и дъщеря. Спреварил е свинар Никола, той ми е зел Люляна
за снаа и дъщеря.

Радилово, Пещерско, на Гергьовден - хоро (Илиев, с. 360-361, № 298).


П 9

Ще завалят гергьовски ситни росици, /Спасови буйни дъждове, /пролетно ще поникне/ есенно ще изкласи.

С.Долни Лозен Софийско, момите пеят на хорото на Спасовден
П 10

Вук Караджич , том I., №270

Рано рани гевойчица на весели Спасов данак, нещо пред ньой россу тресе. Бога моли гевойчица „Дай ми боже да йа видим свако звйере с очицима разма змайа планинскога!” Йош те рече не изрече к ньой долече плахи змайе; сави младу под крилима и полетну с гевойчицом. Ту йе држа дуго време. Кад йе дошло Спасов данак, льуто цмили гевойчица, льуто цмили не престае. Шешио йе льути змае: „Што м’йе тебе гевойчице?” „Како што йе плахи змайе? Данас ми йе Спасов данак: све гевойке ружу беру, ружу беру, вйенце вийу, с йа йедна луда лада, нити берем, нии вийем.” Ту се змайу разжалило, и пусти йа ружу брати, ружу брати, вйенце вити. Ал йошт плаче гевойчица, льуто плаче не престае. „Што йе тебе гевойчице?” „Како што йе плахи змайе? Данас ми йе Спасов данак, све гевойке венце носе, венце носе, майке диче, а йа йедна майка желим.” Ту се змйу разжалило, гевойчици йе говорио: „Хол ми душо вйеру дати, да чеш к мене повратит се? Пуштичуте твойой майци.” Она му йе веру дала, да че му се повратити. Кад гевойка к майци доге, веч за змайа и не хайе, Змайе чека гевойчицу, чека данас, чека сутра, пуче змайе на камену, чекайучи гевойчицу.
П 11 №271

Виша йе гора од горе, найвиша Ловчен планина, У нйой йе трнье и граблье, у ньой су сн’изи и мази, у свака доба годишта, виленски у ньой станови, свеч виле танце изводе. Йунак ми коньа йездеше, предрагу сречу искаше, виле ми нега вигьеше, йунака сташе дозиват: „Оваму сврачай йуначе! Твойа се среча родила, сунчаном ждраком повила, мйесецем сйайним гоила, звйездами сйайним росила”.


П 12 №272

Пала магла у приморйе, ал се види краем мора: младо момче йезди коньа, койе нема льубе дома. То гледала млада мома, с б’йела двора нье прозора; сама собом говорила. Далеко йе двор од польа, рад пространа слана мора. Вишньи, вишньи, разбери ме! Сним ли санак или видим? Йе ли оно млад на коньа, ал йе оно сиви соко - не разбира мойе око. Ах сотвори ово море, у зелено равно поле! У кошули, босонога, преиграчу преку польа. Ако буде сиви соко, речи чу му : „поглед с оком пут изтока чудно польа, ту чеш вигьет сваког лова!” Ако буде млад на коньа, речу чьу му „Вод ме дома!”


Източници :



    1. Теодоров, Евгений. Древнотракийско наследство в българския фолклор. – София, Наука и изкуство, 1972.

    2. Сичин, Зекария. 12-та планета. София, Бард, 2001.



3. Байић, Александра. Велика богиЊа Словена. – Београд, Пешић и синови, 2007.

    4. Bajić, Aleksandra. Kalendar predaka (vrzino kolo na bogovom gumnu). – Beograd, Pesić i sinovi, 2012.

5. Петрова, Анастасия и Боряна Ганева. Към въпроса за зеления кон в балканския фолклор. http://rudocs.exdat.com/docs/index-190473.html

6. Кръстев, Георги и Светлозар Рулински. Енки – създателят и светителят. – www.svetogled.hit.bg



7. Рулински, Светлозар. Шумерски митове в българсия фолклор. Варна, Данграфик, 2006.





База данных защищена авторским правом ©bezogr.ru 2016
обратиться к администрации

    Главная страница