Доклад за пълнотата на мрежата натура 2000 за кафявата мечка в българия



страница1/3
Дата04.05.2016
Размер0.57 Mb.
  1   2   3
Приложение към Плана за Действие за мечката
ТЕХНИЧЕСКИ ДОКЛАД ЗА ПЪЛНОТАТА НА МРЕЖАТА – НАТУРА 2000 ЗА КАФЯВАТА МЕЧКА В БЪЛГАРИЯ
Този доклад е изготвен в следствие на решението на Националния съвет по биологично разнообразие (НСБР) да приеме националния план за действие за кафявата мечка, чието изготвяне е координирано от АЛЕРТИС – фонд за опазване на мечките и природата (Холандия) и Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ (България) Основните донори за изготвянето на плана са: Министерство на околната среда и водите, ALERTIS – Fund for bear and nature conservation, PIN-MATRA and BBI-MATRA – холандска правителствена донорска програма, DBU – DEUTSCHE BUNDESSTIFTUNG UMWELT, FRANKFURT ZOOLOGICAL SOCIETY.
В решението на НСБР се изисква добавяне, като приложение към плана за действие анализ на ефективността на мрежата НАТУРА 2000 в България по отношение на вида кaфява мечка, преди финалното приемане на плана за действие. В съгласие с посоченото по-горе изискаване СДП – БАЛКАНИ инициира работна група, която да създаде консенсусен доклад по темата.
Автори на доклада са:

Д-р Николай Спасов – Национален природонаучен музей, Българска академия на науките.

Магистър Жеко Спиридонов- Сдружение „Природен Фонд”

Магистър Александър Дуцов – Сдружение за дива природа БАЛКАНИ

Магистър Диана Златанова – докторант Биологически Факултет на СУ

Магистър Костадин Вълчев - Сдружение за дива природа БАЛКАНИ

Д-р Иван Петров- Институт за гората, Българска академия на науките

Д-р Вълко Бисерков – Централна лаборатория по обща екология, Бългaрска академия на науките

Магистър Елена Цингарска – Сдружение за дива природа БАЛКАНИ Магистър Магистър Андрей Ковачев - Сдружение за дива природа БАЛКАНИ



  1. Преглед на настоящото разпространение на популациите от кафява мечка и покритието и от зоните по НАТУРА 2000


Фиг. 1.Зони от значение за общността с присъствие на мечки.



Официална таксация на Държавна агенция по горите.
Според официалната таксация провеждана от Държавна агенция по горите (табл. 1), през 1983 броя на мечките достига 850 индивида (Генов, Гънчев, 1987). В периода 2001г.- 2004 г. числеността варира между 800 и 1050 индивида, с тенденция според авторите към постоянно увеличаване. (Генов и др., 2005). Въпреки наличието на официални данни за числеността им, работната група, изготвяща плана за действие за мечката се съгласи, че не се прилагат реални научни методи и таксацията не е достоверна
Таблица 1. Брой и отстрел на на мечки за периода 1991-2006, според официалните данни на МЗГ.


Години 1991 -2007

91

92

93

94

95

96

97

98

99

00

01

02

03

04

05

06

07

Брой

841

769

806

854

852

880

880

870

876

834

812

861

868

904

1030

1083

1046

Убити

30

10

6

9

9

10

13

13

8

-

6

5

5

4

2

2

?


1.2. Съвременна оценка на популацията на мечката

1.2.1. Оценка на Ал Обретенов (вж. приложение1) базирана на методиката създадена от д-р Райчо Гънчев (водещ експерт по екология на мечката) .
Метода се основава на социално допустимата емкост на местообитанията, разработена на базата на дългосрочни наблюдения в района на Центарлен Балкан. Оценка на базата на територията на сегашното разпространение на мечките показва максимална допустима численост в България – 523 индивида и реална численост (запас) 675 индивида върху 685731 хектара площ.
1.2.2.`Оценка на популацията на мечката на базата на популационната биология на вида (Иван Петров, 2007. Прогнозиране числеността на мечката (Ursus arctos L.) в България,. Списание Гора)

Оценката се основава на математически изчисления, включващи предсказване на базата на числеността на мечките от предходната година, естествената смъртност 5% (твърде занижено, естествената смъртност през първите 2-3 год. по лит. данни е около 80% и естествената смъртност в популацията няма да е под 15%), официалния отстрел (0 -1,5 %), естествения прираст (брой размножаващи се женски, коефициент на естествен прираст 1.5). Броя на половозрелите мъжки е оценен на ½ от индивидите (50% на 50% отношение между половете), като се изключват 11% от женските (индивиди под 3 години) и 5 % смъртност, при условие, че само половината от полово зрелите женски се размножават през годината.


Статията не дава крайна оценка на броя на мечките, но достига до извода, че официалната таксация дава нереалситично висока численост. Бракониерството е фактор, влияещ сериозно върху числеността.

1.2.3. Доклад на Българската Академия на Науките за покритието на НАТУРА 2000 зоните по отношение на мечките и статията за мечката от Червена книга на България, т. 2 (под печат). (Жеко Спиридонов и Николай Спасов).

Докладът оценява разпространението на вида, националната популация и локалните популации във всички предложени зони. Оценката съдържа полеви данни от няколко региона на страната, включително данни събирани по време на работата за изготвянето на националния план за действие за опазване на кафявата мечка в България и данни от въпросници изпратени до държавните лесничейства..Популацията е оценена на базата на статистическа зависимост ,между обитаваната територия, оценена плътност (гъстота) и структура на популацията (на базата на теренно проучване в Средна стара планина, гъстота варираща в основните местообитания – 1 възрастен индивид/1500-1800 ха, до 3000 ха; и в периферните части 1 възрастен/ до 14 000 ха (вкл. по данни от Държавните лесничейства в периода 1978-2002 г.).; средна гъстота използвана в изчисленията е 1 самостоятелно живеещ индивид/2600 ха.; структура на националната популация: 1 териториален мъжки, 2 размножаващи се женски (размножаващата се част от популацията е около 35%, като женските се размножават веднъж на 2-3 години); мечета (1 и 2 година) – 20% и неполовозрели и нетериториални индивиди - 45% от цялата популация. Оценката по различните географски региони е както следва:



  • Стара планина (Средна Стара планина, включително най-близките склонове на Средна гора и Котленска планина). Това е районът на изолирана метапопулация) – 190 индивида (възрастни, неполовозрели и мечета)

  • Рила планина (част от трансграничната с Гърция Рило-Родопска метапопулация) – 80 индивида.

  • Пирин планина (част от трансграничната с Гърция Рило-Родопска метапопулация) – 60 индивида.

  • Родопи– по малко от 200 индивида.

  • Други планини – 20-30 индивида, по начало неформиращи размножаващи се микропопулации

  • Националната популацията е не повече от 550 индивида. Половозрелите възрастни индивиди в двете метапопулации е респективно докъм 70 индивида (Стара планина) и 140 индивида (Рило – Родопска метапопулация, с допълнителни 15-25 индивида на гръцка територия).

  • Територията с постоянно размножаваща се популация покрива около 1,15 млн ха. Разпределение по био-географски райони – 93% от популацията е в Алпийския регион и 7% в Континенталния регион.

Авторите също представят оценка на процентното представяне на националната популация в различните пЗЗО (pSCI – Potential sites of Community Importance; потенциални Зони от значение за общността) Oценките са правени , както с прилагане на средната площ необходима на индивид в зависимост от качеството на местообитанията, така и при съпоставяне на получените резултати с тези от официалните таксации. Корекции са правени в случаите на крайни оценки; например: 45 мечки на площ от 12000 ха, 70 мечки (при това 5 на затворено) на 35000 ха и др. п.

Таблица 2 . Процентно отношение на популацията от кафяви мечки в пЗЗО.



CODE

Име

%

BG0000113

Витоша (с Плана и Верила)

2

BG0000117

Котленска планина

1,5

BG0000209

Пирин

4

BG0000494

Централен Балкан

10,5

BG0000495

Рила

10

BG0000496

Рилски манастир

2,5

BG0001021

Река Места

1,5

BG0001028

Среден Пирин - Алиботуш

6,5

BG0001030

Родопи – западни

19

BG0001031

Родопи - средни

12,5

BG0001040

Западна Стара планина и предбалкан

1

BG0001386

Яденица

1

BG0001389

Средна гора

1

BG0001493

Централен Балкан - Буфер

15

 

Общо

89

Общото покритие на НАТУРА 2000 мрежата според тази експертна оценка е 90%. (Западни и Средни Родопи, както и останалите пЗЗО са оценявани на основата на площите на вносителите, а не на Решенията на МС).


1.1.4. Оценка на базата на модел на пригодността на местообитанията (автори Вълко Бисерков, Николай Спасов, Александър Дуцов) изготвен в рамките на Холандско – Българския проект „възстановяване на екологичните коридори през транспортната мрежа в България” с водеща организация – АЛТЕРА, Холандия.
За нуждите на проекта опростен модел на местообитанията беше създаден на базата на CORINE Landcover. В таблица 3 индекс на пригодност (SI) за CLC клас 3 като пригодност за мечката е показан (изключени са зони около населените места според броя на жителите).

Таблица 3. Индекс на пригодност



Class 3

Описание

SI

243

Земи основно заети от земеделски култури със значително присъствие на естествена растителност

0,1*

244

Агро-горски екосистеми

0,5

311

Широколистни гори.

1

312

Иглолистни гори

0,5

313

Смесени гори

1

322

Блата и открити зони

0,1

324

Преходни храстови, залесяващи се зони

0,1

334

Пожарища

0,1

* 0.1- 10% пригодност, 0.5 - 50% пригодност, 1 - 100% пригодност
В последствие проекта използва LARCHE модел за оценка на жизнеността и връзките между мечите местообитания и популации. Реалното разпространение е оценено на базата на данни от проекта за изготвяне на националния план за действие. Грубата оценка на популацията е извършена, като се приеме че 1 индивид обитава 2000 хектара. Експертната оценка за диаметъра на индивидуалната територия е 7000 м. отговаряща на индивидуална територия в хектари 3845 хектара.
Оценката за покритието на мрежата на базата на този модел е представена в таблица 4. Тъй като оценката се основава на размера на подходящите местообитания и максимална гъстота в подходящите петна (patches), регионите с по-голяма и по-малка гъстота в популациите имат еднаква тежест и оценката не отразява реалната ситуация в популациите.

Таблица 4. Покритие на мрежата от потенциални зони от значение за общността (пЗЗП)



Код

Име

Общо

Алпийски

Континентален

BG0000113

Витоша

0,32

0,00

0,68

BG0000117

Котленска планина

2,85

0,00

6,04

BG0000136

Река Горна Луда Камчия

0,02

0,00

0,05

BG0000137

Река Долна Луда Камчия

0,02

0,00

0,04

BG0000139

Луда Камчия

0,24

0,00

0,51

BG0000149

Ришки проход

0,22

0,00

0,47

BG0000164

Сините камъни

0,46

0,00

0,98

BG0000165

Лозенска планина

0,02

0,00

0,03

BG0000166

Врачански Балкан

0,10

0,09

0,11

BG0000167

Беласица

0,40

0,00

0,85

BG0000178

Тича

0,04

0,00

0,08

BG0000190

Витата стена

0,03

0,00

0,06

BG0000192

Река тунджа 1

0,02

0,00

0,05

BG0000196

Река Мочурица

0,00

0,00

0,01

BG0000209

Пирин

0,82

1,53

0,02

BG0000211

Твърдишка планина

1,78

1,62

1,96

BG0000214

Дряновски манастир

0,06

0,00

0,13

BG0000220

Долна Места

0,02

0,03

0,00

BG0000224

Огражден Малишево

0,47

0,00

1,00

BG0000263

Скалско

0,03

0,00

0,07

BG0000294

Кършалево

0,06

0,00

0,13

BG0000295

Долни Коритен

0,00

0,00

0,01

BG0000298

Конявка планина

0,17

0,00

0,37

BG0000301

Черни рид

0,03

0,00

0,06

BG0000304

Голак

0,30

0,00

0,63

BG0000308

Верила

0,14

0,06

0,23

BG0000313

Руй

0,02

0,00

0,04

BG0000322

Драгоман

0,01

0,00

0,02

BG0000366

Кресна-Илинденци

1,09

0,71

1,51

BG0000372

Циганско градище

0,38

0,67

0,07

BG0000374

Бебреш

0,01

0,00

0,02

BG0000393

Екокоридор Камчия-Емине

0,27

0,00

0,57

BG0000399

Българка

1,01

1,70

0,24

BG0000420

Гребенец

0,26

0,00

0,54

BG0000421

Преславска планина

0,19

0,00

0,40

BG0000429

Река Стряма

0,01

0,00

0,01

BG0000443

Река Омуровска

0,00

0,00

0,01

BG0000494

Централен балкан

2,94

5,49

0,09

BG0000495

Рила

0,75

1,42

0,00

BG0000496

Рилски манастир

0,64

1,21

0,00

BG0000554

Гора Жельо Войвода

0,00

0,00

0,01

BG0000616

Микре

0,54

0,00

1,14

BG0000618

Видима

0,01

0,00

0,02

BG0000624

Любаш

0,01

0,00

0,03

BG0001011

Осоговска планина

0,71

0,00

1,51

BG0001012

Земен

0,19

0,00

0,40

BG0001013

Скрино

0,08

0,00

0,17

BG0001017

Кървав камък

0,32

0,00

0,67

BG0001021

Река Места

0,37

0,69

0,00

BG0001022

Орановски пролум-Лешко

0,17

0,00

0,36

BG0001028

Среден Пирин-Алиботуш

2,32

3,72

0,76

BG0001030

Родопи- Западни

9,18

17,37

0,01

BG0001031

Родопи- Средни

4,68

5,68

3,57

BG0001032

Родопи- Източни

5,40

0,00

11,46

BG0001033

Брестовица

0,07

0,00

0,14

BG0001036

Български извор

0,04

0,00

0,09

BG0001039

Попинци

0,23

0,00

0,49

BG0001040

Западна Стара планина и Предбалкан

5,21

7,62

2,51

BG0001042

Искарски пролом Ръжана

0,67

1,25

0,01

BG0001043

Етрополе-Байлово

0,81

0,73

0,90

BG0001307

Плана

0,05

0,00

0,10

BG0001386

Яденица

0,48

0,82

0,10

BG0001389

Средна гора

3,26

3,34

3,18

BG0001493

Централен балкан–Буфер

6,07

9,25

2,52

 

Общо

57,07

64,99

48,20








    1. *НПО оценка на пълнотата на мрежата преди биогеографските семинари въз основа на предварителен GIS модел базиран на теренни данни събрани по време на изготвяне на плана за действие за мечката в България (автори Диана Златанова, Александър Дуцов и К. Вълчев)

*Материалът се прилага като референтен за първата оценка представена пред Европейския съюз за изготвяне на предложение за пЗЗО, в последствие усъвършенстван и приложен по-долу.

Предварителният модел е разработен чрез обработка на 166 дигитализирани локации на мечки събрани през теренната работа. Разработеният модел по време на определяне на Натура 2000 база данни и граници не използва цялата информация от теренни проучвания и не беше потвърден с допълнителни полеви изследвания. Окончателно разработения модел се използва за оценка на пълнотата на мрежата в този доклад.


Резултатите от тази оценка са както следва:

  • Национална популация (възрастни и дозряващи, без 1 и 2 годишни мечета) -592 индивида (в Алпийския регион- 508, Континентален – 84)

  • Покритието на популацията е представено в таблица 5:

Таблица 5. Покритие на популацията на кафява мечка с мрежата от пЗЗО

Код

Име

Общо

Алпийски

Континентален

BG0000113

Витоша

1,4

0,00

9,85

BG0000117

Котленска планина

0,03

0,00

0,24

BG0000209

Пирин

2,06

2,37

0,2

BG0000211

Твърдишка планина

1,64

1,41

2,98

BG0000220

Долна Места

0,03

0,03

0,00

BG0000294

Куршалево

0,08

0,00

0,55

BG0000298

Конявска планина

0,08

0,00

0,55

BG0000301

Черни рид

0,06

0,00

0,43

BG0000304

Голак

0,06

0,00

0,43

BG0000308

Верила

0,59

0,13

3,39

BG0000313

Руи

0,08




0,55

BG0000366

Кресна-Илинденци

1,37

1,06

3,27

BG0000372

Циганско градище

0,71

0,76

0,39

BG0000399

Българка

1,37

1,46

0,82

BG0000494

Централен балкан

5,65

6,55

0,21

BG0000495

Рила

3,04

3,54

0,01

BG0000496

Рилски манастир

1,27

1,48

0,00

BG0001011

Осоговска планина

0,08

0,00

0,55

BG0001012

Земен

0,08

0,00

0,55

BG0001013

Скрино

0,08

0,00

0,55

BG0001017

Кървав камък

0,08

0,00

0,55

BG0001021

Река Места

0,54

0,63

0,00

BG0001022

Орановски пролум-Лешко

0,08

0,00

0,55

BG0001028

Среден Пирин-Алиботуш

3,81

4,05

2,41

BG0001030

Родопи- Западни

22,46

26,18

0

BG0001031

Родопи- Средни

5,91

6,05

5,03

BG0001032

Родопи- Източни

0,11

0,00

0,77

BG0001039

Попинци

0,06

0,00

0,43

BG0001040

Западна Стара планина и Предлалкан

0,07

0,04

0,24

BG0001043

Етрополе-Байложо

1,02

0,94

1,47

BG0001307

Плана

0,18

0,00

1,24

BG0001375

Острица

0,09

0,00

0,64

BG0001386

Яденица

0,92

1,05

0,18

BG0001389

Средна гора

1,34

1,23

2,01

BG0001493

Централен балкан – буфер

7,85

8,19

5,77




Общо

64,28

67,15

46,81


  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©bezogr.ru 2016
обратиться к администрации

    Главная страница