Адвентизмът на теологичното напрежение



Скачать 62.03 Kb.
Дата30.10.2016
Размер62.03 Kb.
Слава на Исус Христос!

АДВЕНТИЗМЪТ НА ТЕОЛОГИЧНОТО НАПРЕЖЕНИЕ”


(от 1950г. до настоящето)

В този период адвентизма навлиза със спорове около написаното в една книга. Книгата се казва “Плодовете на духовните дарби” и е написана от президента на Европейското поле по онова време Л.Х.Крисчиън. В нея той заявява, че Г.К. и сесията от 1888г. е била славна победа на адвентизма!

В 1950г. две книги били написани като реакция с/у тази книга на Крисчиън. Робърт Уиланд и Доналд Шорт. През 1950г. те са били мисионери в Африка. Те открито предизвикаха възгледа на президента Крисчиън. Те казват, че 1888г. е падение, а не победа; провал, защото не са приели вестта на Джоунс и Уагонер. Последва призив от тяхна страна за колективно покаяние към деноминацията. Показват им непубликуван ръкопис на Джоунс и Уагонер и те се заемат да размножават онзи ръкопис. От страна на ръководството ги увещават да мълчат и ги изпращат обратно в Африка да мисионират. Това е първият конфликт.

Вторият конфликт е през 1955-56г. на евангелизаторски конференции. Двама много популярни християнски писатели по това време- Доналд Барнхаус и Мартин (те не са адвентисти), пишат книга, в която открито заявяват, че Адвентизма е култ! За да напише тази книга Мартин се свързва с лидери на Адв. ц-ва за да разбере в какво вярваме. Ле Рой Фруум и други известни лидери се срещат с Мартин и Барнхаус по въпроси за адвентната доктрина. На срещата не е бил поканен Андреасен. Не му се казва за това, ако и да е бил пенсиониран по това време. Въпросът е: АСД християни ли са? - от отговорите авторите Мартин и Барнехаус стигат до заключението, че АСД са 1/2 християни. От тогава сме считани за култ (нещо по- лошо и от секта). Култа е не християнска религия- нещо отрицателно, нещо като северо- американска секта. В сп. “Итърнъти”, Барнхаус пише- “Имаше подозрения и много противоречиви адвентни изказвания. Те търсят да спечелят симпатиите на евангелските вярващи. Позицията им е, че трябва да повярвам, че това е една нова позиция- но тя едва ли е такава! Позицията на някои хора се отличава от тази на ръководителите им!” Накрая завършват статията с думите: “Те са секта, в която има хора чакащи да ги изведем от там и да ги присъединим към останалото тяло от християнски братя”. (Аз не твърдя, че Барнхаус и Мартин бяха прави, но какво писаха за нас)

През тези първи години на периода излиза една книга “Въпроси в/у доктрината”. Общо взето тя е най- негативно приетата книга в нашите среди. Има силни реакции с/у нея. В нея, авторът- Ли Рой Фруум поставя много въпроси в невярна светлина. При компилации на цитати от Елена Вайт, той достига да казва точно обратното на това, което Вайт казваше. След това не се спираше изобщо на цитати, които не подкрепяха неговата теология. Изкривявайки очевидното той се стремеше да спечели на всяка цена. Неговите книги наляха масло в огъня за всички, които се изявяваха като десиденти в нашите среди и имаха различни оплаквания с/у ръководството на църквата. С две думи - Фруум и сие не бяха напълно честни!

Една основна грешка се утвърди в адвентните среди- всяко следващо поколение ходи по следите не на Библията, а по следите на Е.Вайт. От следването на тази практика идва и една трагедия в историята на адвентната ц-ва - мъже и жени, които в тяхното искрено желание да защитят истината, използвайки цитати от Духа на пророчеството неправилно разбрани, правят нови следи, които водят до тежки реакции на разединение и отцепничество в църквата.

Все пак положително влиятелната фигура, която ярко изпъква през периода 50-70г. на ХХ-ти век е Хепанстол. Хепанстол бе влиятелен човек с афинитет към теологията на Андреасен. Той бе доктор, преподавател по теология и имаше много студенти. Някой от тях са - Ханс ла Рондел- продължава своите трудове по пътя на Хепанстол, Морис Венден- издигна някой от темите на Хепанстол до още по- голямо теологично ниво. И накрая- не без известния в адвентните среди - Дезмънд Форд (преподавател в нашия теологичен университет в Австралия). Хепанстол се обезкуражи с този човек. Форд не разбираше корените на адвентизма. Много Австралийци говорят теологията на Андреасен и са агресивни на тема освещение. Дезмънд Форд достигна до крайност- оправданието за него бе равнозначно на всичко. В разсъжденията си допусна грешка и стана от тези, които поддържат погрешно разбиране за съвършенството (разбира се под влиянието на теологията на Андреасен). Той разсъждаваше- оправдани, значи съвършени, значи няма нужда от съд! Така той се обърка и стигна до крайности в изводите си. Той не можа да разбере корените на адвентната теология.

Несъмнено голямата заслуга на д-р Хепанстол бе, че въведе в адвентните среди подхода всяка тема да бъде центрирана в/у Христос. Това бе същият подход използван и от Духа на пророчеството- христоцентричност в излагането и проповядването на Библейските истини. Това бе добро и бе един интелигентен позиционен подход с/у теологията на Андреасен. Ли Рой Фруум и Робърт Уиланд също се опитваха да доведат останалите до центъра, но това се отдаде на Хепанстол и неговите студенти. През 1966г. Олсен (друг известен адвентен автор) пише книга с/у Доналд Шорт. Книгата се казва “Чрез криза към победа”. Книгата и заглавието й наистина създадоха криза. Хората казваха наистина виждаме кризата, но къде е победата. След това се появява друга книга “13 гдини на криза”- за 1888г. отхвърляйки теологията на Доналд и Шорт. Ле Рой Фруум пише нова книга “Съдбовно движение”. Оценена е в адвентните среди като лоша книга, с някои добри за учене неща в нея. Авторът няма балансирано мнение с адвентистите. Не всичко в книгите на Доналд Шорт, Робърт Уиланд и Ле Рой Фруум е невярно. Има и положителни неща.

Но кое е невярно?

1. Те продължиха да спорят, че учението ОЧВ беше различно от това на Реформаторите и от евангелските деноминации. Самата Ел.Вайт е твърдяла, че протестантите имат правилното разбиране по въпроса за ОЧВ от времето на М.Лютер. В това отношение протестанти и адвентисти не се различават.

2. Имаха подход към съвършенството близък до теологията на Андреасен.

3. Продължиха да имат едно неразбиране какво се случи на Г.К.1893г.- те считат, че АСД са отхвърлили призивите на Джоунс за колективно покаяние на деноминацията. (Всъщност, според адвентните теолози, ние отхвърлихме фанатичното петдесятничество към което Джоунс и Прескот залитнаха, и не е нужно да се покайваме за това).

4. Те развиха не една Библейска теология, а теология изцяло базирана в/у цитати от Духа на пророчеството. Това бе беда, голяма и сериозна.

5. Те въведоха не библейска концепция относно оправданието. Те спореха енергично за това, че оправданието не е спуснато като дар за нас, не е безусловно действие на кръста. Робърт Уиланд и Доналд Шорт ще пишат, че Христовата жертва не е нещо дадено! Джак Хедър е техен последовател и автор на книгата по този въпрос “Оттатък вярата”.

Това, че в техните книги има истини, не ни принуждава да ги приемем като цяло и да сложим всичко под един знаменател!

През 1976г. Роналд Намбърс пише книга озаглавена “Една пророчица на здравето”- чрез която демонстрира, че Елена Вайт не е уникална, но трябва да се разбира единствен в контекста на времето си. Проблемът на тази книга е, че не оставя никакво място за свръхестественото. През 1982г. Уолтър Рей пише книга озаглавена “Бялата лъжа”. В нея той пише как Елена Вайт е плагиатствала от историческите книги. Той бе екстремист и по един насилствен, агресивен начин застана с/у писанията на Вайт. Той я упреква, че тя е използвала много чужди документи и е прекалила като е използвала своите теологични разбирания използвайки други автори.

Всъщност за кн. В.Б. знаем, че Бог и е показал събитията във видение, а после тя отива до историците за да попълни точно подробностите и фактите, така че няма нищо странно в това, че в книгата има 15% материал от други авторитетни исторически книги, които Вайт е използвала по онова време. Но коментарът в/у засегнатите исторически факти е наистина Боговдъхновен и това е уникално и ценно.

През 1985г. Джордж Кнайп, професор по теология в университета “Ендрюз”, пише по повод критиката с/у Вайт, книгата “Митовете в Адвентизма”. Малко по- късно се появява и книгата му “Да срещнем Елена Вайт”; а през 1997г. “Да четем Елена Вайт”. В книгата “Митовете в Адвентизма” Кнайп отбелязва няколко основни неща относно някои теологични проблеми в съвременния адвентизъм:

1. Все още някои адвентисти считат Елена Вайт за най- великия авторитет в адвентизма. Това е един сектантски ръб, една крайност за адвентизма. Исус и Библията са най- висшия авторитет за нас.

2. Да отхвърлим Елена Вайт поради критиките на Намбърс, Рей или когото и да било, би било безотговорно и неправилно отношение от страна на ц-та към Духа на пророчеството.

3. Наистина като църква имаме един безценен дар от Бога чрез Елена Вайт, но дар често пъти неразбран, криво тълкуван и използван от мнозина адвентисти да защитят ограничени или погрешни схващания, в опита си да се покажат ревностни за истината и за Бога.

4. За съжаление има адвентисти с наивно или повърхностно мислене по въпроса за Духа на пророчеството; а още по- лошото, че съветите от Духа на пророчеството не се знаят и на практика не са приложени. Много адвентисти имат предположения относно какво казва даден цитат от Духа на пророчеството, но това не означава, че Бог стои зад определените им предположения или твърдения. Други отричат свръхестественият елемент в Духа на пророчеството, а трети поставят логиката си и разумът си над откровението.

Кръста не е обяснение, а откровение, демонстрация на Божията любов. Затова гърците имаха проблеми да приемат Христос - те бяха рационалисти.

Заедно с неправилното становище и използване на цитати от Духа на пророчеството, които са повод за много борби в църквата, друг проблем донасящ разединения в църквата е въпросът за съвършенството. Различните схващания какво означава да си праведен или съвършен и до днес са повод за остри сблъсъци и разделения в нашите среди.









База данных защищена авторским правом ©bezogr.ru 2016
обратиться к администрации

    Главная страница