Европейски индекс за оценка степента на зависимост



страница1/7
Дата11.05.2016
Размер1.32 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7
ЕВРОПЕЙСКИ ИНДЕКС ЗА ОЦЕНКА СТЕПЕНТА НА ЗАВИСИМОСТ EuropASI РЪКОВОДСТВО ЗА ОБУЧЕНИЕ И ПРОВЕЖДАНЕ НА EuropASI ИНТЕРВЮТА Българска адаптация на EuropASI (базирана на: Addiction Severity Index, Fifth Edition) Адаптация от екип в състав: ст.н.с.Димитър Щетински – ръководител секция „Когнитивна психология и методи за изследване”, Институт по психология, БАН; Росица Ж. Рачева – докторант по Педагогическа и възрастова психология в секция Психология на личността и развитието”, Институт по психология, БАН Александрина Алексова – клиничен психолог в Столичен превантивно-информационен център по проблемите на наркоманиите – София Цветелина Василева – социален работник в Метадонова програма към Държавна психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм н.с. д-р Диана Боянова – Институт по психология, БАН СЪДЪРЖАНИЕ Увод …………………………………………………………....................................................... 3 І. Общи инструкции…….............…...........................................................................................5 1.Въведение………........................................................................................................... 5 2. Самооценъчна скала на клиента...................................................................................6 3. Оценки......………...............................…...................................................................... 7 4. Изясняване…....................…………………………..................................................... 8 5. Оценка на степента на зависимост от интервюиращия...........................…............. 8 6. Оценки за достоверност………................................................................................. 11 7. Трудни или неподходящи ситуации………………................................................. 12 8. Интервюта за проследяване…………………………………................................... 12 ІІ. Конкретни инструкции………….......................................................................................13 Обща информация...........................................................................................................13 Медицински статус........................................……..........................................................17 Работа/ финансово състояние………………................................................................ 21 Употреба на наркотици/ алкохол...................................................................................26 Криминалност/ Правен статус........................................................................................35 История на семейството..................................................................................................38 Семейни/ Социални взаимоотношения.........................................................................39 Психиатричен статус..............................…….................................................................44 ІІІ. Приложения.........................................................................................................................48 1 . Въведение в EuropASI...............................................................................................49 2. Критични обективни въпроси....................................................................................50 3. Инструкции за кодиране с "N" в EuropASI ............................................................. 51 4. Категории на трудова заетост.................................................................................... 53 5. Списък на често употребявани вещества…............................................................. 54 6. Въпроси за кръстосана проверка в EuropASI........................................................... 58 7. Инструкции за провеждане на проследяващо интервю с EuropASI.......................59 А) Бланка за информирано съгласие за проследяващо интервю……………61 Б) Бланка за събиране на информация за клиента за проследяване с EuropASI.62 8. Списък с кодовете на държавите (МОС)…………………………………………...64 9. Форма за провеждане на EuropASI интервю………………………………………71 УВОД Европейската версия на полу-структурираното интервю за оценка степента на зависимост (EuropASI) както и съответното Ръководство за обучение и провеждане на интервюта са адаптация на петото издание на американската версия на Addiction Severity Index (ASI)1 . Настоящата версия на EuropASI е резултат от работата на група Европейски изследователи, които вече работят с адаптирани и преведени версии на Американското ASI и частично са подкрепени финансово от програмата COST A6 на Комисията на Европейската общност. В началото на 1993 година Кристина Хартгерс (Холандия) и Анна Кокеви (Гърция) поеха инициативата да започнат разработването на това, което днес се обозначава като EuropASI. Скоро след това Енрико Темпеста, Джино Поци (Италия), Ева-Мария Фахрнер (Германия), Амбос Ухтенхаген (Шверцария) и Петер Бланкен (Холандия) се присъединиха към работната група. Въпреки, че в много европейски страни вече съществуваха преводи на ASI, данните събирани с тези инструменти не можеха да бъдат сравнявани. Основната цел на новосформираната работна група бе създаването на унифицирана форма на ASI, така че да могат да се сравняват употребяващите алкохол и наркотици (в и извън различни форми на лечение) в цяла Европа. Работната група реши да използва петото издание на американската версия на ASI като база за EuropASI. МакЛелан и колеги бяха информирани за този проект и приветстваха инициативата. Някои промени бяха направени, на базата на опита от работата с ASI на членовете на работната група. Други се основаваха на дългия опит и традиции в психометричните изследвания, отразени в холандската форма на ASI2. Промените при адаптацията на ASI могат да бъдат обобщени по следния начин:

  • Някои айтеми от американската версия на ASI не изглеждаха подходящи или – в техния оригинален формат - не бяха приложими за европейският контекст. Например, в Европа не е особено подходящо да се задават въпроси свързани с размера на финансовите приходи от различни източници (Работа/ Финансово състояние). Ето защо подобни въпроси бяха преформулирани и в адаптираната версия акцентът е върху това дали въобще са получавани пари от посочените източници.

  • Други айтеми не можеха да бъдат директно приложени в европейски контекст, поради различията в организацията на социалната и лечебната системи. По тази причина те трябваше да бъдат преформулирани.

По време на конференцията "Komorbiditat: Psychiatrische Storungen und stofflicher Mi.brauch", (Хамбург, септември 1993) работната група, която по това време беше официално регистрирана като Четвърта работна група към COST A6 на Комисията към Европейската общност, проведе своята първа работна среща върху EuropASI. По време на тази среща бяха дискутирани опитите за използване на Addiction Severity Index в различните европейски държави и беше представена предварителната версия на формата за провеждане на интервю с EuropASI. Освен това бе обсъдена необходимостта от създаване на Европейска обучителна програма „за обучение на обучители на интервюиращите” при използване на EuropASI. Обсъден беше и въпросът за провеждане на изследвания за валидизацията на EuropASI. В края на работната среща участниците от 11 европейски държави заявиха своя интерес за работа и участие в изследвания с EuropASI. Настоящото „Ръководство за обучение и провеждане на EuropASI интервюта” и самата форма за провеждане на интервюто са първата версия на инструмента, които несъмнено ще бъдат много полезни при изследването на употребяващите алкохол и наркотици, в и извън различни форми на лечение, в много европейски държави. От името на работната група по EuropASI, Август, 1994 Проф. д-р Анна Коккеви и д-р Кристина Хартгерс Координатори на работната група на European Addiction Severity Index І. ОБЩИ ИНСТРУКЦИИ С цел да се запази един и същ методът на оценяване на тежестта на проблемите, което е и централна концепция в ASI, разделите от 1 до 7 в „Общи инструкции” от ръководството на EuropASI са буквално взети от: Fureman B; Parikh G; Bragg A, McLellan AT, (1990): Addiction Seventy Index: A Guide to training and supervising ASI interviews based of the past ten years. (Fifth edition).The University of Pennsylvania / Veterans Administration, Center for studies of Addiction. Раздел 8 от тези общи инструкции e адаптирана.

  1. ВЪВЕДЕНИЕ

Индексът за оценка степента на зависимост е сравнително кратко, полу-структурирано интервю, предназначено да осигури важна информация за различни аспекти от живота на клиента, които може да са допринесли за формирането и поддържането на синдрома на неговата зависимост. Това е първата стъпка в съставянето на профил на клиента, която дава насоки за бъдеща работа на изследователи и клинични екипи. Ето защо е особено важно клиентът добре да разбере целта на интервюто. Ако ще се използва само като клинично интервю, то трябва да бъде представено като първата стъпка в разбирането на целия диапазон от проблеми, поради които клиентът търси помощ и като основа за първоначален план за помощ/ лечение. Ако ASI ще се използва само за изследователски цели, интервюиращият трябва да обясни, че интервюто ще послужи за описание на състоянието на клиента преди и след интервенциите през които ще премине. Интервюиращият трябва също да използва възможността да опише и всички потенциални ползи, които клиентът може да очаква в резултат на участието си в подобен изследователски проект. Интервюиращият трябва да се представи и накратко да обясни, че би искал да зададе няколко въпроса, във връзка с плана за помощ/ лечение на клиента. Интервюиращият трябва да добави, че:

  • тези въпроси се задават на всички участници в лечението/ изследването;

  • интервюто ще бъде напълно конфиденциално;

  • информацията няма да бъде използвана извън рамките на лечението/ изследването.

ЗАБЕЛЕЖКА: Тази информация трябва да бъде постоянно напомняна на клиента в хода на интервюто. След това интервюиращият трябва да опише дизайна на интервюто като подчертае седемте проблемни области. Те са: Медицински статус; Работа/ Финансово състояние; Употреба на Наркотици/ Алкохол; Криминалност/ Правен статус; Семейни/ Социални взаимоотношения; Психиатричен статус. Важно е интервюиращият да подчертае значението на помощта, която очаква от самия клиент. Например, интервюиращият трябва да каже: Практиката ни показва, че голяма част от клиентите, които имат проблеми с алкохола и/ или наркотиците, имат и значителни проблеми в други области – например: здравословни, свързани с работата, семейството и др. За всяка от тези области, аз ще Ви питам дали смятате, че имате някакви проблеми, в каква степен те Ви притесняват и колко важно е за Вас сега те да бъдат решени. Това е възможност за Вас да опишете най-важните си проблеми, тези за които чувствате, че имате най-голяма нужда да Ви се помогне.” Последната стъпка от въвеждащата част е да се обясни на клиента 5-степенната оценъчна скалата която той/ тя ще използва (виж т.2 – „Самооценъчна скала на клиента” от секция І – „Общи инструкции”). Тази 5-степенна скала ще бъде използвана от клиентите при отговаряне на субективните въпроси във всяка проблемна област. Интервюиращият трябва да разясни как се използва скалата и да представи някакъв пример, за да провери дали клиентът е разбрал точно инструкциите. При преминаването по време на интервюто от една област към друга е много важно интервюиращият да въведе новата проблемна област и да отклони вниманието на клиента от предишната. Например: „И така, досега говорихме за Вашите здравословни проблеми. Сега ще Ви задам някои въпроси свързани с работата Ви или с финансови проблеми, които може да имате.” По този начин клиентът ще бъде подготвен да се концентрира върху всяка от областите поотделно. Много е важно клиентът да не смесва проблемите си от една област с трудностите, които изпитва в друга – например да прави разграничение между психиатричните си проблеми и тези, които са директно следствие от физиологичните ефекти от алкохолна или наркотична интоксикация. ИНТЕРВЮТА ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ Ако на по-късен етап се планира интервю за проследяване, това също трябва да бъде споменато във въвеждащата част. Например: „С Ваше позволение, бихме искали да се свържем с Вас отново след около шест месеца, за да Ви зададем подобни въпроси. Това ще ни помогне да оценим нашата програма и да видим доколко тя е била полезна за Вас.” Интервюто ще осигури полезна и достоверна информация, ако се провежда по ясен, описателен начин, чрез изясняване на всички неясноти и чрез създаване и поддържане на непрекъснат контакт с клиента. ЗАБЕЛЕЖКА: Конкретните инструкции за провеждане на проследяващо интервю са представени по-нататък в този раздел от Ръководството. 2. САМООЦЕНЪЧНА СКАЛА НА КЛИЕНТА Особено важно е клиентът да развие способност да предава точно степента, в която е преживявал проблеми във всяка от изследваните области, както и степента в която той/ тя чувства, че помощта за/ лечението на тези проблеми е важно за него/ нея. Тези субективни оценки са основни по отношение на участието на клиента в оценката на неговото/нейното състояние. За да се стандартизират тези оценки, е използвана 5-степенна (0-4) скала, чрез която интервюираните да оценят тежестта на своите проблеми и степента, в която те смятат че помощта/ лечението в съответните области е важно за тях: 0 – НИКАК 1 – СЛАБО 2 – УМЕРЕНО 3 – ЗНАЧИТЕЛНО 4 – КРАЙНО За някои клиенти е достатъчно да се опише скалата и нейните степени във въвеждащата част на интервюто, а в хода на изследването само при необходимост да им се припомня. При други клиенти може да се наложи до подходящия отговор да се стигне по друг начин. Основната грижа на интервюиращия при задаването на подобни въпроси е да извлече мнението на клиента. Ето защо, окуражаването на клиента да използва собствени думи, за да изрази мнението си е по-подходящо от натиска да си избере конкретна степен от скалата. При формирането на подобни самооценки могат да възникнат няколко проблема. Например, оценката на клиента за степента на неговите/нейните проблеми в една област не трябва да се повлиява от проблемите които той/ тя има в друга област. Интервюиращият трябва да се опитва:

  • да изясни всяка самооценка която дава клиента за конкретна проблемна област

  • да фокусира вниманието му/ й върху периода от последните 30 дни.

По този начин, оценката ще бъде формирана по отношение на настоящи и актуални проблеми, а не на потенциални проблеми. Ако клиентът не посочва да е имал конкретен проблем през последните 30 дни, тогава степента в която той/тя се е притеснявал/а от тези проблеми ще бъде 0 и интервюиращият трябва да зададе допълнителен въпрос, за да потвърди тази информация. Например: "Тъй като казахте, че не сте имали никакви здравословни проблеми през последните 30 дни, мога ли да приема, че на този етап Вие не се нуждаете от медицинско лечение?” ЗАБЕЛЕЖКА: Ако клиентът не е в състояние да разбере същността на оценъчната процедурата, отбележете "X" като отговор по тези айтеми. 3. ОЦЕНКИ Някои от въпросите изискват клиентът да определи през колко от последните 30 дни е имал даден проблем. Такива айтеми може да са трудни за клиента и да е необходимо да му се предложат механизми за структуриране на времето – например раздробяване на времето на периоди (половината време и т.н.) или използване на опорни времеви точки (почивни дни, работни дни). Най-важното е интервюиращият да се стреми да не налага свои отговори на клиента (например: „Звучи ми сякаш имате изключително сериозен здравословен проблем”). Интервюиращият трябва да помага на клиента да избере подходящата самооценка, без да му натрапва конкретни отговори. 4. ИЗЯСНЯВАНЕ По време на провеждането на ASI има достатъчно възможности за изясняване на въпросите и отговорите, като това се счита за особено важно за валидността на интервюто. За да сте сигурни в качеството на информацията, уверете се че смисълът на всеки въпрос е ясен за клиента. Не е задължително въпросите да бъдат задавани точно както са формулирани в интервюто – перефразирайте, използвайте синоними, подходящи за различните клиенти и записвайте всяка допълнителна информация в графата „Коментари”. ЗАБЕЛЕЖКА: Ако установите със сигурност, че клиентът не може да разбере конкретен въпрос, кодирайте с „Х” във всяко квадратче за отговор на съответния въпрос. Ако клиентът очевидно не може да разбере повечето въпроси, може би е по-добре да прекъснете интервюто. В този случай е много по-добре да изчакате един или повече дни клиентът да се възстанови от първоначалното объркване, дезориентация в резултат на скорошна употреба на алкохол/ наркотици, отколкото да запишете неточни отговори. 5. ОЦЕНКА НА СТЕПЕНТА НА ЗАВИСИМОСТ ОТ ИНТЕРВЮИРАЩИЯ ОБЩИ БЕЛЕЖКИ: Много e работено върху оценките на тежестта на проблемите в изследваните области, които се дават от интервюиращия, тъй като те са показали своята надеждност, валидност и значимост в клиничната практика. Независимо от това трябва да е ясно, че тези оценки дават информация само за статуса на проблема в определен момент във времето и е естествено да се променят при промяна на житейската ситуация на клиента. Нещо повече, тези оценки не могат да заменят по-детайлната информация дадена от клиента за всяка една от проблемните области. И накрая, тъй като това са просто експертни оценки се препоръчва да не се използват като мерки за резултати получени при провеждане на изследвания или при проучвания, свързани с оценка на програми. За изследователски цели са разработени по-обективни, математически обосновани съставни балове за всяка проблемна област (Вж. McGahan, et. at. 1986). Оценките за тежестта на проблема, получени от интервюиращия за всяка от отделните области, могат да бъдат полезни в клиничен аспект. Те са базирани само върху отговорите на обективни и субективни въпроси в рамките на конкретната област, а не на допълнителна информация получена извън интервюто. Ясно е, че мненията на интервюиращите (които често са важни) ще повлияят оценките на степента на зависимост. Независимо от това е установено, че тези мнения формират източник на несистематична вариативност на оценките и по този начин намаляват полезността на скалата. За да се намалят разликите в субективните оценки на интервюиращите и да се повиши надеждността на оценките, всички интервюиращи трябва да използват еднакъв, систематичен метод за оценка на тежестта на всеки от проблемите. За тази цел е създаден двустъпков метод за оценяване на тежестта на проблемите. При първата стъпка, интервюиращият взема под внимание само обективните данни от проблемната област и най-вече онези критични въпроси (вж. Приложение 2), които опитът е показал, че в най-голяма степен съответстват на действителното измерване на тежестта. Използвайки „обективните” данни, интервюиращият прави предварителна оценка на тежестта на проблема на клиента (на необходимостта от помощ/ лечение) основана единствено на тези обективни данни. При втората стъпка се вземат под внимание субективните отговори на клиента и интервюиращият може съответно да модифицира предварителната оценка съобразно тези отговори. Ако е получена особено важна за случая информация, която не е събрана по систематичен начин, но би могла да повлияе формирането на оценката, тя трябва да бъде отразена в графата „Коментари”. Ако клиентът твърди, че чувства конкретен проблем като особено тежък и че за него/нея необходимостта от подкрепа в тази област е „изключително важна”, тогава интервюиращият може да повиши крайната оценка за тежестта на проблема. Респективно, в ситуации, в които клиентът убедително представи доказателства, които очевидно намаляват тежестта на проблема в конкретна област, интервюиращият може да редуцира крайната оценка. За целите на това интервю, степента на зависимост ще бъде дефинирана като: необходимост от помощ/ лечение, в случаите в които клиентът не е включен в такова; или като нужда от допълнителна форма или тип подкрепа, в случаите, в които клиентът по настоящем е включен в някаква форма на лечение. Тези оценки трябва да се базират върху сведения за количеството, продължителността и интензивността на симптомите в рамките на дадена проблемна област. Следващите степени са най-общо указание за оценяване: 0 - 1 НЯМА РЕАЛЕН ПРОБЛЕМ, НЕ Е НЕОБХОДИМА ПОМОЩ/ ЛЕЧЕНИЕ 2 - 3 ЛЕК ПРОБЛЕМ, ВЕРОЯТНО НЕ Е НЕОБХОДИМА ПОМОЩ/ ЛЕЧЕНИЕ 4 - 5 УМЕРЕН ПРОБЛЕМ, МОЖЕ ДА СЕ ПРЕПОРЪЧА ПОМОЩ/ ЛЕЧЕНИЕ 6 - 7 ЗНАЧИТЕЛЕН ПРОБЛЕМ, НЕОБХОДИМА Е ПОМОЩ/ ЛЕЧЕНИЕ 8 - 9 КРАЙНО СЕРИОЗЕН ПРОБЛЕМ, ОКАЗВАНЕТО НА ПОМОЩ/ ЛЕЧЕНИЕ Е АБСОЛЮТНО НЕОБХОДИМО Важно е да се отбележи, че целта на тези оценки не е определянето на потенциалната полза за клиента от помощта/ лечението, а по-скоро отразяването на степента в която е необходима някаква форма на ефективна интервенция, независимо от това дали подходящо лечение е достъпно или дали въобще съществува такова. Например, клиент в терминална фаза на рак би получил оценка 9 по скалата за здравословно състояние. Тази оценка ще показва, че лечение за това живото-застрашаващо състояние е абсолютно необходимо. В този случай се регистрира високо ниво на тежест на проблема, въпреки че ефективно лечение все още не е налично. На клиенти само с няколко симптома или с контролирани нива на симптомите трябва да бъде приписвано по-ниско ниво на тежест на проблема. С увеличаване на количеството, продължителността и/или интензивността на симптомите се увеличава и оценката на тежестта. Много високи оценки за тежестта на проблема трябва да отразяват опасно (за клиента или другите) високи нива на симптомите и съответно силно изразена необходимост от помощ/ лечение. ПРОЦЕДУРИ ПО ИЗВЕЖДАНЕ НА ОЦЕНКИТЕ ЗА ТЕЖЕСТТА НА ПРОБЛЕМИТЕ В ИЗСЛЕДВАНИТЕ ОБЛАСТИ ПЪРВА СТЪПКА: Изведете един диапазон от оценки (2 или 3 точки от оценъчната скала на интервюиращия), който най-добре описва нуждата на клиента от помощ/ лечение към настоящия момент, базиран само на „обективните” данни.

  1. Формирайте картина за състоянието на клиента на базата на „обективните” айтеми и на критичните айтеми (Приложение 2). Критичните айтеми са обозначени във формата за провеждане на интервю и в ръководството чрез подчертаване (например: раздел Медицински статус – М1 и М3)

  2. Определте приблизителен диапазон

ВТОРА СТЪПКА: Изберете оценка от формирания по-горе диапазон, като използвате само субективните данни в конкретната област.

  1. Ако клиентът оценява проблема си като значителен и чувства, че помощта/ лечението е важно за него/ нея, изберете по-високата степен от диапазона.

  2. Ако клиентът оценява проблема като не толкова сериозен и не приема необходимостта от помощ/ лечение за особено важна, изберете средната или по-ниска оценка от диапазона.

Въпреки, че се счита, че критериите за установяване на степента на тежест на даден проблем варират от ситуация до ситуация, бе установено, че следването на посочените по-горе процедури по извличане дава надеждни и валидни оценки. (вж. McLellan et. al., 1985). Изключения: В случаи, в които клиентът очевидно се нуждае от помощ/ лечение, но не заявява подобна нужда, оценката на интервюиращия трябва да отрази тази необходимост от помощ/ лечение. Например, клиентът съобщава проблеми в семейството през последните 30 дни, които в някои случаи са довели до физическа разправа, но не заявява нужда от семейно консултиране. В подобни случаи, ясната необходимост от интервенции трябва да бъде подчертана от интервюиращия. При липса на ясни индикации за наличието на проблем, трябва да се избягват „подразбиращи се” или интуитивни по своя характер заключения или клинични допускания. Също така, интервюиращите трябва да не допускат свръхинтерпретиране на „алкохолното отричане”. В подобни случаи ситуацията може да се изясни и чрез допълнително проучване, ако е необходимо. Ако клиентът не съобщава за скорошни или настоящи проблеми, но заявява нужда от помощ/ лечение, интервюиращият трябва да изясни причините за тази оценка. Например, клиент съобщава, че не е използвал наркотици или алкохол през последните 30 дни и не изпитва силно желание за употреба на психоактивни вещества, но преценява като „изключително важно” (дава оценка 4) настоящото си и бъдещо участие в срещи на АА (Анонимните Алкохолици). В този случай, клиентът вече получава подходяща форма на подкрепа и не се нуждае от ново, различно или допълнително лечение. ВАЖНО: При използването на описания метод са събрани много доказателства, че оценките на тежестта на проблемите представляват както надеждни, така и валидни оценки на статуса на клиента във всяка проблемна област. Независимо от това, не се препоръчва оценките на тежестта да се използват като мерки за резултат. Важно е да се помни, че този тип оценки са изцяло субективни и са показали своята полезност само в условия, при които се разполага с всички необходими данни и интервюто е проведено лично. При интервютата за проследяване това не винаги е така. По тази причина, за всяка проблемна област са конструирани т.н. „съставни оценки”, които представляват математически комбинации от отговорите по обективни айтеми. Те предоставят по-надеждни оценки за статуса на клиента при неговото проследяване3. Оценките за тежест са приложими в клиничната практика и като прогнозни за очакван резултат, а съставните оценки се използват като мерки за резултат. Описание на съставните оценки и тяхното използване може да се намери в: McGahan et. al., 1986; Composite scores from the Addiction Severity Index. 6. ОЦЕНКИ ЗА ДОСТОВЕРНОСТ Оценка на достоверността на информацията, получена от клиента, се прави с последните два въпроса от всяка част. Тя изследва дали информацията представена от клиента във всяка една от изследваните области е значимо изкривена поради:

  • Неточно себепредставяне на клиента? 0 – не; 1 – да

  • Неспособност на клиента да разбира въпросите? 0 – не; 1 - да

Ако като отговор е кодирано „Да” (т.е. „1”) интервюиращият следва да представи кратко обяснение в графата „Коментари”. Преценката на интервюиращия е важна при определяне на достоверността (истиността) на твърденията на клиента и неговата/нейната способност да разбере същността и целта на интервюто. Това не означава интервюиращият просто да разчита на своята интуиция. Установяването на истинността трябва да бъде базирано по-скоро върху отговорите на клиента, получени при допълнително проучване и изясняване, в случаите, в които е представена противоречива информация (например, клиентът не съобщава за приходи, а заявява разходи на стойност 500 лв. за закупуване на наркотици). Най-ясните примери са когато са налице несъответствия или противоречиви изказвания, които клиентът не може да обясни. В такива случаи интервюиращият трябва да отбележи недостатъчна достоверност на информацията. По-неясни са ситуациите в които: само поведението на клиента по време на интервюто подсказва, че той/тя може би не отговаря честно; когато клиентът не осъществява очен контакт; или в случаите, в които клиентът рязко отрича всички проблеми. Подобни сигнали също не трябва да се свръхинтерпретират, тъй като могат да се дължат на притеснение или тревожност. Важно е интервюиращият да направи допълнителни проучвания, за да се увери в нивото на достоверност на получената информация. ЗАБЕЛЕЖКА: Отговорност на интервюиращият е да съблюдава за консистентността на информацията получена от клиента по време на интервюто. Неприемливо е просто да се регистрират отговорите, които клиента дава. Когато е установена непоследователност в информацията (например, когато клиентът не съобщава за никакви доходи, а същевременно заявява разход от 50 лв. на ден за наркотици) интервюиращият трябва да се опита да получи допълнителна информация (като подчертае нейната конфиденциалност) и да изясни противоречията, които е установил. Когато това е невъзможно, информацията не трябва да се регистрира, а достоверността се кодира с „Х” и се добавя забележка, която пояснява защо се изключва тази информация. 7. ТРУДНИ ИЛИ НЕПОДХОДЯЩИ СИТУАЦИИ Предишни пребивавания в места за лишаване от свобода или лечения в болница – Някои въпроси от EuropASI изискват преценка, която се отнася за последните 30 дни или изминалата година. В ситуациите, в които клиентът е пребивавал в места за лишаване от свобода или е бил на лечение в болница през посочените времеви периоди е трудно да му се направи представителен профил, тъй като този профил може да не отразява най-точно общата представа за него/нея или за най-тежките страни от поведението му/й. Въпреки това, нашата стратегията при работа с тези айтеми е времевия период на оценка да се ограничава за последните 30 дни преди самото интервю, независимо от статуса на клиента през това време. Тази процедура дава точна представа за клиента по време на лечението или при проследяването му . Дори при един толкова ясен подход, на някои въпроси ще е особено трудно да се отговори, ако клиентите през този времеви период са били в затвора или в контролирана среда. Вероятно най-типичния пример за подобен въпрос може да се види в раздела „Работа/ Финансово състояние”. Там за „дни с проблеми” се приемат само дните, в които клиентът реално е търсил работа или е имал проблеми на работното си място. Ако ситуацията е била такава, че клиентът не е имал възможност да работи, то по дефиниция не би могъл да има и проблеми с трудовата си заетост. В ситуации като тази, подходящият отговор е "NN ". Въпросите, които следват, свързани с оценката на клиента, също трябва да се кодират с "N", тъй като те са съдържателно свързани с отговора на въпроса за ”дните с проблеми”. Клиентът се опитва да създаде погрешна представа за себе си – Установено е, че някои клиенти отговарят на въпросите така, че да се представят в определена светлина пред интервюиращия. Това като цяло води до даването на непоследователни или неуместни отговори, които правят впечатление по време на интервюто. Когато такъв тип отговори започнат да се появяват, интервюиращият трябва да направи опит отново да увери клиента в конфиденциалността на събираната информация, да повтори целта на интервюто, да се опита да получи по-типични за лицето отговори и да изясни предишни отговори със съмнителна достоверност. Ако качеството на отговорите не се подобри, интервюиращият трябва да отсее всички данни, които изглеждат съмнителни като кодира с «Х» отговорите на съответните въпроси. В по-екстремни случаи, интервюто трябва да бъде прекратено. Неразбиране от страна на клиента – Интервюиращите могат да попаднат на клиенти, които не са в състояние да разберат основните понятия в интервюто или да се концентрират върху конкретните въпроси. Подобни проблеми обикновено се наблюдават като резултат от ефектите, свързани с отнемането на дрогата/ алкохола от организма или от екстремни емоционални състояния на клиента. Ако това е явно, интервюто трябва да бъде прекъснато и да се пренасрочи за друга дата. 8. ИНТЕРВЮТА ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ Интервютата за проследяване могат да се проведат не по-рано от един месец след предходното интервю, тъй като периода, който е база за оценяването са последните 30 дни. Тези интервюта могат да се проведат по надежден и валиден начин и по телефона, ако се осигурят условия, в който клиентът да се чувства свободен да отговаря честно и ако интервюиращият е направил подходящо въведение към интервюто, в което да е подчертал конфиденциалността на информацията получавана от клиента. (вж. McLellan at. al., 1980; 1985). Само въпросите, посочени в Приложение 7 (Инструкции за провеждане на проследяващо интервю с EuropASI) трябва да бъдат зададавани по време на интервюто за проследяване, тъй като те могат да отразят промяната в клиента. За по-подробни инструкции вижте Приложение 7. ІІ. КОНКРЕТНИ ИНСТРУКЦИИ Общите насоки за провеждане на интервюто са представени в началото на първата страница на формата за регистрация на отговорите на клиента. Представени са и кратки описания на:

  • Скалата за оценка тежестта на проблемите на клиента, която се попълва от интервюиращия

  • Скалата за самооценка на клиента, която се използва в хода на интервюто

  • Профилът на степента на зависимост, който дава обобщена картина за проблемите на клиента и за тяхната тежест. След успешното приключване на интервюто, интервюиращият трябва да формира оценките за тежест на проблемите и да ги нанесе в този профил.

ЗАБЕЛЕЖКА: Не оставяйте въпрос без отговор. Важно е да се разграничават въпросите, които не са приложими за конкретния клиент (те трябва да се кодират с „N”) от тези, които той/ тя не може да разбере или на които не дава отговор (те трябва да се кодират с „Х”). ЗАБЕЛЕЖКА: Уверете се, че сте отговорили на всички въпроси от Интервюто за проследяване, като следвате процедурите описани в т.8 – Интервюта за проследяване – от секция І – Общи инструкции и Приложение 7 от секция ІІІ. За допълнителна информация виж Erdlen et al., 1987: Doing follow-ups with the ASI. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ На първата страница от формата е представена начална серия от въпроси, които осигуряват информация от административен и демографски характер. Авторите на методиката приемат, че е възможно и често уместно в други културни условия да бъдат правени допълнения и промени в тези въпроси. Българската форма за провеждане на EuropASI следва изцяло формата, въпросите и кодировките, които се използват в страните от ЕС (Европейския Съюз). О1. ИДЕНТИФИКАЦИОНЕН НОМЕР НА КЛИЕНТА (9-цифрен). Този номер се образува от последните 2 цифри на годината на раждане, месеца и датата на раждане и първите букви от личното, бащиното и фамилното име на клиента. Например клиент, който е роден на 15.05.1982г. и се казва Бойко Петров Василев ще се кодира по следния начин: 820515БПВ. О2. УСЛОВИЯ НА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИНТЕРВЮТО – Интервюиращия има възможност да посочи един от следните отговори: 0. НЯМА ЛЕЧЕНИЕ. Към момента на интервюто клиентът не получава никаква помощ/ лечение. 1. ИЗВЪНБОЛНИЧНА ДЕТОКСИФИКАЦИЯ. Детоксификацията трябва да се провежда под лекарско професионално наблюдение, за период не по-дълъг от 6 седмици, с цел да се достигне „свободно от вещества” състояние по отношение на употребяваното/ните вещество/ва. Детоксификацията може да се провежда без медикаменти, чрез прилагането на симптоматични медикаменти (например Клонидин, бензодиазепини, нестероидни противовъзпалителни и др.) или чрез краткосрочно (обикновено за по-малко от шест седмици) прилагане на агонистични медикаменти (например Метадон, или Бупренофрин за опиати, 4-OH-бутират за алкохол и др.) с постепенна редукция на дозата. 2. БОЛНИЧНА ДЕТОКСИФИКАЦИЯ. Детоксификацията се провежда в специализирани болници за лечение на зависимости със затворен режим (не се имат предвид болниците изброени по-долу). 3. ИЗВЪНБОЛНИЧНО СУБСТИТУИРАЩО ЛЕЧЕНИЕ. Субституиращата (заместващата) терапия включва дългосрочно лечение с агонистични медикаменти (например LAAM, Метадон или Бупренорфин за опиатите, 4-CH-бутират за алкохола и др.) най-малко за период от шест седмици. Могат да бъдат включени и всякакъв тип психосоциални интервенции (с изключение на структурирана програма за дневни грижи), въпреки че това не е необходимо условие. 4. ИЗВЪНБОЛНИЧНА ПРОГРАМА „СВОБОДНА ОТ ВЕЩЕСТВА”. Концепцията за програми „свободни от вещества” се отнася само до веществата, с които клиента злоупотребява (алкохол, наркотици или предписани медикаменти), както и субституиращи ги медикаменти (Метадон, Субститол и др.). Клиентът може да приема антагонисти (например Налтрексон при опиатите) или аверзивни медикаменти (например Дисулфирам при алкохола) или предписани психофармакологични медикаменти за съпътстващи психични разстройства (виж раздела „Психиатричен статус” в EuropASI). Психотерапията е най-утвърдената интервенция при тези клиенти. Извънболничното лечение на психични разстройства също се включва в тази група. 5. РЕЗИДЕНЦИАЛНА ПРОГРАМА „СВОБОДНА ОТ ВЕЩЕСТВА”. Терапевтичните общности (комуни), както за психични разстройства така и за разстройства, свързани с употребата на вещества са най-утвърденият тип програми от тази група. 6.ДНЕВНА ПРОГРАМА. Структурирана програма, в която клиентът прекарва по няколко часа дневно през няколко дни от седмицата. Може да бъде включена всякакъв тип съпътстваща фармакологична интервенция. 7.ПСИХИАТРИЧНА БОЛНИЦА. Включва частни клиники и държавни болници. Психиатричната хоспитализация може да бъде включена при лечението на: зависими клиенти със съпътстващи психични заболявания; и/или поведенчески последствия от интоксикация; и/или понякога за детоксификация. 8. ДРУГА БОЛНИЦА. Многопрофилните болници са включени в лечението на зависими клиенти при наличие на съпътстващи соматични или психични заболявания и/или понякога за детоксификация. 9. ДРУГО. Включва всякакви други служби/ институции, които имат регламентирана процедура за прием, както и центрове, в които се уточнява към какъв тип лечение клиентите е най-добре да бъдат насочени. О3. ДАТА НА ПРИЕМАНЕ. Кодирайте деня (с две цифри), после месеца (с две цифри) и накрая годината (с две цифри). Например, 6 април 2009 ще бъде кодиран по следния начин: 0604094 О4. ДАТА НА ИНТЕРВЮТО: Кодира се по схемата на „Дата на приемане” О5. НАЧАЛО НА ИНТЕРВЮТО: Първо кодирайте часовете (с две цифри на базата на 24-часов ден) после кодирайте минутите (с две цифри). Например 14:05 часа след обяд ще бъде кодиран като 1405. О6. КРАЙ НА ИНТЕРВЮТО: Кодира се по схемата на „Начало на интервюто” О7. ТИП: В случай на провеждане на многократни интервюта за проследяване, първото проследяващо интервю ще се кодира с "2", второто с "3" и т.н. О8. ВИД НА КОНТАКТА: Кодира се начина, по който е проведено интервюто. Например: „по телефона” О9. ПОЛ: Кодира се според преценката на интервюиращия. В случаите, в които клиентът заявява друга/ различна полова индентичност, се кодира според неговото/ нейното желание. О10. НАИМЕНОВАНИЕ НА ИНСТИТУЦИЯТА, В КОЯТО СЕ ПРОВЕЖДА ИНТЕРВЮТО О11. КОД НА ИНТЕРВЮИРАЩИЯ: Вписват се първите букви от трите имена на интервюиращия О12. СПЕЦИАЛНИ: В случаите, в които интервюто е изцяло завършено, отговора на този въпрос се кодира с „N”; „1” се отбелязва в случаите, в които клиентът прекратява интервюто; „2” когато клиентът отказва да участва в интервюто; „3” се кодира в случаите, в които клиентът не е бил в състояние да отговаря или поради някаква причина се е наложило интервюто да бъде прекратено от интервюиращия. В случаите, в които поради някаква причина интервюто не се е състояло или не е довършено е добре тази причина да бъде описана в графата „Коментари” О13. МЕСТОЖИВЕЕНЕ: Уточнете къде клиентът живее реално, а не къде е официално регистриран. О14. КОД НА НАСЕЛЕНОТО МЯСТО: Отново, кодирайте кодът на населеното място, където клиентът живее реално. О15. ВРЕМЕ НА ПРЕБИВАВАНЕ НА ТОЗИ АДРЕС: Отбелязва се продължителността на живеене на този адрес (в години и месеци). Ако клиентът живее от по-малко от един месец на този адрес, се кодира „0000” и се пояснява в графата „Коментари”. О16. ЖИЛИЩЕТО Е СОБСТВЕНОСТ НА: Ако жилището е собствено или на семейството се кодира с „1”. Във всички други случаи се кодира с „0”. При наличие на допълнителна информация по този въпрос, да се отбележи в графата „Коментари”. О17. ВЪЗРАСТ: Отбелязват се навършените години. О18. НАЦИОНАЛНОСТ: Този въпрос касае гражданството на клиента. (Виж Приложение 8 – Кодове на държавите, Международна Организация по Стандартизация) О19. СТРАНА, В КОЯТО Е РОДЕН КЛИЕНТА, МАЙКА МУ И БАЩА МУ: (Виж Приложение 8 – Кодове на държавите, Международна Организация по Стандартизация) О20. КОНТРОЛИРАНА СРЕДА: Под „контролирана среда” се има предвид начин на живот, при който клиентът е бил ограничен в неговата/ нейната свобода на движение и достъп до алкохол и наркотици. Това обикновено означава пребиваване в институция за лечение или в затвор. Ако клиентът е бил в два различни вида контролирана среда, отбележете номера, който съответства на средата, в която той/ тя е прекарал по-голяма част от времето. Защитените жилища (местата, където се настаняват клиенти, изписани от лечение с цел по-лесна социална адаптация) като цяло не се считат за контролирана среда. ЗАБЕЛЕЖКА: За клиентите, които са включени в лечение, предоставящо дневни грижи (дневни центрове) също се приема, че са в контролирана среда, ако тяхното семейство осигурява постоянен контрол през нощта. О21. ДНИ: Този въпрос уточнява през колко от последните 30 дни клиентът е бил в контролирана среда. Ако клиентът е бил в повече от 1 тип контролирана среда през този период, се отбелязва общия брой дни прекарани в контролирана среда през последния месец. Ако отговорът на въпрос О20 е не-„1” , тук се кодира с „NN”. О22. - О25. Осигурено е място за записване на проведени допълнителни психологически тестове. То може да се ползва за тестовете, които се използват във Вашата институция. МЕДИЦИНСКИ СТАТУС Въведение: Разделът „Медицински статус” от EuropASI дава възможност на интервюиращият да събере някои основни данни за историята на здравословното състояние на клиента. Търсената информация е свързана с време прекарано в болници, наличие или отсъствие на дълготрайни медицински проблеми и скорошни соматични заболявания. Препоръчително е да се задават и допълнителни въпроси, свързани с лечебния план на клиента. ЗАБЕЛЕЖКА: Тъй като сте в първия раздел на интервюто, може да се окаже, че клиентът се е подготвил да говори по-скоро за лечения, свързани с преодоляването на зависимостта към психоактивни вещества, отколкото за болнични лечения на други здравословни проблеми. В подобни случаи е добре да се подкрепи желанието му да говори по проблемите, свързани с наркотици, като му предложите да Ви напомни за тези си проблеми, когато стигнете до раздела „Употреба на наркотици/ алкохол” и го върнете към смисъла на зададения му вече въпрос. М1. ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ. Въведете броя на хоспитализациите (които включват една или повече нощувки), свързани със здравословни проблеми. Също така включете и хоспитализациите в резултат на свръхдоза (ODS) или делириум тременс (DTS), но изключете детоксификацията и други форми на алкохолно, наркотично или психиатрично лечение. Нормалното раждане на дете не се отчита, тъй като това не е здравословен проблем, който е резултат от заболяване или нараняване. Независимо от това усложнения при раждане се броят и се описват в графата „Коментари”. ЗАБЕЛЕЖКА: Не регистрирайте отговори, които Ви се струва, че са дадени от клиента без много замисляне, като например: „Бил съм в болница може би около 5-6 пъти”. Вместо това попитайте за някои детайли, придружаващи всяка хоспитализация (годината през която клиентът е бил приет в болница и други събития в живота му по това време). Подобна допълнителна информация може да помогне навлизането в интервюто да се случи по един по-разговорен начин. М2. ПОСЛЕДНА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ. Отбележете броя на годините и месеците след последното влизане в болница на клиента поради здравословен проблем. Ако никога не е бил хоспитализиран, нанесете "N N " за години и "N N " за месеци. ЗАБЕЛЕЖКА: Ако клиентът е бил хоспитализиран преди по-малко от един месец, кодирайте с "0001". М3. ХРОНИЧНИ МЕДИЦИНСКИ ПРОБЛЕМИ. Хроничното състояние е сериозно или потенциално сериозно медицинско състояние, което изисква продължителна или регулярна грижа от страна на клиента (например: прием на медикаменти, спазване на специален хранителен режим, неспособност да участва в/ или да извършва нормални дейности). Някои примери за хронични състояния са високо кръвно налягане, диабет, епилепсия и физически увреждания. В екстремните си форми, хроничните менструални проблеми също могат да бъдат разглеждани като проблем, ако смущават ежедневния живот на клиента или могат да се овладяват само чрез регулярно лечение. Въведете „Да”, ако клиентът има хроничен медицински проблем, който ще продължи да му пречи да използва напълно своите способности. Ако клиентът посочва като хроничен проблем нуждата си от очила за четене или наличието на слабо изразени алергии, това показва неразбиране на въпроса. Ако клиентът заявява реален хроничен проблем, отбележете го в графата ”Коментари”. ЧЕСТО СРЕЩАНИ ХРОНИЧНИ МЕДИЦИНСКИ ПРОБЛЕМИ ПРИ КЛИЕНТИ ЗАВИСИМИ ОТ АЛКОХОЛ: Стомашно-чревни заболявания (кървене от хранопровода или разширени вени, язва, гастрит, панкреатит) Черен дроб (затлъстял черен дроб, цироза, хепатит) Други (високо кръвно налягане, диабет, припадъци – резултат или не от отнемането на алкохола от организма) ЧЕСТО СРЕЩАНИ ХРОНИЧНИ МЕДИЦИНСКИ ПРОБЛЕМИ ПРИ КЛИЕНТИ ЗАВИСИМИ ОТ НАРКОТИЦИ: Хепатити; Високо кръвно налягане; Абцеси (по ръцете, краката); Задържане на течности в белите дробове; Сърдечни проблеми. Проблемите свързани с ХИВ/ СПИН могат да бъдат многобройни, но обичайно това са възпаления на устната кухина, необичайни инфекции и белодробни проблеми. Асимптоматичната ХИВ инфекция не е хроничен медицински проблем. М4. ХЕПАТИТ. Целта на този въпрос е да идентифицира наличието на инфекции, свързани с поведението на клиента (секс без предпазни средства, използване на чужди игли и спринцовки). Ето защо трябва да бъдат взети предвид само вирусните хепатити B, C, и Делта (тъй като А-вирусният хепатит е резултат от орално-фекална инфекция). Ако клиентът не може да определи точната серология, но знае че има или е имал вирусен хепатит, кодирайте с „Да”. Токсичният хепатит се изключва (въпреки, че е често срещан сред употребяващите алкохол и наркотици). ЗАБЕЛЕЖКА: За да се избегнат неверни отговори, клиентът не бива да се принуждава да отговаря ако не е склонен да дава информация за вирусните инфекции (особено по отношение на ХИВ/ СПИН). Ето защо за въпросите М4, М5 и М7 се прилага различна кодираща система за обозначаване на отговора: 0 = Не/ Отрицателен 1 = Да / Положителен 2 = Не знам 3 = Отказва да отговори М5-М7. ХИВ/ СПИН. При задаването на въпросите, свързани с ХИВ-статуса на клиента не трябва да се оказва никакъв натиск. ЗАБЕЛЕЖКА: Ако клиентът до момента не е бил тестван за ХИВ, то като отговор на въпрос М6 кодирайте “NN”. М8. ПРЕДПИСАНО МЕДИКАМЕНТОЗНО ЛЕЧЕНИЕ. Целта на този въпрос е да се потвърди тежестта на определен здравословен проблем от решението на лекар да проведе лечение с медикаменти. Ето защо, ако е било предписано медикаментозно лечение от лекар за соматичен проблем (а не поради психиатричен проблем или проблем свързан със злоупотреба/ зависимост от вещества), то трябва да се регистрира като отговор „Да”, независимо от това дали клиентът реално следва предписаното му лечение. Ако клиентът приема регулярно лекарства които не са му предписани от лекар, те не трябва да се отчитат при отговора на този въпрос, а се отбелязват като допълнителна бележка в графата „Коментари”. Не се отбелязват и медикаменти, които са били предписани за кратък период от време или за специфични временни състояния (например: настинка, детоксификация). Отбелязва се само нуждата от продължително лечение (например: високо кръвно налягане, епилепсия, диабет и др.) Не трябва да се отчита и медикаментозното лечение на психиатрични разстройства– те се отбелязват по-нататък в интервюто (при изследване на психиатричното състояние на клиента). Медикаментозното лечение на проблеми със съня обикновено е временно и по принцип се отнася към раздела „Психиатричен статус”. ЗАБЕЛЕЖКА: Ако отговорът на въпрос М8 е „Да”, пояснете в графата „Коментари” какви предписани лекарства взема регулярно клиента. М9. ПЕНСИЯ. Пенсията трябва да е свързана с физически (а не с психиатрични) увреждания/ хронични заболявания. Ако отговорът е „Да”, пояснете естеството на проблема в графата „Коментари”. М10. ЛЕЧЕНИЕ ОТ ЛЕКАР. Целта на този въпрос е да се провери загрижеността на клиента към неговите/ нейните здравословни проблеми, а не просто да се установи тежестта на тези проблеми. Ето защо тук се отчита всяко посещение на личния лекар, друг специалист или извънболнична служба. Включете само лечението на медицински проблеми. Специфични временни или по-малко сериозни състояния (например настинка или грип) също трябва да се отчетат. Ако клиентът обаче е посетил лекаря само за да получи удостоверение или рецепта с административна цел, тази информация трябва да се изключи. Психиатрични и други медицински проблеми, които са директен резултат от употребата на алкохол или наркотици (например: махмурлук, повръщане, липса на сън, абстинентни симптоми), които биха изчезнали ако клиентът е бил чист от вещества, също не трябва да се вземат предвид. М11. ДНИ, ПРЕЗ КОИТО КЛИЕНТЪТ Е ИМАЛ МЕДИЦИНСКИ ПРОБЛЕМИ. Попитайте клиента през колко от последните 30 дни той/ тя е имал здравословни проблеми. Не включвайте проблеми, които са резултат от употребата на алкохол или наркотици, т.е. проблеми като махмурлук, повръщане, липса на сън и др., които биха изчезнали ако клиентът е бил чист от вещества. Независимо от това, ако клиентът е развил постоянен медицински проблем поради злоупотребата си с алкохол и наркотици, който не би могъл да бъде отсранен при въздържание от употреба на вещества, включете дните, в които той/тя е имал тези проблеми (например цироза, флебит, панкреатит и др.) Отчитайте и леките неразположения като настинка или грип, въпреки че те не биха могли да повлияят значително оценката на тежестта на медицинските проблеми. М12 и М13. САМООЦЕНКИ НА КЛИЕНТА. Уверете се, че сте накарали клиента да ограничи самооценките си само до проблемите, които се изследват във въпрос М11. Ако не са споменати никакви здравословни проблеми при отговора на въпрос М11, задайте уточняващ въпрос и кодирайте със „Никак”, т.е. „0”. При въпрос М13 подчертайте, че се има предвид допълнително медицинско лечение на проблемите, посочени при отговора на въпрос М11. Ако клиентът смята, че здравословните му проблеми се лекуват по подходящ начин, задайте уточняващ въпрос и кодирайте с ниска оценка - „Никак”, т.е.”0” М14. ОЦЕНКА НА ТЕЖЕСТТА НА ЗДРАВОСЛОВНИТЕ ПРОБЛЕМИ ОТ ИНТЕРВЮИРАЩИЯ. В много случаи клиентите страдат от заболявания, които могат да бъдат контролирани, но поне за сега не могат да бъдат излекувани (например диабет, високо кръвно налягане, епилепсия, патологии свързани със СПИН и др.). Ако клиентът полага подходящи грижи за своето състояние (медикаменти, подходяща диета и др.) и то е под контрол, вероятно няма нужда от допълнителен вид лечение, извън това, което той/ тя вече получава. В този случай, тежестта на здравословните проблеми може да бъде оценена като ниска, тъй като клиентът вероятно не се нуждае от допълнително лечение. Ако състоянието на клиента е сериозно или проблематично, то трябва да се оцени като тежко, дори ако в момента не е налице ефективно лечение за това състояние. Ако обаче медицинските грижи, които клиентът получава в момента са довели до това състоянието му да е контролирано и непроблематично (например в случай на диабет, инсулинът контролира наличния диабет), то състоянието му не трябва да се оценява като тежко, дори ако по същество е сериозно.
  1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©bezogr.ru 2016
обратиться к администрации

    Главная страница