Икономика на околната среда: Преглед



Скачать 280.56 Kb.
Дата27.10.2016
Размер280.56 Kb.
Глава 2
Икономика на околната среда: Преглед
Когато елиминираш невъзможното, каквото и да остане, колкото и невероятно да е трябва да е истината.
Шерлок Хоумс от сър Артър Конан Доил

Знакът на четиримата (1890)


Въведение
Преди изучаването на специфичните проблеми свойствени на дадена среда и на курса отговарящ на тях, е важно да развием и изясним икономиката приблизително, така че да имаме представа за гората преди да изследваме всяко от дърветата и по отделно. Имайки представа за основната структура става по – лесно не само да се занимаваме с индивидуални случай, но може би най – важното е да видим как те прилягат към общоприетото схващане.

В тази глава ние развиваме главната идейна структура използвана в икономиката за да се доближим до проблемите на околната среда. Ще започнем изследвайки връзката между човешките дейности, доказани чрез икономическата система и последствията като резултат от тези действия. Тогава ще може да си изградим критерии по които да отсъдим желателните последствия от тази връзка. Тези критерии осигуряват основа за определяне характера и значимостта на еколожките проблеми и са предпоставка за определяне на ефективни средства за решаването им.

В тази глава икономическата гледна точка се съпоставя с алтернативни гледни точки. Тези съпоставки поставят икономическата действителност в центъра на вниманието и стимулират по – задълбоченото и критично мислене за всички възможни подходи.

-19-


ВРЪЗКАТА НА ЧОВЕКА С ОКОЛНАТА СРЕДА

Околната среда като актив
В икономиката околната сред се визира като сложен актив, които осигурява различни услуги. Тя е много специален актив разбира се, откакто тя осигурява живото поддържащи системи, които поддържат нашето истинско съществуване, но тя е и ресурс въпреки всичко. Както и с другите ресурси искаме да я предпазим от прекалено обезценяване на стойността и така че да продължи да осигурява естетични и живото поддържащи услуги.

Околната среда осигурява стопанството със суровини, които се превръщат в продукти готови за консумация от производствения процес, и енергия с която се осъществява тази трансформация. Накрая тези суровини и енергия се връщат в околната среда като отпадни продукти (виж Фигура 2.1). -20-

Околната среда също осигурява продукти директно на консуматорите. Въздуха, който дишаме, прехраната която получаваме от храната и напитките, защитата, която получаваме от подслона и дрехите са облаги получавани директно или индиректно от околната среда.

Фигура 2.1 Икономическата система и околната среда



В допълнение всеки, които има опит с развеселяването с рафтинг, безбрежното спокойствие на пътуването през пустошта, или спиращата дъха красота на залеза веднага ще познае, че природата ни осигурява с разнообразни удоволствия, за които няма заместител.

Ако околната среда е определена достатъчно обширно връзката между нея и икономическата система може да бъде разглеждана като затворена система. За нашите цели затворена система е тази която не постъпват (енергия, материя и т.н.) извън системата и не излизат от нея. Отворена система като противоположност,е тази в която има при внос на енергия и материя от вън.

Ако ограничим нашето схващане за връзките ни във Фигура 2.1 до нашата планета и атмосферата около нея тогава разбира се нямаме затворена система. Получаваме повечето от нашата енергия от слънцето, директно или индиректно. Също така изпращаме космически кораби точно над границата с нашата атмосфера. Въпреки това исторически погледнато за материали внесени и изнесени (без да включваме енергия), тази система може да бъде разглеждана като затворена, защото количеството на износа (като изоставени космически кораби) и на вноса ( скали от Луната на пример) е нищожен. Докога системата ще остане затворена зависи от степента с която изследването на космоса ще отвори останалата част от Слънчевата система като източник на суровини.

Отношението към нашата планета и нейните най – близки околности като към затворена система имат важно заключение което е същността на първия закон на термодинамиката – енергията и материята не могат да бъдат създавани или унищожавани.1 Закона казва, че повечето от материалите вливащи се в икономическата система от околната среда трябва да се натрупват в икономическата система или да се връщат в околната среда като отпадъчен продукт. Когато натрупването спре повечето от материалите вливащи се в икономическата система е равно по – големина на отпадъците вливащи се в околната среда.

Прекаленото замърсяване може разбира се да обезцени актива; когато те надвишат поглъщателния капацитет на природата, замърсяването редуцира услугите, които актива осигурява.2 Примери е лесно да се намерят: замърсяването на въздуха може да причини респираторни заболявания; замърсената питейна вода – рак; смога заличава живописните изгледи.

-21-

Връзката на хората с околната среда също е пред поставена от други физични закони, втория закон на термодинамиката. По – известен като закона за ентропията, този закон предполага, че ентропията се увеличава. Ентропията е количеството от енергия не използвано за работа.3 Отнесен към енергийните процеси този закон заключава, че преминаването от един вид енергия към друг е напълно изпълним и консумацията на енергия е необратим процес. Малко енергия винаги се губи при превръщането, а остатъка веднъж използван не е възможен за по – нататъшна работа. Вторият закон също заключава, че при отсъствие на нови енергийни източници всяка затворена система трябва да използва собствената си енергия. Откакто енергията е необходима за живота, живота прекъсва когато и енергията прекъсне.



Трябва да си припомним, че нашата планета не е дори приблизително затворена система по отношение на енергията; ние получаваме енергия от слънцето. Закона на ентропията предполага обаче, че тези потоци от слънчева енергия поставят горна граница на енергийния поток, който може да бъде постоянен. Веднъж като запасите от съхранена енергия (като изкопаеми горива и атомна енергия) се изчерпат, количеството на енергията за полезна работа ще се определя единствено по този поток и по количеството което може да бъде съхранявано (язовири, дървета и т.н.). Следователно по този дълъг път процесът на растеж ще бъде ограничаван от наличността на слънчева енергия и възможността ни да я използваме.

Два различни икономически анализа могат да бъдат приложени за да се изясни нашето разбиране за връзката между икономическата система и околната среда: Положителни икономически опити да се опише какво е, какво е било или какво ще бъде. Нормативна икономика, като противопоставяне работи с какво трябва да бъде. Несъгласията с истинската икономика могат обикновено да бъдат разрешени с обръщане към фактите. Нормативните противоречия винаги усложняват важните решения.

Двата клона са полезни. Предполагам например, че искаме да уточним как икономическата система се отнася с природните ресурси. Позитивната икономика ще бъде използвана за да опише обслужващите потоци и да покаже тези обслужващи потоци засегнати от промяната в системата (като откриването на нов производствен процес например). Позитивния анализ не може да бъде използван да осигури упътване на въпроса за какво са оптимални тези обслужващи потоци. Това отсъждане трябва да дойде от нормативната икономика.

Същността на нормативното приближение в икономиката е да увеличи стойността на активите. Откакто хората съществуват те не могат да избегнат да нараняват околната среда. Ето, защо спора не може да бъде дали човеците трябва да въздействат на околната среда; по – скоро спора е да се определи оптималното ниво на въздействие.


Оценка на актива
Нормативното приближение се опитва да максимизира стойността на околния актив като създава баланс между запазването и използването на

-22-


актива. За да дефинираме този баланс, е необходимо да сложим някаква стойност на възприетите различни сервизни потоци, включително и отрицателните ефекти от използването на околното пространство като контейнер за отпадните продукти. От икономическа гледна точка тази оценка е категорично антропоцентрична. Последиците за екосферата са оценени от гледна точка на последиците върху човечеството. Като пример 2.1 показва че това приближение не е прието за универсално.

Може да спорим, че е удачно да преписваме на хората правото да управляват този баланс без необходимото обсъждане, че взетите решения са правилни. Решенията са взети неправилно на пример, ако процеса на взимането на решения води до резултати, които си противоречат с колективно желаните резултати, което е точно каквото икономическия подход предполага. Според икономическия подход в много случаи индивидуалният рационален избор се различава от колективния. Ето защо проблема не са стойностите, които са приложени към тези избори, а метода по – който е достигнато до тези избори.



Нормативен критерий за взимане на решения

Откакто изборите засягащи отношението ни към околната среда като към ресурс са неизбежни критерия за отсъждане на желателните възможности от многото други е необходимост. Първоначално ние разглеждаме критерия типично използван за да отсъжда разпределението на ресурсите като място във времето, а полезния критерий е когато изборите през различните периоди от време са независими. Тогава ще разширим нашият хоризонт и ще обмислим критериите за взимане на решения, които въздействат на не само на нашето поколение но и на следващите поколения също.



Статична продуктивност
Главния икономически нормативен критерии за избиране между различните разпределения случващи се по едно и също време се нарича пасивна изпълнителност или просто работоспособност. Разпределението на ресурсите е казано за да задоволи критерия на пасивната изпълнителност ако нетната печалба от тези ресурси е преувеличена от това разпределение. Нетната печалба е просто излишък от печалбите над стойността произлизаща от това разпределение. Но как сравняваме печалби и цени?

Печалбата може да води началото си от кривите на текущите сметки за ресурсите под въпрос. Кривите на текущите сметки измерват количеството на отделните богати хора, които ще желаят да купуват при различни цени. В типична ситуация човек ще купува по – малко от стоките за широко потребление (или услугите на околната среда) колкото цената им е по висока. Във Фигура 2.2, когато цената е p0, q0 ще бъде закупено, но ако ценната се покачи до p1, покупката ще намалее до q1.



-23-

Пример 2.1

Природата знае най – добре
Гледната точка, че природата трябва да бъде управлявана от човек е твърде дискусионна, практически дори егоистична. В “Затворения цикъл” Бари Коммонер постановява това което той нарича трети закон на екологията: природата знае най – добре .

Коммонер разработва тази теза:

...живите неща изграждат комплексна организация от съвместими части; тази подредба е възможна благодарение на това, че при дългия път на еволюцията видовете, които не са съвместими с цялото отпадат. Ето защо структурата на сега живеещото нещо или организация на конкретната природна екосистема би трябвало да е “най – добрия” в смисъла по който той толкова трудно се е освободил от неподходящите компоненти, че всеки нов би изглеждала да е по лош от сегашния. [стр.48].

Основното послание е да не се намесваме в екосистемата.

Конфликтът между икономическия подход и тезата на Коммонер е може би най – добре илюстрирана от спора за язовира Телико и бавния костур. Язовирът Телико е бил амбициозен воден проект на река Little Tennessee оторизиран от Конгреса през 1967. През лятото на 1973 ихтиологът от Тениси доктор Дейвид А. Етниър младши открива непознат до преди това вид костур наречен бавния копиехвъргач. През 1975 75% от язовира са готови Министъра на вътрешните работи обявява бавния копиехвъргач за застрашен вид, което според акта за застрашените видове от 1973 е достатъчно за да се спре стоежа на язовира. Върховния съд през 1978 одобрява акта. Крайния ход на събитията на тази засукана сага идва през 1979 когато Конгреса приема като поправка към финансовия законопроект за енергията и водите за изключване на този вид костур от акта за застрашените видове.

Икономическия подход изправя един срещу друга стойността на проекта и стойността на костура, като биоложки вид и като член от по – голяма еколожка система. Принципът на минималният сблъсък предпоставя, че независимо от значението на този вид костур той трябва да се запази на всяка цена. Изключването на видове никога не е оправдано, независимо от обстоятелствата.

По ирония на съдбата използването на тези принципи не се е наложило. Икономическият анализ показал, че язовирът не е добра инвестиция и др др е бил успешно преместен в съседната Hiwasee River. Въпреки това този въпрос показва, че един на пръв поглед абстрактен конфликт м/у различаващи се ценности може да има много практични приложения.

-24-
Фигура 2.2 Индивидуални криви на търсенето





Значението на тези криви на търсене може да бъде илюстрирана с този хипотетичен експеримент предполагаме, че са ви попитали: “На цена от Х долара, колко потребителски стоки бихте закупили?” Вашият отговор може да бъде записан, като точка от диаграма като тази на фигура 2.2. Повтаряйки въпроса много пъти за различни цени може да проследим траекторията на точките. Свързвайки тези точки ще построим индивидуална криви на търсенето. Събирайки всички индивидуални търсещи суми от всички отделно при някакви уговорени цени дава една точка на пазарната крива на търсене. Свързвайки точките при различни цени показват пазарната крива на търсене.

На всяко закупено количество съответства точка от кривата на търсене, която показва количеството пари, което някой човек е склонен платил за последната единица от стоката. Тоталното готовност да се плати за някакво количество от тази стока казва, че 3 единици е сумата на желанието да се заплати за всяка то трите единици. Ето защо тоталната желание да се заплати за 3 единици ще бъде измервано със сумата от готовността да се заплати за първата, втората и третата единица поотделно. Това е просто разширение за да определим, че тоталната готовност да се плати е областта под непрекъснатата пазарна крива на търсенето в лявата част на въпроса.


-25-
Фигура 2.3 Връзката на търсенето с готовността за плащане


На пример във Фигура 2.3 тоталното желание за закупуването на 5 единици от стоката е засенчената област4. Тоталното желание за плащане е концепция, която ще използваме за да дефинираме сумарната печалба. Ето защо сумарната печалба е равна на областта под кривата на пазарното търсене от началото до мястото на вмъкване.

Измервайки сумарните цени на същите оси логично би било да измерим и сумарните печалби. Важно е да подчертаем, че услугите на околната среда имат цена дори тогава когато са произведени и без намесата на човека. Всички стойности трябва да бъдат измерени, като възможни стойности.

За услугите на околната среда възможните стойности е нетната печалба, защото ресурсите осигуряващи услугите не могат дълго да бъдат използвани многократно. Ресурсите не са безплатни ако могат да бъдат използвани по алтернативен начин. На пример да предположим, че една река може да бъде използвана или за рафтинг или за производство на електроенергия. Но язовирът, който произвежда енергия ще забави бързеите, двете употреби са несъвместими. Възможната цена за запазване на реката за рафтинг е пропуснатата нетна печалба (след отчитането на цената за производство и разпространение) от електричество
Фигура2.4Връзката между пределната и общата стойност

Графично ще използваме пределно възможните криви на цената за да ги отнесем към функцията на платежното желание използвана по – горе за диаграмата на печалбите. Кривата на минимално възможните цени дефинира допълнителната цена от производството на последната единица. В чисто конкурентните пазари кривата на минимално възможната стойност е идентична с кривата на наличност.

Сумарната цена е просто сбор от минималните стойности5. Сумарната цена на производство на 3 единици е равна на цената на производство на първата плюс цената на производство на втората единица цената на производство на третата единица. Както с сумарното желание за плащане, геометричната връзка от сумата на отделните елементи на непрекъснатата крива на пределната стойност е областта под нея, както е показано на Фигура 2.4 от защрихованата област FGIJK6.
Фигура2.5 Произход на нетните печалби

Откакто нетната печалба се определя като излишък от печалбите над стойността, следва че нетната печалба е равна на тази точка от областта под кривата на търсенето, която лежи над кривата на наличността. Разгледайте Фигура 2.5, която комбинира информацията от Фигура 2.3 и Фигура 2.4.

Нашето търсене на ефикасно място започва с установяването на нетната печалба за произволно производствено ниво да кажем 4 единици. При 4 единици сумарната печалба е равна на OLMNS, и сумарната цена е равна на OKNS. Ето защо нетната печалба е изрисувана от областта KLMN. Разпределени ли са ефикасно 4 – те единици? Да ако се максимизира нетната печалба. Четирите единици увеличават ли нетната печалба?

Можем да отговорим на въпроса установявайки дали е възможно да увеличим печалбата произвеждайки повече или по – малко ресурси. Ако нетната печалба може да бъде увеличена, очевидно оригиналното разпределени няма да може да увеличи нетната печалба и ето, защо не може да бъде ефикасно. Обмисляйки какво би се случило ако обществото бе избрало 5 единици вместо 4. Какво се случва с нетната печалба? Тя се увеличава от областта MNR. Бихме могли да намерим друго разпределение с по – големи нетни печалби, 4 единици могат да не са резултатни. А 5 са ли? Да. Нека да видим защо.

Знаем, че 5 единици носят по – голяма печалба от 4. Ако това разпределение е резултатно, то тогава трябва да е вярно, че нетната печалба е по – малка за ниво на продукция над 5. Отбелязваме, че допълнителната стойност на производството на шестата единица (областта под пределната крива на стойността) е по – голяма от колкото допълнителната печалба получена от производството и (отговаряща на областта под кривата на търсенето). Ето защо триъгълникът RTU пресъздава намалението на нетната печалба което настъпва ако 6 единици са произвеждат по – често от колкото 5.

Откакто нетната печалба се понижава и от производството на по – малко от 5 единици и от производството на повече от 5 единици, от заключаваме, че производството на 5 единици е нивото при което се повиша нетната печалба. Ето защо от нашата дефиниция ниво от 5 единици представлява подходящо разпределение7. Едно заключение от този пример, което ще е много полезно за процъфтяващите периоди, е че нетните печалби се увеличават когато пределната печалба е равна на минимална стойност.

Етичната основа за този критерий е дошла от концепцията наречена оптималността на Парето кръстена на Швейцарския икономист роден в Италия – Вилфредо Парето, който пръв я предлага в края на 20-сти век. Разпределението трябва да е Парето оптимал ако няма пренареждане на това разпределение което може да обогати някой хора без да нанесе вредни последствия на поне един човек. (Преразпределението на ресурсните разпределения може да предизвика промяна в нивото на производство или да промени ползите получавани от всеки краен ползвател на ресурса.)

Разпределения които не отговарят на тази дефиниция са неоптимални. Неоптималните разпределения могат винаги да бъдат преразпределени така, че някои хора да са по – богати и никой да не пострада от преразпределението. Във всяко преразпределение от субоптималното до оптималното, печелещите ще печелят повече, а губещите ще губят. Ето защо печелещите могат да използват дял от спечеленото за да компенсират губещите достатъчно, за да им осигурят че те са поне малко по – добре отколкото са били при предишното преразпределение.

Ефикасните разпределения са Парето оптимал. Откакто нетната печалба се максимизира от ефикасното разпределение не е възможно тя да се увеличи с преразпределение на разпределеното. Без увеличаване на нетната печалба няма начин печелещите да компенсират достатъчно губещите; печалбата на печелещите ще бъде разбира се по – малка от загубите на губещите.

Неефективните разпределения се отсъждат лошо, защото те не максимизират нетната печалба. Проваляйки се в увеличаването на нетната печалба те се отказват от възможността да направят някой хора по – богати без да вредят на други.



Динамична продуктивност
Критерия на статичната продуктивност е много подходящ за сравняването на разпределенията, когато времето не е важен фактор. Все още много от решенията взети сега оказват влияние върху стойността на активите на бъдещите поколения. Времето е фактор. Не възобновимите енергийни ресурси веднъж използвани и се изчерпват. Биологически възобновимите (като рибните и горските) могат да бъдат изтощени, оставяйки малки и вероятно по – слаби популации за бъдещите поколения. Устойчивите популации могат да се увеличат с течение на времето. Как може да взимаме решения като печалбите и стойностите да се случват в различни моменти от времето?

Традиционният критерий използван да се обърнем към този проблем се нарича динамична продуктивност, обобщението на концепцията за статичната продуктивност вече разгледахме. В това обобщение критерият осигурява начин на мислене не само за големината на нетната печалба и цената, но също и за синхронизиране. За да съчетаем синхронизацията, критерият трябва да осигури начин за сравняване на нетната печалба получавана в един период с нетната печалба получавана в друг период от време. Концепцията, която позволява това сравнение се нарича сегашна стойност. Ето защо преди да дефинираме динамичната продуктивност трябва да дефинираме сегашната стойност.

Сегашната стойност точно обяснява времевата стойност на парите. Един долар днес инвестиран при 10% лихва носи $1,10 за година (възвръщането на $1 плюс $0,10 лихва). Сегашната стойност на $1,10 за една година е $1, защото давайки $1 сега може да го превърнете в $1,10 за година влагайки го при 10% лихва. Може да намерим сегашната стойност на всяка сума пари (Х) получени за една година изчислявайки X/(1+r), където r е подходящия лихвен процент (в нашия случай 10%).

Какво може вашият долар да изкара за две години при r процента лихва? Заради сложната лихва равенството ще бъде $1(1+r)(1+r) = $1(1+r)2. От тук следва, че сегашната стойност на Х получен за две години е Х/(1+r)2.

От сега образецът трябва да е ясен.сегашната стойност едновременната нетна печалба получаван за n години е PV[Bn]=Bn/(1+r)n. Сегашната стойност на поредица от чисти печалби {B0, . . . ,Bn} получена за период от n години е изчислена като: PV[B0, . . . ,Bn]= Bi /(1+r)I, където r е подходящия лихвен процент и B0 е стойността на печалбите получени веднага. Процеса на изчисляване на сегашната стойност се нарича обезценяване и процента r отговаря на намаляващата норма8.

Сумата произлизаща от изчислението на сегашната стойност има недвусмислена интерпретация. Предполагаме, че сте проучили разпределение, което ще носи последователно примерни чисти печалби годишно за следващите 5 години: $3000, $5000, $6000, $10 000, $12 000. Ако използвате лихва от 6% (r =0,06) и горната формула, ще откриете, че този поток има сегашна стойност от $29 210.

Какво означават числата? Ако сложите $29 210 в спестовна книжка спечелвате 6% лихва и си пишете чекове, респективно за $3000, $5000, $6000, $10 000 и $12 000 на последния ден на всяка от следващите 5 години, вашият последен чек просто ще възстанови сметката в нулевият и баланс. Ето защо трябва да ви е все едно дали ще получите $29 210 сега или за специфичния пет годишен период печалби възлизащи на $36 000; дадено веднъж, можете да вземете другото. Оттук методът се казва сегашна стойност, защото той превръща всичко обратно до неговата реална стойност.

Сега вече е възможно да дефинираме динамичната продуктивност. Разпределението на ресурсите през n период от време е динамично продуктивен ако максимизираме сегашната стойност на чистите печалби, които могат да бъдат получени по всички възможни начини от разпределението на тези ресурси през n периоди.

За да илюстрираме може да използваме критерия на динамичната продуктивност за дефиниране на ефикасното разпределение на изчерпаеми нерециклируеми ресурси. Динамичната продуктивност прима обществената роля да балансира сегашните и следващите употреби на ресурсите максимизирайки сегашната стойност на чистите печалби идващи от употребата на ресурсите. Ще го демонстрираме използвайки много прост модел, който приема, че ресурса може да бъде използван само два пъти. В следващите глави ще покажем как тези заключения се обобщават за по – дълги периоди и по – усложнени ситуации.

Нека да започнем със случая, в който пределната стойност за извличане на ресурсите е константа, но има установени запаси от него разпределени между два периода. Нека приемем, че търсенето е константа и за двата периода, минималното желание да се купува се дава от формулата P=8 – 0,4q , и пределната стойност е константна установена на $2 за единица (виж Фигура 2.6). Отбележете, че ако сумарните запаси бяха 30 или повече и ние бяхме заинтересувани само от тези два периода, работоспособното разпределение щеше да произведе по 15 единици за всеки период, въпреки нормата на намаление. Запасът е достатъчен за да покрие търсенето и в двата периода; производството в 1 период не редуцира производството във 2период. В този случай критерия на статичната продуктивност е задоволителен, понеже времето не е важна част от проблема.



Фигура2.6 Разпределението на богат изтощаем ресурс. (а) Период 1. (b) Период 2.

Да какво се случва когато наличните запаси са по – малко от 30. Да предположим, че са равни на 20. Как да определим ефикасното разпределение? Според критерия на динамичната продуктивност подходящото разпределение е това което максимизира сегашната стойност на нетната печалба. Сегашната стойност на нетната печалба за двете години е просто сума на сегашната стойност на всяка от тях. За да конкретизираме примера ще вземем предвид сегашната стойност на обичайното разпределение: 15 единици през първия период и 5 през втория. Как може да изчислим сегашната стойност на това разпределение?

Сегашната стойност през първия период ще бъде тази част от геометричната област под кривата на търсенето, която е над кривата на предлагането - $45,009. Сегашната стойност през втория период тази част от областта под кривата на търсенето, която е над кривата на предлагането от началото и до 5 единици 1/(1 + r). Ако използваме r=0,10 тогава сегашната стойност на нетната печалба получена през втория период е $22,7310, и сегашната стойност на чистите печалби за две години е $67,73.

Фигура2.7 Динамично ефективно разпределение.


Ние знаем как да намерим сегашната стойност на чистите печалби за всяко разпределение. Как някой намира това разпределение, което максимизира сегашната стойност? Само по един начин с помощта на компютър трябва да опита всички възможни комбинации на q1 и q2 , като ги сумира до 20. Той намира максималната сегашна стойност на чистите печалби която тогава може да бъде избрана. Това е досадно и за тези които разбират математиката, ненужно.

Динамично ефикасното разпределение на тези ресурси трябва да задоволи условията при, които стойността на пределната нетна печалба за последната единица в период 1 се изравнява на пределната нетна печалба за период 2 (). Дори и без математика е лесно да се разбере този принцип, както беше демонстрирано с използването на проста графична връзка изразяваща взаимоотношенията между двата периода и проблема е разпределението11.

Фигура 2.7 изобразява сегашната стойност на пределната нетна печалба за всеки от двата периода. Кривата на нетната печалба за период 1 трябва да се чете от ляво на дясно. Кривата на нетната печалба достига вертикалната ос при $6; търсенето ще е 0 при $8 и пределната цена ще е $2, така че разликата (пределната нетна печалба) е $6. Пределната нетна печалба отива към нула при 15 единици, защото при това количество желанието да се заплати за тази единица се изравнява с цената и.

Единственият ловък аспект при рисуването на графиката замества строенето на кривата сегашната стойност на чистите печалби през период2. Двата аспекта не струват нищо. Първо, нулевата ос за нетната печалба на период 2 е в дясно по – често от колкото в ляво. Ето защо ръста на този период се записва от дясно на ляво. По този начин всяка точка по протежението на хоризонталната ос дава общо 20 единици разпределени и за двата периода12.

Второ сегашната стойност на кривата на пределната нетна печалба за период 2 достига вертикалната ос в различна точка от тази на период 1. (Защо?) Това пресичане е по – ниско, защото пределната нетна печалба за втория период се е обезценила. Ето защо с 10% поевтиняване което използваме пределната нетна печалба е $6 и сегашната стойност е $6/1,10= $5,45. Отбелязваме, че по голямото обезценяване през период 2 въртят кривата на пределната печалба около нулевата точка на нетната печалба (q1 = 5, q2 = 15) през дясната ос. Ще използваме този факт в момента.

Ефикасното разпределение сега е наистина не отъждествяващо се като точка където двете криви пресъздават сегашната стойност на пределната нетна печалба. Сумарната сегашната стойност на чистите печалби е областта под кривата на пределната нетна печалба за период 1 нагоре до ефикасното разпределение (означена като област А) плюс областта под кривата на пределната нетна печалба за период 2 от дясната ос до неговото ефикасно разпределение (означена като област В). Защото имаме ефикасно разпределение сумата от тези две области е максимизирана13.

Тъй като развихме нашите ефективни критерии независимо от илюстрирания контекст тези критерии са равняват на подходящи изчисления на ресурсите генерирани от пазарите, правителството или дори от прищевките на диктатор. Докато който и да е метод на ефективното разпределение трябва да се грижи за недостига в сметките, детайлите и прецизността как това става зависят от контекста.

Недостиг налага възможни цени които ние от сега на татък трябва да предпочитаме като минимални потребителски цени. Когато ресурсите са в недостиг по – голямото им използване съкращава бъдещите възможности. Пределната потребителска цена е сегашната стойност на тези изразходвани възможности на предела. За да бъдем по – конкретни ползите от тези ресурси, които са бихме усвоили при липсата на глад може дълго време да не бъдат усвоявани щом веднъж гладът се появи. Използвайки големи количества вода за да запазим моравата зелена и сочна може изцяло да изтощим област която е богато снабдена с вода, но това е неправилно когато става дума за питейната вода на бъдещите поколения. Провалът ни да оценим по – високо стойността на водата в настоящето ще доведе до недостиг или до изключително висока социална цена в бъдеще. Тази допълнителна минимална стойност, която недостига създава е пределната потребителска стойност.

Може да илюстрираме се използва връщайки се към нашият числен пример. С 30 или повече единици във всеки период ще са разпределени 15 и вида на недостига, който надига пределната потребителска стойност няма да съществува. С 30 или повече единици пределната потребителска стойност ще е равна на нула.

С 20 единици недостига съществува. 15 единици не могат да бъдат разпределени във всеки период; за всеки период ще са разпределени по - малко от колкото в случая без недостиг. Пределната потребителска стойност в този случай не е нула. Както може да бъде видяно от Фигура 2.7, сегашната стойност на пределната потребителска стойност, добавената стойност създадена от недостига е графично пресъздадена от вертикалната дистанция между количествените оси и пресичането на двете криви на сегашната стойност. Тя е идентична с сегашната стойност на пределната нетна печалба във всеки от периодите. Тази стойност може да бъде разчетена на графиката или определена по – прецизно като $1,905 от приложението към главата.

Можем да направим тази концепция дори по – конкретна имайки предвид употребата и в контекста на пазара. Ефективният пазар трябва да вземе предвид не само пределната стойност на за извличането на тези ресурси, но също и пределната потребителска стойност. Докато при липсата на недостиг цената ще е равна на пределната стойност на извличане, а при недостиг цената ще е равна на сумата от пределната стойност на извличане плюс пределната потребителска стойност.

Да видим това решение за цени, които ще вземат надмощие в един ефективен пазар фейсинг недостига през времето. Въвеждайки ефикасни количества (10,238 и 9,762 съответно) във функцията желанието за купуване (P=8 – 0,4q) даващо P1=3,905 и P2=4,095. Съответните доказателства и търсещи диаграми са дадени на Фигура 2.8

В продуктивния пазар пределната потребителска стойност за всеки период е разликата между цените и пределната стойност на извличане. Отбележете, че тя взима стойност $1,905 през първия и $2,095 през втория период. През двете години сегашната стойност на пределната потребителска стойност е $1,905(1+r). Понеже r = 0,10 в този пример пределната потребителска стойност за втория период е $2,09514. Ето защо докато сегашната стойност на пределната потребителска цена е еднаква и в двата периода, реалната минимална потребителска стойност се покачва с времето.

Размера на пределната потребителска стойност и разпределението на ресурсите между двата периода се влияят от намаляващата норма. Във фигура 2.7 заради намаляването на ефективното разпределение разпределя някак си повече на период 1 отколкото на период 2.



Фигура2.8 Ефективното пазарно разпределение на изчерпаеми ресурси: случай с константна ми пределна цена. (а)Период 1. (b) Период 2.
Нормата на намаляване по – голяма от 0,10 ще бъде обединена в тази диаграма от ротацията на кривата на период 2 и подходящото количество от дясната ос, стигайки до точката в която се пресича хоризонталната ос на лихвата. По – голямата намаляваща норма е толкова по – голяма колкото количеството на редуване изисква. Количеството разпределено във втория период ще бъде разбира се приблизително еднакъв но е по – голяма намаляваща норма. Главният извод, който идва от всички модели, които разглеждахме, е че високите норми на намаление се грижат да изкривят извличането на ресурсите в настоящето, защото те дават на бъдещето по – малко тежест в баланса отнасящ се до стойностите на настоящето и бъдещото използване на ресурсите.

Продължителност
Докато няма строго установени стандарти за справедливост и правосъдие, някои ще имат по – голяма подкрепа от други. Един такъв стандарт засяга отношението към бъдещите поколения. Какво наследство трябва да оставят сегашните поколения на следващите? Това обикновено е трудно защото, в сравнение с други групи, на които искаме да осигурим честно отношение, бъдещите поколения не могат да изразят своите желания, още по малко да преговарят със сегашните (“Ние ще вземем вашите радиоактивни отпадъци ако вие ни оставите енергийни източници от титан.”)

Една начална точка за справедливост между поколенията е осигурена от философа Джон Ролс в неговия монументален труд “ Теория на справедливостта”. Ролс предлага един начин да отведе главните принципи на справедливостта на мястото им, хипотетично всеки човек е в оригинална позиция “прекланящ се пред незнанието”. Това преклонение пред незнанието ще ги предпази от осъзнаване на тяхната евентуална позиция в обществото.

В нашия контекст този подход предполага хипотетична среща на всички членове от сегашните и бъдещите поколения, които да обсъждат правилата за разпределението на ресурсите между поколенията. Тъй като тези членовете са спънати от завесата на незнанието надхитрейки поколението на което принадлежат няма да бъдат прекалени консерватори (освен ако не станат членове на по ранни поколения) или прекалени откриватели (освен ако не станат членове на по – късни поколения). Какво правило ще се роди от такава среща? Може би най – популярният отговор е известен като поддържащия критерий. Поддържащия критерий предполага, че като минимум бъдещите поколения трябва да бъде оставено не по – лошо от това което при сегашните. Разпределения, които лишават бъдещите поколения за да обогатят сегашните според този критерий са очевидно несправедливи.

Важно е също да разберем какво не включва този критерий. Той не казва много неща на пример, че е несправедливо за сегашните поколения да се обогатяват с цената на бъдещите колкото по – дълго останат бъдещите поколения толкова по – зле ще бъдат от колкото са сегашните.

Това различие е важно. Понякога е разисквано на пример, че трябва да разчитаме само на възобновими ресурси. Този аргумент предполага, че всяка единица невизобновим ресурс, която е в употреба сега е невъзможна за бъдещите поколения, следователно употребата на невъзобновими ресурси е несправедлива. Не е валидно да заключим от критерия на продължителността, че да разчитаме на изчерпаемите ресурси е несправедливо освен когато консумацията на тези ресурси става причина за по – лошото положение на бъдещите поколения.

Динамичната продуктивност нарушава ли поддържащия критерий? Явно да. Тъй като в нашия дву периоден цифров пример повечето ресурси са разпределени в първия период отколкото във втория, нетната печалба във втория ще бъде по – малка от колкото в първия. Постоянството не позволява на ранните поколения да извлекат печалба с цената на следващите поколения и този пример разбира се е случай където това се случва.

Все още нищо не пречи на тези от първия период да спестят от нетните печалби за тези от втория период. Ако разпределението е динамически ефективно винаги ще е възможно да се отделят на страна достатъчно нетни печалби полагащи се на първия период за тези от втория, така че тези от втория ще бъдат по – богати отколкото биха били със всеки друг производствен профил.

Да предположим например, че вярвате че ако заделяте на страна половината (10 единици) от възможните ресурси за всеки период във вашия поглед ще има по – добро разпределение отколкото с разпределението на динамичната продуктивност. Нетните печалби за всеки период с тази алтернативна схема ще бъде $40,00. (Защо?)

Сега нека да сравним тези две разпределения на нетните печалби, които могат да бъдат постигнати с разпределението на динамичната продуктивност. С разпределението на динамичната продуктивност нетните печалби за първия период бяха 40,466, докато тези за втория период са били 39,51215. Разбира се ако няма споделяне между двата периода този пример ще наруши критерия на продължителност.

Но предположете, че и споделянето си има цена. Ако първото поколение задържи нетни печалби от $40,00 (по този начин правейки го по – богато ако равни количества се извличаха във всеки период) и спестявайки допълнително 0,466 (40,466 нетни печалби спечелени през първия период при динамично ефективно разпределение минус $40 те запазени за тях самите) при 10% лихва за тези в следващия период. Тези спестявания ще пораснат до 0,513 за втория период [0,466(1,10)]. Прибавете това към нетните печалби получени директно от динамично ефективното разпределение ($39,512), и второто поколение ще получи $40,025. Тези във втория период ще бъдат по – богати приемайки динамично ефективното разпределение и споделеното те биха могли ако желаят да разпределят тези ресурси между двата периода.

Този пример показва как динамично ефективното разпределение може да бъде перфектно последователно с устойчивостта си, осигурявайки че печалбите са споделени подходящо между поколенията. Тази възможност през, която втория период ще бъде по – богат не е гаранция, че те ще бъдат освен ако изискваната степен на споделяне си заеме мястото. Печалбите нормално ли се разпределят по такъв начин, че да осигурят устойчиви резултати? В следващите глави осигуряваме категорични отговори на тези въпроси, обръщайки индивидуално внимание на това дали нашите социални институции са способни да извеждат резултати, които са едновременно ефективни и устойчиви.



Резюме
Връзката между човечеството и околната среда изисква много избори. Някои основи за правенето на рационални избори са абсолютно задължителни. Ако не бъдат направени умишлено, решенията ще бъдат направени по – подразбиране.

Икономическият подход визира околната среда като сложен актив осигуряващ различни услуги на човечеството. Интензитета и композицията на тези услуги зависи от действията на хората сковани от физични закони като първия и втория закон на термодинамиката.

Икономиката има две по скоро различни значения за разширяване разбирането на околната среда и икономиката на природните ресурси. Позитивната икономика е полезна при описанието на действията на хората и сблъсъка на тези действия с околната среда.

Нормативната икономика предполага два ценови критерия за отсъждане на оптималното ниво и устройство на услугите: ефикасни и устойчиви. Шаблонът предполага максимизиране на сегашната стойност на нетните печалби пред обществото. Когато използването на естествени ресурси в един период въвежда недостига или увеличава степента на недостига на тези ресурси в следващи периоди, ефективното разпределение трябва да вземе пределната потребителска цена в баланса. Проваляйки се в направата на това ще е сходно на консервацията на известно количество от ресурсите. Критерият на устойчивото развитие позволява да се отсъди справедливостта по – скоро отколкото на продуктивността на тези междувременни разпределения. В следващите глави ще определим посоката в която нашите социални инструкции дават разпределения, които потвърждават тези критерии.




1 Ние знаем от формулата на Айнщайн (E=mc2 ),че материята може да се трансформира в енергия. Това превръщане е източник на енергия в ядрените държави.



2 Детайлния икономически модел познат като материално балансиран модел е конструиран да интегрира физическата маса вливаща се в икономическата система. Обяснението на този модел е извън обсега на тази глава, но може да бъде намерено в: Allen V.Kneese, Robert U.Ayers, and Ralph G.d’Arge, Economics and the Environment: A Materials Balance Approach (Washington, DC: Resources for the Future, 1970).


3 За техническо описание на ентропията и връзката и с икономиката виж: Stuart Burness et al., Thermodynamic and Economic Concepts to Resource – Use Policies.” Land Economics 56 (February 1980): 1-9.

4 От простата геометрия може да бъде отбелязано, че за линейни криви на търсенето тази област е сума от триъгълника в горната част плюс правоъгълника в долната. Площта на правоъгълния триъгълник е равна на ½ х основата х височината. Ето защо в нашия случай тази област е равна на ½ х $5 х 5 + $5 х 5 = $37,50

5 По – точно казано, сумата от минималните стойности е равна на сумата от изменящите се стойности. На кратко е приблизителна на сумарната стойност възлизаща на фиксираната цена. За нашите цели това обяснение не е важно.

6 Отбелязваме отново, че тази област е сума от правоъгълен триъгълник и квадрат. Във Фигура 2.4 сумарната варираща цена за производството на 5 единици е $18,75. Защо?

7 Паричната стойност на нетната печалба е сума от два правоъгълни триъгълници и е равна на

( ½)($5)(5)+ ( ½ )($2,50)(5) или $18,75. Защо?



8 Намаляващата норма трябва да е равна на социалната стойност на капитала. Вижте: Raymond Mikesell,

Rate of Discount for Evaluating Public Projects ( Washington, DC: American Enterprise Institute for Public Policy, 1977 ) за детайлен преглед на причините за този избор и неговите заключения. Разглеждаме в глава 3 въпроса дали може да бъде очаквано от частните фирми да използват социално правилно намаляващата норма. В глава 4 обсъждаме как намаляващата норма се избира от правителството.

9 Височината на триъгълника е $6 [$8 - $2] и основата е 15 единици. Ето защо областта е ( ½ )($6)(15)=

$45.


10 Не обезценената стойност на нетната печалба е $25,00. (Защо?) Ето защо обезценената стойност на нетната печалба е 25/1,10 = 22,73.

11 Този вид анализ за пръв път хрумва на James McInerney, “The Simple Analytics of Natural Resource Economics”, Journal of Agricultural Economics 27 (1967): 31-32

12 Отбележете, че сумата на двете разпределения във Фигура 2.7 е винаги 20. Оста от лявата страна пресъздава разпределение от 20 единици за период 2 и дясната страна пресъздава разпределение от 20 единици за период 1.

13 Демонстрирано от първото разпределение и по малко от период 2 и показва, че цялата област намалява.

14 Може да проверите това взимайки сегашна стойност от $2,095 и представяйки я да бъде равна на $1,905

15 Поддържащите сметки са (1,905)(10,238) + 0,5(4,095)(10,238) за първия период и (2,095)(9,762) за втория период.





База данных защищена авторским правом ©bezogr.ru 2016
обратиться к администрации

    Главная страница